The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NET. Switch to the NET to read along with the audio.
1 (A)Имаше един човек в земята Уц, по име Иов; тоя човек беше непорочен, справедлив и богобоязлив и отбягваше злото.
2 И родиха му се седем сина и три дъщери.
3 Имотът му беше: седем хиляди овци, три хиляди камили, петстотин рала волове, петстотин ослици и твърде много слуги; и тоя човек беше най-прочут между всички синове на Изток.
4 Синовете му се събираха и даваха гощавки всеки у дома си на своя ден, като пращаха и приканваха трите си сестри да ядат и пият с тях.
5 (B)Когато се завършваха дните на гощавките, Иов пращаше за тях, та ги освещаваше и, като ставаше заран рано, принасяше всесъжения по броя на всички тях (и един телец за грях за душите им). Защото Иов казваше: може би синовете ми са съгрешили и похулили Бога в сърцето си. Тъй правеше Иов през всички такива дни.
6 (C)Един ден дойдоха синовете Божии да застанат пред Господа; между тях дойде и Сатаната.
7 И рече Господ на Сатаната: отде дойде! А Сатаната отговори Господу и рече: ходих по земята и я обходих.
8 И Господ рече на Сатаната: обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото.
9 Отговори Сатаната Господу и рече: нима току-тъй Иов е богобоязлив?
10 Не огради ли Ти отвред него и къщата му и всичко, що той има? Ти благослови делата на ръцете му, и стадата му се ширят по земята;
11 но я простри ръка и се допри до всичко, що е негово, ще ли Те благослови?
12 И рече Господ на Сатаната: ето, всичко, що е негово, е в твоя ръка; само върху него ръка не простирай. – И отиде си Сатаната от лицето Господне.
13 Един ден синовете и дъщерите на Иова ядяха и пиеха вино в къщата на първородния си брат.
14 И ето, дохожда вестител при Иова и казва:
15 воловете оряха и ослиците пасяха при тях, когато савейци нападнаха и ги откараха, а момците с остър меч погубиха; и отървах се само аз, за да ти обадя.
16 Докле още говореше, дохожда друг и казва: огън Божий от небето падна, изгори овците и момците и ги погълна; отървах се само аз, за да ти обадя.
17 Докле и тоя говореше, дохожда друг и казва: халдейци, стъкмени в три чети, нападнаха върху камилите и ги откараха, а момците с остър меч погубиха; отървах се само аз, за да ти обадя.
18 Докле и тоя говореше, дохожда друг и казва: синовете и дъщерите ти ядяха и пиеха вино в къщата на първородния си брат;
19 ето, духна силен вятър откъм пустинята и обгърна четирите ъгла на къщата; къщата се събори върху децата, и те умряха; отървах се само аз, за да ти обадя.
20 Тогава Иов стана, раздра горната си дреха, острига главата си и падна на земята, та се поклони
21 (D)и рече: гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна. Господ даде, Господ и взе; (както беше угодно Господу, тъй и стана) да бъде благословено името Господне!
22 Във всичко това Иов не съгреши и нищо неразумно не изрече за Бога.
2 (E)Един ден дойдоха синовете Божии да застанат пред Господа; между тях дойде и Сатаната да застане пред Господа.
2 И рече Господ на Сатаната: отде дойде? Отговори Сатаната Господу и рече: ходих по земята и я обходих.
3 (F)И рече Господ на Сатаната: обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото, и досега твърд в своята непорочност; а ти Ме подбуждаше против него да го погубя без вина.
4 Отговори Сатаната Господу и рече: кожа за кожа, а за живота си човек ще даде всичко, що има;
5 (G)но я простри ръка и се допри до костите му и плътта му, – ще ли Те благослови?
6 И рече Господ на Сатаната: ето, той е в твоя ръка; само душата му запази.
7 (H)Отиде си Сатаната от лицето Господне и порази Иова с люта проказа – от ходилата на нозете му до самото му теме.
8 И взе си Иов едно чирепче да се чеше с него, и седеше на гноището (вън от града).
9 (I)И рече му неговата жена: ти все си още твърд в непорочността си. Похули Бога и умри![a]
10 (J)Но той ѝ рече: говориш като безумна. Нима доброто ще приемаме от Бога, а злото да не понасяме? – Във всичко това Иов не съгреши с устата си.
11 (K)Чуха трима приятели на Иова за всички тия злочестини, които го бяха постигнали, и тръгнаха всеки от своето място: Елифаз Теманец, Вилдад Савхеец и Софар Наамец; събраха се, за да идат да скърбят с него заедно и да го утешават.
12 И когато дигнаха очи отдалеч, те го не познаха; викнаха с глас, та заплакаха; раздра всякой горната си дреха, и хвърляха пръст над главите си към небето.
13 И седяха с него на земята седем дена и седем нощи; и никой му дума не проговори, понеже виждаха, че страданието му е твърде голямо.
3 След това отвори Иов уста и прокле деня си.
2 Па начена Иов и рече:
3 (L)да се провали денят, в който се родих, и нощта, в която рекоха: зачена се човек!
4 Оня ден да бъде тъмнина; да го не подири Бог отгоре и да не изгрее над него светлина!
