M’Cheyne Bible Reading Plan
Закон за робите
21 „И ето правните наредби, които ще им представиш:
2 (A)‘Ако купиш роб евреин, нека работи шест години, а на седмата нека бъде освободен безвъзмездно. 3 Ако е дошъл сам, сам да си излезе. Ако е женен, да бъде освободена заедно с него и жена му. 4 Ако пък неговият господар му е дал жена и тя му е родила синове и дъщери, жената и децата ѝ да останат при господаря ѝ, а той да бъде освободен сам. 5 Но ако робът обяви: Обичам господаря си, жена си и децата си, не искам да бъда освободен, 6 тогава господарят му да го заведе пред Божия съд и да го изправи при градската порта или при стълба на градската порта, и нека господарят му продупчи с шило ухото му и той да остане завинаги негов роб.
7 Ако някой продаде дъщеря си да бъде робиня, тя не бива да бъде освобождавана, както робите. 8 Ако тя не бъде угодна на господаря си, след като се е сгодил за нея, нека позволи да я освободят; но на чужденци да я продаде той не е властен, когато сам я е отхвърлил. 9 Ако ли я сгоди за сина си, да постъпи с нея според правото на дъщерите. 10 Ако си вземе още една, първата не бива да се остави без храна, дрехи и съпружеско съжителство. 11 Не направи ли за нея тези три неща, нека тя си отиде от него безвъзмездно, без откуп’.“
Закон срещу насилието
12 (B)Който удари човек смъртоносно, непременно да бъде предаден на смърт; 13 (C)но ако това стане неволно, а Бог е допуснал това, тогава Аз ще ти покажа място за убежище. 14 (D)Ако някой преднамерено и коварно убие ближния си, вземи го и от жертвеника Ми, за да бъде умъртвен.
15 Който удари баща си или майка си, да бъде предаден на смърт.
16 (E)Който открадне човек и го продаде или се намери в ръцете му, да бъде убит.
17 (F)Който злослови за баща си или майка си, да бъде убит.
18 Когато някои се карат и единият човек удари другия с камък или с юмрук и този не умре, а легне на легло, 19 то, ако стане и излиза от къщи, подпирайки се с тояга, онзи, който е нанесъл удара, не заслужава смърт, а само да му плати за денгуба и да му плати за лекуване.
20 А който удари роба си или слугинята си с тояга и те умрат от ръката му, да бъде наказан; 21 но ако те преживеят един или два дена, той не бива да се наказва, защото те са негови пари.
22 Когато някои се бият и ударят бременна жена, така че тя пометне, но друга повреда няма, тогава от виновния да се вземе глоба, каквато му наложи мъжът на жената, и той да я заплати пред съдии. 23 Ако пък е нанесена повреда, тогава да отсъдиш живот за живот, 24 (G)око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак, 25 изгоряло за изгоряло, рана за рана, ударено за ударено.
26 Ако някой удари роба си в окото или робинята си в окото и го повреди, заради окото да ги освободи. 27 Ако избие зъб на роба си или на робинята си, да ги освободи заради зъба.
28 Ако вол причини смърт чрез убождане на мъж или жена, да бъде убит с камъни волът и месото му да не се яде; а притежателят на вола остава без наказание. 29 Ако обаче волът е бил бодлив от по-напред, като това е било известно на стопанина му, който обаче не го е ограничавал, и той е убил мъж или жена, тогава волът да бъде убит с камъни и стопанинът му да бъде предаден на смърт. 30 Ако му се определи откуп, нека за спасяване на живота си даде откуп, колкото му се определи. 31 Било, че вол прободе син или прободе дъщеря, да се постъпва с него според същата тази правна наредба. 32 Ако волът смъртно прободе роб или робиня, да се заплатят на господаря им тридесет сикли сребро, а волът да бъде убит с камъни.
33 Ако някой остави дълбока яма отворена или ако изкопае такава яма, без да я покрие, и в нея падне вол или осел, 34 собственикът на ямата трябва да заплати, да даде пари на стопанина им, а трупът остава за него.
35 Ако нечий вол причини смърт чрез убождане на вола на съседа му, да продадат живия вол и да разделят стойността му наполовина; също и убития да си разделят наполовина. 36 Ако пък се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, без стопанинът му да го е ограничавал, той да заплати вол за вол, а убитият остава за него.
Закон за собствеността
37 (H) [a] Ако някой открадне вол или овца и ги заколи или продаде, да заплати пет вола за вол и четири овце за овца.
