Book of Common Prayer
Стремеж към непорочност
101 Псалом на Давид.
Милостта и правосъдието ще възпявам;
на Тебе, Господи, ще пея.
2 Ще размислям за непорочен път:
кога ще дойдеш при мене?
Тогава ще живея с чисто сърце в своя дом.
3 Няма да насоча очите си към нищо беззаконно;
мразя престъпно дело;
то няма да се докосне до мене.
4 Ще държа далече от мене развратеното сърце;
няма да имам нищо общо със злото.
5 (A)Ще погубя онзи, който тайно злослови срещу ближния си;
няма да търпя онзи, който е с горделиви очи и надменно сърце.
6 (B)Очите ми са насочени към верните на земята, за да бъдат те винаги с мене;
който ходи в непорочен път, той ще ми служи.
7 Онзи, който е коварен, няма да живее в моя дом,
а онзи, който е лъжец, няма да стои пред очите ми.
8 От ранни зори ще изтребвам всички нечестиви по страната,
за да изкореня от Господния град всички, които вършат беззаконие.
Молитва за избавление от врагове
109 (A)За първия певец. Псалом на Давид.
Боже, Когото аз възхвалявам, недей да мълчиш,
2 защото против мене са зинали уста на нечестив
и уста на коварен човек; говорят ми с лъжлив език;
3 обкръжават ме с думи на омраза
и неоснователно воюват срещу мене.
4 (B)(C)Те враждуват против мене,
докато аз се моля за тях;
5 (D)отвръщат ми със зло за доброто,
с омраза – за моята обич.
6 Постави над него нечестив човек
и Сатаната да застане от дясната му страна.
7 Когато бива съден, да излезе виновен
и дори молитвата му да бъде смятана за грях.
8 (E)Дните му да бъдат малко
и званието му друг да вземе.
9 (F)Децата му да останат сираци,
а жена му – вдовица.
10 Дано децата му да се скитат и да станат просяци,
да търсят хляб далече от разрушените си домове.
11 Лихвар да заграби всичко, което притежава,
и чужди хора да разграбят всичко, за което е работил.
12 Да няма кой над него да се съжали,
да няма кой да се погрижи за сираците му.
13 (G)Потомството му да загине
и името му да се заличи още в следващия род.
14 (H)Нечестието на предците му да бъде споменато пред Господа
и грехът на майка му да не бъде заличен.
15 (I)Те да бъдат винаги пред Господа
и Той да заличи спомена за тях от земята
16 (J)– затова, че такъв човек не е помислил да бъде милостив,
а преследва беден и безпомощен,
както и човек със съкрушено сърце, за да го умъртви;
17 той обикна проклятието и то ще падне върху него;
не пожела благословението
и то ще се отдалечи от него;
18 той се облече в проклятие като с дреха;
то се вля като вода в неговите вътрешности
и като елей[a] – в неговите кости;
19 нека то му бъде като дреха, с която се облича, и като пояс, с който постоянно се опасва.
20 Такава да бъде отплатата от Господа на обвинителите ми
и на онези, които злостно заговорничат срещу мене.
21 (K)Но Ти, Господи, Владико, защити ме заради Своето име,
защото Твоята милост е голяма; избави ме,
22 защото съм беден и безпомощен
и сърцето ми е наранено в моите гърди.
23 (L)Аз чезна като избледняваща сянка;
гонят ме като скакалец.
24 Коленете ми изнемощяха от пост
и тялото ми стана кожа и кости.
25 (M)Станах за присмех пред хората;
които ме виждат, поклащат глава.
26 Помогни ми, Господи, Боже Мой,
спаси ме заради Своята милост.
27 (N)Нека се разбере, че това е Твоята ръка
и че Ти, Господи, си извършил това.
28 Те проклинат, Ти пък благославяй;
те въстават, но да бъдат посрамени, а Твоят служител нека се зарадва.
29 (O)Да се облекат в безчестие моите обвинители
и нека като с дреха да се покрият със своя срам.
30 (P)А пък аз с уста непрестанно ще славя Господа
и сред мнозина ще Го възхвалявам,
Айн
121 Аз се придържах към правосъдие и правда;
не ме предавай на моите противници.
