Beginning
1 (A)Думи на Еклисиаста, син Давидов, цар иерусалимски.
2 (B)Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета!
3 (C)Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето?
4 Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека.
5 Слънце изгрява, и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява.
6 Вятър вее към юг и отива към север, върти се, върти се в своя път и пак почва своите кръгообращения.
7 (D)Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак.
8 (E)За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане.
9 Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето.
10 Случва се да казват за нещо: „виж, на, това е ново“; но то е било вече през вековете, що са били преди нас.
11 Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле.
12 Аз, Еклисиаст, бях цар над Израиля в Иерусалим;
13 и насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занятие даде Бог на синовете човешки, за да се упражняват с него.
14 Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето – всичко е суета и гонене на вятър.
15 Кривото не може да стане право, и това, що го няма, не може да се брои.
16 (F)Думах в сърце си тъй: ето, аз се въздигнах и придобих мъдрост повече от всички, които бяха преди мене над Иерусалим, и сърцето ми видя много мъдрост и знание.
17 (G)И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър;
18 защото, голяма мъдрост – голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.
2 (H)Рекох в сърце си: хайде, ще те изпитам с веселба, и наслади се с блага; но и това е суета!
2 За смеха казах: глупост! а за веселбата: какво тя донася?
3 (I)Намислих в сърце си да насладя плътта си с вино и, докато сърцето ми се води по мъдростта, да се придържам и о глупостта, докле видя, кое е хубаво за синовете човешки, какво би трябвало да правят те под небето през малкото дни на своя живот.
4 (J)Предприех големи работи: съградих си къщи, насадих си лозя,
5 уредих си градини и садини и посадих там всякакви овощни дървета;
6 направих си водоеми за поливане садините, в които растат дърветата;
7 придобих слуги и слугини, имах си и слуги домородни; също и едър и дребен добитък имах повече, нежели всички, които бяха преди мене в Иерусалим;
8 (K)събрах си сребро и злато и скъпоценности от царе и области; доведох си певци и певици и това, що наслаждава синовете човешки – разни свирала.
9 (L)И станах аз велик и богат, повече от всички, които бяха преди мене в Иерусалим; и мъдростта ми си остана с мене.
10 Каквото и да пожелаеха очите ми, не им отказвах, не забранявах на сърцето си никаква веселба, понеже сърцето ми се радваше във всички мои трудове, и това ми беше дял от всички тия трудове.
11 (M)И озърнах се, та погледнах всичките си работи, които бяха извършили ръцете ми, и труда, с който бях се трудил, вършейки ги: и ето – всичко е суета и гонене на вятър, и няма от тях полза под слънцето!
12 Па се обърнах да погледна мъдростта, безумието и глупостта: защото, какво може да направи човек след царя, вън от онова, що е вече направено?
13 И видях че предимството на мъдростта пред глупостта е тъкмо такова, каквото е предимството на светлината пред тъмнината:
14 (N)на мъдрия очите са в главата му, а глупавият ходи в тъмнина; но узнах, че една съдба ги всички постига.
15 И казах в сърце си: и мене ще постигне същата съдба, както и глупавия: защо съм станал много мъдър? И казах в сърце си, че и това е суета;
16 защото няма да помнят мъдрия вечно, както и глупавия; след време всичко ще бъде забравено, и, уви! мъдрият умира тъй, както и глупавият.
17 Тогава намразих живота, понеже ми станаха отвратителни работите, що се вършат под слънцето; защото всичко е суета и гонене на вятър!
18 И намразих целия си труд, с който бях се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще дойде след мене.
19 И кой знае: мъдър ли ще бъде той, или глупав? А той ще се разпорежда с целия ми труд, с който съм се трудил и с който съм се показал мъдър под слънцето. И това е суета!
20 Обърнах се да внуша на сърцето си да се откаже от всичкия труд, с който бях се трудил под слънцето, –
21 защото един човек се труди мъдро, със знание и успех, и трябва да предаде всичко на човек, който не се е трудил за това, – като да е негов дял. И това е суета и зло голямо!
22 Защото, какво ще има човек от всичкия си труд и грижа на сърцето си, задето се труди под слънцето?
23 Понеже всичките му дни са скърби, и трудовете му – безпокойство; дори и нощем сърцето му не знае покой. – И това е суета!
