Beginning
18 (A)След това Давид порази филистимците и ги покори и превзе Гет и подчинените нему градове от ръцете на филистимци.
2 (B)Той порази и моавци, и моавци станаха роби на Давида и му даваха данък.
3 Давид порази и сувския цар Адраазара в Емат, когато тоя отиваше да утвърди властта си при река Ефрат.
4 И взе Давид от него хиляда колесници, седем хиляди конници и двайсет хиляди пешаци; и разруши Давид всички колесници, като остави от тях само сто.
5 Дамаските сирийци щяха да дойдат на помощ на сувския цар Адраазара, но Давид порази двайсет и две хиляди сирийци.
6 (C)Давид постави стража в Сирия Дамаска, и сирийците станаха на Давида роби, като му даваха данък. Тъй помагаше Господ Давиду навред, дето и да идеше.
7 (D)Давид отне златните щитове, които Адраазаровите роби носеха, и ги донесе в Иерусалим.
8 (E)А от Тивхата и Кун, Адраазарови градове, Давид отнесе твърде много мед. От нея Соломон направи медното море и стълбовете, и медните съдове.
9 (F)Като чу иматският цар Тоа, че Давид порази цялата войска на сувския цар Адраазара,
10 прати сина си Иорама при цар Давида, да го поздрави и му благодари, задето е воювал с Адраазара и го е поразил защото Тоа беше във война с Адраазара, и с него прати всякакви съдове златни, сребърни и медни.
11 Цар Давид ги посвети на Господа, заедно със среброто и златото, което беше отнел от всички народи: идумейци, моавци, амонитци, филистимци и амаликитци.
12 (G)И Саруевият син Авеса порази в Солна долина осемнайсет хиляди идумейци;
13 и постави в Идумея стража, и всички идумейци станаха роби Давиду. Господ помагаше Давиду навред, дето и да идеше.
14 (H)И царува Давид над цял Израил и раздаваше съд и правда на целия си народ.
15 (I)Иоав, Саруев син, беше началник на войската, Иосафат, Ахилудов син – летописец,
16 (J)Садок, син Ахитувов, и Авимелех, син Авиатаров, бяха свещеници, а Суса писар,
17 (K)Ванея, син Иодаиев, беше над хелетейците и фелетейците, а синовете Давидови бяха първи при царя.
19 (L)След това умря Наас, цар амонитски, и вместо него се възцари син му.
2 И Давид каза: ще покажа милост към Анона, Наасов син, заради доброто, що ми е сторил баща му. И Давид прати пратеници да го утешат за баща му. Давидовите слуги дойдоха в земята Амонитска при Анона, за да го утешат.
3 (M)Но амонитските князе казаха на Анона: нима мислиш, че от уважение към баща ти е пратил Давид при тебе утешители? Нима слугите му не са дошли при тебе да разузнаят и разгледат земята, та да я разорят?
4 (N)Тогава Анон хвана слугите Давидови и ги обръсна и подряза дрехите им на половина, до кръста, и ги отпрати.
5 И те си отидоха. Като обадиха на Давида за тия човеци, той прати насреща им, понеже бяха твърде много обезобразени, да им кажат от царя: останете в Иерихон, докле ви порастат брадите, тогава се върнете.
6 Когато амонитци видяха, че са станали омразни на Давида, тогава Анон и амонитци пратиха хиляда таланта сребро, да си наемат колесници и конници от Сирия Месопотамска, от Сирия Маахова и от Сува.
7 И наеха си трийсет и две хиляди колесници и царя Мааха с народа му, които дойдоха и се разположиха на стан пред Медева. Събраха се и амонитци от градовете си и излязоха на война.
8 Когато Давид чу за това, прати Иоава с цялата войска – юнаци.
9 Амонитци излязоха и се наредиха за битка пред градските порти, а царете, които бяха дошли, – отделно в полето.
10 Иоав, като видя, че му предстои сражение отпред и отзад, избра всички отбор войници у Израиля и ги нареди срещу сирийци.
11 (O)А останалата част от народа повери на брата си Авеса, да се наредят срещу амонитци.
12 И каза: ако сирийци почнат да ме надделяват, ще ми помогнеш ти; ако пък амонитци земат да надделяват тебе аз ще ти помогна.
13 (P)Бъди мъжествен и да стоим твърдо за нашия народ и за градовете на напия Бог, и Господ нека стори, каквото Му е угодно.
14 Влезе Иоав и людете, които бяха с него, в битка със сирийци, и те побягнаха от него.
15 Амонитци пък, щом видяха, че сирийци бягат, побягнаха и те от брата му Авеса, и навлязоха в града. Тогава Иоав си отиде в Иерусалим.
16 (Q)Сирийци, като видяха, че са победени от израилтяните, пратиха пратеници и изведоха сирийците, които бяха отвъд реката; предвождаше ги Совак, военачалник Адраазаров.
17 Когато обадиха за това на Давида, той събра всички израилтяни, премина Иордан и, като дойде при тях, построи се насреща им. И влезе Давид в битка със сирийци, и те се удариха с него.
18 И сирийци побягнаха от израилтяните, и Давид изтреби седем хиляди колесници на сирийци и четирийсет хиляди пешаци, а военачалника Совака уби.
19 (R)Като видяха слугите Адраазарови, че ги поразиха израилтяните, сключиха с Давида мир и му се подчиниха. И не искаха вече сирийци да помагат на амонитци.
20 (S)След година, през времето, когато царете излизат на война, Иоав изведе войската и почна да опустошава Амонитската земя, и отиде, та обсади Рава. А Давид си оставаше в Иерусалим. Иоав завоюва Рава и я разруши.
