M’Cheyne Bible Reading Plan

Манната (небесният хляб) и пъдпъдъците

16 След това потеглиха от Елим. Цялата израилска общност дойде в пустинята Син, която се намира между Елим и Синай, в петнадесетия ден на втория месец след излизането от Египет. ^2 (A)Тогава цялата общност от израилтяни заропта срещу Мойсей и Аарон в пустинята. ³ Израилтяните им казаха: „О, да бяхме умрели от ръката на Господа в Египет, когато седяхме при котлите с месо, когато предоволно ядяхме хляб. А вие ни доведохте в тази пустиня, за да уморите от глад цялата общност.“

^4 (B)Господ каза на Мойсей: „Ето ще направя да вали хляб от небето. Нека народът излиза всеки ден и да събира колкото му е необходимо за през деня, за да го изпитам ще постъпва ли според Моя закон или не. ⁵ А на шестия ден нека всички приготвят за ядене това, което донесат, и то ще бъде двойно повече от това, което събират през другите дни.“ ⁶ Тогава Мойсей и Аарон казаха на цялата общност от израилтяни: „Довечера ще разберете, че Господ ви е извел от Египет, ⁷ а утре ще видите славата на Господа, защото Той чу вашия ропот, с който Го огорчавате. А какво сме ние, та роптаете против нас?“ ⁸ Мойсей каза още: „Това ще стане, когато Господ вечер ви даде месо за храна, а сутрин – хляб до насита. Господ чу ропота ви, който вдигнахте против Него, ние какво сме? Вашият ропот не е против нас, а против Господа.“

⁹ Мойсей каза на Аарон: „Извести на цялата общност от израилтяни: ‘Застанете пред Господа, защото Той чу ропота ви.’“ ¹⁰ Когато Аарон говореше на общността от израилтяни, те обърнаха поглед към пустинята, и ето Господнята слава се яви в облак. ¹¹ Тогава Господ каза на Мойсей: ¹² „Аз чух ропота на израилтяните. Обяви им: ‘Вечер ще ядете месо, а сутрин ще се насищате с хляб и ще разберете, че Аз съм Господ, вашият Бог’.“

^13 (C)Вечерта долетя ято пъдпъдъци и покриха лагера, а на сутринта бе паднала роса около лагера. ^14 (D)Росата се вдигна и ето върху пустинната почва имаше нещо дребно, съсирено, ситно като скреж по земята. ^15 (E)Като видяха това, израилтяните недоумяваха един към друг: „Какво е това?“ Защото не знаеха какво е то. И Мойсей им отговори: „Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете. ¹⁶ Това нарежда Господ: ‘Събирайте от него – всеки толкова, колкото му е нужно да яде. По гомор на човек, събирайте според броя на хората, всеки за тези, които живеят в шатрата му’.“ ¹⁷ Така и постъпиха израилтяните: събраха – едни много, други малко. ^18 (F)А когато измериха събраното с гомор, тогава този, който беше събрал много, нямаше излишък и който беше събрал малко, нямаше недостиг: всеки събра толкова, колкото му беше нужно да изяде. ¹⁹ Мойсей им нареди още: „Никой да не оставя от това до утре.“ ²⁰ Но те не послушаха Мойсей и някои оставиха от това до сутринта. То червяса и се вмириса. Мойсей се разгневи на тези хора. ²¹ И те го събираха сутрин рано, всеки колкото му беше нужно да изяде. А когато припечеше слънце, то се топеше.

²² А в шестия ден събраха двойно от този хляб – по два гомора за всеки. Дойдоха всички началници на общността и съобщиха това на Мойсей. ^23 (G)А той им каза: „Ето какво нареди Господ: утре е ден на покоя – света събота, посветена на Господа. Каквото трябва да се опече, опечете, и каквото трябва да се сготви, сгответе днес, а каквото остане, отделете настрана и го запазете за утрешния ден.“ ²⁴ Останалото те отделиха настрана до сутринта според заповедта на Мойсей и то не се вмириса, нито червяса. ²⁵ Тогава Мойсей каза: „Яжте го днес, защото днес е събота, посветена на Господа. Днес няма да го намерите на полето. ²⁶ Шест дена го събирайте, а седмият ден е събота: тогава няма да го има.“

²⁷ А някои от народа излязоха в седмия ден да събират, но нищо не намериха. ²⁸ Тогава Господ каза на Мойсей: „Докога ще отказвате да спазвате заповедите Ми и наставленията Ми? ²⁹ Вижте, Господ ви е дал събота, затова в шестия ден дава храна за два дена: всеки да остава вкъщи, в седмия ден никой да не излиза от жилището си.“ ³⁰ И така, на седмия ден народът празнуваше съботата.

