Book of Common Prayer
Възстановяване на насаденото от Бога лозе
80 За първия певец. По мелодията на Шошаним едут[a]. Псалом на Асаф.
2 (A)[b] Пастирю на Израил,
Който водиш потомците на Йосиф като стадо, слушай!
Ти, Който седиш на херувими, сияй!
3 Прояви силата Си пред племената на Ефрем, Вениамин и Манасия
и ела да ни спасиш.
4 Боже, възстанови ни! Нека засияе лицето Ти
и ще се спасим.
5 Господи, Боже Вседържителю,
докога ще се гневиш въпреки молитвите на Твоя народ?
6 (B)Храниш ни с хляб, напоен със сълзи,
и ни поиш изобилно със сълзи.
7 (C)Противопоставяш ни на нашите съседи,
а нашите врагове ни се подиграват.
8 Боже Вседържителю, възстанови ни!
Нека засияе лицето Ти и ще се спасим.
9 Ти извади лозата от Египет,
изгони народите и я посади;
10 направи ѝ място, вкорени я
и тя изпълни земята.
11 Планините се покриха със сянката ѝ,
а кедрите Божии – с нейните клони.
12 Тя простря клоните си до морето
и филизите си – до реката.
13 Защо събори нейната ограда
и сега берат от нея всички, които вървят по пътя?
14 Глиганът я подкопава,
а полските животни я гризат.
15 Боже Вседържителю, обърни се!
Погледни от небесата и виж, и посети това лозе!
16 Запази онова, което е насадила десницата Ти,
и филизите, които Ти укрепи за Себе Си.
17 То е обгорено и изпорязано.
Те ще загинат от заплахите на лицето Ти.
18 Да бъде ръката Ти върху мъжа, който седи отдясно на Тебе;
върху човешкия син, когото Ти укрепи.
19 Така няма да се отделим от Тебе.
Съживи ни и ние ще изповядаме Твоето име.
20 Боже Вседържителю, възстанови ни!
Нека засияе лицето Ти и ще се спасим.
Утеха и надежда в затруднение
77 На първия певец. По Йедутун[a]. Псалом на Асаф.
2 Моят глас е към Бога и ще викам;
моят глас е към Бога и Той ще ме чуе.
3 (A)В тежък за мене ден търся Господа
и неуморно простирам нощем ръката си към Него,
защото душата ми отказва да се утеши.
4 Мисля за Бога и въздишам;
размишлявам, но духът ми изнемогва.
5 Ти държиш очите ми отворени,
безпокоя се и онемявам.
6 (B)Премислям отминалите дни
и годините на древните времена.
7 Шептя песните си нощем;
със сърцето си размислям
и духът ми се пита:
8 (C)„Завинаги ли ни отхвърли Господ
и няма да ли бъде вече благосклонен?
9 Завинаги ли спряха делата на Неговата милост,
завинаги ли секна Неговото слово?
10 (D)Забрави ли Бог да бъде милостив
или в гнева Си се отказа от всички благодеяния?“
11 (E)Тогава си казах: „Затова страдам аз,
защото десницата на Всевишния се е отдръпнала.“
12 (F)Ще си спомням делата Ти, Господи;
всички онези древни дела ще припомням.
13 Ще размишлявам над всичко, което си извършил,
и ще вниквам във всички Твои дела.
14 (G)Боже, Твоят път е свят.
Кой бог е велик като нашия Бог?
15 Ти си този Бог, Който прави чудеса.
Ти показа на народите мощта Си.
16 (H)Ти избави чрез десницата Си Своя народ,
потомците на Яков и Йосиф.
17 (I)Водите Те видяха, Боже, водите Те видяха и се изплашиха,
а бездните затрепериха.
18 (J)Небесата изляха порой и от облаците се чу глас,
а Твоите стрели летяха навсякъде.
19 (K)Тътенът на Твоя гръм беше във вихрушката,
светкавици осветяваха света,
а земята трепереше и се тресеше.
20 (L)Твоят път бе през морето
и Твоите пътеки – през големите води.
Твоите следи никой не видя.
21 (M)Ти водеше Своя народ като стадо
чрез ръката на Мойсей и Аарон.
Молитва за помощ на Божия народ във война
79 (A)Псалом на Асаф.
Боже, другите народи дойдоха в Твоето наследство,
оскверниха святия Ти храм;
превърнаха Йерусалим в развалини.
2 (B)Труповете на Твоите служители дадоха за храна на птиците небесни,
телата на Твоите благочестиви хора – на дивите зверове.
3 (C)Проляха кръвта им около Йерусалим като вода,
без да има кой да ги погребе.
4 (D)Станахме за присмех на съседите си,
за срам и укор на околните.
5 (E)Докога, Господи, ще продължаваш да се гневиш,
докога ще пламти ревността Ти като огън?
6 (F)(G)Излей гнева Си върху народите, които не Те познават,
и над царствата, които не призовават Твоето име.
7 Защото те разкъсаха Яков
и опустошиха жилището му.
8 Не припомняй греховете на нашите предшественици
и нека Твоята милост бързо да ни срещне,
защото сме измъчени.
9 (H)Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на Своето име!
Спаси ни и прости греховете ни заради името Си!
10 (I)(J)Защо трябва другите народи да казват: „Къде е техният Бог?“
Нека пред очите ни народите да разберат,
че ще отмъстиш за пролятата кръв на Своя народ.
11 Нека стонът на затворника стигне до Тебе;
освободи осъдените на смърт със силата на десницата Си!
12 Седемкратно върни на нашите съседи
хулите, коите те изрекоха срещу Тебе, Господи.
13 Ние обаче сме Твоят народ и стадото на Твоето пасище.
