M’Cheyne Bible Reading Plan
2 В това време отиде някой си човек от Левиевия дом та взе за жена една от Левиевите жени.
2 И жената зачна и роди син; и като видя, че беше красиво дете, кри го за три месеца.
3 Но понеже не можеше вече да го крие, взе му рогозен ковчежец и намаза го със смола и катран, тури детето в него и го положи в тръстиката при брега на реката.
4 А сестра му стоеше отдалеч, за да види какво ще му се случи.
5 И Фараоновата дъщеря слезе да се окъпе в реката, а слугините й ходеха по брега на реката; и когато съгледа ковчежеца в тръстиката, тя прати слугинята си да го донесе.
6 Като го отвори, видя детето, и, ето, малкото плачеше; и пожали го и каза: От еврейските деца е това.
7 Тогава сестра му рече на Фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикам доилка от еврейките, за да ти дои детето?
8 И Фараоновата дъщеря й рече: Иди. И тъй, момичето отиде та повика майката на детето.
9 И Фараоновата дъщеря й рече: Вземи това дете та ми го отдой, и аз ще ти заплатя. И жената взе детето и го доеше.
10 А когато порасна детето, донесе го на Фараоновата дъщеря, и то стана неин син. И наименува го Моисей {Т. е., Извлечен из вода.}: Понеже, каза тя, извлякох го от водата.
11 А във времето когато Моисей порасна, излезе при братята си и гледаше теглилата им. И видя някой си египтянин, че биеше един евреин, един от братята му;
12 и като поразгледа насам натам и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка.
13 Излезе и на другия ден, и ето, двама евреи се спречкаха; и каза на обидника: Защо биеш другаря си?
14 А той рече: Кой те постави началник и съдия над нас? Искаш ли и мене да убиеш, както уби египтянина? Тогава Моисей се уплаши и си каза: Явно е, че това нещо стана известно.
15 А като чу това Фараон, търсеше <случай> да убие Моисея; но Моисей побягна от Фараоновото лице и се засели в Мадиамската земя. И седна до един кладенец.
16 А Мадиамският жрец имаше седем дъщери, които дойдоха и наляха вода и напълниха коритата, за да напоят бащините си овци.
17 Но овчарите дойдоха и ги изпъдиха; а Моисей стана та им помогна, и напои овците им.
18 И като дойдоха при баща си Рагуила, той им рече: Как дойдохте днес толкова скоро?
19 А те казаха: Един египтянин ни избави от ръцете на овчарите, при това и вода ни наля та напои овците.
20 И той рече на дъщерите си: А где е той? защо оставихте човека? повикайте го да яде хляб.
21 И Моисей склони да живее при човека, който и даде на Моисея дъщеря си Сепфора за жена.
22 И тя роди син; и той го наименува Герсам {Т. е., Пришелец тука.}, защото думаше: Пришелец станах в чужда земя.
23 Подир дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха: и викът им от робството стигна до Бога.
24 Бог чу пъшканията им; и Бог спомни завета си с Авраама, с Исаака, и с Якова.
25 И Бог погледна на израилтяните, и Бог разбра <положението им>.
5 А <веднъж>, когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.
2 И видя две ладии спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.
3 И като, влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията.
4 И като престана да говори рече на Симона: Оттегли <ладията> към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба.
5 А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.
6 И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им.
7 И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии, до толкова, щото щяха да потънат.
8 А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.
9 Понеже той и всички, които бяха с него, се учудиха на ловитбата на рибите що уловиха,
10 също и Яков и Иоан, синовете на Заведея, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симона: Не бой се; отсега човеци ще ловиш.
11 И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.
12 И когато беше в един от градовете, ето, човек, който беше цял прокажен, като видя Исуса, падна на лицето си и Му се помоли, казвайки: Господи, ако искаш можеш да ме очистиш.
13 А Той простря ръка и се допря до него, и рече: Искам; бъди очистен. И на часа проказата го остави.
14 И Той му заръча, никому да не каже <това:> Но, за свидетелство на тях, иди, каза, и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си според както е заповядал Моисей.
15 Но още повече се разнасяше вестта за Него; и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си.
16 А Той се оттегляше в пустините и се молеше.
17 И през един от тия дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим; и сила от Господа бе с Него да изцелява.
