Beginning
15 (A)И съгради си той палати в Давидовия град, приготви място за ковчега Божий и направи скиния за него.
2 (B)Тогава каза Давид: никой не бива да носи ковчега Божий, освен левитите, понеже тях избра Господ, за да носят ковчега на Бога и да Му служат вовеки.
3 (C)И събра Давид всички израилтяни в Иерусалим, за да внесат ковчега Господен на мястото му, което бе приготвил за него.
4 Па свика Давид синовете Ааронови и левитите:
5 от синовете Каатови, началника Уриила и братята му – сто и двайсет души;
6 от синовете Мерариеви, началника Асаия и братята му – двеста и двайсет души;
7 от синовете Гирсонови, началника Иоиля и братята му – сто и трийсет души;
8 от синовете Елисафанови, началника Шемаия и братята му – двеста;
9 от синовете Хевронови, началника Елиела и братята му – осемдесет;
10 от синовете Узиилови, началника Аминадава и братята му – сто и дванайсет.
11 И повика Давид свещениците: Садока и Авиатара, и левитите: Уриила, Асаия, Иоиля, Шемаия, Елиеела и Аминадава,
12 (D)и им каза: вие, началници на левитските родове, осветете си, вие и братята ви, и занесете ковчега на Господа, Бога Израилев, на мястото, което съм му приготвил;
13 (E)и защото попреди не вие вършехте това, Господ, Бог наш, ни порази, задето Го не търсихме, както трябваше.
14 И осветиха се свещениците и левитите, за да носят ковчега на Господа, Бога Израилев.
15 (F)И синовете левитски понесоха ковчега Божий, както бе заповядал Моисей по словото Господне, на рамена, с върлини.
16 (G)Тогава Давид заповяда на левитските началници да поставят братята си певци със свирала – псалтири, гусли и кимвали, да възгласят нависоко радостен глас.
17 (H)Левитите поставиха Иоилевия син Емана, и от братята му – Верехиевия син Асафа, а от синовете Мерариеви, техни братя – Кушаиевия син Етана;
18 (I)и с тях братята им, второстепенни: Захария, Бена, Иаазиила, Шемирамота, Иехиила, Уния, Елиава, Ванея, Маасея, Мататия, Елифлеуя, Микнея и Овед-Едома и Иеиела, вратари.
19 Еман, Асаф и Етан свиреха високо на медни кимвали,
20 а Захария, Азиил, Шемирамот, Иехиил, Унии, Елиав, Маасея и Ванея – на псалтири, с тънък глас.
21 А Мататия, Елифлуй, Микней, Овед-Едом, Иеиел и Азазия – на гусли, за да захващат.
22 Хенания пък, началник левитски, беше учител по пение, защото беше изкусен по него.
23 Верехия и Елкана бяха вратари при ковчега.
24 Шевания, Иосафат, Натанаил, Амасай, Захария, Ванея и Елиезер, свещеници, тръбяха с тръби пред ковчега Божий. Овед Едом и Иехия бяха вратари при ковчега.
25 (J)Тъй Давид и старейшините Израилеви и хилядниците отидоха да пренесат ковчега на завета Господен от дома Овед-Едомов с веселие.
26 И когато Бог помогна на левитите, които носеха ковчега на завета Господен, заклаха жертва седем телци и седем овена.
27 Давид беше облечен с висонна одежда, а също и всички левити, които носеха ковчега, и певците, и Хенания, началник на свирачите и певците. Давид носеше и ленен ефод.
28 Тъй цял Израил внасяше ковчега на завета с възклицания, при звукове от рог, тръби и кимвали, свирейки на псалтири и гусли.
29 Когато ковчегът на завета Господен влизаше в Давидовия град, Мелхола, Саулова дъщеря, гледаше от прозореца и, като видя цар Давида да играе и да се весели, унизи го в сърцето си.
16 (K)Донесоха ковчега Божий и го поставиха сред скинията, която Давид бе направил за него, и принесоха Богу всесъжения и мирни жертви.
2 (L)Когато Давид свърши всесъженията и принасянето мирни жертви, благослови народа в име Господне,
3 (M)и раздаде на всички израилтяни, и на мъже и на жени, по един хляб, по един къс месо и по чаша вино.
