M’Cheyne Bible Reading Plan
27 (A)И дойдоха дъщерите на Салпаада, син на Хефера, който беше син на Галаада, а тоя – син на Махира, Манасиевия син от поколението на Манасия, син Иосифов, и ето имената на дъщерите му: Махла, Ноа, Хогла, Милка и Тирца;
2 и застанаха пред Моисея, пред свещеник Елеазара, пред князете и пред цялото общество, при входа на скинията на събранието, и казаха:
3 (B)баща ни умря в пустинята, и той не беше между съучастниците, които се събраха против Господа заедно със сбирщината на Корея, но умря за своя грях, без да има синове;
4 защо да се изгубва името на баща ни измежду племето му поради това, че няма син? Дай ни дял между братята на баща ни.
5 И Моисей представи делото им пред Господа.
6 И Господ каза на Моисея:
7 право говорят Салпаадовите дъщери; дай им наследствен дял между братята на баща им и предай им техния бащин дял;
8 (C)а на синовете Израилеви обади и кажи: ако някой умре, без да остави син, предавайте неговия дял на дъщеря му;
9 ако пък той няма дъщеря, предавайте неговия дял на братята му;
10 ако няма братя, дайте неговия дял на стриковците му;
11 ако пък няма стриковци, дайте неговия дял на най-близкия му роднина от неговото поколение да го наследи; и нека това бъде узаконено за синовете Израилеви, както заповяда Господ на Моисея.
12 (D)Каза Господ на Моисея: възлез на тая планина Аварим, (която е отсам Иордан, на тая планина Нево,) и погледай земята (Ханаанска), която давам на синовете Израилеви (за владение);
13 и след като я погледаш, прибери се и ти при народа си, както се прибра Аарон, брат ти (на планина Ор);
14 (E)защото вие не послушахте заповедта Ми в пустиня Син, когато между обществото се появи разпра, да покажете пред очите им Моята светост при водите. (Това са водите на Мерива при Кадес, в пустиня Син.)
15 И каза Моисей на Господа, думайки:
16 (F)нека Господ, Бог на духовете и на всяка плът, отреди над това общество човек,
17 който да излиза пред тях, и който да влиза пред тях, който да ги извежда и който да ги довежда, та да не остане народът Господен като овци без пастир.
18 (G)И каза Господ на Моисея: вземи си Иисуса, Навиновия син, човек у когото има Дух, и възложи върху него ръката си,
19 представи го пред свещеник Елеазара и пред цялото общество, дай му наставления пред техните очи
20 (H)и дай му от славата си, за да му бъде послушно цялото общество синове Израилеви;
21 (I)а той да се отнася до свещеник Елеазара и да се допитва до него за решение чрез „урима“ пред Господа; и по думата му да излизат и по думата му да влизат той и всички синове Израилеви с него и цялото общество.
22 Моисей направи, както му заповяда. Господ (Бог), и взе Иисуса, та го представи пред свещеник Елеазара и пред цялото общество;
23 и възложи върху него ръцете си и му даде наставление, както говори Господ чрез Моисея.
70 (A)На Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя довека,
2 Избави ме по Твоята правда и ме освободи; наклони ухото Си към мене и ме спаси.
3 (B)Бъди ми крепко прибежище, дето всякога бих могъл да се скрия; Ти си наредил да ме спасиш, защото моя твърдиня и моя крепост си Ти.
4 (C)Боже мой, избави ме от ръцете на нечестивия, от ръцете на беззаконника и потисника,
5 (D)защото Ти си моя надежда, Господи Боже, мое упование от младините ми.
6 (E)На Тебе съм се крепил от рождение; Ти си ме извел из майчината ми утроба; моята хвала към Тебе няма да престане.
7 (F)За мнозина бях като че ли чудо, но Ти си моя твърда надежда.
8 (G)Да се изпълнят устата ми с хвала (та да възпявам Твоята слава), да възпявам всеки ден Твоето великолепие.
9 (H)Не ме отхвърляй на старост; кога почне да чезне силата ми, не ме оставяй,
10 защото враговете ми говорят против мене; които дебнат душата ми, се съветват помежду си,
11 думайки: „оставил го Бог; гонете го и го хванете, защото няма кой да го избави“.
