M’Cheyne Bible Reading Plan
38 В онова време Иуда се отдели от братята си и се посели близо до един одоламитец, на име Хира.
2 И съгледа там Иуда дъщерята на един хананеец, на име Шуа; взе я и влезе при нея.
3 (A)Тя зачена, и роди син; и той го нарече Ир.
4 И пак зачена, и роди син и го нарече с име Онан.
5 (B)Роди и (трети) син и го нарече с име Шела. Иуда беше в Хезив, когато тя го роди.
6 И взе Иуда за първородния си син Ира жена, на име Тамар.
7 (C)Ир, първородният син на Иуда, беше лош пред очите на Господа, и го умъртви Господ.
8 (D)Тогава Иуда рече на Онана: влез при братовата си жена, ожени се за нея като девер и възстанови на брата си потомство.
9 Онан знаеше, че потомството няма да бъде негово; и затова, кога влизаше при братовата си жена, изливаше (семето) на земята, за да не даде потомство на брата си.
10 А това, което правеше, беше зло пред очите на Господа; и Той умъртви и него.
11 (E)И рече Иуда на снаха си Тамар (след смъртта на двамата си сина): живей като вдовица в бащиния си дом, докле порасне син ми Шела. Защото той рече (на ума си): да не би да умре и той като братята си. Тамар отиде и заживя в бащиния си дом.
12 (F)Мина се много време, и умря дъщерята на Шуа, жена Иудина. Иуда, след като се утеши, отиде в Тамна при ония, които стрижеха добитъка му, сам той и приятелят му Хира, одоламитец.
13 И обадиха на Тамар, като рекоха: ето, свекър ти отива в Тамна да стриже добитъка си.
14 (G)А тя си съблече вдовишките дрехи, забули се с було и, като се обви, седна при портите на Енаим, на пътя за Тамна. Защото видя, че Шела бе пораснал, а тя още не бе му дадена за жена.
15 (H)Видя я Иуда и я помисли за блудница, понеже бе забулила лицето си. (И я не позна.)
16 (I)Той се обърна към нея и рече: ще вляза при тебе. Защото не знаеше, че тя е снаха му. А тя рече: какво ще ми дадеш, ако влезеш при мене?
17 Той отговори: ще ти пратя от стадото (си) едно козле. А тя рече: даваш ли ми залог, докле изпратиш?
18 Той рече: какъв залог да ти дам? Тя отговори: печата си, връвта си и тоягата, що е в ръката ти. Той ѝ ги даде и влезе при нея; и тя зачена от него.
19 Тя стана, отиде си и сне булото си и облече вдовишките си дрехи.
20 А Иуда изпрати козлето чрез приятеля си одоламитеца, за да прибере залога от ръката на жената, ала не я намери.
21 И попита жителите на онова място и рече: де е блудницата, която беше в Енаим при пътя? Но те отговориха: тук не е имало блудница.
22 Той се върна при Иуда и рече: не я намерих; пък и жителите на онова място казаха: тук не е имало блудница.
23 Иуда рече: нека си ги задържи, стига само да не станем за присмех; ето, пращах ѝ това козле, но ти я не намери.
24 (J)Минаха се около три месеца, и обадиха на Иуда, като казаха: снаха ти Тамар паднала в блудство, и ето непразна е от блудство. Иуда рече: изведете я, и да бъде изгорена.
25 Но когато я поведоха, тя прати да кажат на свекъра ѝ: аз съм непразна от оногова, чиито са тия неща. И рече: познай, чий е тоя печат, връвта и тоягата.
26 Иуда ги позна и рече: тя е по-права от мене, защото аз я не дадох на сина си Шела. И той я вече не позна.
27 (K)Когато да ражда, оказа се, че в утробата ѝ има близначета.
28 И при раждането се показа ръката (на едното); а бабата взе, та върза на ръката му червена нишка и рече: това излезе първо.
29 (L)Но то върна ръката си; и ето, излезе братчето му. А тя рече: как си разкъса ти преградата? И го нарекоха с име Фарес.
30 После излезе братчето му с червената нишка на ръка. И го нарекоха с име Зара.