122 Защити Своя служител за негово добро,
за да не ме угнетяват горделивите.
123 Очите ми копнеят да ме спасиш
и да изпълниш Своето справедливо обещание.
124 Постъпи със Своя служител според милостта Си
и ме научи на Твоите наредби.
125 Аз съм Твой служител, вразуми ме,
за да разбирам Твоите наредби.
126 Господи, време е да действаш –
Те потъпкаха Твоя Закон.
127 (A)Но аз обичам Твоите заповеди
повече от злато, повече от чисто злато.
128 Признавам всички Твои разпоредби за справедливи;
мразя всички пътища на лъжата.
Пе
129 Дивни са Твоите разпоредби,
затова сърцето ми ги спазва.
130 Изясняването на Твоите слова просвещава,
вразумява незнаещите.
131 Отварям уста и въздишам,
защото копнея за Твоите заповеди.
132 (B)Погледни ме благосклонно и се смили над мене,
както постъпваш с тези, които Те обичат.
133 Утвърди стъпките ми според Своето слово
и не давай да ме завладее никакво зло;
134 избави ме от потисничество на хора
и ще спазвам Твоите заповеди;
135 осияй Своя служител със светлината на лицето Си
и ме научи на Своите наредби.
136 Очите ми изливат потоци сълзи,
понеже мнозина не спазват Твоя Закон.
Цаде
137 Господи, Ти си справедлив
и Твоите присъди са правилни.
138 Разпоредбите, които Ти си дал,
са правда и съвършена истина.
139 (C)Моята любов към Твоето дело ме изгаря,
защото враговете ми забравиха Твоето слово.
140 Твоето слово е напълно сигурно
и Твоят служител го обича.
141 Аз съм много млад и презрян,
но Твоите заповеди не забравям.
142 Твоята правда е вечна правда
и Твоят Закон е истина.
143 Скръб и тъга ме постигнаха,
но Твоите заповеди са моя утеха.
144 Твоите разпоредби са за всички времена;
вразуми ме и ще живея.
15 Погледни от небесата и виж от жилището на Своята светиня и на Своето великолепие: къде са Твоята ревност и Твоята мощ? Твоето велико състрадание и Твоята милост са скрити от мене. 16 (A)Но Ти си наш Отец, защото Авраам не знаеше нищо за нас, а Израил не ни признава за свои. Ти, Господи, си наш Отец, от векове Твоето име е наш изкупител. 17 Защо, Господи, допусна да се отклоним от Твоите пътища, да се ожесточи сърцето ни, за да не се страхува от Тебе? Обърни се заради Своите служители, племената на Твоето наследство.
18 Твоят свят народ го владя за малко, враговете ни стъпкаха Твоето светилище. 19 (B)[a] Ние станахме като онези, над които Ти никога не си владял, у които Твоето име не се е споменавало.
О, да беше раздрал небесата и да беше слязъл! Пред Тебе планините биха се разклатили.
64 [b] Както съчките се възпламеняват от огъня и водата завира на огъня, така ще известиш Своето име на враговете Си, защото народите ще треперят пред Тебе. 2 Докато Ти извършваше чудни дела, които ние не очаквахме, и слизаше, пред Тебе планините потреперваха. 3 (C)Няма друг бог освен Тебе, Който ще направи за онези, които се надяват на Него това, което от векове не са слушали, не са разбирали и око не е виждало. 4 Ти откликваше на всеки, който се радва и който действа справедливо – в Твоите пътища ще си спомнят за Тебе. Но Ти се разгневи, защото ние непрестанно грешим. Как ще бъдем спасени? 5 (D)И всички ние станахме като нечистите и всяка наша правда – като изцапана дреха; и всички ние увехнахме като лист и нашите злодеяния ни отнасят като вятър. 6 И няма кой да призовава Твоето име – откъснахме се, вместо здраво да се държим за Тебе, затова Ти скри от нас лицето Си и ни остави да изгубим надежда чрез силата на престъпленията ни. 7 (E)Но сега, Господи, Ти си наш Отец, ние сме глина, а Ти – наш ваятел, и всички ние сме дело на Твоите ръце.
