Beginning

Възвеличаването на Мардохей

6 През нощта царят не можа да заспи и заповяда на слугата да донесе летописната книга за събитията по време на царуването му и да му ги прочете. ^2 (A)И се откри, че там беше записано как Мардохей известил на царя за двама евнуси, Гавата и Тара, които бяха от царската стража и замисляха да убият цар Артаксеркс. ³ Царят попита: „Каква почит и награда са дадени на Мардохей за това?“ Слугите отвърнаха: „Нищо не му е дадено.“ ⁴ В това време Аман се появи в двора на царския дом. Беше дошъл да увещава царя да обесят Мардохей на дървото, което беше приготвил за него. ⁵ Слугите съобщиха, че Аман е в двора, а царят нареди да го повикат. ⁶ А когато Аман влезе, царят се обърна към него: „Какво трябва да направя за човек, когото искам да отлича?“ Аман си рече: „Кого ли иска царят да почете, ако не мене?“ ⁷ И каза на царя: „За човек, когото царят иска да почете, ⁸ нека слугите ти донесат царска дреха, каквато царят носи, кон, който царят вече е яздил, и корона като царската; ⁹ да ги предадат на някого от най-знатните царедворци и той да облече човека, към когото царят благоволи. След това да бъде качен на коня и когато се разхожда по градския площад, да се възглася: ‘Така ще се постъпва с всеки, когото царят почита’!“ ¹⁰ Тогава царят рече на Аман: „Побързай! Вземи дреха и коня ми, както каза, и постъпи така с юдеина Мардохей, който стои при царските порти. И гледай да не пропуснеш нещо от онова, което каза.“ ¹¹ Аман взе дрехата и коня, облече Мардохей, качи го на коня и като го разхождаше по градския площад, викаше: „Така ще се постъпва с всеки, когото царят почита!“

¹² После Мардохей се върна при царските порти, а Аман пък забърза към дома си натъжен и с покрита глава. ¹³ И разказа Аман на своята жена Зереш и на приятелите си какво му се беше случило, а приятелите и жена му казаха: „Ако Мардохей, заради когото ти си загубил влияние и вече се чувстваш унизен, е от юдейско племе, ще се преклониш, защото няма да можеш да му надделееш.“

¹⁴ И докато още разговаряха, пристигнаха пратеници на царя и подканиха Аман да побърза за угощението, което Естир беше приготвила.

Обесването на Аман

7 И дойде царят с Аман на угощението у царицата. ² По време на пиршеството, на втория ден царят каза на Естир: „Каквато и да е молбата ти, царице Естир, тя ще бъде удовлетворена, и каквото и да е желанието ти, то трябва да се сбъдне, било то и притежаването на половината царство.“

³ Естир му отговори: „Ако съм спечелила благоволението на царя и ако той пожелае, нека изпълни моята молба да подари живота ми и моето желание да спаси живота на народа ми. ^4 (B)Защото аз и моят народ сме продадени, за да бъдем избити, ограбени и унищожени. Ако бяхме продадени като роби и робини, нищо не бих казала, защото това би било дело на враг, заради когото не си заслужава да се безпокои царят.“

⁵ Царят попита: „Кой е този, който се е осмелил да направи това?“

⁶ Естир отговори: „Врагът ни е този злодей Аман!“ Обзет от ужас, Аман стоеше пред царя и царицата. ⁷ Царят стана ядосано от трапезата и излезе в градината. И Аман започна да моли царицата за милост, защото виждаше, че царят му се разгневи. ⁸ Когато царят се върна от градината, завари Аман да се моли на царицата, наведен над леглото, на което лежеше Естир. И царят извика: „Да не би да искаш да насилиш жена ми в собствения ми дом?“ Като чу това, Аман се засрами.

⁹ А Харбон, един от царедворците, рече на царя: „Ето в дома на Аман има една греда, висока петдесет лакътя, на която трябваше да бъде обесен Мардохей, онзи, който спаси царя.“ А царят заповяда: „Обесете Аман на нея!“ ¹⁰ Аман беше обесен на дървото, което беше приготвил за Мардохей, и едва тогава гневът на царя утихна.