12 (I)Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай ми на помощ!
13 (J)Да се посрамят и да изчезнат, които враждуват против душата ми; да се покрият със срам и безчестие, които ми желаят зло!
14 Аз пък винаги ще се уповавам (на Тебе) и ще Те хваля все повече и повече.
15 Устата ми ще разгласят Твоята правда, всеки ден Твоите благодеяния, защото им не зная броя.
16 Ще вникна в делата на Господа Бога; ще спомня Твоята правда – само Твоята.
17 (K)Боже, Ти си ме поучавал от младините ми, и досега разгласям Твоите чудеса.
18 (L)И до старост и до седини не ме оставяй, Боже, докле не възвестя Твоята сила на сегашния род, и на всички идещи – Твоята мощ.
19 (M)Твоята правда, Боже, е до вишни небеса; Ти си извършил велики дела; Боже, кой е Тебе подобен?
20 (N)Ти си напращал върху мене много и люти беди, но и пак Ти си ме оживявал и пак си ме извеждал от земните бездни.
21 (O)Ти си ме издигал и си ме утешавал (и от земните бездни си ме извеждал).
22 (P)И аз ще славя на псалтир Тебе, Твоята истина, Боже мой; ще Те възпявам на гусла, Светийо Израилев!
23 Радват се устата ми, кога Ти пея, и душата ми, която си Ти избавил;
24 и езикът ми всеки ден ще разглася Твоята правда, защото постидени и посрамени са ония, които ми желаят зло.
За Соломона. (Псалом Давидов.)
71 (Q)Боже, дай на царя Твоето правосъдие и на царевия син Твоята правда,
2 (R)за да съди праведно Твоите люде и Твоите бедни в съда;
3 (S)планините да донесат мир на людете, и хълмовете – правда;
4 (T)да съди бедните от народа, да спаси синовете на сиромаха и да сломи потисника, –
5 (U)и ще се боят от Тебе, докле пребъдва слънце и месечина, от рода в род.
6 (V)Той ще слезе като дъжд върху покосена ливада[a], като капки, оросяващи земята;
7 (W)в негови дни ще процъфти праведникът, и ще има изобилен мир, докле месечина трае;
8 (X)той ще владее от море до море и от реката[b] до краищата на земята;
9 пред него ще паднат жителите на пустините, и враговете му прах ще лижат;
10 (Y)царете на Тарсис и островите данък ще му поднесат; царете на Арабия и Сава дарове ще му принесат;
11 (Z)и ще му се поклонят всички царе; ще му служат всички народи;
12 защото той ще избави бедния, стенещия и угнетения, който няма помощник.
13 (AA)Ще бъде милосърден към бедния и сиромаха и ще спаси душите на бедните;
14 от коварство и насилие ще избави душите им, и скъпоценна ще бъде тяхната кръв пред очите му;
15 (AB)и той ще живее, и ще му дават арабийско злато, и ще се молят за него непрестанно, всеки ден ще го благославят;
16 (AC)ще има изобилие на жито по земята, навръх планините; плодовете му ще се вълнуват като гора Ливанска, и в градовете людете ще се размножат като трева по земята;
17 (AD)неговото име ще бъде (благословено) довека; докле слънце трае, ще се предава името му[c]; и в него ще бъдат благословени (всички земни племена), всички народи ще го облажават.
18 (AE)Благословен Господ Бог, Бог Израилев, Който едничък прави чудеса;
19 (AF)благословено името на славата Му довека, и цяла земя да се изпълни с Неговата слава! Амин и амин.
20 Свършиха се молитвите на Давида, Иесеевия син.
17 (A)Пророчество за Дамаск. – Ето, Дамаск се изключва от броя на градовете, и ще бъде куп развалини.
2 Градовете Ароерски ще бъдат напуснати, – ще останат за стадата, които ще си почиват там, и не ще има кой да ги плаши.
3 Не ще има вече Ефремова крепост, ни Дамаско царство с останалата Сирия; с тях ще стане същото, каквото със славата на синовете Израилеви, казва Господ Саваот.
4 И в оня ден ще се намали славата на Иакова, и тлъстото му тяло ще омършавее.
5 (B)Същото ще бъде, каквото подир събиране жито от жетваря, кога ръката му пожъне класовете, и кога съберат класовете в Рефаимска долина.
