Beginning
5 (A)Не бързай с езика си, и сърцето ти да не бърза да изговаря думи пред Господа: защото Бог е на небето, а ти на земята; затова думите ти да не бъдат много.
2 Защото, както сънища идват при много грижи, тъй и гласът на безумния се познава от многото думи.
3 (B)Кога даваш оброк Богу, не се бави да го изпълниш, защото Той не благоволи към глупави: каквото си обрекъл, изпълни.
4 (C)По-добре ти е да не обещаваш, нежели да обещаеш и да не изпълниш.
5 (D)Не позволявай на устата си да вкарват в грях плътта ти и не говори пред Ангела (Божий): „това е грешка“. Защо ти е да правиш така, че Бог да се разгневи на думата ти и да съсипе работата на ръцете ти?
6 Защото в многото сънища, както и в многото думи – много суета; но ти се бой от Бога.
7 (E)Ако видиш в някоя област притеснение на сиромаха и нарушение на съда и на правдата, не се чуди на това: защото над високия гледа по-висок, а над тях – още по-висок;
8 а предимството на страната изцяло е царят, който се грижи за страната.
9 Който обича сребро, на сребро няма да се насити, и кой го обича богатство, той няма полза от това. И това е суета!
10 (F)Увеличава се имотът – увеличават се и потребителите му: и каква облага за притежателя му нима само да гледа с очите си?
11 Сладък е сънят за оногова, който се труди, – ял той малко или много; ала преяждането не дава на богатия да заспи.
12 (G)Има един мъчителен недъг, който съм видял под слънцето: богатство, пазено от притежателя му за негова вреда.
13 (H)А това богатство загива от злочести случки: роди му се син, и нищо няма в ръцете му.
14 (I)Както е излязъл гол из майчината си утроба, такъв си той отива, какъвто е дошъл; и нищо не ще вземе от труда си, що би могъл в ръка да понесе.
15 И това е тежък недъг: какъвто е дошъл, такъв си и отива. Каква, прочее, за него полза, като се е трудил на вятър?
16 А той през цял живот ял на тъмно, много дразнен, огорчаван и ядосван.
17 (J)Ето още какво намерих добро и приятно: да ядеш и да пиеш и да се наслаждаваш с доброто на всичките си трудове, с каквито се трудиш под слънцето през всички дни на живота си, които ти е дал Бог; защото това е твой дял.
18 И ако на някой човек Бог е дал богатство и имот и му е дал власт да се ползува от тях, да взима своя дял и да се наслаждава от трудовете си, – това е Божий дар.
19 (K)Няма дълго време да помни той дните на живота си; затова Бог го и възнаграждава със сърдечна радост.
6 Има едно зло, което видях под слънцето, и то често бива между човеците:
2 (L)Бог дава на човека богатство, имот и слава, и за душата му няма оскудия в нищо, каквото и да пожелае; ала Бог не дава нему да се ползува от това, а се ползува от него чужди човек: това е суета и тежък недъг!
3 Ако някой народи сто деца, преживее много години и още се увеличат дните на живота му, но душата му не би се наслаждавала с добро, и нямаше за него дори погребение, то щях да кажа: пометниче е по-честито от него,
4 защото е напразно дошло и отишло в тъмнина, и името му е покрито с мрак.
5 То дори не е видяло и не е познало слънцето: то е по-спокойно, нежели онзи.
6 А онзи, макар преживял и две хиляди години, без да се наслаждава с доброто, няма ли да иде все на едно място?
7 (M)Всички трудове на човека са за гърлото му, а душата му се не насища.
8 А какво предимство има умният пред глупавия, какво – сиромахът, който знае да ходи пред живите?
9 По-добре е да виждаш с очи, нежели да се луташ с душа. И това е също суета и гонене на вятър.
10 (N)Което съществува, то е вече наречено с име, и се знае, че това е – човекът, и че той не може да се препира с оногова, който е по-силен от него.
11 Има много такива работи, които увеличават суетата: тогава, кое е за човека по-добро?
12 (O)Защото, кой знае, кое е добро за човека в живота, през всички дни на суетния му живот, които той прекарва като сянка? И кой ще каже на човека, какво ще бъде след него под слънцето?
7 (P)Добро име е по-добро от скъпи мазила, и смъртен ден – от рожден ден.
2 (Q)По-добре е да отиваш в къща, дето плачат за умрял, нежели да отиваш в къща, дето се пирува, защото там е краят на всеки човек, и живият ще приложи това към сърцето си.
3 (R)Тъга е по-добро от смях; защото кога е печално лицето, сърцето става по-добро.
4 На умните сърцето е в къща, дето плачат, а на безумните сърцето – в къща, дето се веселят.
5 (S)По-добре да слушаш изобличения от мъдър, нежели да слушаш песни на глупави;
6 защото смехът на глупавите е също, както кога пращи тръне под котел. И това е суета!
7 Притеснявайки другите, мъдрият става глупав, а подаръците развалят сърцето.