Нова ситуация в полза на юдеите

8 Още същия ден цар Артаксеркс подари на Естир цялото имущество на клеветника Аман, а Мардохей беше повикан при царя, понеже Естир беше разкрила, че той е неин роднина. ² Царят свали пръстена със своя печат, който бе отнел от Аман, и го даде на Мардохей, а Естир го назначи за управител на цялото имущество на Аман.

³ И още веднъж Естир се обърна към царя, като падна в краката му и го молеше да отмени злото, което Аман беше замислил против юдеите. ⁴ Царят простря към Естир златния си скиптър, тя се изправи, застана пред царя ⁵ и продължи: „Ако царят желае, ако съм намерила благоволение в очите му и му се нравя, нека бъде издадена заповед да се върнат писмата, разпратени от Аман, син на Амадат, според плана, по който трябваше да бъдат погубени юдеите по всички области. ⁶ Как бих могла да гледам нещастието на своя народ и гибелта на своите сънародници?“ ⁷ Тогава царят каза на Естир и на юдеина Мардохей: „Ето аз подарих къщата на Аман на Естир, а него обесих, защото бе вдигнал ръка срещу юдеите. ^8 (C)Напишете и вие от мое име писмо относно юдеите, както сметнете за добре, и го подпечатайте с моя печат. Никой не може да отмени писмо, написано от царя и подпечатано с царския печат.“

⁹ И на двадесет и третия ден от третия месец – сиван, бяха повикани царските писари, за да запишат онова, което Мардохей им диктуваше. Писмото беше до юдеите и до сатрапите на царя, до владетелите и управниците на сто двадесет и седем области от Индия до Етиопия, за всяка област на нейната писменост и за всеки народ на неговия език, както и за юдеите на тяхната писменост и техния говор. ¹⁰ Заповедта беше написана от името на Артаксеркс, подпечатана с царския пръстен и разпратена по бързоходци, яздещи добри коне. ¹¹ Заповедта даваше право на юдеите, където и да се намират, да се обединяват и да пазят живота си, да избиват, погубват и изтребват онези, които враждуват с тях, техните семейства и да разграбват имота им ¹² в цялото царството на Артаксеркс в един точно определен ден – тринадесетия ден от дванадесетия месец – адар. ¹³ Препис от заповедта да бъде обнародван като закон пред всички в царството, за да знаят всички юдеи, че в този ден трябва да бъдат готови да отмъстят на враговете си. ¹⁴ Пратениците, които яздеха царските коне, бързо се отправиха, за да изпълнят царската наредба. Заповедта беше разгласена и в Суза.

¹⁵ Мардохей излезе от двореца, облечен в синьо-бяла царска дреха, със златна корона и пурпурна мантия от фин лен. Жителите на Суза празнуваха и възклицаваха, ¹⁶ а юдеите бяха весели, доволни и усмихнати. ¹⁷ Във всеки град и област, където биваше разгласявана заповедта на царя, сред юдеите наставаха радост и веселие, пиршество и празненство. И мнозина от местното население ставаха юдеи, понеже се страхуваха от тях.

Юдеите отмъщават

9 ^(D)В тринадесетия ден от дванадесетия месец, наречен адар, когато трябваше да се изпълни заповедта на царя и когато враговете на юдеите се надяваха да нападнат юдеите, се случи обратното – юдеите подчиниха враговете си. ² Юдеите се събраха в градовете и във всички области на царството, за да подчинят онези, които им мислеха зло. И никой не им се противопостави, защото се страхуваха от тях. ³ Сатрапите на царя и управителите на области, военачалниците и царските писари бяха на страната на юдеите, защото се страхуваха от Мардохей. ⁴ Така гласеше царската разпоредба – неговото име да се почита навред в царството. ⁵ Така юдеите поразиха неприятелите си с меч в едно голямо кръвопролитие. Постъпиха с тях, както си пожелаха. ⁶ В столицата Суза юдеите избиха петстотин човека. ⁷ Това са Паршандата, Далфон, Асфата, ⁸ Пората, Адалия, Аридата, ⁹ Пармаща, Арисая, Аридая, Вакезата, ^10 (E)както и десетте синове на врага на юдеите Аман, син на Амадат. Но нищо не плячкосаха.

