M’Cheyne Bible Reading Plan
Одежди за първосвещеник Аарон
39 (A)А от синя, пурпурна и червена вълна направиха служебни одежди да свещенодействат в светилището; направиха и свещени одежди за Аарон, както Господ бе заповядал на Мойсей.
2 Направиха и ефод от злато, от синя, пурпурна и червена вълна и от препреден висон. 3 Изковаха листа от злато и ги нарязаха на нишки, за да ги втъкат между сините, пурпурните, червените и висоновите нишки – всичко изкусна изработка. 4 Направиха му презрамници, които да се връзват, за да се държи на двата си края. 5 Поясът на ефода, който беше отгоре му, еднакъв с него по направа, беше направен от злато, от синя, пурпурна и червена вълна и от препреден висон, както Господ бе заповядал на Мойсей.
6 Изработиха ониксови камъни, вложиха ги в златни гнезденца и начертаха на тях имената на синовете на Израил, както се гравира печат. 7 Тях той постави в презрамниците на ефода, за спомен на израилтяните, както Господ бе заповядал на Мойсей.
8 Направиха като изкусно изделие и нагръдник, също такава изработка като ефода, от злато, от синя, пурпурна и червена вълна и от препреден висон. 9 Той беше четвъртит. Направиха нагръдника двоен – педя дълъг и педя широк, той беше двоен. 10 По него наредиха четири реда благородни камъни; наред: рубин, топаз, смарагд – това е първи ред; 11 втори ред: антракс, сапфир и елмаз; 12 трети ред: опал, ахат и аметист; 13 четвърти ред: хризолит, оникс и яспис; те бяха вложени в златни гнезденца. 14 Камъните бяха според имената на дванадесетте синове на Израил. Както се гравира печат, на всеки от тях беше начертано по едно име за всяко от дванадесетте племена. 15 На нагръдника направиха изплетена като венец верижка от чисто злато. 16 Направиха също две златни гнезденца и две златни халкички и прикрепиха двете халкички за двата края на нагръдника. 17 Закачиха двете изплетени златни верижки за двете халкички по краищата на нагръдника, 18 а двата края на двете верижки прикрепиха към двете гнезденца и ги сложиха на презрамниците на ефода откъм лицето му. 19 Направиха още две златни халкички и ги прикрепиха към двата други края на нагръдника, на страната му, която е отвътре на ефода. 20 Направиха така също две златни халкички и ги прикрепиха към двата презрамника на ефода отдолу, откъм лицето му, където се събират краищата му, над пояса на ефода. 21 Нагръдника вързаха с халкичките му за халкичките на ефода с връв от синя вълна, за да стои над пояса на ефода и да не се отделя нагръдникът от ефода, както Господ бе заповядал на Мойсей.
22 За ефода беше изготвена връхна одежда, тъкана, цялата от синя вълна. 23 В средата на връхната одежда имаше отвор, като отвора на броня, и наоколо му имаше обшивка, за да не се съдира. 24 По полите на връхната одежда направиха нарове от синя, пурпурна и червена вълна. 25 Направиха и звънчета от чисто злато и окачиха звънчетата между наровете наоколо по полите на връхната одежда: 26 звънче и нар, звънче и нар, наоколо по полите на връхната одежда при свещенослужение, както Господ бе заповядал на Мойсей.
27 За Аарон и за синовете му изготвиха тъкани хитони от висон, 28 кидар от висон, превръзки за глава от висон, долна ленена дреха от препреден висон, 29 пояс от препреден висон и от синя, пурпурна и червена вълна, везана изработка, както Господ бе заповядал на Мойсей.
30 Направиха и плочица, венец на светинята, от чисто злато и гравираха на нея надпис, както гравират на печат: „Светиня Господня“; 31 за нея вързаха син вълнен ширит, за да се връзва за кидара отгоре, както Господ бе заповядал на Мойсей.
