Chronological
1-2 Молитва на човека Божий Моисея.
Господи, Ти си нам прибежище от рода в род.
3 (A)Преди още да се родят планините, Ти си образувал земята и вселената, и отвека и довека Ти си Бог.
4 Ти връщаш човека в тлението и казваш: върнете се, синове човечески!
5 (B)Защото пред Твоите очи хиляда години са като вчерашния ден, който е преминал, и като една стража през нощта.
6 (C)Ти като с порой ги завличаш; те са като сън, – като трева, която сутрин пониква, сутрин цъфти и се зеленее, а вечер клюмва и изсъхва;
7 (D)защото ние изчезваме от Твоя гняв, и от Твоята ярост сме в смущение.
8 Ти си поставил пред Себе Си нашите беззакония и нашето скрито – пред светлината на лицето Си.
9 Всички наши дни преминаха в Твоя гняв; годините ни се губят като звук.
10 (E)Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила, осемдесет години; а най-доброто време от тях е труд и болест, защото минават бързо, и ние летим.
11 (F)Кой знае силата на Твоя гняв, и според страха пред Тебе – Твоята ярост?
12 (G)Научи ни тъй да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.
13 Обърни се, Господи! Докога? Смили се над Твоите раби.
14 (H)Насити ни рано с Твоята милост, и ние ще се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Развесели ни за дните, през които Ти си ни поразявал, за годините, през които сме преживели нещастие.
16 Да се яви Твоето дело върху рабите Ти, и Твоята слава – върху синовете им;
17 (I)и да бъде благословението на Господа, нашия Бог, върху нас, и спомагай ни в делото на ръцете ни, в делото на ръцете ни спомагай.
(Псалом от Давида, когато се уреждаше земята му.)
96 (A)Господ царува: да се радва земята; да се веселят многобройните острови.
2 (B)Облак и мрак е около Него; правда и съд е основа на престола Му.
3 Пред Него огън върви и наоколо изгаря враговете Му.
4 (C)Неговите светкавици осветляват вселената; земята вижда и трепери.
5 Планини се топят като восък от лицето на Господа, от лицето на Господа на цяла земя.
6 (D)Небесата разгласят Неговата правда, и всички народи виждат Неговата слава.
7 (E)Нека се посрамят всички, които служат на истукани, които се хвалят с идоли. Поклонете се пред Него, всички богове![a]
8 Слуша Сион и се радва, веселят се дъщерите Иудини заради Твоите съдби, Господи,
9 (F)защото Ти, Господи, си висок над цяла земя, превъзвишен над всички богове.
10 (G)Вие, които обичате Господа, ненавиждайте злото! Той пази душата на Своите светии; от ръката на нечестивците ги избавя.
11 (H)Светлина свети над праведника, и на правите по сърце – веселие.
12 (I)Радвайте се, праведни, в Господа и славете паметта на светинята Му.
Псалом Давидов.
100 (A)Милост и съд ще възпявам; Тебе, Го-споди, ще пея.
2 (B)Ще размислям за път непорочен: кога ще дойдеш при мене? всред моя дом ще ходя с непорочно сърце.
3 (C)Няма да сложа пред очите си нищо беззаконно; престъпно дело мразя: до мене то няма да се прилепи.
4 (D)Развратено сърце ще бъде прогонено от мене; злосторника не ще да зная.
5 Оногова, който тайно клевети против ближния си, ще изгоня; оногова, който е с горделиви очи и надменно сърце, няма да търпя.
6 (E)Очите ми са към верните на земята, за да пребъдват те с мене; който ходи в път непорочен, той ще ми служи.
7 Няма да живее в моя дом онзи, който постъпва коварно; който говори лъжа, няма да остане пред очите ми.
8 От ранни зори ще изтребвам всички нечестивци на земята, за да изкореня из Господния град всички, които вършат беззаконие.
101 Молитва на страдалец, кога унива и излива пред Господа скръбта си.
2 (F)Господи, чуй молитвата ми, и моите вопли да дойдат при Тебе!
3 (G)Не скривай лицето Си от мене; в деня на скръбта ми приклони ухо към мене; в деня, (кога) въззова (към Тебе), бърже ме послушай;
4 (H)защото дните ми изчезнаха като дим, и костите ми са обгорени като главня;
5 (I)сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, тъй че забравям и хляба си да ям;
6 от гласа на моите въздишания костите ми прилепнаха о плътта ми.
7 (J)Заприличах на пеликан в пустиня; станах като бухал в развалини;
8 не спя и седя като самотна птица на покрив.
9 Всеки ден ме хулят враговете ми, и ония, които враждуват против мене, ме кълнат.
10 (K)Ям пепел като хляб, питието си със сълзи размесвам,
11 поради Твоя гняв и Твоето негодуване; защото Ти ме въздигна и ме свали.
12 (L)Дните ми са като преклонна сянка, и аз изсъхнах като трева.
13 А Ти, Господи, вечно пребъдваш, и паметта за Тебе е в род и род.
14 (M)Ти ще станеш, ще се смилиш над Сион, защото време е да го помилуваш, – защото дойде време;
15 защото Твоите раби обикнаха дори и камъните му и за праха му жалеят.
16 Народите ще се убоят от името на Господа, и всички земни царе – от Твоята слава.
17 (N)Защото Господ ще съгради Сион и ще се яви в славата Си;
18 ще погледне милостивно към молитвата на безпомощните и не ще презре молбите им.