5 Да го омрачи тъмнина и смъртна сянка, черен облак да го покрие, да се страхуват от него, като от горещ слънчев пек!
6 Оная нощ, – тъмнина да я обладае, да се не сметне между дните на годината, да не влезе в броя на месеците!
7 О, оная нощ! безлюдна да бъде; да не влезе в нея веселие!
8 (M)Да я прокълнат онези, които кълнат деня, които са способни да разбудят левиатана!
9 Да потъмнеят звездите при нейния здрач; да чака тя светлината, и тая да не идва, и да не види ресниците на зората,
10 задето не затвори дверите на майчината ми утроба и не скри тъгата от очите ми!
11 Защо не съм умрял, когато съм се раждал, и не съм издъхнал, когато съм излизал из утробата?
12 Защо са ме колене приели? Защо ми е трябвало да суча гърди?
13 (N)Сега щях да лежа и почивам; щях да спя; и щеше да ми бъде спокойно
14 заедно с царе и съветници земни, които застрояваха пустини за себе си,
15 или с князе, които имаха злато и които пълнеха домовете си със сребро;
16 или, като пометниче потулено, не щеше да ме има, както младенците, които не са видели светлина.
17 Там беззаконниците престават да задават страх, и там почиват изнурените.
18 Там затворниците заедно се наслаждават от покой и не слушат крясъците на разпоредника.
19 Малък и голям там са равни, и робът е свободен от господаря си.
20 Защо е дадено на злочестника светлина, и живот – на огорчените душевно,
21 (O)които очакват смъртта, а я няма, които биха я изкопали по-охотно, отколкото имане,
22 биха се зарадвали до възторг, биха се възхитили, че са намерили гроб?
23 За какво е дадена светлина на човека, чийто път е закрит, и когото Бог е с мрак окръжил?
24 Въздишките ми изпреварят хляба ми, и стенанията ми текат като вода,
25 (P)защото страшното, от което се ужасявах, то ме и постигна; и от което се боях, то ме и връхлетя.
26 Няма за мене мира, няма покой, няма утеха: нещастие настъпи.
14 (A)Стремете се към любовта; показвайте ревност за духовни дарби, а особено – да пророчествувате.
2 Защото, който говори на език непознат, той не говори на човеци, а на Бога; понеже никой го не разбира, а духом говори тайни;
3 който пък пророчествува, той говори на човеци за поука, увещание и утеха.
4 Който говори на непознат език, той поучава себе си; а който пророчествува, той поучава църквата.
5 Желая всички вие да говорите езици, а още повече да пророчествувате; защото, който пророчествува, по-горен е от оногова, който говори езици – освен ако ги тълкува, та църквата да получи поука.
6 А сега, ако дойда при вас, братя, и заговоря на непознати езици, каква полза ще ви принеса, щом ви се не обясня било с откровение, било с познание, било с пророчество, било с поука?
7 И бездушните предмети, като пищялка или гусла, които издават глас, ако не дадат разделни звукове, как ще се познае, какво се свири на пищялка, или на гусла?
8 Защото, ако тръбата издаваше неопределен звук, кой ще се готви за битка?
9 Тъй и вие, ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере това, що говорите? Защото ще говорите на вятър.
10 Толкоз, например, различни думи има в света, и ни една от тях не е без значение.
11 Ако, прочее, не разбирам значението на тия думи, то за говорещия ще бъда чужденец, па и говорещият ще бъде за мене чужденец.
12 Тъй и вие, бидейки ревнители към духовни дарби, залягайте да ги получите в изобилие, за поука на църквата.
13 Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарба да тълкува.
14 Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, умът ми обаче остава безплоден.
15 (B)И тъй, какво? Ще се моля с дух, ще се моля и с ум; ще пея с дух, ще пея и с ум.
16 Защото, ако благословиш с дух, как ще каже на твоето благодарение „амин“ оня, който е от простолюдието, когато не разбира, какво казваш?
17 Ти благодариш хубаво, ала другият се не поучава.
12 (A)Моите приятели и моите искрени отстъпиха от раните ми, и ближните ми стоят надалеч.
13 А които търсят душата ми, турят мрежи, и които ми желаят зло, говорят за моето загиване и всеки ден козни кроят;
14 (B)аз пък като глух не чувам и съм като ням, който не отваря устата си;
15 и станах като човек, който не чува и няма в устата си отговор,
16 защото на Тебе, Господи, се уповавам; Ти ще чуеш, Господи, Боже мой.
17 И аз рекох: да не възтържествуват над мене (моите врагове); когато се колебае ногата ми, те се големеят над мене.
18 Близко съм да падна, и скръбта ми е винаги пред мене.
19 (C)Беззаконието си съзнавам, съкрушавам се заради греха си.
20 А моите врагове живеят и крепнат, и ония, които ме ненавиждат без вина, се умножават;
21 (D)и които ми връщат зло за добро, враждуват против мене, задето следвам доброто.
22 Не ме оставяй, Господи, Боже мой, не се отдалечавай от мене;
23 побързай ми на помощ, Господи, Спасителю мой!
25 Гладът на мързеливеца ще го убие, защото ръцете му се отказват да работят;
26 (A)той всеки ден силно гладува, а праведникът дава и не му е свидно.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.