Beginning
8 (A)Отговори Вилдад Савхеец и рече:
2 дълго ли ще говориш тъй? Думите от устата ти са бурен вятър!
3 (B)Нима Бог извръща съда, и Вседържителят изопачава правдата?
4 Ако твоите синове са съгрешили пред Него, Той ги е и предал в ръката на тяхното беззаконие.
5 (C)Но ако подириш Бога и се помолиш на Вседържителя,
6 и ако си чист и прав, Той сега още ще стане над тебе и ще умиротвори жилището на твоята правда.
7 (D)И ако изпърво си имал малко, отпосле ще имаш твърде много.
8 (E)Защото, попитай прежните поколения и вникни в наблюденията на техните бащи;
9 (F)а ние сме вчерашни и нищо не знаем, понеже нашите дни на земята са сянка.
10 Ето, те ще те научат, ще ти кажат и от сърце ще изговорят думите:
11 никне ли шавар без влага? Расте ли рогоз без вода?
12 (G)Още е в своята преснота и неотрязан, а изсъхва преди всяка трева.
13 (H)Такива са пътищата на всички, които забравят Бога, и надеждата на лицемереца ще изчезне;
14 надеждата му е подкосена, и увереността му – мрежа паякова.
15 Ще се опре о мрежата си, и не ще устои; ще се хване за нея, и не ще се удържи.
16 Зеленее се той пред слънцето, отвъд градината се простират клоните му;
17 в грамада камъни се вплитат корените му, между камъните се врязват.
18 Но, когато го изтръгнат от мястото му, то ще се откаже от него: не съм те виждало!
19 Ето радостта на неговия път! А из пръстта никнат други.
20 (I)Виждаш, Бог не отхвърля непорочния и не поддържа ръката на злодейците.
21 Той ще напълни още със смях устата ти и устните ти с радостно възклицание.
22 Които те мразят, със срам ще се покрият, и шатрата на нечестивците ще изчезне.
9 Отговори Иов и рече:
2 (J)наистина, зная, че това е тъй; но как ще се оправдае човек пред Бога?
3 Ако поиска да влезе в препирня с Него, не ще му отговори нито на едно от хиляда.
4 (K)Той е мъдър по сърце и мощен по сила; кой е въставал против Него и е оставал на покой?
5 (L)Той преместя планините, и те са неузнаваеми: превръща ги в гнева Си;
6 поместя земята от мястото ѝ, и стълбовете ѝ треперят;
7 (M)каже на слънцето, – и то не изгрява, и на звездите туря печат.
8 (N)Той Сам простира небесата и ходи по морското висине;
9 сътворил е Ас, Кесил и Хима[a] и скривалищата южни;
10 (O)върши дела велики, неизследими и чудни, безброй.
11 Ето, Той ще мине пред мен, и аз не ще Го видя; ще отмине, и не ще Го забележа.
12 (P)Ще вземе, и кой ще му забрани? Кой ще Му каже: какво вършиш?
13 (Q)Бог няма да отклони гнева Си; пред Него ще паднат поборниците на гордостта.
14 Толкоз повече мога ли аз да отговарям Нему и да пробирам думи пред Него?
15 (R)Дори и прав да бях, няма да отговарям, а ще моля моя Съдия.
16 Да бях извикал, и Той ми отговореше, – не щях да повярвам, че е чул гласа ми Оня,
17 Който ме във вихър поразява и безвинно умножава раните ми,
18 не ми дава да си отдъхна, а ме изпълня с горчивини.
19 Ако е дума за сила, Той е могъщ; ако ли пък – за съд, кой ще ме изправи пред Него?
20 Ако взема да се оправдавам, самите ми уста ще ме обвинят; ако съм невинен, Той ще ме признае за виновен.
21 (S)Невинен съм; не ща да зная за душата си, презирам живота си.
22 (T)Все едно; затова казах, че Той погубва и непорочния, и виновния.
23 Ако тогова Той поразява с бич изведнъж, то над изпитните над невинните се подсмива.
24 Земята е отдадена в ръце на нечестивци; лицата на нейните съдии Той покрива. Ако това не е Той, то кой е?
25 (U)Дните ми са по-бързи от бързоходец, – бягат, не виждат добро,
26 (V)летят като леки ладии, като орел, който се спуща върху плячка.
27 Ако си кажа: „ще забравя тъгите си, ще отмахна мрачния си вид и ще се ободря“,
28 то треперя от всичките си страдания, като зная, че Ти не ще ме обявиш за невинен.
29 (W)Ако пък съм виновен, защо напразно да се измъчвам?
30 (X)Да се умиех и със снежна вода и съвсем да очистех ръцете си,
31 и тогава Ти ще ме потопиш в тиня, и ще се погнусят от мене дрехите ми.
32 (Y)Защото Той не е човек, както съм аз, та да мога да Му отговарям и да отида заедно с Него на съд!
33 Помежду ни няма посредник, който би сложил ръката си на нас двама ни.
34 (Z)Нека отмахне Той от мене жезъла Си, и страхът Му да ме не ужасява, –
35 (AA)тогава ще говоря и не ще се боя от Него, понеже аз не съм такъв сам по себе си.
10 Дотегна на душата ми моят живот; ще се предам на тъгата си; ще говоря с горчивина на душата си.
2 (AB)Ще река Богу: не ме обвинявай; яви ми, защо се бориш с мене?
3 Добре ли Ти е да угнетяваш, да презираш делото на ръцете Си, а кроежа на нечестивците да осветляваш?
4 (AC)Нима имаш плътски очи, и гледаш, както гледа човек?
5 (AD)Нима Твоите дни са като дните на човек, или Твоите години са като дни на мъж,
6 та търсиш порок в мене и дириш грях в мене,
7 (AE)ако и да знаеш, че не съм беззаконник, и че няма кой да ме избави от ръката Ти?
8 (AF)Твоите ръце са се трудили над мене и са ме образували цял околовръст, – и Ти ме погубваш?
9 (AG)Спомни, че си ме изработил като глина, та на прах ли ще ме обърнеш?
10 Не Ти ли ме изля като мляко, и ме сгъсти като отвара,
11 (AH)с кожа и плът ме облече, с кости и жили ме стегна,
12 живот и милост ми дарува, и Твоята грижа пазеше духа ми?
13 Но и това Ти криеше в сърцето Си, – зная, че това беше у Тебе, –
14 (AI)че, ако съгреша, Ти ще забележиш и не ще оставиш греха ми без наказание.
15 (AJ)Ако съм виновен, горко ми! Ако съм и прав, не ще посмея да дигна глава. Преситен съм на унижение; погледни бедствието ми:
16 то се увеличава. Ти тичаш подире ми като лъв, и отново ме нападаш и чудно действуваш върху мене.
17 (AK)Изваждаш нови Твои свидетели против мен; усилваш гнева Си против мене; и бедите, една след друга, се опълчват против мене.
18 (AL)И защо ме извади от утробата? Да бях умрял, когато ничие око не беше ме още видяло;
19 о, да бях пренесен от утробата в гроба, като да ме не е имало!
20 (AM)Не са ли малки дните ми? Остави, отстъпи от мене, за да се ободря малко,
21 (AN)преди да отида, – та да се не върна вече, – в страната на тъмата и смъртната сянка,
22 (AO)в страната на мрака, какъвто е мракът на смъртната сянка, дето няма уредба, дето е тъмно, както самата тъма.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.