19 Ще се запише това за следващия род, и идещото поколение ще възхвали Господа,
20 защото Той надникна от светата Си височина, от небесата Господ погледна на земята,
21 (O)за да чуе стоновете на затворниците, да освободи синовете на смъртта,
22 (P)за да разгласят името Господне на Сион и хвалата Му в Иерусалим,
23 (Q)когато се съберат народите и царствата заедно да служат Господу.
24 (R)Той изнури силите ми в пътя, съкрати дните ми.
25 (S)Аз рекох: Боже мой! не ме грабвай в половината на дните ми. Твоите години са от рода в род.
26 (T)В начало Ти (Господи) си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце;
27 (U)те ще загинат, а Ти ще пребъдеш; всички те като дреха ще овехтеят, и като наметало Ти ще ги промениш, – и ще се изменят;
28 (V)но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат.
29 Синовете на Твоите раби ще живеят, и семето им ще се утвърди пред Твоето лице.
Алилуия.
105 (A)Славете Господа, защото е благ, защото Неговата милост е вечна.
2 (B)Кой ще изкаже могъществото на Господа, кой ще възвести всичката Му хвала?
3 (C)Блажени, които пазят закона и вършат правда във всяко време.
4 (D)Спомни си за мене, Господи, в благоволението Си към Твоя народ; посети ме с Твоето спасение,
5 (E)за да видя благоденствието на Твоите избраници, да се веселя с веселието на Твоя народ, да се хваля с Твоето наследие.
6 (F)Съгрешихме ние с бащите си, сторихме беззаконие, извършихме неправда.
7 (G)Нашите бащи в Египет не разбраха Твоите чудеса, не помнеха многото Твои милости и се разбунтуваха при морето, при Червено море.
8 Но Той ги спаси заради името Си, за да покаже Своето могъщество.
9 (H)Сърдито извика на Червено море, и то пресъхна; и ги преведе по бездните като по сухо,
10 (I)и ги спаси от ръката на ненавистника и ги избави от ръката на врага.
11 (J)Водите покриха техните врагове: не остана ни един от тях.
12 И те повярваха на думите Му (и) изпяха Нему хвала.
13 (K)Но скоро забравиха делата Му, не дочакаха Неговото решение;
14 (L)увлякоха се от похотливост в пустинята, и изкусиха Бога в необитаемата местност.
15 И Той изпълни тяхното искане, но прати язва на душите им.
16 (M)И в стана завидяха на Моисея и Аарона, светия Господен.
17 (N)Разтвори се земята, погълна Датана и покри сбирщината Авиронова.
18 И пламна огън в тяхното сборище, пламък изгори нечестивците.
19 (O)Направиха телец на Хорив и се поклониха на истукана;
20 (P)и замениха своята слава с образ на вол, който яде трева.
21 Забравиха Бога, своя Спасител, Който извърши велики дела в Египет,
22 дивни в Хамовата земя, страшни при Червено море.
23 (Q)И щеше да ги изтреби, ако Моисей, Неговият избраник, не бе застанал пред Него в пролома, да отклони яростта Му, та да (ги) не погуби.
24 (R)И те презряха желаната земя, не вярваха на словото Му;
25 (S)и роптаеха в шатрите си, не слушаха гласа Господен.
26 (T)И Той дигна ръка против тях, за да ги повали в пустинята,
27 да повали тяхното племе пред народите и да ги разпилее по земите.
28 (U)Те се прилепиха към Ваалфегора и ядоха жертви, принасяни на бездушните,
29 и дразнеха Бога с делата си, и на тях нападна язва.
30 (V)Но стана Финеес и произведе съд, и язвата престана.
31 (W)И това му се сметна за праведност в род и род довеки.
32 (X)И разгневиха Бога при водите на Мерива, и Моисей пострада заради тях,
33 защото те огорчиха духа му, и той сгреши с устата си.
34 (Y)Не изтребиха народите, за които им бе казал Господ,
35 (Z)но се смесиха с езичниците и се научиха на техните дела;
36 (AA)служиха на техните истукани, които бяха примка за тях,
37 (AB)и принасяха синовете си и дъщерите си жертва на бесовете;
38 проливаха невинна кръв, кръвта на синовете си и дъщерите си, които принасяха жертва на ханаанските идоли, и земята се оскверни с кръв;
39 оскверняваха се с делата си, блудствуваха с постъпките си.
40 (AC)И разпали се гневът на Господа против Неговия народ, погнуси се Той от Своето наследие
41 и ги предаде в ръцете на езичниците, и ония, които ги мразеха, почнаха да ги владеят.
42 Враговете им ги притесняваха, и те се смиряваха под тяхната ръка.
43 Много пъти Той ги избавяше, но те (Го) сърдеха с упорството си, и бяха унизявани за беззаконието си.
44 Но Той милостно поглеждаше към тяхната скръб, колчем чуваше техните вопли,
45 (AD)и си спомняше Своя завет с тях, и се разкайваше по голямата Си милост;
46 и възбуждаше към тях състрадание у всички, които ги вземаха в плен.
47 (AE)Спаси ни, Господи, Боже наш, и ни събери измежду народите, за да славим Твоето свето име, да се хвалим с Твоята слава!
48 (AF)Благословен Господ, Бог Израилев, отвека и довека! И цял народ да каже: Амин! Алилуия!
Песен на възлизане. Давидова.
132 (A)Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!
2 (B)Го е като драгоценен елей върху глава, който се стича по брада, брадата Ааронова, който се стича по краищата на одеждата му;
3 (C)като роса ермонска, която пада на планините Сионски, защото там Господ изрече благоволение и живот навеки.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.