Chronological

Грехът на Давид

Давид и Вирсавия

11 ^(A)След една година по времето, когато царете тръгват на война, Давид изпрати Йоав, а заедно с него и слугите, както и всички израилтяни. Те разбиха амонците и обсадиха Рава.

А Давид остана в Йерусалим. ² Веднъж привечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царския дворец. От покрива той видя една жена, която се къпеше. А тази жена беше много красива на външен вид. ³ Давид изпрати свой служител да разпита коя е тази жена. Известено му беше: „Това е Вирсавия, дъщеря на Елиам, съпруга на хетееца Урия.“ ^4 (B)Давид изпрати пратеник да я доведе. Когато тя дойде при него, той спа с нея. А когато се очисти от месечното си течение, тя се завърна у дома си. ⁵ Тази жена забременя и изпрати пратеник да съобщи на Давид: „Бременна съм.“

⁶ Тогава Давид изпрати пратеник до Йоав с нареждане: „Изпрати ми хетееца Урия.“ И Йоав изпрати Урия при Давид. ⁷ Когато Урия дойде, Давид го разпита дали е добре Йоав, дали са добре воините и дали е победоносен ходът на сраженията. ⁸ След това Давид предложи на Урия: „Прибери се у дома си и отдъхни.“ Урия излезе от царския дворец, а след него занесоха дял от царската трапеза. ⁹ Но Урия преспа при вратата на царския палат заедно с всички служители на господаря си и не се прибра у дома си. ¹⁰ Съобщиха на Давид: „Урия не се прибра у дома си.“ Давид попита Урия: „Извървял си дълъг път – защо не се прибра у дома си?“ ¹¹ Урия отговори на Давид: „ковчегът, Израил и мъжете от племето на Юда пребивават под шатри и господарят ми Йоав, и служителите на господаря ми са разположени на лагер на полето, мога ли аз да вляза в къщата си – да ям, да пия и да спя с жена си! Заклевам се в твоя живот и в живота на твоята душа – това аз няма да направя.“ ¹² Тогава Давид каза на Урия: „Престой тук и днес, а утре ще те изпратя.“ И така Урия остана в Йерусалим и на следващия ден. ¹³ Давид го покани и Урия яде пред него и пи, и Давид го опи. Но вечерта Урия отиде да спи на леглото си със служителите на своя господар, а у дома си не отиде.

¹⁴ Затова сутринта Давид написа писмо до Йоав и даде на Урия да го занесе. ¹⁵ В писмото написа: „Поставете Урия там, където най-силно се разразява сражението. После се оттеглете от него, тъй че той да бъде поразен и да умре.“ ¹⁶ Затова Йоав, когато обсаждаше град Рава, постави Урия на такова място, където знаеше, че има храбри мъже. ¹⁷ От града излязоха воини, сражаваха се с Йоав и няколко от Давидовите войни паднаха убити. Убит беше също и хетеецът Урия. ¹⁸ Тогава Йоав съобщи на Давид за случилото се в сражението. ¹⁹ Той заповяда на вестител: „Когато разкажеш на царя какво се случи при сражението, ²⁰ може би той ще се разгневи и ще попита: ‘Защо се приближихте толкова близо до града да се сражавате? Не знаехте ли, че ще стрелят по вас от градската стена? ^21 (C)Кой уби Авимелех, син на Йероваал? Една жена не хвърли ли от градските стени върху него отломка от воденичен камък и той не умря ли в Тевец? А вие защо се приближихте толкова близо до стената?’ Тогава ти отговори: ‘Така също и твоят слуга, хетеецът Урия, умря.’“

²² След това вестителят замина и като пристигна, разказа на Давид всичко, което му беше поръчал Йоав^[a]. ²³ Вестителят каза на Давид: „Враговете надделяваха над нас и излязоха срещу нас на полето, и ние ги преследвахме до входа на градските порти. ²⁴ Тогава защитниците стреляха от градските стени върху служителите ти и някои от царските служители паднаха убити. Убит беше и твоят служител, хетеецът Урия.“ ²⁵ Тогава Давид каза на вестителя: „Съобщи на Йоав следното: ‘Не се смущавай от случилото се, защото мечът посича веднъж един, друг път друг. Засили още повече сражението против града и го разруши.’ Така да го насърчиш.“

²⁶ Когато Уриевата жена чу, че нейният съпруг Урия е мъртъв, тя оплака мъжа си. ²⁷ Когато премина времето на жалейката, Давид изпрати пратеници и я прибра в своя дворец. Така тя му стана жена и му роди син. Но деянието, което Давид извърши, беше зло пред Господа.

Божието наказание на Давид и раждането на Соломон

12 ^(D)Тогава Господ изпрати Натан^[b] при Давид. Той отиде при него и му каза: „В един град имаше двама души – единият богат, а другият сиромах. ² Богатият имаше твърде много овце и кози, както и едър добитък, ³ а сиромахът нямаше нищо освен едно-единствено женско агне, което беше купил и което хранеше. То беше пораснало при него заедно с децата му – ядеше от хляба му, пиеше от чашата му, спеше на гърдите му и му беше като дъщеря. ⁴ Веднъж един странник посети богатия човек. Тогава му се досвидя да вземе от овцете или от воловете си, за да предложи угощение на дошлия при него, а взе агнето на сиромаха и го сготви на дошлия при него човек.“ ⁵ Давид силно се разгневи против този човек и каза на Натан: „Жив ми Господ! Онзи човек, който е извършил това, заслужава смърт. ^6 (E)А за агнето той трябва да плати четирикратно, понеже е извършил това и не е имал милост.“

