M’Cheyne Bible Reading Plan
32 (A)Рувимовите синове и Гадовите синове имаха твърде много стада; и те видяха, че земя Иазер и земя Галаад са места за стада.
2 И Гадовите синове и Рувимовите синове дойдоха и казаха на Моисея и на свещеник Елеазара и на князете народни, думайки:
3 Атарот и Дивон, Иазер и Нимра, Есевон и Елеале, Севам, Нево и Веон, –
4 земята, която Господ порази пред обществото Израилево, е земя за стада, а твоите раби имат стада.
5 И рекоха: ако сме намерили благоволение пред тебе, дай тая земя на рабите си за владение; не ни прекарвай през Иордан.
6 И рече Моисей на Гадовите синове и на Рувимовите синове: братята ви ще отидат на война, а вие ще останете тука?
7 (B)Защо отклонявате сърцето на синовете Израилеви да отиват в земята, която Господ им дава?
8 (C)Тъй сториха бащите ви, когато ги пращах от Кадес-Варни да обгледат земята;
9 (D)те стигнаха до долина Есхол и видяха земята, и отклониха сърцето на синовете Израилеви, за да не отиват в земята, която Господ им дава;
10 (E)и в оня ден разпали се гневът на Господа, и Той се закле, думайки:
11 (F)тия люде, които излязоха из Египет, от двайсет години и нагоре, (които познават добро и зло), няма да видят земята, за която се бях клел на Авраама, Исаака и Иакова, защото те Ми се не покоряваха,
12 (G)освен Халева, син на кенезееца Иефония, и Иисуса, Навинов син, защото те се покоряваха Господу;
13 и разпали се гневът на Господа против Израиля, и Той ги води по пустинята четирийсет години, докле се не затри целият род, който бе сторил зло пред Господа.
14 И ето, вместо бащите си, въстанахте вие, изрод от грешници, за да усилите още повече яростния гняв Господен против Израиля.
15 Ако се отвърнете от Него, Той пак ще остави Израиля в пустинята, и вие ще погубите целия тоя народ.
16 И те се приближиха до него и казаха: ще направим тука кошари за стадата си и градове за децата си;
17 (H)а сами ние първи ще се въоръжим и ще вървим пред синовете Израилеви, докле ги заведем в местата им; а децата ни нека останат в укрепените градове, за да бъдат в безопасност от местните жители;
18 (I)няма да се завърнем в къщите си, докле не встъпят синовете Израилеви всеки в своя дял;
19 (J)защото няма да вземем заедно с тях дял отвъд Иордан и по-нататък, ако нам се даде дял отсам Иордан, към изток.
20 (K)Тогава Моисей им рече: ако направите това, ако въоръжени отидете на война пред Господа,
21 и всеки от вас въоръжен премине Иордан пред Господа, докле не изтреби Той пред Себе Си Своите врагове,
22 и земята бъде покорена пред Господа, то след това ще се върнете и няма да бъдете виновни пред Господа и пред Израиля, и ще владеете тая земя пред Господа;
23 но, ако не сторите тъй, ще съгрешите пред Господа и за греха си ще претърпите наказание, което ще ви постигне;
24 (L)сградете градове за децата си и кошари за овците си, и сторете онова, що изрекохте с устата си.
25 И Гадовите синове и Рувимовите синове рекоха на Моисея: рабите ти ще сторят, както заповяда господарят ни;
26 децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тука в Галаадските градове,
27 а рабите ти, всички въоръжени като войници, ще отидат пред Господа на война, както казва господарят ни.
28 И Моисей даде за тях заповед на свещеник Елеазара и на Иисуса, Навинов син, и на началниците над племената на синовете Израилеви,
29 (M)и им рече: ако Гадовите синове и Рувимовите синове преминат заедно с вас Иордан, всички въоръжени за война пред Господа, и земята бъде покорена пред вас, дайте им да владеят земя Галаад;
30 ако пък не тръгнат заедно с вас въоръжени (за война пред Господа, то изпратете пред вас имота им, жените им и добитъка им в Ханаанската земя), и те ще получат заедно с вас владение в Ханаанската земя.
31 Тогава Гадовите синове и Рувимовите синове отговориха и рекоха: както каза Господ на рабите ти, тъй и ще сторим;
32 ние ще тръгнем въоръжени пред Господа за Ханаанската земя, а дялът на владението ни нека бъде отсам Иордан.