4 И постави той на служба пред ковчега Господен някои от левитите, за да славословят, благодарят и превъзнасят Господа, Бога Израилев:
5 Асафа – за главен, втори след него Захария, Иеиела, Шемирамота, Иехиила, Мататия, Елиава, Ванея, Овед-Едома и Иеиела с псалтири и гусли, и Асафа – да свири на кимвали,
6 а Ванея и Озиила, свещениците, – да тръбят постоянно пред ковчега на завета Божий.
7 В оня ден Давид първи път даде псалом за славословие Господу чрез Асафа и братята му:
8 (N)славете Господа, прогласявайте името Му; разгласяйте делата Му между народите;
9 пейте Му, свирете Му; разказвайте за всичките Му чудеса;
10 хвалете се с Неговото свето име; да се весели сърцето на ония, които търсят Господа;
11 потърсете Господа и силата Му, търсете непрестанно лицето Му,
12 спомняйте си чудесата, които е извършил, личбите Му и съдбите от устата Му,
13 вие, семе Израилево, раби Негови, синове Иаковови, избраници Негови!
14 Той е Господ, Бог наш; Неговите съдби са по цялата земя.
15 (O)Помнете вечно завета Му, словото, което заповяда за хиляди родове,
16 (P)онова, което завеща на Авраама и в което се кле на Исаака,
17 и което постави на Иакова за закон и на Израиля за вечен завет,
18 думайки: на тебе ще дам земята Ханаанска, за ваш наследствен дял.
19 (Q)Те тогава бяха малобройни, нищожни и пришълци в нея,
20 и прехождаха от народ към народ и от едно царство към друг народ;
21 но Той не позволи никому да ги обижда и изобличаваше за тях царете:
22 (R)не докосвайте се до Моите помазаници и не правете зло на Моите пророци.
23 (S)Пей Господу, цяла земьо, благовестете от ден на ден спасението Му.
24 (T)Разгласяйте всред езичниците славата Му, между всички народи чудесата Му,
25 (U)защото Господ е велик и многохвален, по-страшен от всички богове.
26 Защото всички богове на народите са нищо, а Господ небесата сътвори.
27 (V)Слава и величие пред лицето Му, сила и радост в Неговото (свето) място.
28 Въздайте Господу, племена народни, въздайте Господу слава и чест,
29 въздайте Господу славата на името Му. Вземете дар, идете пред лицето Му, поклонете се Господу с благолепието на светинята Му.
30 Трепери пред Него, цяла земьо, защото Той основа вселената, тя няма да се поклати.
31 Да се веселят небесата, да тържествува земята, и да кажат между народите: Господ царува!
32 Да ехти морето и всичко, що го напълня, да се радва полето и всичко, що е в него.
33 Да ликуват заедно всички дървеса дъбравни пред лицето на Господа, защото Той иде земята да съди.
34 (W)Славете Господа, защото милостта Му е вовеки,
35 (X)и кажете: спаси ни, Боже, Спасителю наш! събери ни и ни избави от народите, да славим Твоето свето име и да се хвалим с Твоята слава!
36 (Y)Благословен Господ, Бог Израилев, от века и до века! И целият народ каза: амин, алилуия!
37 Давид остави там, пред ковчега на завета Господен, Асафа и братята му, за да служат пред ковчега постоянно, всеки ден,
38 и Овед-Едома и братята му, шейсет и осем души; Овед-Едома, сина Идитунов, и Хоса – за вратари;
39 а свещеник Садока и братята му свещеници остави пред Господнето жилище, що беше на висината в Гаваон,
40 (Z)за да принасят всесъжения Господу върху всесъженния жертвеник постоянно сутрин и вечер, и за всичко, що е писано в закона на Господа, който Той е дал на Израиля;
41 и с тях Емана и Идитуна и другите избраници, които бяха назначени поименно, за да славят Господа, защото милостта Му е вовеки.
42 При тях Еман и Идитун славеха Бога, свирейки с тръби и кимвали и с разни свирала; а синовете Идитунови постави при вратата.
43 (AA)И тръгна си целият народ, всеки у дома си; отиде си и Давид, за да благослови своя дом.