2 (T)И взе Давид венеца на царя им от главата му; в него се намери талант злато на тегло, и скъпоценни камъни имаше по него; възложиха я на главата Давидова. И твърде голяма плячка изнесоха от града.
3 А людете, които бяха в него, извеждаше и ги затриваше с триони, с железни млатове и брадви. Тъй постъпи Давид с всички амонитски градове; па се върна Давид и целият народ в Иерусалим.
4 (U)След това се начена война с филистимците в Газер. Тогава Совахай хушатец уби Сафа, един от Рефаимовите потомци. И те се усмириха.
5 (V)И пак имаше война с филистимци. Тогава Елханам, син Иаиров, уби Лахмия, Голиатов брат, гетец, у когото дръжката на копието беше колкото тъкарско кросно.
6 (W)Имаше битка и в Гет. Там имаше един човек с голям ръст, комуто пръстите бяха по шест – всичко двайсет и четири. И той също беше от Рефаимовите потомци.
7 (X)Той хулеше Израиля, но Ионатан, син на Давидовия брат Шима, го уби.
8 Тия бяха се родили от рефаимовци в Гет, и паднаха от ръката на Давида и от ръцете на слугите му.
21 (Y)Подигна се сатана против Израиля и подбуди Давида да преброи израилтяните.
2 И Давид каза на Иоава и на началниците народни: идете, пребройте израилтяните от Вирсавия до Дан, и ми представете да зная броя им.
3 Иоав каза: да наспори Господ Своя народ сто пъти повече, отколкото е. Те всички, господарю мой, царю, не са ли раби на моя господар? Защо иска това моят господар? За да се сметне това за грях на Израиля ли?
4 (Z)Но царската дума надделя над Иоава. И отиде Иоав, та обходи цял Израил, и дойде в Иерусалим.
5 И даде Иоав на Давида списък на преброения народ. Всички израилтяни бяха хиляда хиляди, и сто хиляди мъже меченосци, а иудеи – четиристотин и седемдесет хиляди меченосци.
6 А левитите и вениаминците не преброи с тях, защото царската дума бе отвратителна на Иоава.
7 (AA)Това нещо не беше угодно в очите на Бога, и Той порази Израиля.
8 (AB)И Давид каза Богу: твърде съгреших, че сторих това. Сега прости вината на Твоя раб, защото постъпих твърде безразсъдно.
9 (AC)И говори Господ на Гада, ясновидец Давидов, и рече:
10 иди и кажи на Давида: тъй говори Господ: три наказания ти предлагам; избери си едно от тях, и Аз ще го пратя върху ти.
11 (AD)Дойде Гад при Давида и му каза: тъй говори Господ: избери си:
12 или три години глад, или три месеца да бъдеш преследван от твоите неприятели, и мечът на твоите врагове да се допира до тебе; или три дни меч Господен и мор по земята и Ангел Господен да погубва по всички предели на Израиля. И тъй, виж, какво да отговоря на Оногова, Който ме е пратил с тия думи.
13 (AE)Давид отговори на Гада: много ми е мъчно, ала нека подобре падна в ръцете на Господа, защото милосърдието Му е твърде голямо, – само да не падна в ръце човешки.
14 И проводи Господ мор на Израиля, и умряха седемдесет хиляди души израилтяни.
15 (AF)Па проводи Господ Ангела в Иерусалим, за да го изтребва. И когато начена да изтребва, Господ видя и се разкая за това бедствие, и каза на Ангела-изтребителя: стига! Сега спусни ръката си. А Ангелът стоеше тогава над гумното на иевусееца Орна.
16 Давид по дигна очи и видя Ангела Господен, да стои между земята и небето с гол в ръка му меч, протегнат над Иерусалим; и падна ничком Давид и старейшините, покрити с вретище.
17 (AG)И каза Давид Богу: нали аз заповядах да преброят народа? Аз съгреших, аз сторих зло, а тия овци какво са сторили? Господи, Боже мой! Нека Твоята ръка бъде върху мене и върху моя бащин дом, а не върху Твоя народ, за да го погубиш.
18 (AH)И Ангелът Господен рече на Гада, за да каже на Давида: нека Давид дойде и постави жертвеник Господу върху гумното на иевусееца Орна.
19 Давид отиде, според думите на Гада, който му говори от име Господне.
20 Орна се обърна, видя Ангела, и четиримата му синове се скриха с него. Орна вършееше тогава пшеница.
21 (AI)Дойде Давид при Орна. Орна, като погледна и видя Давида, излезе от гумното и се поклони Давиду ничком доземи.
22 Давид рече на Орна: дай ми мястото на гумното, аз ще съградя върху него жертвеник Господу; дай ми го за колкото струва, за да се прекрати изтребата у народа.
23 Орна отговори на Давида: вземи си го; нека моят царгосподар прави каквото му е воля; ето, давам и воловете за всесъжение, и диканите – за дърва, и пшеницата – за принос; всичко туй давам даром.
24 Цар Давид каза на Орна: не, аз искам да купя това от тебе за колкото струва, защото не ще принасям Господу твой имот и не ще принасям всесъжение нещо, взето даром.
25 И Давид даде на Орна за онова място шестстотин сикли злато.
26 (AJ)И съзида там Давид жертвеник Господу и принесе всесъжения и мирни жертви; и призва Господа, и Той го послуша, като прати огън от небето върху всесъженния жертвеник.
27 И Господ каза на Ангела: върни меча си в ножницата му.
28 В това време Давид, като видя, че Господ го послуша на гумното на иевусееца Орна, принесе там жертва.
29 (AK)А Господнята скиния, която Мои сей бе направил в пустинята, и всесъженния жертвеник се намираха в онова време на Гаваонската висина.
30 И Давид не можеше да иде там, за да потърси Бога, защото беше уплашен от меча на Ангела Господен.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.