M’Cheyne Bible Reading Plan
47 И тъй, Иосиф влезе при Фараона и му извести, казвайки: Баща ми и братята ми, стадата им и добитъкът им, и всичко що имат дойдоха от Ханаанската земя, и сега са в Гесенската земя.
2 И взе петима от братята си та ги представи на Фараона.
3 И Фараон рече на братята му: Що е занятието ви? А те казаха на Фараона: Ние, слугите ти, и бащите ни, сме овчари.
4 Рекоха още на Фараона: Дойдохме да поживеем в тая земя, защото няма пасище за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в Ханаанската земя; затова, молим ти се нека живеят слугите ти в Гесенската земя.
5 И Фараон говори на Иосифа, казвайки: Баща ти и братята ти дойдоха при тебе;
6 Египетската земя е пред тебе; настани баща си и братята си в най-добрата местност от земята; нека живеят в Гесенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък.
7 След това Иосиф въведе баща си Якова и го представи на Фараона; и Яков благослови Фараона.
8 И Фараон рече на Якова: Колко е числото {Еврейски: колко са дните.} на годините на живота ти?
9 И Яков каза на Фараона: Числото на годините на пришелствуването ми е сто и тридесет години; малко и зло е било числото на годините на живота ми, и не достигна до числото на годините на живота на бащите ми, във времето на тяхното пришелствуване.
10 И като благослови Фараона, Яков излезе от Фараоновото присъствие.
11 Тогава Иосиф настани баща си и братята си, като им даде имот в Египетската земя, в най-добрата местност от земята в Рамесийската земя, според както заповяда Фараон.
12 И Иосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб, според <големината> на челядите им.
13 А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът дотолкова се засилваше, щото Египетската земя и Ханаанската земя се изнуриха от глада.
14 И Иосиф прибра всичките пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Иосиф донесе парите във Фараоновия дом.
15 И като се свършиха всичките пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всичките египтяни дойдоха при Иосифа и рекоха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите <ни>?
16 А Иосиф рече: Ако парите <ви> са се свършили, докарайте добитъка си, и ще ви дам <хляб> срещу добитъка ви.
17 И тъй, докарваха добитъка си на Иосифа; и Иосиф им даваше хляб срещу конете, стадата, добитъка и ослите им; и така, през оная година той ги прехрани с хляб срещу всичкия им добитък.
18 И като се измина оная година, дойдоха при него и другата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и добитъкът стана на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни.
19 Защо да измрем пред очите ти и земята ни <да запустее>? Купи нас и земята ни за хляб, и ние ще бъдем слуги на Фараона, и земята ни <за него ще ражда>. Дай ни и семе, за да останем живи да не умрем, и да не запустее земята.
20 И тъй, Иосиф закупи за Фараона цялата Египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях; така земята стана Фараонова.
21 И той пресели населението в градовете от единия край до другия край на египетските предели.
22 Само земята на жреците не закупи, защото жреците имаха <определен> от Фараона дял и се прехранваха от дела, който Фараон им даде; затова не продадоха земята си.
23 Тогава Иосиф каза на людете: Ето, днес закупих вас и земята ви за Фараона; на ви семе та засейте земята.
24 Затова, във време на беритбата ще давате петата част на Фараона, а четирите части ще бъдат за вас да засеете нивите, и за храна за вас и за домашните ви, и за храна на децата ви.
25 И те рекоха: Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си, и ще бъдем слуги на Фараона.
26 И Иосиф постави това за повеление в Египетската земя, <както> е и до днес, да се дава петата част на Фараона; само земята на жреците единствено не стана Фараонова.
27 И тъй, Израил се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, гдето придобиваха имения, наплодяваха се, и твърде се размножаваха.
28 И Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Яковия живот стана сто четиридесет и седем години.
29 А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, повика сина си Иосифа и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, тури ръката си под бедрото ми, и <закълни ми се, че ще> ми покажеш тая благост и вярност: да не ме погребеш в Египет,
30 но когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той рече: Ще направя според както си казал.
31 И рече <Яков>: Закълни ми се; и той му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.
1 Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития,
2 както ни ги предадоха ония, които отначало са били очевидци и служители на <евангелското> слово,
3 видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред <за това>, почтени Теофиле,
4 за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.
5 В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отред, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета.
6 Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.
7 И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.
8 И като свещенодействуваше той пред Бога по реда на своя отред,
9 по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребие да влезе в Господния храм и да покади.
