Beginning

5 ^(A)Пази крака си, когато отиваш в Божия дом,
защото да се приближиш да слушаш е по-добро,
отколкото да принесеш жертва на безумните,
които не знаят, че вършат зло.
^2 (B)Не прибързвай с устата си,
нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога;
защото Бог е на небесата, а ти на земята,
затова нека думите ти бъдат малко.
^3 (C)Защото както съновидението произхожда от многото занимание,
така и гласът на безумния – от многото думи.
^4 (D)Когато направиш оброк на Бога,
не се бави да го изпълниш,
защото Той няма благоволение в безумните;
изпълни това, на което си се обрекъл.
^5 (E)По-добре да не се обричаш,
отколкото да се обречеш и да не изпълниш.
^6 (F)Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти;
и не казвай пред Божия служител^[a], че е било по небрежност;
защо да се разгневи Бог на гласа ти
и да погуби делото на ръцете ти?
^7 (G)Защото, макар да изобилстват сънища и суети, и много думи,
ти се бой от Бога.
^8 (H)Ако видиш, че сиромахът е онеправдаван
и че правосъдието и правдата в държавата се изопачават,
не се чуди на това;
защото над високопоставения надзирава по-високопоставен
и над тях има още по-високопоставени.
⁹ При това ползата от земята е за всички
и сам царят служи на нивите.

¹⁰ Който обича среброто, няма да се насити на сребро,
нито на доходи – онзи, който обича изобилието.
И това е суета.
¹¹ Когато се умножават благата,
умножават се и онези, които ги ядат;
и каква полза има за притежателите им,
освен да ги гледат с очите си?
¹² Сънят на работника е сладък,
независимо малко ли е ял или много;
а пресищането на богатия не го оставя да спи.
^13 (I)Има тежко зло, което видях под слънцето, а именно:
богатство, пазено от притежателя му за собствената му вреда;
¹⁴ и онова богатство се изгубва чрез злополучен случай
и не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.
^15 (J)Както е излязъл от утробата на майка си,
гол ще отиде пак, както е дошъл,
без да вземе нищо от труда си,
за да го занесе с ръката си.
^16 (K)Още и това е тежко зло,
че по всичко, както е дошъл, така и ще си отиде;
и каква полза за него, че се е трудил на вятъра?
^17 (L)Още и през всичките си дни яде в тъмнина
и има много досада, болест и негодуване.
^18 (M)Ето какво видях аз за добро и прилично:
да яде някой и да пие,
и да се наслаждава от благата на целия си труд,
с който се труди под слънцето
през всички дни на живота си, които му е дал Бог;
защото това е делът му.
^19 (N)И на който човек Бог е дал богатство и имот
и му е дал власт да яде от тях
и да взема дела си, и да се весели с труда си –
това е дар от Бога.
²⁰ Защото няма много да помни дните на живота си,
понеже Бог му отговаря с веселието на сърцето му.

6 ^(O)Има зло, което видях под слънцето,
и то е тежко върху хората:
^2 (P)човек, на когото Бог дава богатство, имот и почест,
така че душата му не се лишава от нищо, което би пожелал,
на когото, обаче, Бог не дава власт да яде от тях,
а чужденецът ги яде.
Това е суета и лоша болест.
^3 (Q)Ако човек роди сто сина
и живее много години,
така че броят на годините му да стане много,
а душата му да не се насити с блага
и още той не приема прилично погребение –
казвам, че пометнатото е по-щастливо от него;
⁴ защото то е дошло в нищожество и отива в тъмнина,
и името му се покрива с тъмнина;
⁵ при това то не е видяло слънцето и не е познало нищо.
По-добре е на него, отколкото на онзи.
⁶ Дори два пъти по хиляда години ако би живял някой и не види добро,
не отиват ли те всички на едно място?
^7 (R)Целият труд на човека е за устата му;
душата обаче не се насища.
⁸ Защото какво предимство има мъдрият над безумния?
Или какво предимство има бедният, който умее как да се държи пред живите?
⁹ По-добре е да гледаш нещо с очите си,
отколкото да блуждаеш с желанието си.
И това е суета и гонене на вятъра.
^10 (S)Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името;
и е известно, че онзи, чието име е Човек^[b],
не може да се състезава с по-силния от него.
¹¹ Понеже има много неща, които умножават суетата,
то каква полза за човека?
^12 (T)Защото кой знае кое е добро за човека
в живота, във всички дни на суетния му живот,
който минава като сянка?
Понеже кой ще извести на човека
какво ще бъде след него под слънцето?

