M’Cheyne Bible Reading Plan
11 (А Господ беше казал на Моисея: Още една язва ще нанеса на Фараона и на Египет, подир което ще ви пусне от тука; когато ви пусне, съвсем ще ви изпъди от тука.
2 Кажи, прочее, в ушите на людете, и нека поиска всеки мъж от съседа си, и всяка жена от съседката си, сребърни и златни вещи.
3 И Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните. При това, Моисей беше станал твърде велик човек в Египетската земя пред Фараоновите слуги и пред людете).
4 Моисей каза на <Фараона:> Така говори Господ: Около средата на една нощ Аз ще мина през Египет;
5 и всеки първороден в Египетската земя ще умре, от първородния на Фараона, който седи на престола си, до първородния на слугинята, която е зад воденицата, и до всяко първородно от добитъка.
6 И по цялата Египетска земя ще се нададе голям писък, какъвто никога не е имало, нито ще има вече такъв.
7 А против израилтяните, против човек или животно, нито куче няма да поклати езика си, за да познаете, че Господ прави разлика между египтяните и израилтяните.
8 И всички тия твои слуги ще дойдат при мене и ще ми припаднат и рекат: Излез ти с всичките люде, които те следват. И подир това ще изляза. И <Моисей> излезе от Фараоновото присъствие с голям гняв.
9 (А Господ беше казал на Моисея: Фараон няма да ви послуша, за да се умножат Моите чудеса в Египетската земя.
10 И Моисей и Аарон бяха извършили всички тия чудеса пред Фараона; но Господ беше закоравил сърцето на Фараона, и той не беше пуснал израилтяните из земята си).
12 Тогава Господ говори на Моисея и Аарона в Египетската земя, казвайки:
2 Тоя месец ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината.
3 Говорете на цялото Израилево общество, като <им> кажете да си вземат, на десетия ден от тоя месец, всеки по едно агне, според бащините си домове, по едно агне за всеки дом.
4 Но ако домашните са малцина за агнето, тогава <домакинът> и най-ближният до къщата му съсед нека го вземат, според числото на човеците <в тях>; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде.
5 Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овците или от козите да го вземете.
6 И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в <домовете си> да го заколят привечер.
7 После нека вземат от кръвта и турят на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, гдето ще го ядат.
8 През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат.
9 Да не ядете от него сурово нито варено във вода, но изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му.
10 И да не оставите нищо от него до утринта; ако остане нещо до утринта, изгорете го в огън.
11 И така да го ядете: препасани през кръста си, с обущата на нозете си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, <понеже е време на> Господното минаване.
12 Защото в оная нощ ще мина през Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, и човек и животно; и ще извърша съдби против всичките египетски богове; Аз съм Иеова.
13 И кръвта на къщите, гдето сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да нападне върху вас погубителна язва.
14 Оня ден ще ви бъде за спомен, и ще го пазите като празник на Господа във всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде, да го празнувате.
15 Седем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще дигнете кваса от къщите си; защото, който яде квасно от първия ден до седмия ден, оня човек ще се изтреби отсред Израиля.
16 На първия ден ще имате свет събор, и на седмия ден свет събор; никаква работа да не се върши в тях, освен <около> онова, което е нужно за ядене на всеки; само това може да вършите.
17 Да пазите, прочее, <празника> на безквасните, защото в същия тоя ден изведох войнствата ви из Египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите тоя ден във всичките си поколения.
18 От вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове.
19 Седем дена да се не намира квас в къщите ви; защото който яде квасно, оня човек ще се изтреби отсред обществото на израилтяните, бил той пришелец или туземец.
20 Нищо квасно да не ядете; във всичките си жилища безквасни хлябове да ядете.
21 Тогава, <на четиринадесетия ден от месеца>, Моисей повика всичките Израилеви старейшини и рече им: Идете та си вземете по едно агне според челядите си и заколете пасхата.
14 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.
2 И ето, пред Него имаше някой си красничав човек.
3 И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?
4 А те мълчаха. И Той, като хвана <човека>, изцели го и го пусна.
5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той на часа да го извлече в съботен ден?
6 И не можаха да отговорят на това.
7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:
8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,
9 и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.
10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които седят с тебе на трапезата.
11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси.
12 Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.
13 Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;
14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с <какво> да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.
15 И като чу това един от седящите с Него, рече Му: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.
16 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.
17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже <всичко> е вече готово.
18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.
19 Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.
20 А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.
21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.
22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.
23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и <колкото намериш> накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;
24 защото ви казвам, че никой от поканените, няма да вкуси от вечерята ми.
25 А големи множества вървяха, заедно с Него; и Той се обърна и им рече:
26 Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да <я> доизкара?
29 Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват:
30 Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.
31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет <хиляди>?
32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.
33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.
34 Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?
35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша.
29 И Иов още продължи беседата си като казваше:
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка.
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20 Славата ми зеленее <още> в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за <да чуят> съветите ми.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не <можаха да> потъмнят {Еврейски: Да направят да падне.} светлостта на лицето ми.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв <помежду им, >И живеех като цар всред войската, Като онзи, който утешава наскърбените.
15 Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,
2 чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали.
3 Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;
4 че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;
5 и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,
6 че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;
7 че после се яви на Якова, тогава на всичките апостоли;
8 а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг.
9 Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека понеже гоних Божията църква,
10 Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, - не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене.
11 И тъй, било че аз <се трудих повече>, било че, така проповядваме <и те и аз>, и вие така сте повярвали.
12 Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?
13 Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен;
14 и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.
15 При това, ние се намираме и лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не се възкресяват;
16 защото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен;
17 и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си.
18 Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали.
19 Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.
20 Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите.
21 Понеже, както чрез човека <дойде> смъртта, така чрез човека <дойде> възкресението на мъртвите.
22 Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.
23 Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови.
24 Тогава <ще бъде> краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.
25 Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.
26 И смъртта, най-последен враг, <и тя> ще бъде унищожена,
27 защото Бог "е покорил всичко под нозете Му". А когато ще е казал, че всичко е <вече> покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко),
28 когато <казвам>, ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.
29 Иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо се и кръщават заради тях?
30 Защо и ние се излагаме на бедствия всеки час?
31 Братя, с похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса нашия Господ, аз всеки ден умирам.
32 Ако, по човешки <казано>, съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползува? Ако мъртвите не се възкресяват "нека ядем и пием, защото утре ще умрем".
33 Не се мамете. "Лошите другари покварят добрите нрави".
34 Отрезнейте към правдата, и не съгрешавайте, защото някои <от вас> не познават Бога. <Това> казвам, за да ви направя да се засрамите.
35 Но някой ще рече: Как се възкресяват мъртвите? и с какво тяло ще дойдат?
36 Безумецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.
37 И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, <каквото> се случи, пшенично или някое друго;
38 но Бог му дава тяло каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.
39 Всяка плът не е еднаква; но друга е <плътта> на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.
40 Има и небесни тела и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните.
41 Друг е блясъкът на слънцето, друг блясъкът на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка.
42 Така е и възкресението на мъртвите. <Тялото> се сее в тление, възкръсва в нетление;
43 сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;
44 сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно <тяло>.
45 Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам <стана> животворящ дух.
46 Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.
47 Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето.
48 Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.
49 И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.
50 А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.
51 Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,
52 в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.
53 Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.
54 А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно".
55 О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?
56 Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;
57 но благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.
58 Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен.
© 1995-2005 by Bibliata.com