32 (B)Така приключи цялата работа по скинията на събранието. Израилтяните извършиха всичко, както Господ бе заповядал на Мойсей – така те постъпиха. 33 Тогава донесоха при Мойсей скинията, покривката и всичките ѝ принадлежности – куките, дъските, върлините, стълбовете с подложките, 34 покривката от овнешки червени кожи, покривката от сини кожи и завесата за закриване, 35 ковчега на свидетелството и върлините му, очистилището, 36 масата с всичките ѝ принадлежности и хлябовете на предложението, 37 светилника от чисто злато, кандилцата му, кандилцата, наредени по него, и всичките му принадлежности, маслото за осветление, 38 златния жертвеник, мирото за помазване, ароматите за кадене, завесата за входа на скинията, 39 медния жертвеник с медната му решетка, върлините му и всичките му принадлежности, умивалника и подложката му, 40 дворните завеси, стълбовете и подложките, завесата при входа на двора, въжетата и коловете, и всички неща, необходими за свещенослужение в скинията на събранието, 41 служебните одежди за свещенослужение в светилището, свещените одежди на свещеник Аарон и одеждите на синовете му за свещенодействие. 42 Както Господ бе заповядал на Мойсей, така и израилтяните извършиха цялата работа. 43 След това Мойсей прегледа цялата работа; ето те бяха я извършили, както бе заповядал Господ, така я бяха извършили. И Мойсей ги благослови.
Залавяне на Иисус Христос
18 (A)След тези думи Иисус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, където имаше градина, в която влязоха Сам Той и учениците Му. 2 А това място знаеше и Юда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си. 3 Тогава Юда взе отряд войници, както и слуги от първосвещениците и фарисеите, и отиде там с фенери, факли и оръжие. 4 (B)А Иисус, знаейки всичко, което щеше да се случи с Него, излезе и ги попита: „Кого търсите?“ 5 (C)Отговориха Му: „Иисус Назарянина.“ Иисус им каза: „Аз съм.“ С тях стоеше и Юда, който Го предаваше. 6 Когато Той им каза: „Аз съм“, те се дръпнаха назад и паднаха на земята. 7 Пак ги попита: „Кого търсите?“ Те казаха: „Иисус Назарянина.“ 8 Иисус отговори: „Казах ви, че съм Аз. Ако Мене търсите, тях оставете да си отидат!“ 9 Така се сбъднаха думите, казани от Него: „Никого не изгубих от тези, които си Ми дал.“ 10 А Симон Петър, който имаше нож, го извади, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх. 11 (D)Но Иисус рече на Петър: „Върни ножа си в ножницата. Да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?“
Съдът пред първосвещениците. Отричане на апостол Петър
12 (E)Тогава отрядът, хилядникът и слугите на юдеите хванаха Иисус, вързаха Го 13 (F)и Го отведоха първо при Ана; защото той беше тъст на Каяфа, който през онази година беше първосвещеник. 14 А Каяфа беше онзи, който беше дал съвет на юдеите, че е по-добре един човек да загине за народа.
15 След Иисус вървяха Симон Петър и другият ученик. А този ученик беше познат на първосвещеника и влезе с Иисус в двора на първосвещеника. 16 Петър стоеше вън до вратата. А другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, говори на вратарката и въведе Петър. 17 Тогава слугинята вратарка каза на Петър: „Да не си и ти от учениците на Този Човек?“ Той отговори: „Не съм.“ 18 А слугите и стражите бяха наклали огън, понеже беше студено, стояха и се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше.
19 А първосвещеникът попита Иисус за учениците Му и за учението Му. 20 Иисус му отговори: „Аз открито говорих на света. Винаги съм поучавал в синагогите и в храма, където се събират всички юдеи, и не съм говорил на скрито място. 21 Защо питаш Мене? Питай онези, които са слушали какво им говорих. Ето те знаят какво съм говорил.“ 22 Щом Той каза това, един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисус и рече: „Така ли отговаряш на първосвещеника?“ 23 Иисус му отговори: „Ако говорих непристойно, докажи го. Ако добре говорих – защо Ме биеш?“ 24 Тогава Ана Го изпрати вързан при първосвещеник Каяфа. 25 А Симон Петър стоеше и се грееше. Попитаха го: „Да не си и ти от Неговите ученици?“ Той се отрече и отговори: „Не съм.“ 26 Един от слугите на първосвещеника, сродник на този, на когото Петър бе отрязал ухото, каза: „Не те ли видях аз в градината с Него?“ 27 (G)Петър пак се отрече и веднага пропя петел.