^31 (H)Израилевият дом нарече тази храна манна. Тя беше бяла като кориандрово семе, а на вкус като медена питка. ³² След това Мойсей оповести: „Ето какво заповяда Господ: ‘Напълнете с нея един гомор и го запазете за вашите бъдещи поколения, за да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египет’.“ ^33 (I)Мойсей нареди на Аарон: „Вземи един^[a] съд и сипи в него пълен гомор манна и го постави пред Господа, за да се пази за вашите бъдещи поколения.“ ³⁴ Както заповяда Господ на Мойсей, Аарон постави този съд пред скрижалите на свидетелството, за да се запази. ^35 (J)Израилтяните ядоха тази манна четиридесет години, докато влязоха в обитаема земя. Те ядоха манна, докато пристигнаха до границите на земята Ханаан. ³⁶ А гоморът е една десета част от една ефа.

Иисус Христос на гости у Закхей

19 След това Иисус влезе в Йерихон и тръгна през града. ² И ето един човек на име Закхей, който беше началник на митарите и богат, ³ искаше да види кой е Иисус, но не можеше от народа, защото беше нисък на ръст. ⁴ Затова се затича напред, качи се на една смокиня, за да Го види, тъй като Той щеше да мине оттам. ⁵ Когато Иисус дойде до това място, погледна нагоре, видя го и му каза: „Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.“ ⁶ И той бързо слезе и Го прие с радост. ⁷ Всички, като видяха това, зароптаха и казваха: „Отби се при грешен човек.“ ⁸ А Закхей пристъпи и рече на Господ: „Ето половината от имота си, Господи, давам на сиромаси; ако пък от някого съм взел нещо чрез измама, ще го върна четворно.“ ⁹ Тогава Иисус рече за него: „Днес домът на този човек получи спасение, защото и той е син на Авраам. ^10 (A)Синът човешки дойде да потърси и спаси погиналото.“

Притча за десетте слуги

^11 (B)(C)И докато те слушаха думите Му, Иисус продължи с една притча, тъй като беше близо до Йерусалим и те мислеха, че сега ще се открие Божието царство. ¹² Той каза: „Един благороден човек се отправи за далечна страна, за да получи царска власт и да се върне. ¹³ И като повика десетима свои слуги, даде им десет мини и им рече: ‘Вложете ги в нещо, докато се върна.’ ¹⁴ Но съгражданите му го мразеха и изпратиха след него пратеници, които да известят: ‘Не искаме той да царува над нас.’ ¹⁵ Когато той се завърна с царска власт, каза да повикат онези слуги, на които бе дал парите, за да узнае кой какво е припечелил. ¹⁶ Дойде първият и рече: ‘Господарю, твоята мина припечели десет мини.’ ¹⁷ Той му рече: ‘Хубаво си направил, ти си добър слуга! Понеже беше верен в толкова малко, бъди властник над десет града.’ ¹⁸ Дойде вторият и каза: ‘Господарю, твоята мина принесе пет мини.’ ¹⁹ Рече и на него: ‘И ти бъди над пет града.’ ²⁰ Дойде и друг и каза: ‘Господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа. ²¹ Боях се от тебе, защото си жесток човек: взимаш, което не си оставял, и жънеш, което не си посял.’ ²² Господарят му рече: ‘С твоите уста ще те съдя, лукави рабе! Ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм оставял, и жъна, което не съм посял. ²³ Тогава защо не даде парите ми на лихварите, та когато аз дойда, да ги получа с лихва?’ ²⁴ И рече на присъстващите: ‘Вземете от него мината и я дайте на онзи, който има десет мини.’ ²⁵ Те му рекоха: ‘Господарю, той има десет мини!’ ^26 (D)Но той отвърна: ‘Казвам ви, на всеки, който има, ще се даде, а от онзи, който няма, ще се отнеме и това, което има. ²⁷ А онези мои врагове, които не поискаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мене’.“

Влизане на Иисус Христос в Йерусалим

^28 (E)(F)Като каза това, Иисус тръгна нататък по пътя за Йерусалим.