8 Господи, не се гневи силно, не помни постоянно злодеянията. Ето все пак погледни: всички ние сме Твой народ. 9 Твоите святи градове станаха пустиня, Сион се превърна в пустиня, Йерусалим е опустошен.
Изисквания към епископите и дяконите
3 (A)Верни са тези думи: стреми ли се някой към епископство, той желае добро служение. 2 (B)Ето защо епископът трябва да е безукорен, мъж на една жена[a], въздържан, благоразумен, скромен, гостоприемен, способен да поучава. 3 Да не бъде пияница, побойник, користолюбов[b], а кротък, миролюбив и безкористен. 4 Да може да управлява добре своя дом и да държи децата си в послушание и уважение към всички; 5 защото който не умее да управлява собствения си дом, как ще се грижи за Божията църква? 6 Да не е новопокръстен, за да не се възгордее и да бъде осъден, както дяволът. 7 Той трябва да е с добро име сред хората извън църквата, за да не бъде укоряван и да не падне в примката на дявола.
8 Дяконите също трябва да бъдат почтени, да не са двулични, да не са пристрастени към вино, нито користолюбиви, 9 да съхраняват с чист живот тайнството на вярата. 10 И те трябва първо да бъдат изпитвани, та после, ако са безукорни, да стават дякони. 11 Също и жените трябва да бъдат почтени, не клеветници, сдържани и верни във всичко. 12 Дяконите трябва да бъдат всеки мъж на една жена[c], добре да ръководят децата си и дома си. 13 Защото тези, които са служили добре като дякони, си спечелват добро име и придобиват голяма увереност във вярата в Иисус Христос.
Тайнството на вярата
14 Това ти пиша, като се надявам скоро да дойда при тебе. 15 В случай че се забавя, да знаеш как трябва да постъпваш в Божия дом[d], който е църква на живия Бог, стълб и основа на истината. 16 И наистина, велико е тайнството на благочестивата вяра: Бог[e] се яви в плът, засвидетелстван беше от Духа, видян от ангели, проповядван между народи, приет беше с вяра в света, възнесе се в слава.
За властта на Иисус Христос
27 (A)След това дойдоха пак в Йерусалим. Докато Той ходеше из храма, първосвещениците, книжниците и народните стареи се приближиха към Него 28 и Му казаха: „С каква власт вършиш това? И кой Ти е дал тази власт да вършиш това?“ 29 А Иисус им отговори: „Ще ви задам и Аз един въпрос. Отговорете Ми и Аз ще ви кажа с каква власт върша това. 30 (B)Йоановото кръщение от небето ли беше, или от хората? Отговорете Ми!“ 31 (C)А те разсъждаваха помежду си и казваха: „Ако речем: ‘от небето’, ще каже: ‘а защо не му повярвахте?’ 32 (D)Или да речем: ‘от хората’.“ Но се бояха от народа, понеже всички смятаха, че Йоан наистина беше пророк. 33 Затова те отговориха на Иисус: „Не знаем.“ Тогава Иисус им отвърна: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“
Притча за злите лозари
12 (E)(F)Тогава Иисус започна да им говори с притчи: „Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, построи кула, предаде го на лозари и замина надалеч. 2 Когато наближи време за гроздобер, той изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях неговия дял от плода на лозето. 3 А те, като го хванаха, биха го и го отпратиха без нищо. 4 Пак изпрати при тях друг слуга. Него пък замериха с камъни, пукнаха му главата и се отнесоха позорно с него. 5 Изпрати и друг – и него убиха. Така също много други или биха, или убиха. 6 Той имаше и едничък син, когото обичаше. Най-сетне изпрати и него при тях, като си мислеше: ‘Ще се засрамят от сина ми.’ 7 Но лозарите си рекоха: ‘Този е наследникът. Хайде да го убием и наследството ще бъде наше.’ 8 Хванаха го, убиха го и го хвърлиха извън лозето. 9 И така, какво ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, а лозето ще даде на други. 10 (G)(H)Нима и това не сте чели в Писанието: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. 11 Това е от Господа и е чудо в нашите очи.“ 12 Затова искаха да Го заловят, но се бояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И като Го оставиха, те си отидоха.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.