Иисус Христос на съд пред Пилат
28 (H)Тогава отведоха Иисус от Каяфа в преторията. Беше рано сутринта. Юдеите не влязоха в преторията, за да не се осквернят и да могат да ядат пасхалната вечеря.
29 Затова Пилат излезе при тях и каза: „В какво обвинявате Този Човек?“ 30 Отговориха му: „Ако Той не беше злодей, нямаше да ти Го предадем.“ 31 Пилат им рече: „Вземете Го вие и Го съдете по вашия закон.“ Юдеите му казаха: „Ние нямаме право да предадем никого на смърт.“ 32 (I)Така се сбъднаха думите на Иисус, с които беше посочил от каква смърт щеше да умре.
33 (J)Пилат пак влезе в преторията, повика Иисус и Го попита: „Ти ли си Царят на юдеите?“ 34 Иисус му отвърна: „От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене?“ 35 Пилат Му отговори: „Нима съм юдеин? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене. Какво си извършил?“ 36 (K)Иисус отговори: „Моето царство не произхожда от този свят. Ако царството Ми беше от този свят, Моите служители щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. Моето царство обаче не е оттук.“ 37 (L)Пилат Му рече: „И така, цар ли си Ти?“ Иисус отговори: „Ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствам за истината. Всеки, който е за истината, слуша Моя глас.“
38 (M)Тогава Пилат Го запита: „Какво е истина?“
И след тези думи той пак излезе при юдеите и им рече: „Аз не намирам никаква вина у Него. 39 Но вие имате обичай да ви пускам по един затворник за Пасха. Искате ли да ви пусна Царя на юдеите?“ 40 Тогава всички отново закрещяха с думите: „Не Него, а Вара̀ва.“ Варава пък беше разбойник.
Вслушвай се в поуката
15 Кроткият отговор отклонява от гняв, а обидната дума възбужда гняв.
2 (A)Езикът на мъдрите изразява добри знания, а устата на неразумния изригва глупост.
3 (B)Очите на Господа са на всяко място, наблюдават зли и добри.
4 Кроткият език е дърво на живота, а необузданият съкрушава духа.
5 (C)Неразумният нехае към бащината поука, а който се съобразява с изобличението, е благоразумен[a].
6 В дома на праведника има изобилно съкровище, а в придобивката на нечестивия – разсипия.
7 Устата на мъдрите разнася знание, а сърцето на неразумните не прави така.
8 (D)Жертвата на нечестивите е отвратителна за Господа, а молитвата на праведните Му е приятна.
9 (E)Пътят на нечестивия е отвратителен за Господа, а който следва правдата, Той него обича.
10 Има тежко наказание за онзи, който се отбива от пътя, и който мрази изобличението, ще загине.
11 Преизподнята и погибелта са открити пред Господа, още повече и сърцата на човешките синове.
12 (F)Който не обича онзи, който го изобличава, няма да отиде при мъдрите.
13 Веселото сърце прави лицето засмяно, а при сърдечна скръб духът е съкрушен.
14 (G)Разумното сърце търси знание, а устата на неразумните се хранят с глупости.
15 За изпадналия всички дни са лоши, а на когото сърцето е весело, у него винаги е празник.
16 (H)По-добре малко, но със страх пред Господа, отколкото голямо богатство и с него тревога.
17 (I)По-добре ястие от зеленчук и с него любов, отколкото угоен вол и с него омраза.
18 Гневният човек причинява раздор, а търпеливият уталожва разприте.
19 Пътят на мързеливия е като плет от тръни, а пътят на праведния е равен.
20 (J)Мъдрият син радва баща си, а неразумният син нехае за майка си.
21 Глупостта е радост за неразумния, а разумният човек ходи по правия път.
22 Където няма обсъждане, намеренията пропадат, а при множество съветници те се утвърждават.
23 Човек изпитва радост от подходящия отговор на устата си, а колко добра е думата, казана навреме!