8 (A)В ония дни, когато се беше събрал твърде много народ и нямаше що да ядат, Иисус повика учениците Си и им рече:
2 жално Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене, и няма какво да ядат.
3 Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им премалее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч.
4 Учениците Му отговориха: отде може човек да насити тия люде с хляб тука, в пустинята?
5 И ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем.
6 Тогава заповяда на народа да насяда на земята; и като взе седемте хляба и възблагодари, разчупи и даде на учениците Си да наслагат; и те наслагаха пред народа.
7 Имаха и малко рибки; като благослови, Той заповяда да наслагат и тях.
8 И ядоха, и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем кошници.
9 А ония, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна.
10 (B)И веднага влезе в кораба с учениците Си и пристигна в пределите Далманутски.
11 (C)И излязоха фарисеите и почнаха да се препират с Него и, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето.
12 А Той въздъхна дълбоко и рече: за какво тоя род иска личба? Истина ви казвам, няма да се даде личба на тоя род.
13 И като ги остави, пак влезе в кораба и мина на отвъдната страна.
14 При това учениците Му бяха забравили да вземат хляб и нямаха със себе си в кораба, освен един хляб.
15 (D)А Той им заповяда и рече: внимавайте, пазете се от кваса фарисейски и от кваса Иродов.
16 И размишляваха помежду си, думайки: това ще да е, задето нямаме хляб.
17 А Иисус, като узна, каза им: какво размишлявате, задето нямате хляб? Още ли не разбирате и не разумявате? Още ли е вкаменено сърцето ви?
18 (E)Очи имате, не виждате ли? Уши имате, не чувате ли? И не помните ли?
19 Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни коша къшеи дигнахте? Казват Му: дванайсет.
20 А когато седемте хляба за четири хиляди, колко кошници дигнахте от останалите къшеи? Отговориха: седем.
21 И рече им: как не разбирате?
22 След това дохожда във Витсаида; и довеждат при Него един сляп и молят Года се докосне до него.
23 Като хвана слепия за ръка, изведе го вън от селото и, като плюна на очите му, сложи върху му ръце и го попита: вижда ли нещо?
24 Той, като погледна нагоре, каза: виждам човеците да минават като дървета.
25 После пак сложи ръце на очите му и го накара да погледне. И върна се зрението му, и виждаше всичките ясно.
26 И го изпрати дома му, като рече: нито се отбивай в селото, нито пък разказвай някому там за това.
27 (F)И излезе Иисус с учениците Си по селата на Кесария Филипова. По пътя питаше учениците Си и им казваше: за кого Ме мислят човеците?
28 Те отговориха: едни – за Иоана Кръстителя; други – за Илия, други пък за едного от пророците.
29 (G)Той им казва: а вие за кого Ме мислите? Петър Му отговори и рече: Ти си Христос.
30 И запрети им да говорят за Него, комуто и да било.
31 (H)И начена да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.
32 И говореше за това открито. Но Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява.
33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, сгълча Петра и рече: махни се от Мене, сатана! защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо.
34 (I)И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.
35 Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.
36 Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?
37 (J)Или какъв откуп ще даде човек за душата си?
38 (K)Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
4 (A)Иотговори Елифаз Теманец и рече:
2 ако се опитаме да ти кажем една дума, не ще ли ти стане мъчно? Но кой може да се сдържи да не говори!
3 (B)Ето, ти си мнозина съветвал и си подкрепял изнемощели ръце,
4 (C)твоите думи са изправяли падащия, и си укрепял отмалели колене.
5 А сега нещастието дойде до тебе, и ти изнемощя; допря до тебе, и ти падна духом.
6 Твоята богобоязливост не трябва ли да бъде твоя надежда, и непорочността на твоите пътища – твое упование?
7 Спомни си, погивал ли е някой невинен, и де праведните са бивали изкоренявани?
8 (D)Както съм виждал, които са орали нечестие и сеели зло, него пожънват;
9 (E)от духването Божие погиват, и от духа на гнева Му изчезват.
10 (F)Ревът на лъва и гласът на рикащия замлъква, и зъбите на лъвчетата се изкъртват;
11 силният лъв загива по липса на плячка, и децата на лъвицата се разпръсват.
12 И ето, към мене скришом долетя дума, и ухото ми долови нещо от нея.