7 ^(U)Добро име струва повече от скъпоценно миро.
И денят на смъртта – повече от деня на раждането.
² По-добре да отиде някой в дом, където жалеят за умрял,
отколкото да отиде в дом на пируване;
защото това е кончината на всеки човек
и живият може да го вложи в сърцето си.
^3 (V)По-полезна е печалта от смеха;
защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
⁴ Сърцето на мъдрите е в дома, където жалеят,
а сърцето на безумните е в дома на веселие.
^5 (W)По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия,
отколкото да слуша песен от безумните;
^6 (X)защото какъвто е шумът на тръните под котела,
такъв е смехът на безумния. И това е суета.
^7 (Y)Наистина изнудването прави мъдрия да обезумява;
и подарък покварява сърцето.
^8 (Z)За предпочитане е свършването на работата, отколкото започването ѝ;
по-добър е търпеливият, отколкото високомерният.
^9 (AA)Не бързай да се разгневиш в духа си;
защото гневът почива на гърдите на безумните.
¹⁰ Да не кажеш: Коя е причината,
че предишните дни бяха по-добри от сегашните?
Защото не питаш разумно за това.
^11 (AB)Мъдростта е толкова ценна, колкото е наследството,
даже и по-ценна е за онези, които гледат слънцето;
¹² защото не само че мъдростта е защита,
както и парите са защита,
но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я имат.
¹³ Разгледай делото Божие;
защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
^14 (AC)Във време на благоденствие бъди весел,
а във време на злополука бъди разсъдлив;
защото Бог постави едното до другото,
за да не може човек да открие нищо, което ще бъде след него.
^15 (AD)Всичко това видях в суетните си дни:
има праведен, който загива в правдата си,
и има нечестив, който упорства в злотворството си.
^16 (AE)Не ставай прекалено праведен
и не мисли себе си за много мъдър;
защо да се погубиш?
^17 (AF)Не ставай прекалено зъл и не бъди безумен;
защо да умреш преди времето си?
^18 (AG)Добре е да се придържаш към едното
и да не оттегляш ръката си от другото;
защото който се бои от Бога, ще се отърве и от двете^[c].
¹⁹ Мъдростта крепи мъдрия повече
от десетина началника, които са в града.
^20 (AH)Наистина няма праведен човек на земята,
който да прави добро и да не греши.
²¹ И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят,
да не би да чуеш слугата си да те кълне;
²² защото сърцето ти познава, че и ти подобно
си проклинал други много пъти.
^23 (AI)Всичко това опитах чрез мъдростта.
Казах: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мен.
^24 (AJ)Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко;
кой може да го намери?
^25 (AK)Аз отново от сърце се посветих
да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и разума,
и да позная, че нечестието е безумие и че глупостта е лудост.
^26 (AL)И намирам, че е по-горчива от смърт
онази жена, чието сърце е примки и мрежи и ръцете ѝ – окови;
който е добър пред Бога, ще се отърве от нея;
а грешникът ще бъде хванат от нея.
^27 (AM)Виж, това намерих, казва проповедникът,
като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината
^28 (AN)(и душата ми още го изследва, но не съм го намерил);
един мъж между хиляда намерих;
но нито една жена между толкова^[d]жени не намерих.
^29 (AO)Ето, това само намерих,
че Бог направи човека праведен,
но те изнамериха много измислици.

8 ^(AP)Кой е като мъдрия? И кой знае изяснението на нещата?
Мъдростта на човека просветлява лицето му
и коравината на лицето му се променя.
^2 (AQ)Аз те съветвам да пазиш царската заповед,
а най-вече заради клетвата пред Бога.
^3 (AR)Не бързай да излезеш от присъствието му;
не постоянствай в лоша работа,
защото той върши всичко каквото иска,
^4 (AS)тъй като думата на царя има власт
и кой ще му каже: Какво правиш?
⁵ Който пази заповедта, няма да види нещо зло;
и сърцето на мъдрия познава,
че има и време, и осъждане за непокорството.
^6 (AT)Понеже за всяко нещо има време и отсъждане;
защото човекът е твърде окаян,
^7 (AU)понеже не знае какво има да стане;
защото кой може да му каже как ще бъде?
^8 (AV)Няма човек, който да има власт над духа, за да задържи духа,
нито да има власт над деня на смъртта;
и в тази война няма уволнение,
нито нечестието ще избави онези, които са предадени на него.
⁹ Всичко това видях, като занимах сърцето си
с всяко дело, което става под слънцето,
че има време, когато човек властва над човека за негова вреда.
¹⁰ При това видях нечестивите погребани,
които бяха идвали и отивали от святото място;
и те бяха забравени в града, където бяха постъпили така.
И това е суета.
^11 (AW)Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро,
затова сърцето на човешките синове е всецяло предадено да върши зло.
^12 (AX)Ако и грешникът да върши зло сто пъти и да дългоденства,
пак аз зная това, че ще бъде добре
на онези, които се боят от Бога, които се боят пред Него;
¹³ а на нечестивия няма да бъде добре,
нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка,
защото той не се бои от Бога.
^14 (AY)Има една суета, която става на земята:
че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите,
а пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните.
Казах, че и това е суета.
^15 (AZ)Затова аз похвалих веселбата,
защото за човека няма по-добро под слънцето
освен да яде, да пие и да се весели,
и това да му остава от труда му
през всички дни на живота му, които Бог му е дал под слънцето.
¹⁶ Когато предадох сърцето си да позная мъдростта
и да видя труда, който ставаше по земята,
как очите на някои не виждат сън нито денем, нито нощем,
^17 (BA)тогава видях цялото Божие дело,
че човек не може да издири делото, което става под слънцето;
понеже колкото и да се труди човек да го търси,
пак няма да го намери;
а дори ако и мъдрият реши да го познае,
няма да може да го намери.