⁷ Тогава Натан каза на Давид: „Ти си този човек. Така говори Господ, Бог Израилев: ‘Аз те помазах за цар над Израил, избавих те от преследването на Саул, ⁸ дадох ти притежанието на твоя господар, както и жените на господаря в твоя дворец, поставих те цар над Израил и Юда; ако това е малко, бих ти придал още повече. ⁹ А ти защо пренебрегна словото на Господа, като извърши зло пред Него? Ти порази с меч Урия, взе жена му за своя жена, а него уби с амонски меч. ¹⁰ Затова мечът няма да се оттегли от твоя дом за вечни времена, понеже ти Ме презря и взе жената на хетееца Урия, за да бъде твоя жена.’ ^11 (F)Така говори Господ: ‘Ето в твоя дворец Аз ще изпратя против тебе злини, ще взема твоите жени и ще ги дам на ближния ти, и той ще спи с жените ти под това слънце. ¹² Ти извърши това тайно, а Аз ще го извърша пред цял Израил и посред бял ден.’“ ^13 (G)Тогава Давид отговори на Натан: „Съгреших пред Господа.“ А Натан каза на Давид: „Господ опрости греха ти – ти няма да умреш. ¹⁴ Но тъй като с това даде повод на Господните врагове да Го хулят, затова родилият ти се син ще умре.“ ¹⁵ След това Натан отиде у дома си.

И ето, Господ даде да се разболее детето, което Уриевата жена бе родила на Давид. ¹⁶ Давид се моли пред Бога за детето, пости и усамотен прекара нощта, легнал на земята. ¹⁷ При него влязоха придворните му, за да го вдигнат от земята; но той отказа, нито яде хляб с тях. ¹⁸ На седмия ден детето умря и Давидовите служители се страхуваха да му съобщят, че детето е умряло. Защото си казваха: „Докато детето беше още живо, ние му говорехме, а той не се вслушваше. Как сега да му кажем, че детето е умряло? Той ще направи нещо лошо.“ ¹⁹ Но Давид видя, че служителите му си шепнат нещо, и разбра, че детето вече е умряло. Затова той ги запита: „Умря ли детето?“ Отговориха: „Умря.“

²⁰ Тогава Давид стана от земята, уми се, помаза се, преоблече се, отиде в Господния дом и отправи молитва. Като се върна вкъщи, поиска да му донесат хляб и яде. ²¹ А служителите му го попитаха: „Какво е това, което вършиш? Докато детето беше още живо, ти пости и плака; след като то умря, ти стана и яде хляб.“ ²² Давид отговори: „Докато детето беше живо, аз постих и плаках, понеже мислех: ‘Кой знае дали Господ няма да ми окаже милост и детето да остане живо?’ ²³ А сега то умря – защо да постя? Мога ли да го върна? Аз ще отида при него, но то няма да се върне при мене.“

^24 (H)И Давид утеши жена си Вирсавия, влезе при нея и спа с нея; и тя роди син, когото нарече Соломон^[c]. Господ възлюби това дете ²⁵ и изпрати пророк Натан, който го нарече Йедидия^[d], както Господ беше казал.

^26 (I)(J)Йоав воюва против Рава, главен град на амонците, и обсади този царски град. ²⁷ Той изпрати пратеник да съобщи на Давид: „Аз щурмувах Рава и завладях вътрешния град до реката. ²⁸ А сега събери останалите боеспособни воини и потегли към този град, и сам го превземи. Защото, ако го превзема аз, ще му се даде моето име.“ ²⁹ Давид събра воините, потегли към град Рава, воюва против него и го превзе. ³⁰ Давид взе короната от главата на царя им, която тежеше талант злато и беше украсена със скъпоценни камъни. Давид сам я сложи на главата си и изнесе от града много голяма плячка. ³¹ А жителите на този град той принуди да работят с триони, железни дикани, железни брадви и в пещи за печене на тухли. Така постъпи той с всички амонски градове. След това Давид се завърна с цялата си войска в Йерусалим.

20 ^(A)(B)След една година по времето, когато царете тръгват на война, Йоав изведе войската и започна да опустошава страната на амонците. И като достигна до Рава, обсади града, а в това време Давид остана в Йерусалим. Когато Йоав завоюва Рава и я разруши, ² Давид взе короната на царя от главата му. Оказа се, че тя тежеше един талант злато и по нея имаше скъпоценни камъни; сложиха я на главата на Давид и той си тръгна от града с огромна плячка. ³ Жителите, които вземаше в плен, караше да работят с триони, кирки и секири. След като постъпи така с всички амонски градове, Давид се върна с целия си народ в Йерусалим.

Военни подвизи

^4 (C)Тогава настана война с филистимците при Газер, понеже хушатецът Совахай уби Сафа, един от Рефаимовите потомци, но и тогава филистимците бяха усмирени. ^5 (D)След това отново имаше война с филистимците. Тогава Елханам, Яировият син, уби Лахмия, брат на гетеца Голиат, а дръжката на копието му беше като кросно за тъкане. ⁶ До война се стигна и при Гет. Там имаше един човек, огромен на ръст с по шест пръста на ръцете и краката – всичко двадесет и четири. Той също беше от Рефаимовите потомци. ⁷ И той започна да хули израилтяните, но Йонатан, син на Давидовия брат Шима, го уби. ⁸ Тези бяха потомци на Рафа в Гет, които паднаха от ръката на Давид и от ръцете на слугите му.