Възкресението на Иисус Христос
24 (A)В първия ден на седмицата[a] жените заедно с някои други дойдоха при гроба рано сутринта, като носеха приготвените благовония. 2 Те намериха камъка отместен от гроба, 3 но като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус. 4 (B)И докато се чудеха на това, ето двама мъже се изправиха пред тях в бляскави дрехи. 5 Те се уплашиха и сведоха очи към земята, но мъжете им рекоха: „Защо търсите Живия между мъртвите? 6 Няма Го тук; Той възкръсна! Припомнете си какво ви бе казал, когато беше още в Галилея. 7 (C)Каза ви, че Синът човешки трябва да бъде предаден в ръцете на грешници, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.“ 8 Тогава те си спомниха думите Му.
9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте ученици и на всички останали. 10 Това бяха Мария Магдалина, Йоанна, Мария, майката на Яков, и другите с тях. Те разказаха за това на апостолите, 11 но техните думи им се сториха празни приказки и не им повярваха. 12 Но Петър стана и се затича към гроба. Когато се наведе, видя вътре само повивките и се върна учуден от станалото.
Иисус Христос се явява на двама ученици по пътя за Емаус
13 (D)В същия ден двама от учениците Му отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия от Йерусалим. 14 Те разговаряха помежду си за всичко онова, което се бе случило. 15 И докато разговаряха и обсъждаха помежду си, Сам Иисус се приближи и тръгна с тях. 16 Те Го виждаха, но не можеха да Го познаят. 17 А Той им рече: „Какви са тези думи, които вървешком разменяте помежду си, и защо сте тъжни?“ 18 Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори: „Ти ли си единственият чуждоземец в Йерусалим, който не е узнал какво стана тук през тези дни?“ 19 (E)И Той ги попита: „Какво?“ Те Му отговориха: „Това, което стана с Иисус от Назарет, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и целия народ, 20 как нашите първосвещеници и началници Го предадоха на смъртно наказание и Го разпънаха. 21 (F)А ние се надявахме, че Той е, Който ще избави Израил, но освен всичко друго, ето днес вече е третият ден, откакто стана това. 22 (G)Пък и някои жени от нашите ни слисаха. Те ходили рано на гроба 23 и не намерили тялото Му, и като дойдоха, разказваха, че им се явили ангели, които казвали, че Той е жив. 24 (H)Някои от нашите отидоха на гроба и заварили всичко тъй, както и жените казаха; но Него не видели.“ 25 (I)Тогава Той им рече: „О, неразумни, колко е трудно да повярвате в сърцата си на всичко, което са казали пророците. 26 Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?“ 27 И като започна от Мойсей и всичките пророци, обясни им казаното за Него в цялото Писание.
28 Вече бяха приближили селото, в което отиваха, и Той даваше вид, че иска да продължи пътя Си. 29 Но те Го задържаха, като казваха: „Остани с нас, понеже е привечер и денят превали.“ И Той влезе, за да остане с тях. 30 А когато Иисус седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи го и им раздаде. 31 Тогава им се отвориха очите и те Го познаха, но Той стана невидим за тях. 32 И те си казаха един на друг: „Не гореше ли у нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?“
33 В същия час станаха, върнаха се в Йерусалим и намериха събрани единадесетте и другите, които бяха с тях. 34 (J)Те казваха, че Господ наистина е възкръснал и се е явил на Симон. 35 А двамата споделиха за случилото се по пътя и как Го бяха познали, когато разчупваше хляба.
Иисус Христос се явява на апостолите в Йерусалим
36 (K)Докато те говореха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: „Мир ви нося!“ 37 (L)Смутени и изплашени, те помислиха, че виждат дух. 38 Но Той им рече: „Защо сте така смутени? Защо съмнения изпълват сърцата ви? 39 Погледнете ръцете и нозете Ми: Аз съм Същият. Пипнете Ме и вижте: духът няма плът и кости, а вие виждате, че имам.“ 40 И като каза това, показа им ръцете и нозете Си. 41 (M)Но понеже те от радост още не можеха да повярват и се чудеха, Той им рече: „Имате ли тук нещо за ядене?“ 42 Те Му дадоха късче печена риба и пчелен мед. 43 Той взе и яде пред тях.
44 (N)(O)(P)След това им рече: „Това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас – че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Мойсеевия закон, Пророците и Псалмите.“ 45 Тогава им просветли ума, за да разбират Писанията, 46 (Q)и им рече: „Тъй е писано и тъй трябваше да пострада Христос – да възкръсне от мъртвите на третия ден 47 (R)и да бъдат проповядвани в Негово име покаяние и опрощаване на греховете сред всички народи, като се започне от Йерусалим. 48 Вие сте свидетели на това. 49 (S)И Аз ще изпратя върху вас обещаното от Моя Отец. А вие стойте в град Йерусалим, докато се облечете в сила отгоре.“
Възнесение на Иисус Христос
50 Тогава Иисус ги изведе в околностите на Витания, вдигна ръцете Си и ги благослови. 51 (T)И докато ги благославяше, отдели се от тях и започна да се възнася към небето. 52 (U)А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост. 53 И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.