24 За мъдрия пътят на живота върви нагоре, за да се отклони от преизподнята долу.
25 Господ ще съсипе дома на горделивия, а ще утвърди междата на вдовицата.
26 Лошите замисли са отвратителни пред Господа, а чистите думи са му приятни.
27 (K)Користолюбивият разваля своя дом, а който мрази подкупи, ще живее.
28 Сърцето на праведния обмисля отговора си, а устата на нечестивите изригват зло[b].
29 (L)Господ е далече от нечестивите, а чува молитвата на праведните.
30 Светлият поглед весели сърцето, добрата вест укрепва костите.
31 Ухото, внимателно към животворната поука, обитава сред мъдрите.
32 (M)Който отхвърля поуката, нехае за душата си, а който се вслушва в изобличението, придобива разум.
33 (N)Страхопочитанието пред Господа учи на мъдрост и смирението предшества славата.
Иисус Христос – образец за живот
2 И тъй, ако имате насърчение чрез Христос, утеха от любовта, общение с Духа, ако имате милосърдие и състрадание – 2 (A)направете радостта ми пълна: имайте едни мисли, една и съща любов, бъдете единодушни и единомислени. 3 (B)Не правете нищо от съперничество или от тщеславие, но нека всеки смирено да смята другия за по-горен от себе си. 4 Не се грижете всеки само за себе си, но и за другите.
5 Вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос.
6 (C)Той, Който беше Бог по природа[a], не се възползва от равенството си с Бога, 7 (D)но унизи Себе Си, като стана служител и се уподоби на човек. А когато се яви като човек, 8 Той смири Себе Си и стана послушен дори до смърт – до смъртта на кръста. 9 (E)Затова Бог Го извиси и Му даде име, което е над всяко име, 10 (F)тъй че в името на Иисус да преклони колене всичко, което е на небето, на земята и под земята, 11 и всяка уста да изповяда за слава на Бог Отец: „Иисус Христос е Господ.“
Усърдие в доброто
12 Затова, възлюбени мои, както винаги сте послушни – не само в мое присъствие, но много повече сега, когато отсъствам, – постигайте спасението си със страх и трепет, 13 защото Бог е, Който подтиква и да искате, и да действате според благата Му воля. 14 Всичко вършете без ропот и съмнение, 15 (G)за да бъдете безукорни и чисти, непорочни Божии деца посред опак и развратен род, посред който сияете като светила във вселената, 16 (H)отстоявайки словото на живота за моя похвала в Христовия ден, че не съм тичал напразно и не съм се трудил напразно, 17 (I)но макар да се принасям като жертвено възлияние в служба на вярата ви, аз се радвам и споделям радостта на всички вас. 18 Така също и вие се радвайте и споделяйте моята радост.
Тимотей и Епафродит – апостолски сътрудници
19 Изразявам надежда чрез Господ Иисус скоро да изпратя при вас Тимотей, тъй че, като узная как сте, да се утеша духом. 20 Защото нямам никой друг, който като мене[b] така искрено да се грижи за вас, 21 (J)докато всички търсят своето, а не онова, което е на Иисус Христос. 22 А неговата изпитана вярност вие знаете – както син с баща си, така и той заедно с мене служи на благовестието. 23 И тъй, надявам се да го изпратя веднага, щом узная какво ще стане с мене, 24 (K)а съм убеден чрез Господ, че и сам скоро ще дойда при вас.
25 Намерих обаче за нужно да изпратя при вас брат Епафродит, мой сътрудник и съратник, изпратен от вас, за да ми помага в моите нужди. 26 Той копнееше за всички ви и дълбоко скърбеше, че бяхте чули за неговото заболяване. 27 Да, той беше смъртно болен, но Бог му оказа милост, и то не само на него, но и на мене, за да не ми се трупа скръб върху скръб. 28 Затова го изпратих по-скоро, та като го видите пак, да се зарадвате и аз да бъда по-малко наскърбен. 29 И така, приемете го в името на Господа с пълна радост и към такива братя се отнасяйте с почит, 30 понеже за Христовото дело той изложи на опасност живота си дори до смърт, за да ви замести в служението поради вашето отсъствие.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.