33 (N)И даде Моисей на тях – на Гадовите синове и на Рувимовите синове и на половината коляно на Манасия, Иосифов син, – царството на Сихона, аморейски цар, и царството на Ога, васански цар, земята с градовете ѝ и околностите им, – градовете на земята околовръст.
34 И Гадовите синове съградиха Дивон, Атарот и Ароер,
35 Атарот-Шофан, Иазер и Иогбеха,
36 Бет-Нимра и Бет-Харан, градове укрепени, и кошари за овци.
37 А Рувимовите синове съградиха Есевон, Елеале, Кириатаим,
38 Нево и Ваал-Меон, чиито имена бидоха променени, и Сивма, и дадоха названия на градовете, които съградиха.
39 (O)И отидоха синовете на Махира, Манасиев син, в Галаад, и го превзеха и изгониха аморейците, които бяха там.
40 И даде Моисей Галаад на Манасиевия син Махира, и той се засели там.
41 (P)Иаир пък, Манасиев син, отиде и превзе селата им и ги нарече Иаирови села.
42 (Q)А Новах отиде и превзе Кенат и подвластните нему градове, и го нарече по името си: Новах.
Учение Асафово.
77 Слушай, народе мой, закона ми, наклонете ухо към думите на устата ми.
2 (A)Ще отворя устата си с притчи и ще изговоря гатанки от старо време.
3 (B)Каквото сме чули и узнали и каквото са ни разказвали отците ни,
4 няма да скрием от техните деца, като разгласяме на идещия род славата на Господа, силата Му и чудесата Му, които Той стори.
5 (C)Той нареди наредби у Иакова и положи закон у Израиля, който заповяда на бащите ни да разказват на децата си,
6 за да знае идещият род, децата, които ще се родят, та и те в свое време да разказват на своите деца, –
7 да възлагат надеждата си на Бога, да не забравят делата Божии, да пазят Неговите заповеди
8 (D)и да не бъдат като бащите – род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух.
9 (E)Синовете Ефремови, въоръжени, стрелящи с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката:
10 (F)те не спазиха завета на Бога и се отрекоха да ходят по Неговия закон;
11 забравиха Неговите дела и чудеса, които им беше явил.
12 Той пред очите на техните бащи стори чудеса в Египетската земя, в поле Цоан:
13 (G)раздели морето и ги преведе през него, и постави водите като стена;
14 (H)денем ги води с облак, а цяла нощ с огнена светлина;
15 (I)разсече камък в пустинята и ги напои като из голяма бездна;
16 из скала изведе потоци, и води потекоха като реки.
17 Но те продължаваха да грешат пред Него и да дразнят Всевишния в пустинята:
18 (J)изкушаваха Бога в сърцето си, искайки храна по угодата си,
19 говореха против Бога и казаха: „може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?“
20 Ето, Той удари в камък – и рукнаха води, потекоха ручеи. „Може ли Той да даде и хляб, може ли да приготви месо за Своя народ?“
21 (K)Господ чу и пламна от гняв, и огън се разгоря против Иакова, и гняв се подигна против Израиля,
22 задето не вярваха в Бога и се не уповаваха на спасение от Него.
23 Той заповяда на облаците отгоре и отвори вратите на небето,
24 (L)та ги одъжди с мана за храна, и им даде хляб небесен.
25 Хляб ангелски яде човек: Той им прати храна до насита.
26 (M)Подигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния,
27 и ги одъжди с месо като с прах и с птици пернати като с пясък морски:
28 нахвърли ги посред техния стан, около техните жилища,
29 и те ядоха и се преситиха; и това, що желаеха, им даде.
30 (N)Ала не бе минала още прищявката им, храната им бе още в устата им,
31 и гняв Божий дойде върху тях, уби техните тлъсти и повали Израилевите момци.
32 (O)При все това те продължаваха да грешат и не вярваха в чудесата Му.
33 И Той погуби дните им в суета и годините им в смутове.
34 Когато ги убиваше, те Го търсеха и се обръщаха и от ранни зори прибягваха към Бога,
35 и си спомняха, че Бог е тяхно прибежище, и Всевишният Бог е техен Избавител,
36 и с устата си Го лъстеха и с езика си лъжеха пред Него;
37 но сърцето им беше неправо пред Него, и те не бяха верни на завета Му.
38 Но Той, Милостивият, прощаваше греха и ги не изтребваше, много пъти отклоняваше Своя гняв и не възбуждаше всичката Си ярост:
39 (P)Той помнеше, че те са плът, дихание, което отива и се не връща.
40 (Q)Колко пъти бяха Го дразнили в пустинята и бяха Го разгневявали в необитаемата страна!
