Book of Common Prayer
Песен за избавлението
30 (A)Псалом на Давид. Песен при освещаване на храма.
2 [a] Господи, ще Те възхваля, защото ме въздигна
и не остави враговете ми да тържествуват над мене.
3 Господи, Боже мой, виках към Тебе
и Ти ме изцели.
4 (B)Господи, Ти изведе душата ми от ада
и ме запази, за да не сляза в гроба.
5 (C)Пейте пред Господа, вие, които сте Негови,
прославяйте Неговото свято име.
6 (D)Защото гневът Му е за миг,
благоволението Му – за цял живот.
Вечер настъпва плач,
а сутрин – отново радост.
7 В своето благоденствие си казах:
„Няма да се поколебая никога.“
8 (E)Господи,
Ти беше ме поставил на здрава планина по благоволението Си.
Но Ти скри лицето Си и аз се смутих.
9 Към Тебе, Господи, тогава виках
и на своя Господ се помолих:
10 (F)„Каква полза от кръвта ми, когато сляза в гроба?
Ще Те слави ли пръстта?
Ще възвестява ли тя Твоята истина?
11 Чуй, Господи, и се смили над мене.
Господи, бъди ми помощник!“
12 (G)Ти превърна тъгата ми в ликуване,
сне от мене вретището и ме заобиколи с веселие.
13 Затова Те прославям и няма да замлъкна.
Господи, Боже мой, вечно ще Те славя!
Псалом, посветен на покаянието
32 (A)(B)Псалом на Давид. Поучителен.
Блажен е онзи, чието беззаконие е простено
и чийто грях е покрит!
2 Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях
и в чийто дух няма лукавство!
3 (C)Костите ми отъняха от всекидневното ми охкане,
когато не изповядвах своите грехове,
4 защото Твоята ръка ден и нощ тежеше над мене;
изчезна моята сила като през лятна засуха.
5 (D)Но аз изповядах греха си пред Тебе и не скрих вината си.
Аз казах: „Ще изповядам пред Господа своите престъпления“,
и Ти прости вината за греха ми.
6 Затова нека всеки праведник Ти се помоли,
когато се нуждае,
и тогава големите вълни
няма да го достигнат.
7 Ти си моя закрила: Ти ме пазиш от скръб,
обграждаш ме с песни на избавление.
8 (E)„Ще те надаря с разум – казва Бог, –
ще ти посоча пътя, по който да вървиш;
ще те съветвам,
Моето око бди над тебе.“
9 „Не бъдете като кон и като муле,
които нямат разум.
Техните челюсти трябва да се обуздават с юзда и оглавник,
за да ти се покоряват.“
10 Много са бедите, отредени за нечестивия,
а този, който се уповава на Господа,
него го обгръща милост.
11 (F)Радвайте се заради Господа и ликувайте, праведници;
тържествувайте вие, всички чисти по сърце.
Копнеж по Бога при бедствие
42 За първия певец. Песен на Кореевия хор.
2 (A)[a] Както елен жадува за изворна вода,
така душата ми жадува за Тебе, Боже!
3 (B)Душата ми жадува за Бога, за живия Бог:
„Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?“
4 (C)Сълзите ми бяха хляб за мене ден и нощ,
докато околните ми говореха по цял ден: „Къде е сега твоят Бог?“
5 Сърцето ми се свива, когато си спомня
как ходех с множеството хора,
влизах с тях в Божия храм,
като възклицавах и благодарях
заедно с празнуващото множество.
6 Защо униваш, моя душо,
и защо се безпокоиш?
Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог
заради спасението, идващо от Него.
7 Боже мой, душата ми унива в мене.
Затова си спомням за Тебе молитвено в земята на Йордан,
на планината Хермон, на планината Мицар.
8 (D)Бездна призовава бездна с гласа на Твоите водопади.
Всички Твои вълни и талази преминаха над мене.
9 Денем Господ ще покаже милосърдието Си
и нощем песента ми за Него ще бъде с мене,
моята молитва към Бога на моя живот.
10 (E)Ще кажа на Бога, Който е моя скала:
„Защо си ме забравил?
Защо ходя натъжен заради притеснението от неприятеля?
11 Сякаш костите ми се трошат, когато враговете ми се гаврят с мене
и казват: ‘Къде е твоят Бог?’“
12 Защо униваш, моя душо,
и защо се безпокоиш?
Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог
заради спасението, идващо от Него.
Молитва за помощ в беда
43 Съди ме, Боже, и защити ме в делото ми против този неблагочестив народ!
Избави ме от лукав и зъл човек,
2 защото Ти си Бог на моето прибежище! Защо си ме отхвърлил?
Защо трябва да ходя натъжен заради притеснението от неприятеля?
3 Изпрати Своята светлина и Своята истина!
Нека те ме водят и ме доведат до Твоята свята планина
и до мястото, където Ти пребиваваш.
4 (F)Тогава ще се доближа до Божия жертвеник,
до Бога на моята радост и веселие,
и с гусла ще Те славословя, Боже, Боже мой!