17 (AB)Когато Давид живееше в своя дом, каза на пророк Натана: ето, аз живея в кедров дом, а ковчегът на завета Господен е под шатра.
2 (AC)И Натан каза на Давида: върши всичко, що ти е на сърце, защото Господ е с тебе.
3 (AD)Но в същата нощ биде слово Божие към Натана:
4 (AE)иди и кажи на Моя раб Давида: тъй казва Господ: не ти ще Ми съградиш дом, дето да обитавам,
5 (AF)защото Аз не съм живял в дом от деня, когато изведох синовете Израилеви, и доднес, а ходих от шатра в шатра и от жилище в жилище.
6 Където и да ходих с целия Израил, казах ли, макар и дума, някому от съдиите израилски, на които бях заповядал да пасат Моя народ: защо Ми не съградите кедров дом?
7 (AG)И сега тъй кажи на Моя раб Давида: тъй казва Господ Саваот: взех те от овчето стадо, за да те направя вожд на Моя народ Израиля;
8 бях с тебе навред, дето и да ходи, изтребих всички твои врагове пред лицето ти и направих името ти като името на великите по земята;
9 (AH)приготвих място за Моя народ Израиля, укорених го, и той ще живее спокойно на своето място, и няма вече да го смущават, нечестивите няма вече да го притесняват, както изпреди,
10 (AI)в ония дни, когато Аз бях поставил съдии над Моя народ Израиля, и Аз бях смирил всички твои врагове, и ти възвестявам, че Господ ще ти съгради дом.
11 (AJ)Кога се изпълнят твоите дни, и ти се прибереш при отците си, тогава ще въздигна твоето семе след тебе, което ще бъде от синовете ти, и ще закрепя царството му.
12 Той ще Ми съгради дом, и ще закрепя престола му вовеки.
13 (AK)Аз ще му бъда баща, и той ще Ми бъде син, и милостта Си няма да дигна от него, както я дигнах от оногова, който беше преди тебе.
14 (AL)Ще го поставя в Моя дом и в Моето царство навеки, и престолът му ще бъде вечно крепък.
15 (AM)Всички тия думи и цялото видение Натан точно разказа на Давида.
16 (AN)Цар Давид дойде, застана пред лицето Господне и каза: кой съм аз, Господи Боже, и какво е моят дом, та си ме толкоз въздигнал?
17 (AO)Но и това се показа малко в Твоите очи, Боже; Ти възвестяваш за дома на Твоя раб далечна бъднина и гледаш на мене като на велик човек, Господи Боже!
18 (AP)Какво още може да прибави пред Тебе Давид, за да се възвеличи Твоят раб? Ти знаеш Своя раб!
19 Господи, за Твоя раб, според сърцето Си, Ти вършиш всички тия велики дела, за да явиш всяко величие.
20 (AQ)Господи, по всичко, що сме слушали с ушите си, подобен на Тебе няма и няма бог, освен Тебе.
21 (AR)И кой е подобен на Твоя народ Израил, едничък народ на земята, при който е идвал Бог, да го изкупи за Свой народ, за да Си направи име чрез велико и страшно дело, – чрез прогонване народите от лицето на Своя народ, който Ти избави от Египет.
22 Ти направи Твоя народ Израиля Свой собствен народ навеки и Ти, Господи, стана негов Бог.
23 (AS)И тъй, сега, о, Господи, утвърди навеки словото, що си казал за Твоя раб и за неговия дом, и стори, според както си казал.
24 Да пребъде и да се възвеличи Твоето име вовеки, за да казват: Господ Саваот, Бог Израилев, е Бог над Израиля, и домът на Твоя раб Давида да бъде крепък пред Твоето лице.
25 (AT)Защото Ти, Боже мой, яви на Твоя раб, че ще му уредиш дом, затова и Твоят раб се осмели да се моли пред Тебе.
26 И сега, Господи, Ти си Бог, и Ти изрече за Твоя раб това добро.
27 (AU)Прочее, почни да благославяш дома на Твоя раб, за да бъде вечно пред Твоето лице; защото, ако Ти, Господи, го благословиш, ще бъде благословен довека.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.