41 и пак изкушаваха Бога и оскърбяваха Светия Израилев,
42 не помнеха Неговата ръка, деня, когато Той ги избави от потисничество,
43 когато извърши в Египет Своите личби и на поле Цоан – Своите чудеса;
44 (R)и превърна реките им и потоците им в кръв, за да не могат да пият;
45 (S)напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват;
46 (T)земните им сеитби предаде на гъсеници и труда им – на скакалци;
47 (U)лозята им уби с град и смоковниците им – със слана;
48 добитъка им порази с градушка и стадата им – с гръмотевици;
49 напрати върху тях пламъка на Своя гняв, и негодувание, и ярост, и нещастия напрати зли ангели;
50 (V)уравняше пътеката на Своя гняв, не вардеше душите им от смърт и добитъка им предаде на мор;
51 (W)порази всичко първородно в Египет, начатъците от силите в Хамовите шатри;
52 (X)и поведе Своя народ като овци, и ги води като стадо през пустинята:
53 води ги безопасно, и те не се бояха, а враговете им море покри;
54 и ги доведе в светата Своя област, на тая планина, която десницата Му бе придобила;
55 (Y)прогони отпред лицето им народите, а земята им раздели за тяхно наследие, и засели Израилевите колена в шатрите им.
56 Но те още изкушаваха и огорчаваха Бога Всевишни и не спазваха наредбите Му;
57 отстъпваха и изменяха като бащите си, връщаха се назад като неверен лък;
58 (Z)огорчаваха Го със своите оброчища, и със своите истукани възбуждаха ревнуването Му.
59 Бог чу и пламна от гняв и силно възнегодува против Израиля;
60 (AA)отритна жилището в Силом, скинията, в която обитаваше Той между човеците;
61 и предаде на плен Своята сила, и Своята слава – в ръцете на врага;
62 предаде на меч Своя народ и презря Своето наследие.
63 Момиите му огън поглъщаше, и на девиците Му не пееха брачни песни;
64 (AB)свещениците Му падаха от меч, и вдовиците Му не плачеха.
65 Но Господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен,
66 (AC)и порази враговете му в тила, предаде ги на вечен срам;
67 и отхвърли Иосифовата шатра и не избра коляното Ефремово,
68 а избра коляното Иудино, Сион планина, която възлюби.
69 И уреди като небето Своето светилище и като земята го утвърди навеки,
70 (AD)и избра Своя раб Давида, взе го от овчите кошари,
71 (AE)и изсред дойниците го доведе да пасе Неговия народ – Иакова, и Неговото наследие – Израиля.
72 И той ги пасе с чисто сърце и ги води с мъдра ръка.
24 (A)Ето, Господ опустошава земята и я прави безплодна; изменя вида ѝ и разпръсва живеещите по нея.
2 (B)И каквото бъде с народа, също – и със свещеника; каквото – със слугата, също – и с господаря му; каквото – със слугинята, също – и с господарката ѝ; каквото – с купувача, също – и с продавача; каквото – с оногова, който взема назаем, също – и с оногова, който дава назаем; каквото – с оногова, който дава с лихва, също – и с оногова, който дава лихва.
3 Земята е опустошена докрай и е съвсем разграбена, защото Господ изрече това слово.
4 Тъгува, унила е земята; отпаднала, унила е вселената; отпаднали са ония, които се издигаха над народа на земята.
5 (C)И земята е осквернена под жителите си, защото те престъпиха законите, измениха устава, нарушиха вечния завет.
6 (D)Затова проклятие пояжда земята, и жителите ѝ търпят наказание; затова са изгорени обитателите земни, и малко люде останаха.
7 Плаче сокът гроздов; боледува лозата; въздишат всички, които са се от сърце веселили.
8 (E)Престана веселбата с тъпани; замлъкна шумът на веселящи се; утихнаха звуковете на гусли;
9 не пият вече вино с песни; горчив е сикерът за ония, които го пият.
10 Разрушен е запустелият град; всички къщи са затворени, не може да се влезе.
11 Плачат за вино по улиците; помрачи се всяка радост; изгонена е всяка веселба от земята.
12 В града остана една пустош, и портите се разпаднаха.
13 (F)А посред земята, между народите, ще бъде същото, което бива, кога маслини стръсват, при баберки след гроздобер.
14 (G)Те ще дигнат гласа си, ще възтържествуват във величието на Господа, гръмко ще възклицават от морето.
15 И тъй, славете Господа на изток, по островите морски – името на Господа, Бога Израилев.