13 (G)Сред размишления за нощни видения, когато сън наляга човеците,
14 (H)мене обхвана ужас и трепет и разтресе всичките ми кости.
15 И дух премина над мене; космите ми настръхнаха.
16 Той застана, – но аз не разпознах образа му, – само облик беше пред очите ми; тихо веене, – и аз чувам глас:
17 (I)човек по-праведен ли е от Бога? И мъж по-чист ли е от своя Творец?
18 (J)Ето, Той и на слугите Си не доверява и у Ангелите Си съглежда недостатъци:
19 (K)толкова повече у онези, които обитават жилища от кал, чиито основи са прах и които се изтребват по-скоро и от молец.
20 (L)Между заран и вечер те се разсипват; няма да забележиш, как ще изчезнат съвсем.
21 Не погиват ли с тях и достойнствата им? Те умират, без да са станали мъдри.
8 (A)И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христа Иисуса и живеят не по плът, а по дух,
2 (B)защото законът на духа, който дава живот в Христа Иисуса, ме освободи от закона на греха и на смъртта.
3 (C)Онова, което законът не можеше да извърши, понеже беше безсилен поради плътта, Бог извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, да се принесе в жертва за грях, и Той осъди греха в плътта,
4 та оправданието, изисквано от закона, да се изпълни в нас, които живеем не по плът, а по дух.
5 (D)Защото ония, които живеят по плът, за плътско мислят, а които живеят по дух за духовно.
6 (E)Плътското мъдруване е смърт, а духовното мъдруване – живот и мир;
7 (F)защото плътското мъдруване е вражда против Бога: на закона Божий то се не покорява, нито пък може.
8 (G)А ония, които живеят по плът, не могат да угодят Богу.
9 (H)Вие живеете не по плът, а по дух, само ако Духът Божий живее във вас. Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов.
10 Ако ли Христос е във вас, тялото е мъртво за грях, а духът живее за правда.
11 (I)Но ако Духът на Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса, живее във вас, то, Който възкреси Христа от мъртвите, ще оживотвори и смъртните ви тела чрез живеещия във вас Негов Дух.
12 (J)И тъй, братя, ние не сме длъжници на плътта, та да живеем по плът;
13 (K)защото, ако живеете по плът, ще умрете; но, ако чрез духа умъртвявате деянията на тялото, ще бъдете живи,
14 (L)понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии;
15 (M)защото вие не приехте духа на робство, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче!
16 (N)Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии.
17 (O)Ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим.
18 (P)Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас.
19 (Q)Па и тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии,
20 защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори,
21 с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии.
22 Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега;
23 (R)и не само те, но и ние сами, които имаме начатъците на Духа, и ние сами стенем в себе си, очаквайки осиновение – изкупване на нашето тяло.
24 (S)Защото нашето спасение е в надежда. А надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже, защо ще се надява някой за нещо, което вижда?
25 Кога пък се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.
26 Също и Духът ни подкрепя в нашите немощи; защото не знаем, за какво да се помолим, както трябва, но Сам Духът ходатайствува за нас с неизказани въздишки.
27 (T)А Оня, Който изпитва сърцата, знае, каква е мисълта на Духа, понеже Тоя по волята на Бога ходатайствува за светиите.
28 (U)При това знаем, че на ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдействува към добро;
29 (V)защото, които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му, та Той да бъде първороден между многото братя.
30 (W)А които е предопределил, тях и призвал; и които е призвал, тях и оправдал; а които е оправдал, тях и прославил.
31 (X)Какво, прочее, ще кажем на това? Ако Бог е за нас, кой ще е против нас?
32 (Y)Оня, Който и собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни, как няма да ни подари с Него и всичко?
33 (Z)Кой ще обвини избраниците Божии? Бог е, Който ги оправдава.
34 (AA)Кой е, който ще осъжда? Христос Иисус, Който умря, но още и възкръсна, Който е и отдясно на Бога, Който и ходатайствува за нас.
35 (AB)Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?
36 (AC)както е писано: „заради Тебе весден ни умъртвяват; смятат ни като овци за клане“.
37 (AD)Но във всичко това одържаме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби.
38 (AE)Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще,
39 ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.