¹¹ В същия ден на царя бе съобщен броят на избитите в Суза. ¹² И царят рече на Естир: „Само в Суза юдеите са избили петстотин човека и десетте синове на Аман. Какво ли са направили по другите области? Ако имаш друго желание или молба, ще се изпълни и удовлетвори.“ ¹³ Естир му отговори: „Нека бъде позволено на юдеите утре да вършат същото, а телата на десетте синове на Аман да бъдат обесени.“ ¹⁴ Царят се съгласи с това. И последва втора заповед за юдеите в Суза и синовете на Аман бяха обесени. ¹⁵ На четиринадесетия ден от месец адар юдеите от Суза отново се събраха и избиха триста човека, но нищо не плячкосаха. ¹⁶ Останалите юдеи от всички области на царството също се събраха да се бранят. Те се избавиха от враговете си, като избиха седемдесет и пет хиляди, но нищо не плячкосаха.

Утвърждаването на празника Пурим

¹⁷ Това стана на тринадесетия ден от месец адар. А на четиринадесетия ден от същия месец юдеите се успокоиха и го прекараха като празник с гощавка и веселие. ¹⁸ Юдеите в Суза, които се събираха в два поредни дена, тринадесетия и четиринадесетия, отпразнуваха петнадесетия с гощавка и веселие. ¹⁹ Затова и юдеите, разпръснати навред по околностите, празнуват с гощавка и веселие четиринадесетия ден от месец адар и се даряват взаимно с подаръци.

²⁰ И Мардохей описа тези събития в книга, която разпрати до юдеите, населяващи царството на Артаксеркс, отблизо и далеч, ²¹ за да се установят четиринадесетият и петнадесетият ден от месец адар ежегодно като празници, ²² в които юдеите са се избавили от своите врагове. А адар е месецът, в който скръбта им се е превърнала в радост, а тъгата – в празник. Този празник трябва да се отбелязва с гощавка, веселие и даряване с подаръци на ближни и бедни.

²³ Юдеите приеха това, което сториха и което Мардохей бе описал, като обичай: ^24 (F)как вугеецът Аман, Амадатовият син, враг на юдеите, започна да ги преследва и чрез жребий определи ден, в който да ги погуби; ^25 (G)и как отиде Естир при царя и той изпрати ново писмо, чрез което обърна плановете на Аман срещу него, така че да бъдат обесени той и синовете му. ²⁶ Ето защо нарекоха тези дни Пурим, тъй като на техния език „пур“ означава „жребий“. И така, заради написаното в това писмо и заради събитията, които видяха и преживяха, ^27 (H)юдеите установиха този празник като задължителен и неотменен и го приеха в обичаите си за себе си, за своите потомци и за онези, които биха се присъединили към тях. Възпоменанието за тези два дена да е ежегодно според предписанията. ²⁸ Тези дни трябва да се помнят от всички поколения, във всички семейства и всички области и градове. Юдеите да не забравят Пурим и споменът за него да не изчезне през поколенията.

²⁹ Царица Естир, дъщеря на Авихаил, заедно с юдеина Мардохей написа второ писмо, с което да утвърдят празнуването на Пурим. ³⁰ И той изпрати това писмо с мир и вярност до всички сто двадесет и седем области в царството на Артаксеркс, ³¹ за да приемат всички те празника Пурим така, както юдеинът Мардохей и царица Естир разпоредиха и го вмениха като задължение на себе си и на наследниците си в дните на пост и плач. ³² Естир установи с разпоредба този празник и това бе вписано за възпоменание в летописите.

Великият юдеин Мардохей

10 След това цар Артаксеркс наложи данъци на жителите на страната и на островите. ² А неговите дела, силата и могъществото му и особеното възвеличаване на Мардохей от царя са описани в летописите на мидийските и персийските царе. ³ Юдеинът Мардохей беше вторият човек след цар Артаксеркс, велик сред юдеите и любимец на своите приятели, защото желаеше само доброто за народа си и говореше добре за рода си.