Винаги ще Те славим
и ще Те величаем от род в род.
18 Юда пристъпи плахо към него и му каза: „Господарю, нека ти кажа нещо откровено, въпреки че ти си като фараон и недей да се гневиш на роба си. 19 Преди господарят ми беше питал робите си дали имаме баща или брат. 20 Ние тогава отговорихме на нашия господар, че имаме възрастен баща и малък брат, роден в старините на баща ни. Най-малкият син имаше едноутробен брат, който умря, и така Вениамин остана единствен от тази майка и баща ни много го обича. 21 Ти тогава ни каза да го доведем при тебе да го видиш. 22 А ние отговорихме на господаря ни, че момчето не може да се отдели от баща си, защото, ако го изостави, баща ни ще умре. 23 Но ти ни каза тогава, че ако не дойде с нас най-малкият ни брат, да не се мяркаме пред тебе. 24 Когато се върнахме при твоя роб, нашия баща, ние му предадохме думите на господаря ни. 25 След време баща ни каза да дойдем и да купим пак малко жито. 26 Ние му отговорихме, че няма да тръгнем, освен ако не вземем с нас най-малкия си брат, защото не можем да се изправим пред тебе, ако с нас не е най-малкият ни брат. 27 А твоят роб, нашият баща, ни припомни, че жена му родила двама синове и 28 (A)единият си отишъл от него завинаги, и сигурно наистина е разкъсан, защото не го е видял повече. 29 Сега, ако вземем и този и с него се случи нещо лошо, ще го вкараме него, стария човек, с тъгата му в гроба. 30 И така, ако се върна при твоя роб, нашия баща, без момчето, което той много обича, 31 и той разбере, че детето го няма с мене, ще умре. Тогава ние, робите ти, ще вкараме стария човек с тъга в гроба. 32 (B)И освен това се наех да отговарям пред баща си за момчето и обещах: ако не го доведа обратно, да съм виновен пред баща си през целия си живот. 33 И така, нека аз, твоят роб, остана роб на господаря си вместо момчето, а то да се върне с братята си. 34 Как да застана пред баща си, ако момчето не е с мене? Не искам да видя и да преживея скръбта на баща си.“
Съвети към безбрачните
25 За девствените нямам заповед от Господа, а ви давам мнението си като човек, който поради милостта на Господа е достоен за доверие. 26 Поради сегашното трудно положение намирам за добро това: добре е за човека да си бъде, както е: 27 свързан ли си с жена, не търси развод; не си ли женен, не търси съпруга. 28 Ако пък се ожениш, не вършиш грях, и девицата, ако се омъжи, не върши грях. Но такива хора ще имат житейски грижи, а аз ви щадя. 29 Това ви казвам, братя: времето, което остава, е кратко, затова онези, които имат жени, да живеят така, сякаш нямат, 30 (A)и онези, които плачат – сякаш не плачат, и които се радват – сякаш не се радват, и които купуват – сякаш не притежават, 31 (B)и които се ползват от този свят – сякаш не се ползват, защото този свят е преходен.
Излекуване на жената с кръвотечение и възкресяването на дъщерята на Яир
21 (A)И когато Иисус отново премина на другия бряг с лодка, при Него се събра много народ. А Той беше край езерото. 22 Тогава дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му 23 и Го помоли много, като казваше: „Дъщеричката ми е на умиране. Ела и положи ръце върху нея, за да оздравее и да бъде жива.“ 24 Иисус тръгна с него. Много народ Го последва и Го притискаха.
25 А една жена, която страдаше от кръвотечение дванадесет години 26 и беше претеглила от много лекари, беше изразходвала всичко, което имаше, но не беше извлякла полза, а дори състоянието ѝ се беше влошило, 27 (B)като чу за Иисус, дойде зад Него в множеството и се допря до дрехата Му, 28 защото си казваше: „Ако само се допра до дрехите Му, ще оздравея.“ 29 Кръвотечението ѝ престана незабавно и тя усети в тялото си, че е излекувана от страданието. 30 Иисус, като усети веднага, че от Него излезе сила, обърна се към народа и каза: „Кой се допря до дрехите Ми?“ 31 Но Неговите ученици Му казаха: „Ти виждаш, че народът се притиска към Тебе, а питаш: ‘Кой се допря до Мене’?“ 32 Но Той гледаше наоколо, за да види тази, която извърши това. 33 Жената пък, понеже знаеше какво стана с нея, треперейки от страх, дойде, падна пред Него и Му каза цялата истина. 34 А Той ѝ рече: „Дъще, твоята вяра те спаси. Иди си с мир и бъди излекувана от страданието си.“
35 Докато Той говореше, дойдоха хора от дома на началника на синагогата и казаха: „Дъщеря ти умря. Защо още затрудняваш Учителя?“ 36 Но Иисус, щом чу изречените думи, каза на началника на синагогата: „Не бой се, само вярвай!“ 37 И не позволи на никого да Го съпроводи освен на Петър, Яков и Йоан, брата на Яков. 38 Когато дойдоха в дома на началника на синагогата, Иисус видя смущение и хора, които плачеха и пищяха силно. 39 И Той влезе и им каза: „Защо се вайкате и плачете? Детето не е умряло, а спи.“ 40 Те започнаха да Му се присмиват, но Той отпрати всички и като взе със Себе Си бащата и майката на детето и придружаващите Го ученици, влезе при детето. 41 Тогава хвана детето за ръка и му каза: „Талита̀ кумѝ“, което означава: „Момиче, казвам ти, стани!“ 42 Момичето веднага стана и започна да ходи, понеже беше дванадесетгодишно. И всички се смаяха твърде много. 43 А Той строго им заповяда никой да не узнае за това и им каза да ѝ дадат да яде.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.