Beginning

9 ^(A)Защото всичко това вложих в сърцето си,
да издиря всичко това,
че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка;
няма човек, който да знае
дали любов или омраза го очаква;
всичко е неизвестно пред тях.
^2 (B)Всичко постига всичките еднакво:
една е участта на праведния и на нечестивия,
на добрия и на злия, на чистия и на нечистия,
на онзи, който жертва, и на онзи, който не жертва;
както е добрият, така е и грешният,
и онзи, който се кълне, както онзи, който се бои да се кълне.
³ Това е злото между всичко, което става под слънцето.
Че една е участта на всичките
и най-вече, че сърцето на човешките синове е пълно със зло
и лудост е в сърцето им, докато са живи,
и че после слизат при мъртвите.
⁴ Защото за онзи, който общува с всички живи, има надежда;
понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.
^5 (C)Защото живите поне знаят, че ще умрат;
а мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват,
понеже споменът за тях е забравен;
⁶ също и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени,
нито ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето.
^7 (D)Иди, яж хляба си с радост и пий виното си с весело сърце,
защото Бог вече има благоволение към делата ти.
⁸ Дрехите ти нека бъдат винаги бели.
И миро да не липсва от главата ти.
^9 (E)Радвай се на живота с жената, която си възлюбил,
през всички дни на суетния си живот,
които са ти дадени под слънцето –
през всички дни на твоята суета;
защото това е делът ти в живота
и в труда ти, с който се трудиш под слънцето.
¹⁰ Всичко, което намери ръката ти да прави според силата ти, направи го;
защото няма нито работа, нито замисъл, нито знание, нито мъдрост в гроба^[a], където отиваш.
^11 (F)Обърнах се и видях под слънцето,
че надбягването не е на леките, нито боят на силните,
нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните,
нито благоволението на изкусните;
а на всички тях се случва според времето и случая.
^12 (G)Защото и човек не знае времето си;
както рибите, които се улавят в жестока^[b] мрежа,
и както птиците, които се улавят в примка,
така се улавят човешките синове в лошо време,
когато то внезапно ги връхлети.
¹³ И това видях като мъдрост под слънцето
(и тя ми се видя голяма):
^14 (H)Имаше малък град и малко мъже в него;
и дойде против него велик цар и го обсади,
и издигна против него големи могили.
¹⁵ Но в него се намери сиромах и мъдър човек
и той с мъдростта си избави града,
но никой не си спомни за онзи беден човек.
^16 (I)Тогава казах: Мъдростта струва повече от силата;
а при все това мъдростта на бедния е презряна
и думите му не се слушат.
¹⁷ Думите на мъдрите, тихо изговорени, се слушат
повече от вика на онзи, който властва между безумните.
^18 (J)Мъдростта струва повече от военните оръжия;
а един грешник разваля много добри неща.

10 Умрели мухи правят мирото
на мировареца да вони и да кипи;
така и малко безумие покваря онзи,
който е уважаван за мъдрост и чест.
² Разумът на мъдрия е в дясната му ръка,
а разумът на безумния – в лявата.
^3 (K)Докато безумният още ходи в пътя, разумът^[c] му не му достига
и той ще покаже на всички, че е безумен.
^4 (L)Ако гневът на управителя се повдигне против тебе,
не напускай мястото си,
защото кротостта предотвратява големи грешки.
⁵ Има зло, което видях под слънцето –
грешка, като че ли произхождаща от владетеля, – и това е, че
^6 (M)безумният бива поставян на висок чин,
а богатите седят на долни места.
^7 (N)Видях слуги на коне
и князе, ходещи като слуги по земята.
^8 (O)Който копае яма, ще падне в нея;
и който разбива ограда, него змия ще ухапе.
⁹ Който кърти камъни, ще се нарани от тях;
и който цепи дърва, се излага на опасност от тях;
¹⁰ ако се затъпи желязото и не се наточи острието му,
тогава трябва да се напряга с повече сила;
а мъдростта е полезна за упътване.
^11 (P)Ако змията ухапе, преди да бъде омаяна,
тогава няма полза от омайвача^[d].
^12 (Q)Думите от устата на мъдрия са благодатни;
а устните на безумния ще погълнат самия него;
¹³ защото първите думи, които изговаря, са безумие
и краят на говоренето му е пакостна лудост.
^14 (R)Безумният също така умножава думи;
но пак човек не знае какво ще бъде;
и кой може да му каже какво ще бъде след него?
¹⁵ Трудът на безумните ги уморява,
понеже нито един от тях не знае пътя за града.
^16 (S)Горко ти, земьо, когато царят ти е дете
и началниците ти ядат рано!
^17 (T)Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни
и началниците ти ядат навреме – за подкрепа, а не за опиване!
¹⁸ От голяма леност засяда покривът на къщата;
и от безделието на ръцете прокапва къщата.
^19 (U)Угощения се правят за веселба и виното весели живота;
а парите отговарят на всичко.
^20 (V)Да не прокълнеш царя даже в мисълта си
и да не прокълнеш богатия дори в спалнята си;
защото въздушна птица ще отнесе гласа
и крилатото ще извести думите ти.