18 И ето мъже, които носеха на постелка един болен човек, който беше паралитик; и опитаха се да го внесат вътре и да го сложат пред Него.
19 Но понеже не намериха през где да го внесат вътре, поради народа, качиха се на покрива, и през керемидите го спуснаха с постелката насред пред Исуса.
20 И Той като видя вярата им, рече: Човече прощават ти се греховете.
21 Тогава книжниците и фарисеите почнаха да се препират, казвайки: Кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
22 Но Исус, като видя разискванията им, каза им в отговор: Защо разисквате в сърцата си?
23 Кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?
24 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (рече на паралитика): Казвам ти: Стани, дигни постелката си, и иди у дома си.
25 И на часа той стана пред тях, дигна това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.
26 И те всички се учудиха и славеха Бога, и, изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме пречудни неща.
27 След това <Исус> като излезе, видя един бирник, на име Левий, седящ в бирничеството, и рече му: Върви след Мене.
28 Той остави всичко, стана и тръгна след Него.
29 А Левий Му направи голямо угощение в къщата си; и имаше голямо множество бирници и други, които седяха на трапезата с тях.
30 А фарисеите и техните книжници роптаеха против учениците Му, казвайки: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците?
31 Исус в отговор им рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.
32 Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние.
33 И те Му рекоха: Иоановите ученици често постят и правят молитви, така и фарисейските, а Твоите ядат и пият.
34 Исус им рече: Можете ли да накарате сватбарите да постят докато е с тях младоженецът?
35 Ще дойдат, обаче, дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях; тогава, през ония дни, ще постят.
36 Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха да я тури на вехта дреха; инак и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не прилича на вехтата.
37 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят.
38 Но трябва да се налива ново вино в нови мехове.
39 И никой, след като е пил старо< вино>, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро.
19 Тогава Иов в отговор рече:
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 Ето, викам: Неправда! но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10 Съкрушил ме е от всякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12 Полковете Му настъпват заедно Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16 Викам слугата си, и не отговаря, <При все че> с устата си му се моля.
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми,
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се <само> с кожата на зъбите си.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22 Защо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 И, като изтлее след кожата ми това <тяло>, <Пак> вън от плътта си ще видя Бога:
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. <За тая гледка> дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28 Ако кажете: Как ще го гоним, Тъй като причината на това <страдание> се намира в <самия> него!
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията <нанесени> от меча, За да познаете, че има съд.
6 Когато някой от вас има нещо против другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите?
2 Или не знаете, че светиите ще съдят света? Ако, прочее, вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най-малките работи?
3 Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? а колко повече житейски работи;
4 Тогава, ако имате житейски тъжби, поставяте ли <за съдии> ония, които от църквата се считат за нищо?
5 Казвам <това> за да ви направя да се засрамите. Истина ли е, че няма между вас ни един мъдър човек, който би могъл да отсъди между братята си,
6 но брат с брата се съди, и то пред невярващите?
7 Даже, преди всичко, е голям недостатък у вас гдето имате тъжби помежду си. Защо по-добре не оставате онеправдани? защо по-добре да не бъдете ограбени?
8 А напротив, вие сами онеправдавате и ограбвате, и то братя.
9 Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Недейте се лъга. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците,
10 нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят Божието царство.
11 И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си <от такива неща>, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа Исуса Христа и в Духа на нашия Бог.
12 Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не ща да съм обладан от нищо.
13 Храната е за стомаха, и стомахът е за храната; но Бог ще унищожи и него и нея. А тялото не е за блудодеяние, но за Господа, и Господ е за тялото,
14 а Бог, Който е възкресил Господа, ще възкреси и нас със силата Си.
15 Не знаете ли, че вашите тела са части на Христа? И тъй, да отнема ли от Христа частите Му и да ги направя части на блудница? Да не бъде! {В изданието от 1940 г. - "?" вместо "!".}
16 Или не знаете, че който се съвъкупява с блудница е едно тяло <с нея?> защото "ще бъдат", казва, "двамата една плът".
17 Но, който се съединява с Господа е един дух с <Него>.
18 Бягайте от блудодеянието. Всеки <друг> грях, който би сторил човек, е вън от тялото; но който блудствува, съгрешава против своето си тяло.
19 Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си,
20 защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си, [и с душите си, които са Божии].
© 1995-2005 by Bibliata.com