^29 (G)А когато наближи до Витфагия и Витания при планината, наричана Елеон, изпрати двама от учениците Си, ³⁰ като им каза: „Идете в отсрещното село. Като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек още не е възсядал; отвържете го и го доведете. ³¹ И ако някой ви попита защо го отвързвате, кажете му тъй: ‘То е нужно на Господа’.“ ^32 (H)Изпратените отидоха и намериха всичко така, както им бе рекъл. ³³ А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: „Защо отвързвате ослето?“ ³⁴ Те отговориха: „То е нужно на Господа.“ ³⁵ Тогава го доведоха при Иисус, намятаха дрехите си върху ослето и помогнаха на Иисус да се качи на него. ³⁶ И докато Той минаваше, постилаха дрехите си по пътя. ³⁷ А когато беше вече близо и преваляше Елеонската планина, цялото множество ученици радостно започнаха с висок глас да славят Бога за всички чудеса, които бяха видели, ^38 (I)и казваха:

„Благословен е Царят, Идващият в името на Господа! Мир на небето и слава във висините!“

³⁹ Някои от фарисеите сред народа Му рекоха: „Учителю, възпри учениците Си!“ ⁴⁰ Но Той отвърна: „Казвам ви, че ако тези млъкнат, камъните ще завикат.“

^41 (J)А когато наближи и видя града, заплака за него ⁴² и рече: „Да беше и ти узнал поне в този ден какво ти носи мир! Но сега това е скрито от очите ти. ⁴³ Защото ще настанат за тебе дни, когато враговете ти ще те заградят с окопи, ще те обкръжат и отвсякъде ще те притиснат. ⁴⁴ И ще съсипят тебе, и децата ти ще избият, и няма да оставят в тебе камък върху камък, защото ти не узна времето, когато Бог те посети.“

Изгонване на търговците от храма

^45 (K)И като влезе в храма, започна да гони онези, които продаваха и купуваха в него. ^46 (L)Тогава им рече: „Писано е: ‘Домът Ми е дом за молитва’, а вие го превърнахте в разбойнически вертеп.“

^47 (M)(N)И поучаваше всеки ден в храма. А първосвещениците, книжниците и народните стареи търсеха как да Го погубят. ⁴⁸ Но не знаеха какво да сторят, защото целият народ се бе струпал около Него да Го слуша.

Втора реч на Елиуй. Бог е справедлив

34 Тогава Елиуй продължи да говори: ² „Чуйте, вие, мъдри, речта ми, слушайте ме, вие, знаещи! ^3 (A)Защото ухото проверява думите, така както небцето – вкуса на ястието. ⁴ Нека изследваме за нас правото, да познаем кое е доброто. ^5 (B)Ето Йов казва: ‘Аз съм прав, но Бог ме лиши от съд. ⁶ Трябва ли да отрека с лъжа своето право? Раната ми е неизцерима – без вина.’ ⁷ Кой човек е като Йов, който пие хулите като вода, ⁸ общува със злосторници и ходи с нечестиви? ⁹ Защото беше казал: ‘Човек няма полза, когато върши приятното за Бога.’

^10 (C)Затова чуйте ме, разумни мъже! У Бога не може да има неправда и у Всемогъщия нечестие, ^11 (D)понеже Той въздава на човека според това, което е вършил, и човек си го получава според постъпките си. ¹² Наистина Бог не върши нечестие и Всемогъщият не изкривява съда. ¹³ Кой Му повери земята и Му е възложил грижата за цялата Вселена? ^14 (E)Ако Той би обърнал сърцето Си към Себе Си и би привлякъл Своя Дух и диханието само към Себе Си, ^15 (F)всяко живо същество щеше да загине веднага и човекът щеше да се върне в праха.

¹⁶ И ако имаш разум, чуй това и ухото ти да обърне внимание върху гласа на думите ми! ¹⁷ Наистина може ли да управлява онзи, който мрази правото? Тогава можеш ли да обвиниш Всеправедния? ^18 (G)Може ли да се каже на царя: ‘Ти си негодяй’, а на князете: ‘Вие сте нечестиви’? ¹⁹ Но Той не гледа и на лицата на князете и не предпочита богат пред беден, защото всички те са дело на ръцете Му. ²⁰ Те умират внезапно, посред нощ; разбунтува се народът и те изчезват; силния Той отстранява не с човешка сила.