5 Защо униваш, моя душо,
и защо се безпокоиш? Уповавай се на Бога;
защото още ще прославям своя Бог заради спасението, идващо от Него.
17 Ако пък си помислиш: „Тези народи са по-многобройни от мене, как ще мога да ги прогоня?“ – 18 тогава не бива да се боиш от тях! Припомни си какво стори Господ, твоят Бог, на фараона и на всички египтяни, 19 големите изпитания, които видяха очите ти, знаменията и чудесата, силната ръка и издигнатата десница, с която Господ, твоят Бог, те изведе! Така ще стори Господ, твоят Бог, с всички народи, от които ти се боиш; 20 (A)и смут ще причини Господ, твоят Бог, сред тях, докато не изгинат останалите, които са се скрили от тебе. 21 Не изпитвай ужас от тях, защото Господ, твоят Бог, е сред тебе, Бог велик и страшен. 22 (B)И Господ, твоят Бог, малко по малко ще прогони тези народи пред тебе – не бива да ги изтребваш наведнъж, иначе дивите зверове около тебе ще се развъдят прекомерно. 23 Господ, твоят Бог, ще ти ги предаде и ще причини сред тях голям смут, докато бъдат изтребени. 24 Той ще предаде и царете им в твоите ръце и ти ще заличиш името им под небето. Никой няма да устои пред тебе, докато не ги изтребиш. 25 Кумирите на боговете им изгорете с огън! И не си пожелавай да туриш ръка на златото и среброто върху тях, за да не се превърнат в примка за тебе, понеже това е мерзост пред Господа, твоя Бог. 26 И не внасяй мерзост в дома си, за да не бъдеш обречен като нея на гибел. Изпитвай погнуса и отвращение към нея, защото е обречена на гибел.
Задължения на християните в обществото
3 (A)Напомняй им да се подчиняват и покоряват на началства и власти, да бъдат покорни, да бъдат готови за всяко добро дело, 2 (B)никого да не хулят, да не бъдат свадливи, а приветливи, и да се отнасят с безкрайна кротост към всички хора. 3 (C)Ето и ние някога бяхме неразумни, непокорни, заблудени, робувахме на разни желания и страсти, живеехме в злоба и завист, бяхме отвратителни и се мразехме един друг.
4 (D)А когато се явиха благостта и човеколюбието на нашия Спасител, Бога, 5 (E)Той ни спаси не заради праведни дела, извършени от нас, а поради Своята милост, чрез възраждащото кръщение[a] и обновата от Светия Дух, 6 Когото изобилно изля върху нас чрез Иисус Христос, нашия Спасител, 7 (F)та оправдани с Неговата благодат, да станем по надежда наследници на вечния живот.
8 Тези думи са верни. Аз желая ти да потвърждаваш това, та които са повярвали в Бога, да се стараят ревностно да извършват добри дела. Това е добро и полезно за хората. 9 (G)Избягвай глупави разисквания и дълги спорове за родословни списъци, препирни и разпри по повод на Закона, защото са безполезни и безсмислени. 10 Страни от еретик[b], след като го посъветваш веднъж и дваж, 11 знаейки, че такъв човек се е опорочил и съгрешава, с което сам осъжда себе си.
Поръчения и поздрави
12 (H)Щом изпратя при тебе Артем или Тихик, побързай да дойдеш при мене в Никопол, защото реших да презимувам там. 13 (I)Погрижи се да изпратиш вещия в законите Зинас и Аполос така, че нищо да не им липсва. 14 Нека и нашите осъзнаят, че трябва да се стремят към добри дела за посрещане на необходимите нужди и животът им да не бъде безплоден.
15 (J)Поздравяват те всички, които са с мене. Поздрави вярващите, които ни обичат. Благодатта да бъде с всички вас. Амин.
43 На другия ден Иисус пожела да отиде в Галилея. Той намери Филип и му каза: „Следвай Ме!“ 44 А Филип беше от Витсаида, от града на Андрей и Петър. 45 (A)Филип намери Натаниил и му каза: „Намерихме Иисус, син на Йосиф, от Назарет, за Когото Мойсей писа в Закона, а също и пророците.“ 46 (B)А Натаниил му каза: „От Назарет може ли да произлезе нещо добро?“ Филип му отговори: „Ела и виж!“ 47 Иисус видя да идва при Него Натанаил и каза за него: „Ето един истински израилтянин, у когото няма лукавство.“ 48 Натанаил Го запита: „Откъде ме познаваш?“ Иисус отговори: „Преди да те повика Филип, Аз те видях, когато беше под смокинята.“ 49 (C)Натанаил отговори: „Учителю, Ти си Божият Син! Ти си Израилевият Цар!“ 50 Иисус в отговор му каза: „Затова ли повярва, понеже ти казах, че те видях под смокинята? Ще видиш по-големи неща от това.“ 51 (D)И добави: „Истината, истината ви казвам: отсега нататък[a] ще видите небето отворено и Божиите ангели да възлизат и да слизат над Сина човешки.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.