24 (O)Не е във властта на човека и това благо – да яде, да пие и да наслаждава душата си от своя труд. Аз видях, че и това е от Божия ръка;
25 защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Бога?
26 (P)Той дава мъдрост, знание и радост на човека, който е добър пред лицето Му; а на грешника дава грижи – да събира и трупа, за да го предаде отпосле ономува, който е добър пред лицето Божие. И това е суета и гонене на вятър!
3 (Q)Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:
2 време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;
3 време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;
4 (R)време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;
5 време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;
6 време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;
7 (S)време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;
8 време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.
9 Каква полза има работещият от онова, над което се труди?
10 Видях тая грижа, що Бог е дал на синовете човешки, за да се упражняват в това.
11 (T)Всичко Той е направил да бъде хубаво в свое време, и вложил вечността в сърцето им, макар човек да не постига от начало до край делата, които Бог върши.
12 (U)Познах, че за тях няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си.
13 (V)И ако някой човек яде и пие, и вижда доброто във всеки свой труд, това е дар Божий,
14 (W)Познах, че всичко, що прави Господ, пребъдва довека; към това няма какво да се прибавя, от това няма какво да се отнима; и Бог върши тъй, че да благоговеят пред лицето Му.
15 (X)Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, – и Бог ще повика назад миналото.
16 И още видях под слънцето: място за съд, а там – беззаконие; място за правда, а там – неправда.
17 (Y)И казах в сърце си: праведния и нечестивия Бог ще съди, понеже времето за всяко нещо и съдът за всяко дело е там.
18 Казах в сърце си за синовете човешки – да ги изпита Бог, и да видят, че те сами по себе си са животни,
19 (Z)защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже – всичко е суета!
20 (AA)Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта.
21 Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът на животните слиза ли надолу, в земята?
22 (AB)И тъй, аз видях, че няма нищо по-добро, освен човек да се наслаждава с делата си, понеже това е негов дял; защото, кой ще го доведе отпосле да погледа това, което ще бъде след него?
4 (AC)Обърнах се и видях всякакви угнетения, които стават под слънцето; и ето, сълзите на угнетените, а утешител нямат: силата е в ръцете на потисниците им, а те утешител нямат.
2 И казах: блазе на мъртвите, умрели отдавна, повече, отколкото на живите, които живеят досега;
3 а по-блажен от едните и другите е онзи, който не е още съществувал, който не е видял лошите работи, що се вършат под слънцето.
4 (AD)Видях също, че всеки труд и всяка сполука в работите произвежда между човеците взаимна завист. И това е суета и гонене на вятър.
5 (AE)Глупавият седи с кръстосани ръце и гризе плътта си.
6 (AF)По-добре кривачка с покой, нежели шепа с труд и душевна мъка.
7 Обърнах се и видях друга суета под слънцето:
8 (AG)човек самотен, другиго си няма; няма ни син, ни брат, а пък на всичките му трудове край няма, и очите му се не насищат на богатство. „За кого ли пък – казва той – се трудя и лишавам от блага душата си?“ – И това е суета и нехубава работа.
9 (AH)По-добре двама, нежели един, понеже имат добра награда за труда си.
10 Защото, ако падне единият, другият ще подигне другаря си. Но горко на един, кога падне, а няма другиго, който да го подигне.
11 Също, кога лежат двама, топло им е; а един – как ще се сгрее?
12 И ако някой вземе да надвива на единия, то двамата ще устоят насреща му; и конец, на три осукан, не ще се скъса скоро.
13 (AI)По-добре беден, но умен момък, нежели стар, ала неразумен цар, който не умее да приема съвети;
14 (AJ)защото оня ще излезе от тъмница на царство, макар че се е родил беден в царството си.
15 Видях всички живи, които ходят под слънцето, с тогова, другия момък, който ще заеме мястото на оногова.
16 (AK)Брой нямаше всичкият оня народ, който беше пред него, макар отсетнешните не ще му се радват. И това е суета и гонене на вятър!
17 (AL)Пази ногата си, кога отиваш в Божия дом, и бъди готов повече да слушаш, нежели да гледаш, как безумни принасят жертви; защото те не мислят, че вършат лошо.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.