16 От края на земята слушаме песен: „слава на Праведния!“ И казах аз: горко ми! горко ми! тежко ми! злодеи злодействуват, и злодейски злодействуват злодеи.
17 Ужас, яма и клопка за тебе, жителю земний!
18 (H)Тогава, който е побягнал от вика на ужаса, ще падне в яма; и който излезе от ямата, ще падне в клопка; защото прозорците от небесната височина ще се разтворят, и основите земни ще се раздрусат.
19 (I)Земята се съкрушава, земята се разпада, земята е силно раздрусана.
20 (J)Земята се клати като пиян и се люлее като люлка, и беззаконието ѝ тежи върху нея; тя ще падне – и вече няма да стане.
21 (K)И в оня ден Господ ще посети вишнето воинство и земните царе на земята.
22 (L)И ще бъдат събрани наедно като затворници в трап, ще бъдат заключени в тъмница и след много дни ще бъдат наказани.
23 (M)Тогава месечината ще се изчерви, и слънцето ще се засрами, кога Господ Саваот се възцари на Сион планина и в Иерусалим, и пред старейшините му ще бъде слава.
2 (A)Чеда мои! Това ви пиша, за да не съгрешавате; и ако някой съгреши, то пред Отца имаме ходатай Иисуса Христа Праведника:
2 (B)и Той е омилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на цял свят.
3 По това узнаваме, че сме Го познали, ако пазим Неговите заповеди.
4 Който казва: „познах Го“, а заповедите Му не пази, той е лъжец, и истината не е в него;
5 а който пази словото Му, в него наистина Божията любов е съвършена: по това узнаваме, че сме в Него.
6 (C)Който казва, че пребъдва в Него, длъжен е да постъпва тъй, както Той е постъпвал.
7 (D)Възлюбени, пиша ви не нова заповед, а заповед стара, която имахте отначало. Старата заповед е словото, което чухте отначало.
8 (E)Но все пак нова заповед ви пиша, онова, що е истинско и в Него и във вас; защото тъмнината преминава, и истинската светлина вече свети.
9 (F)Който казва, че е в светлината, а мрази брата си, той е още в тъмнината.
10 Който обича брата си, той пребъдва в светлината, и в него няма съблазън.
11 (G)А който мрази брата си, той се намира в тъмнината, и в тъмнината ходи, и не знае накъде отива, защото тъмнината е ослепила очите му.
12 (H)Пиша вам, чеда, защото ви са простени греховете заради Неговото име.
13 (I)Пиша вам, бащи, защото познахте Оногова, Който е отначало. Пиша вам, момци, защото победихте лукавия. Пиша вам, момчета, защото познахте Отца.
14 (J)Писах вам, бащи, защото познахте Оногова, Който е отначало; писах вам, момци, защото сте силни, и Божието слово пребъдва във вас, и победихте лукавия.
15 (K)Не обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта на Отца.
16 Защото всичко, що е в света – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят.
17 (L)И светът преминава, и неговите похоти, а който изпълнява волята Божия, пребъдва довека.
18 (M)Деца, последно време е. И както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи: от това и познаваме, че е последно време.
19 (N)Те излязоха от нас, но не бяха наши; защото, ако бяха били наши, щяха да останат с нас; но те излязоха, за да стане явно, че не са всички наши.
20 (O)И вие имате помазание от Светаго и знаете всичко.
21 Не ви писах, че не знаете истината, а че я знаете, както и че никоя лъжа не иде от истината.
22 Кой е лъжец, ако не оня, който отрича, че Иисус е Христос? Той е антихрист, който отрича Отца и Сина.
23 (P)Всякой, който отрича Сина, няма и Отца; а който изповядва Сина, има и Отца.
24 И тъй, каквото вие сте чули отначало, то и да пребъдва у вас; ако пребъде у вас което сте чули изпърво, и вие ще пребъдете в Сина и в Отца.
25 И това е обещанието, което Сам ни обеща – вечният живот.
26 Това ви писах поради ония, които ви прелъстяват.
27 (Q)И помазанието, което вие получихте от Него, пребъдва у вас, и нямате нужда да ви учи някой; но понеже самото това помазание ви учи на всичко и е истинско и нелъжовно, то пребъдвайте в него, според както ви е научило.
28 И тъй, чеда, пребъдвайте в Него, та, когато се яви, да имаме дръзновение и да се не посрамим от Него, кога дойде.
29 Ако знаете, че Той е праведник, знайте и това, че всякой, който върши правда, е роден от Него.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.