8 Краят на една работа е по-добър от началото ѝ; търпелив е по-добър от високомерен.
9 (T)Не бивай с духа си бръз на гняв, защото гневът се гнезди в сърцето на глупави.
10 Не думай: „защо прежните дни били по-добри от сегашните?“, защото не от ум питаш за това.
11 Добро нещо е мъдростта, както и наследството, особено за ония, които виждат слънце;
12 (U)защото под нейна сянка е също, както под сянката на сребро; но предимството на знанието е това, че мъдростта дава живот на притежателя си.
13 (V)Виж Божиите дела: кой може да изправи това, което Бог е направил криво?
14 (W)В честити дни ползувай се от доброто, а в злочести дни размисляй: едното и другото е сторил Бог, за да не може човек да каже нищо против Него.
15 Нагледах се на всичко през суетните мои дни: праведникът загива в своята праведност; нечестивецът живее дълго в нечестието си.
16 (X)Не бивай много строг и недей се изтъква за много умен: защо да погубваш себе си?
17 (Y)Не се предавай на грях и не бивай безумен: защо да умираш без време?
18 Добре е, ако се държиш о едното и не махваш ръка от другото; защото, който се бои от Бога, ще избегне всичко това.
19 (Z)Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет властника в един град.
20 (AA)Няма праведник на земята, който да прави добро и никак да не греши;
21 затова не обръщай внимание на всяка дума, която се говори, за да не чуеш роба си, кога те хули;
22 защото сърцето ти знае много случаи, когато и ти сам си хулил другите.
23 Всичко това съм изпитал с мъдрост; аз казах: „ще бъда мъдър“, но мъдростта е далеко от мене.
24 (AB)Далеко е това, що е било, и дълбоко, дълбоко: кой ще го постигне?
25 (AC)Обърнах се със сърцето си, за да узная, изуча и издиря мъдростта и разума, и да позная нечестието на глупостта, невежеството и безумието, –
26 (AD)и намерих, че по-горчиво от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето ѝ – примка, ръцете ѝ – окови; добрият пред Бога ще се спаси от нея, а грешникът ще бъде уловен от нея.
27 Ето, това намерих аз, каза Еклисиаст, изпитвайки едно след друго.
28 (AE)Какво още е търсила душата ми, и го не намерих? – Мъж намерих един от хиляда, но жена между всички тях не намерих.
29 (AF)Само това намерих, че Бог направил човека прав, но човеците се пуснали в много мъдрувания.
8 (AG)Кой е като мъдрия, и кой разбира значението на нещата? Мъдростта на човека просветлява лицето му, и строгостта на лицето му се изменява.
2 (AH)Аз казвам: пази царската дума, и то – поради клетвата пред Бога.
3 Не бързай да бягаш от лицето му и не упорствувай в лошите работи; защото той, каквото поиска, всичко може да стори.
4 (AI)Дето е думата на царя, там е властта; и кой ще му каже: какво правиш?
5 (AJ)Който спазва заповед, той не изпитва никакво зло: сърцето на мъдрия знае и време, и наредба;
6 (AK)защото за всяка работа има си време и наредба; а за човека е голямо зло,
7 (AL)дето не знае, какво ще бъде; и как ще бъде това – кой ще му каже?
8 (AM)Човек не е властен над духа, за да удържи духа, и няма власт над смъртния ден, нито избава в тая борба, а нечестие няма да спаси нечестивеца.
9 Всичко това видях, и обръщах сърцето си към всяка работа, що се върши под слънцето. Бива време, кога човек господарува над човека за своя вреда.
10 (AN)Видях тогава, че погребваха нечестивци, че идваха и отхождаха от светото място и биваха забравяни в града, дето тъй постъпваха. И това е суета!
11 (AO)Скоро се не върши съд над лоши работи; от това се и не плаши сърцето на синовете човешки да прави зло.
12 Макар грешникът да върши сто пъти зло и да кисне в него, но аз зная, че ще бъде добро на ония, които се боят от Бога, които благоговеят пред лицето Му;
13 (AP)а за нечестивеца няма да има добро, и като сянка, кратко време ще пребъде онзи, който не благоговее пред Бога.
14 (AQ)Има и такава суета на земята: праведници ги постига онова, що биха заслужили делата на нечестивци, а с нечестивци бива онова, що биха заслужили делата на праведници. И аз си казах: и това е суета!
15 (AR)И похвалих аз веселбата; защото няма по-добро за човека под слънцето, освен да яде, да пие и се весели: това го придружава в трудовете през дните на живота му, що му е дал Бог под слънцето.
16 (AS)Кога обърнах сърцето си към това, да постигна мъдрост и да разгледам работите, що се вършат на земята, и сред които човек не знае сън ни денем, ни нощем, –
17 тогава видях всички дела Божии и намерих, че човек не може постигна работите, които се вършат под слънцето. Колкото и да се труди човек да изпитва, пак няма да постигне това. И ако някой мъдрец каже, че знае, той пак не може да постигне това.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.