Beginning
8 След това Той обхождаше градове и села, като проповядваше и благовестеше царството Божие, и с Него бяха дванайсетте,
2 (A)и някои жени, които Той бе излекувал от зли духове и болести: Мария, наричана Магдалина, от която бяха излезли седем бяса,
3 и Иоана, жена на Хуза, домакин Иродов, и Сусана, и много други, които Му услужваха с имотите си.
4 (B)А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча:
5 излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха;
6 а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага;
7 други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха;
8 а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
9 А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча?
10 (C)Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират.
11 Тая притча значи: семето е словото Божие;
12 (D)а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят;
13 (E)а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват;
14 (F)а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод;
15 а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
16 (G)И никой, като запали светило, не го захлупва със съд, нито го туря под одър, а го туря на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат.
17 (H)Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве.
18 (I)Внимавайте, прочее, как слушате; понеже, който има, ще му се даде; а който няма, ще му се отнеме и това, що мисли, че има.
19 (J)И дойдоха при Него майка Му и братята Му, и не можаха да се приближат до Него поради народа.
20 И Му обадиха, като казваха: майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.
21 А Той им отговори и рече: Моя майка и Мои братя са тия, които слушат словото Божие и го изпълняват.
22 (K)Един ден, Той влезе с учениците Си в кораб и им рече: да преминем отвъд езерото. И потеглиха.
23 Когато плуваха, Той заспа. На езерото се подигна бурен вятър, и вълните ги заливаха, и те бяха в опасност.
24 Приближиха се, събудиха Го и рекоха: Наставниче, Наставниче, загиваме! А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълнението водно; и те се уталожиха, и настана тишина.
25 (L)Тогава Той им рече: де е вярата ви? А те в страх и почуда казваха един другиму: кой ли е Тоя, че и на ветровете и на водата заповядва, и Му се покоряват?
26 (M)И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея.
27 А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата.
28 Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи!
29 Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците.
30 Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него.
31 И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната.
32 А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи.
33 Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави.
34 Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността.
35 И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха.
36 А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.
37 И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна.
38 Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече:
39 върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог. Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус.
40 А когато Иисус се върна, народът Го посрещна, защото всички Го очакваха.
41 (N)И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му,
42 защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него.
43 И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного,
44 приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението ѝ престана.
45 (O)И рече Иисус: кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене?
46 Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене.
47 Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала.
48 А Той ѝ рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром!
49 (P)Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя.
50 Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде.
51 А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Иоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето.
52 Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи.
53 И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла.
54 А Той, като отпрати всички навън и я хвана за ръка, извика: момиче, стани!
55 И възвърна се духът ѝ; тя веднага стана; и Той заповяда да ѝ дадат да яде.
56 И се почудиха родителите ѝ. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.
9 (Q)А като свика дванайсетте Свои ученици, даде им сила и власт над всички бесове, и да лекуват болести,
2 и ги разпрати да проповядват царството Божие и да изцеряват болни.
3 И рече им: нищо не си вземайте за по път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни сребро, нито да имате по две дрехи;
4 и в която къща влезете, там оставайте, и оттам потегляйте на път;
5 (R)и ако някои ви не приемат, като излизате от оня град, отърсете и праха от нозете си, за свидетелство срещу тях.
6 Те тръгнаха и ходеха по селата, като благовестяха и лекуваха навред.
7 (S)Ирод четвъртовластник чу за всичко, що вършеше Иисус, и недоумяваше; понеже едни казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;
8 други пък – че Илия се явил, а някои – че един от старовремските пророци е възкръснал.
9 (T)И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; кой пък ще да е Тоя, за Когото слушам такива неща? И търсеше случай да Го види.
10 (U)Апостолите, като се завърнаха, разказаха на Иисуса, какво са извършили; и Той, като ги взе, отдалечи се в уединено място насаме до един град, наречен Витсаида.
11 Ала народът, като узна, тръгна подире Му; и Той, като ги прие, приказваше с тях за царството Божие и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.
12 А денят начена да преваля. И като приближиха до Него дванайсетте, рекоха Му: разпусни народа, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да намерят храна; понеже тук сме на пусто място.
13 (V)Но Той им рече: дайте им вие да ядат. Те рекоха: ние нямаме повече от пет хляба и две риби, – освен ако отидем да купим храна за всички тия човеци.
14 Защото те бяха около пет хиляди души. Но Той рече на учениците Си: турете ги да насядат на редици по петдесет.