6 (C)И ще останат у него, както бива при стръсване маслини, дветри зърна на самия връх, или четири-пет по плодните клончета, казва Господ, Бог Израилев.
7 В оня ден ще обърне човек погледа си към своя Творец, и очите му ще бъдат устремени към Светия Израилев;
8 (D)и не ще обърне очи към жертвениците, дело на ръцете си, и не ще погледне това, що са направили пръстите му, кумирите на Астарта и Ваала.
9 В оня ден укрепените му градове ще бъдат като развалини в гори и по планински върхове, оставени пред синовете Израилеви, – и ще бъде пусто.
10 (E)Защото ти забрави Бога на твоето спасение, и не си спомняше за скалата на твоето прибежище; затова ти си уредил увеселителни градини и си насадил пръчки от чужда лоза.
11 В деня, когато садеше, ти се грижеше насаденото да расте, и посеяното от тебе рано да цъфне; но в деня, кога събираш, ще има не куп жетва, а жестока скръб.
12 (F)Уви! Шум от много народи! Шумят те, както море шуми. Рев на племена! Реват те, както реват буйни води.
13 (G)Реват народите, както реват буйни води; но Той ги заплаши, – и те побягнаха далеч, и бидоха разгонени като плява по планини от вятър и като прах от вихър.
14 (H)Вечер – и ето ужас! и преди утрото вече го няма. Такава е участта на нашите грабители, жребието на нашите разорители.
18 (I)Горко на земята, която се осенява с криле отвъд Етиопските реки,
2 която праща пратеници по море и рогозени ладии по водите! Идете, бързи пратеници, при народ як и бодър, при народ страшен отначало доднес, при народ едър и всепотъпкващ, чиято земя реки просичат.
3 (J)Всички вие, които населявате вселената и живеете на земята, гледайте, кога се знаме дигне на планините, и слушайте, кога тръба затръби!
4 (K)Защото, тъй ми каза Господ: Аз гледам спокойно от Своето жилище, както светла жега – подир дъжд, както облак роса – през жетвен пек.
5 Защото преди гроздобер, кога лозето прецъфти, и гроздът захване да узрява, Той ще отреже с косер пръчките и ще ги отнеме, и ще окастри издънките.
6 (L)И ще оставят всичко на грабливи планински птици и на полски зверове; и птици ще летуват там, а всички полски зверове там ще зимуват.
7 (M)В онова време ще бъде принесен дар Господу Саваоту от народ як и бодър, от народ страшен отначало и доднес, от едър и потъпкващ народ, чиято земя реки просичат, – при мястото, дето е името на Господа Саваота, върху Сион планина.
5 (A)Ония, които са между вас презвитери, моля аз, съпрезвитер техен и свидетел на Христовите страдания и съучастник в славата, която има да се открие
2 (B)пасете Божието стадо, което имате, като го надзиравате не принудено, а доброволно (и богоугодно), не заради гнусна корист, но от усърдие,
3 (C)и не като господарувате над причта[a], а като давате пример на стадото;
4 (D)и кога се яви Пастиреначалникът, ще получите неувяхващия венец на славата.
5 (E)Също и вие, по-младите, покорявайте се на презвитерите; а всички, като се покорявате един другиму, облечете се в смиреномъдрие, защото „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат“.
6 (F)И тъй, смирете се под крепката ръка Божия, за да ви въздигне, кога дойде време.
7 (G)Всичките си грижи Нему възложете, защото Той се грижи за вас.
8 (H)Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне;
9 (I)противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви в света.
10 (J)А Бог на всяка благодат, който е призвал вас за вечната Си слава в Иисуса Христа, Сам, след кратковременното ви страдание, да ви усъвършенствува, утвърди, укрепи и направи непоколебими.
11 Нему слава и владичество вовеки веков. Амин.
12 Написах ви накратко по Силуана, верния брат, както мисля, като ви утешавам и уверявам, че това е истинска Божия благодат, в която вие стоите.
13 Поздравява ви избраната заедно с вас църква във Вавилон, и син ми Марко.
14 (K)Поздравете се един други с целование любовно. Мир на всички ви, които сте в Христа Иисуса. Амин.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.