39 Знаеш ли времето, когато скалните кози раждат, и забелязал ли си кога елените са в родилна болка? 2 Можеш ли да преброиш месеците на тяхната бременност? И знаеш ли времето, когато раждат? 3 Те се превиват, раждат своите малки, освобождават се от болките. 4 Техните рожби заякват, порастват на воля, отиват и не се връщат при тях.
5 Кой е дал свобода на дивия осел? Кой е развързал връзките на степния осел, 6 на който съм дал пустинята за дом и солната степ – за жилище. 7 Той се присмива на градския шум, не чува гласа на подкарващия го, 8 претърсва планините, своята паша, и търси всякаква зеленина.
9 Ще поиска ли дивият бик да ти служи и ще пренощува ли на твоите ясли? 10 Можеш ли да привържеш дивия бик с въже към браздата? Ще разорава ли нивата след тебе? 11 Ще се довериш ли на него, понеже силата му е голяма, и ще разчиташ ли в работата си на него? 12 Ще му повярваш ли, че ще се върне при поникналото зърно и ще го донесе на твоето място за вършеене?
13 Женската на щрауса маха с криле радостно, но може ли да лети с тях като щъркела? 14 Тя оставя яйцата си на земята и в горещия пясък ги съгрява, 15 но забравя, че крак може да ги смаже и диво животно да ги стъпче. 16 (A)Сурова е към малките си, като да не са нейни, и не се страхува, че трудът ѝ може да е напразен. 17 Защото Бог е пожелал да не ѝ даде мъдрост и не я е надарил с разум. 18 Затича ли се нависоко, тя се присмива на коня и на ездача му.
19 Ти ли даде сила на коня и украси неговата шия с грива? 20 Можеш ли да направиш той да скача като скакалец? Неговото величествено пръхтене всява страх. 21 Той рови с крак долината и се радва, благодарение на силата си отива срещу оръжие. 22 Надсмива се на страха и не се плаши, и не се стъписва пред меч. 23 Над него звънти колчан и бляскат копия. 24 В порив на луд бяг налапва пръст, при звука на тръба не остава спокоен. 25 Щом като прозвучи тръба, почва да цвили и отдалеч усеща битката, гръмовния глас на князете и бойния вик.
26 Чрез твоя ли разум хвърчи соколът и разперва крила на юг? 27 По твоя ли дума орелът се издига нависоко да свие своето гнездо? 28 Той живее на скала и обитава зъбера ѝ и канарите. 29 Оттам си съглежда храна и очите му гледат надалече. 30 (B)Малките му се хранят стръвно, пият кръв; където има трупове, там е и той.“
Насърчение за събиране на помощи
9 Смятам за излишно да ви пиша за подпомагането на вярващите, 2 (A)защото зная вашата готовност, заради която се хваля с вас пред братята от Македония, че Ахая вече от година е готова и вашето усърдие подбуди повечето от тях. 3 Изпратих и братята, за да не би нашата похвала за вас да се окаже напразна в този случай, но както бях казал, да бъдете подготвени. 4 Все пак, ако с мене дойдат хора от Македония и ви намерят неподготвени, ще се посрамим ние, след като толкова сме ви хвалили, а да не говоря за вас. 5 Затова сметнах за нужно да помоля братята да дойдат при вас по-рано и да подготвят събирането на предварително обявените ваши помощи, за да са готови. Но нека са плод на щедрост, а не на скъперничество.
6 (B)Помнете това: който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне, а който сее щедро, щедро и ще пожъне. 7 Всеки да отделя, колкото му дава сърцето, без да му се свиди или да го принуждават, защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце. 8 А Бог е силен да умножи у вас всеки дар, за да имате винаги във всичко пълна задоволеност и да бъдете щедри във всяко добро дело, 9 (C)както е писано: „Пръсна, раздаде на сиромаси – праведността му пребъдва вечно.“ 10 (D)А Онзи, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде и преумножи посятото от вас и да наспори плодовете на вашето благодеяние, 11 та да бъдете богати във всичко и да проявявате голяма щедрост, която чрез нас ще предизвика благодарност към Бога. 12 (E)Защото извършването на това служение не само посреща нуждите на вярващите, но също така дава повод за много благодарности към Бога. 13 И те, като се ползват от това благодеяние, прославят Бога за това, че вие изповядвате покорство към Христовото благовестие и проявявате щедрост към тях и към всички. 14 Те ще се молят за вас, понеже много ви обичат заради изобилната благодат, която Бог ви е дал. 15 Нека благодарим на Бога за неизразимия Му дар!
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.