^21 (H)Защото очите Му бдят над пътищата на човека и Той вижда всичките му стъпки. ²² Няма мрак, нито смъртна сянка, където биха могли да се укрият злосторниците. ²³ И така, Той повече няма нужда да възлага на човека да отиде при Него на съд. ^24 (I)Той съкрушава силните без изследване и поставя други на техни места, ²⁵ защото Той проследява техните дела и ги поразява нощем, и те биват унищожени. ²⁶ На място, където всички виждат, Той ги наказва, подобно на престъпници, ²⁷ понеже са се отклонили от Него и не спазват всички Негови пътища, ²⁸ така че до Него дойде викът на бедните и Той чу стенанието на потиснатите. ²⁹ Държи ли се Той спокойно, никой не може да Го обяви за виновен; скрие ли лицето Си, кой може да Го види – било за един народ, било за един човек, ³⁰ така че нечестив човек да не царува за съблазън на народа.

³¹ Пред Бога трябва да се говори: ‘Възгордях се, няма вече да греша, ³² За това, което не виждам, Ти ме научи. Ако съм допуснал беззаконие, няма да продължа да го върша.’ ³³ Трябва ли Бог да въздава според твоето мнение, понеже ти отхвърли това? Ти трябва да избираш, не аз. Каквото знаеш, това говори! ³⁴ Ще ми кажат разумните хора, както и мъдрият човек, който ме е слушал: ³⁵ ‘Йов не говореше умно и думите му не са разумни.’ ³⁶ Нека той да бъде подлаган непрестанно на изпитание според отговорите му, свойствени на зли хора, ³⁷ понеже към греховете си прибавя нечестие, между нас си устройваше да му пляскат одобрително с ръце и умножава думите си против Бога.“

Божията помощ в делото на благовестието

4 Затова като имаме по Божия милост това служение, ние не се обезсърчаваме, ^2 (A)а отхвърлихме потайностите на срамните дела, без да постъпваме лукаво, без да изопачаваме Божието слово, но като говорим открито истината, се препоръчваме на всяка човешка съвест пред лицето на Бога. ³ Дори и да е забулено нашето благовестие, то е забулено за погиващите, ⁴ които не вярват и на които божеството на този свят^[a] е помрачило разума, за да не ги озари светлината на благовестието за славата на Христос, Който е образ на Бога. ⁵ Защото ние не проповядваме себе си, а Иисус Христос като Господ и себе си като ваши слуги заради Иисус. ^6 (B)Защото Бог, Който е заповядал от мрака да изгрее светлина, озари нашите сърца, за да се просветят със знанието за Божията слава в лицето на Иисус Христос.

⁷ Но ние носим това съкровище в глинени съдове, за да се вижда, че преизобилната сила е на Бога, а не наша. ⁸ Ние отвсякъде сме притеснявани, но не ни надвиват, в безизходица сме, но не се отчайваме, ⁹ гонени сме, но не сме изоставяни, повалят ни, но не загиваме. ¹⁰ Винаги носим на тялото си белезите на смъртта на Иисус, за да се прояви в тялото ни и животът на Иисус. ^11 (C)Живи сме наистина, но постоянно се предаваме на смърт заради Иисус, за да се прояви в смъртната ни плът животът на Иисус, ¹² така че смъртта действа у нас, а животът – у вас. ^13 (D)И понеже имаме доверие на вярата, както е писано: „Повярвах и затова говорих“, така и ние вярваме и затова говорим, ^14 (E)като знаем, че Онзи, Който възкреси Господ Иисус, ще възкреси чрез Иисус и нас и заедно с вас ще ни постави при Себе Си. ^15 (F)Защото всичко е заради вас, така че благодатта, преумножена заради благодарността на твърде много вярващи, да изобилства за слава на Бога.

¹⁶ Затова не се обезсърчаваме и макар външно като хора да отиваме към своя край, вътрешно се обновяваме от ден на ден, ¹⁷ понеже нашите мъки, които са временни и леки, ни подготвят за все по-изобилното вечно богатство на Божията слава. ^18 (G)Нашата цел не са видимите, а невидимите неща, понеже видимото е временно, а невидимото – вечно.