15 И сториха тъй, и ги туриха всички да насядат.
16 А Той, като взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, благослови ги, разчупи и даде на учениците да сложат на народа.
17 И ядоха и се наситиха всички; и дигнаха останалите им къшеи – дванайсет коша.
18 (W)По едно време, когато Иисус се молеше насаме, и учениците бяха с Него, Той ги попита: за кого Ме мисли народът?
19 Те отговориха и рекоха: едни – за Иоана Кръстителя, други – за Илия, други пък мислят, че един от старовремските пророци е възкръснал.
20 (X)Той ги попита: а вие за кого Ме мислите? Петър отговори и рече: за Христа Божий.
21 Но Той строго им заповяда, никому да не говорят за това,
22 (Y)като каза, че Син Човеческий трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от старейте, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне.
23 (Z)А към всички казваше: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва.
24 Защото, който иска да спаси душата си, той ще я погуби; а който погуби душата си зарад Мене, той ще я спаси.
25 (AA)Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а себе си погуби, или повреди?
26 (AB)Защото, който се срами от Мене и от думите Ми, от него ще се срами Син Човеческий, кога дойде в славата Своя, и на Отца, и на светите Ангели.
27 Казвам ви наистина: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие.
28 (AC)Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли.
29 И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава.
30 И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Моисей и Илия;
31 (AD)като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим.
32 (AE)А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
33 И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса: Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, – без да знаеше, що говори.
34 Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака.
35 (AF)И чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте.
36 И когато се чу тоя глас, Иисус бе останал Сам. И те замълчаха и никому не обадиха през тия дни за това, що видяха.
37 А на следния ден, когато те слязоха от планината, посрещна Го много народ.
38 (AG)И ето, някой от народа извика: Учителю, моля Те, погледни на сина ми, понеже едничък ми е:
39 прехваща го дух, и той изведнъж закрещява, и го сгърча тъй, че се запеня; и, мъчейки го, едвам го напуща;
40 аз молих Твоите ученици да го изгонят; ала те не можаха.
41 Иисус отговори и рече: о, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.
42 А когато той още идеше, бесът го повали и почна да го тръшка; но Иисус запрети на нечистия дух, и изцери момчето, и го предаде на баща му.
43 И всички се смаяха пред Божието величие. Когато пък всички се чудеха на всичко, що правеше Иисус, Той рече на учениците Си:
44 (AH)вложете в ушите си тия думи: Син Човеческий ще бъде предаден в ръце човешки.
45 (AI)Но те не разбираха тая дума; защото тя беше прикрита за тях, за да я не схванат, а бояха се да Го попитат за тая дума.
46 (AJ)И дойде им мисъл: кой от тях ще да е по-голям.
47 А Иисус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно дете и го изправи до Себе Си,
48 (AK)и рече им: който приеме това дете в Мое име, Мене приема; а който Мене приеме, приема Тогова, Който Ме е пратил; защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.
49 (AL)А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме човек, който в Твое име изгонва бесове, и му забранихме, защото не ходи с нас.
50 (AM)Иисус му рече: не забранявайте, защото, който не е против вас, той е за вас.
51 (AN)А когато се приближаваха дните да бъде взет от света, Той се обърна към пътя за Иерусалим;
52 и изпрати пред Себе Си вестители; те отидоха и влязоха в едно село самарянско, за да приготвят за Него;
53 (AO)но там Го не приеха, защото имаше вид на пътник за Иерусалим.
54 (AP)Като видяха това учениците Му Иаков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да го изтреби, както и Илия направи?
55 Но Той, като се обърна към тях, смъмри ги и рече: не знаете, от какъв дух сте вие;
56 (AQ)защото Син Човеческий дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси. И отидоха в друго село.
57 (AR)И когато те вървяха по пътя, рече Му някой: Господи, ще Те последвам, където и да идеш.
58 Иисус му рече: лисиците имат леговища, и птиците небесни – гнезда; а Син Човеческий няма, де глава да подслони.
59 Другиму пък каза: върви след Мене. А тоя рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си.
60 (AS)Но Иисус му каза: остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти върви, проповядвай царството Божие.
61 А друг един рече: аз ще тръгна след Тебе, Господи, но първом ми позволи да се простя с домашните си.
62 Но Иисус му каза: никой, който е сложил ръката си върху ралото и поглежда назад, не е годен за царството Божие.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.