10 И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън.
11 И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар.
12 И Захарий като го видя, смути се, и страх го обзе.
13 Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Иоан.
14 <Той> ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение.
15 Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си.
16 И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог.
17 Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.
18 А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? защото аз съм стар, и жена ми е в напреднала възраст.
19 Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.
20 И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш, до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.
21 И людете чакаха Захария, и се чудеха, че се бави в храма.
22 А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знакове и оставаше ням.
23 И като се навършиха дните на службата му, той отиде у дома си.
24 А след тия дни жена му Елисавета зачна; и криеше се пет месеца, като казваше:
25 Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците <причината да> ме корят.
26 А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град наречен Назарет,
27 при една девица, сгодена за мъж на име Иосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.
28 И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените].
29 А тя много се смути от думата му, и в недоумение беше какъв ли ще бъде тоя поздрав.
30 И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение.
31 И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус.
32 Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида.
33 Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край.
34 А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?
35 И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй, и светото Онова, Което ще се роди <от тебе>, ще се нарече Божий Син.
36 И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестият месец за нея, която се казваше неплодна.
37 Защото за Бога няма невъзможно нещо.
38 И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.
13 Ето, моето око е видяло всичко <това>, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
2 Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
3 Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
4 Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
5 Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
6 Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
7 Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
8 Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
9 Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете както лъжат човека?
10 Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
11 Величието Му не ще ли да ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
12 Вашите паметни думи <стават пред Него> поговорки от пепел; Защитата ви <става> укрепление от кал.
13 Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
14 Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
15 Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
16 Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
17 Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
18 Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
19 Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
20 Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти, -
21 <Не отказвай> да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужаса Ти.
22 Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и Ти ми отговори.
23 Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
24 Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
25 Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
26 Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследвам беззаконията на младостта си,
27 И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми? -
28 При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.
1 Павел, с Божията воля призован да бъде апостол Исус Христов, и брат Состен,
2 до Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христа Исуса, призовани <да бъдат> светии, заедно с всички, които призовават на всяко място името на Исуса Христа, нашия Господ, Който е и техен и наш:
3 Благодат и мир да бъде на вас от Бога нашия Отец и от Господа Исуса Христа.
4 Винаги въздавам благодарения на моя Бог за вас за Божията благодат, която ви е била дадена в Христа Исуса
5 че се обогатихте чрез Него във всичко, в пълна <сила> да говорите <за Него>,
6 (по който начин се потвърди свидетелствуването за Христа между вас),
7 така щото вие не оставате назад в никоя дарба, като чакате явлението на нашия Господ Исус Христос,
8 Който и докрай ще ви утвърждава, <та да бъдете> безупречни в деня на нашия Господ Исус Христос.
9 Верен е Бог, чрез Когото сте били призовани в общението на Сина Му Исуса Христа нашия Господ.
10 Моля ви се, братя, за името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие, и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл.
11 Защото <някои> от Хлоините <домашни> ми явиха за вас, братя мои, че между вас имало разпри.
12 С това искам да кажа, че всеки от вас дума: Аз съм Павлов; а аз Аполосов; а аз Кифов; а пък аз Христов.
13 Нима се е разделил Христос? Павел ли се разпна за вас? Или в Павловото име се кръстихте?
14 Благодаря Богу, че не съм кръстил никого от вас, освен Криспа и Гаия,
15 да не би да каже някой, че сте били кръстени в мое име.
16 Кръстих още и Стефаниновия дом; освен <тия>, не помня да съм кръстил някой друг.
17 Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, но да проповядвам благовестието; не с мъдри думи, да не се лиши Христовия кръст от <значението> си.
18 Защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.
19 Понеже е писано: "Ще унищожа мъдростта на мъдрите, И разума на разумните ще отхвърля".
20 Где е мъдрият? Где книжникът? Где е разисквачът на тоз век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?
21 Защото, понеже в Божията мъдра <наредба> светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите.
22 Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост;
23 а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост;
24 но за самите призвани, и юдеи и гърци, Христос Божия сила и Божия премъдрост.
25 Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците, и Божието немощно е по-силно от човеците.
26 Понеже, братя, вижте <какви сте> вие призваните, че <между вас няма> мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни.
27 Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните;
28 още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има,
29 за да не се похвали ни една твар пред Бога.
30 А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление;
31 тъй щото, както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали".
© 1995-2005 by Bibliata.com