11 ^(W)Хвърли хляба си по водата,
защото след много дни ще го намериш!
^2 (X)Дай дял на седмина и дори на осмина;
защото не знаеш какво зло ще бъде на земята.
³ Ако облаците са пълни, изливат дъжд на земята;
и ако падне дърво на юг или на север,
на мястото, където падне дървото, там ще си остане.
⁴ Който се взира във вятъра, няма да сее;
и който гледа към облаците, няма да жъне.
^5 (Y)Както не знаеш как се движи^[e] духът,
нито как се образуват костите в утробата на бременната,
така не знаеш и делата на Бога, Който прави всичко.
⁶ Сей семето си сутрин и вечер не въздържай ръката си;
защото не знаеш кое ще успее – това ли или онова,
или дали ще са и двете еднакво добри.
^7 (Z)Наистина светлината е сладка.
И приятно е на очите да гледат слънцето.
⁸ Да! Ако и да живее човек много години,
нека се весели през всички тях;
но нека си спомня и за дните на тъмнината,
защото ще бъдат много.
Всичко, което идва, е суета.

^9 (AA)Весели се, младежо, в младостта си
и нека те радва сърцето ти в дните на младостта ти,
и ходи по пътищата на сърцето си
и според каквото гледат очите ти!
Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.
^10 (AB)Затова отхвърли от сърцето си досадата
и отдалечи от плътта си всичко, което докарва неволя;
защото младостта и юношеството са суета.

12 ^(AC)И помни Създателя си в дните на младостта си,
преди да дойдат дните на злото
и те стигнат годините, когато ще кажеш: Нямам наслада от тях;
² преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите
и да се върнат облаците след дъжда;
³ когато стражите на къщата ще треперят
и силните мъже ще се прегърбят,
и онези, които мелят, ще престанат, защото намаляха,
и на онези, които гледат през прозорците, ще се стъмни;
^4 (AD)когато вратите ще се затворят при пътя,
като отслабне гласът на мелницата;
и при гласа на птицата ще стане човек
и всички звукове^[f] на песента ще отслабнат;
^5 (AE)още когато ще се боят от всичко, което е високо,
и ще треперят в пътя;
когато бадемът разцъфти и скакалецът натегне,
и всяко желание изчезне;
защото човек отива във вечния си дом
и жалеещите обикалят улиците;
⁶ преди да се скъса сребърната верижка
и да се счупи златната чаша
или се строши стомната при извора,
или се счупи колелото над кладенеца
^7 (AF)и се върне пръстта в земята, както е била,
и духът се върне при Бога, Който го е дал.
^8 (AG)Суета на суетите, казва проповедникът,
всичко е суета.

^9 (AH)И колкото по-мъдър ставаше проповедникът,
толкова повече поучаваше хората на знание;
а най-вече измисляше и издирваше,
и нареждаше много притчи.
¹⁰ Проповедникът се стараеше да намери угодни думи
и това, което беше с правота написано, думи на истина.
¹¹ Думите на мъдрите са като остени;
и като заковани гвоздеи са думите на събирачите на изреченията,
дадени от единия пастир.
^12 (AI)А колкото за нещо повече от това, сине мой, приеми увещание,
че правене на много книги няма край
и много четене е труд на плътта.
^13 (AJ)Нека чуем края на цялото слово:
Бой се от Бога и пази заповедите Му,
понеже това е всичко за човека^[g] .
^14 (AK)Защото относно всяко скрито нещо
Бог ще докара на съд всяко дело,
било то добро или зло.