Book of Common Prayer
Молитва за Божий съд при страдания
55 (A)За първия певец. За съпровод със струнни инструменти. Поучителен. На Давид.
2 [a] Боже, вслушай се в молитвата ми
и не пренебрегвай молбата ми.
3 Чуй ме и ми отговори.
Безпокоя се в грижата си и стена
4 от гласа на врага,
заради притеснението от нечестивия,
понеже ми приписват беззакония
и с гняв враждуват против мене.
5 Сърцето ми трепери вътре в мене
и смъртен ужас ме нападна.
6 Страх и трепет ме връхлетяха,
ужас ме обзе.
7 (B)И аз казах: „Кой би ми дал криле на гълъб?
Щях да отлетя и да намеря покой.
8 Ето бих отлетял далече
и щях да нощувам в пустинята.
9 Побързал бих да се скрия
в прибежище от силния вятър и бурята.“
10 Господи, раздели и объркай техните езици,
защото виждам насилия и разпри в града.
11 Обикалят върху стените му денем и нощем,
злодейства и злини са в него.
12 Всред него вилнее нечестие.
Насилието и измамата не напускат площадите му.
13 Ако враг бе ме похулил,
щях да понеса това;
и ако някой се бе отнесъл високомерно към мене,
бих се скрил от него.
14 (C)Но това си ти, човек, на мене равен,
мой другар и близък мой приятел!
15 Споделяхме мисли с доверие,
ходехме заедно сред множеството в Божия храм.
16 Смърт да ги сполети тези клеветници!
Да слязат живи у преизподнята,
понеже има злодейства в жилището им и вътре в тях.
17 Аз пък ще призова Бога
и Господ ще ме спаси.
18 Вечер, сутрин и по пладне ще въздишам и ще стена,
и Той ще чуе моя глас.
19 Той ще избави моята душа от онези, които ме нападат, и ще ми дари мир,
защото мнозина са против мене.
20 (D)Бог, Който от вечност седи на трона,
ще чуе и ще им отговори,
понеже у тях няма промяна
и те не се боят от Бога.
21 Враждуващият простря ръце срещу онези, които бяха в мир с него,
той оскверни своя съюз.
22 (E)Устата му са по-мазни от масло,
но вражда владее сърцето му.
Думите му са по-меки от маслиново масло,
но са като остри мечове.
23 (F)Възложи на Господа своето бреме и Той ще те подкрепи.
Той няма да допусне никога праведният да падне.
24 Но Ти, Боже, ще ги хвърлиш в дълбоката яма.
Кръвожадни и измамници няма да изживеят и половината от дните си,
а аз се уповавам на Тебе, Господи.
Възхвала на Божията вярност и милост
138 (A)На Давид.
Ще Те славя с цялото си сърце,
ще Те възпявам пред боговете[a].
2 (B)Ще падна на колене пред святия Ти храм
и ще славя името Ти заради Твоята милост и Твоята истина,
защото Ти въздигна словото Си над всяко Свое име.
3 (C)В деня, когато извиках, Ти ми отговори;
Ти изпълни със сила душата ми.
4 (D)Господи, ще Те прославят всички земни царе,
защото чуха изреченото от Тебе слово,
5 (E)и ще възпеят пътищата на Господа,
защото е велика Неговата слава,
6 (F)защото макар Господ да е високо издигнат, вижда и смирения
и отдалече познава горделивия.
7 Ако изпадна в беда, Ти ще ме запазиш жив,
ще простреш ръката Си върху гнева на моите врагове
и ще ме спасиш със Своята десница.
8 Господ ще отмъсти за мене.
Господи, Твоята милост е вечна;
не изоставяй делата на Своите ръце.
Божието всезнание и промисъл
139 (G)За първия певец. Псалом на Давид.
Господи, Ти ме изпита и ме познаваш.
2 (H)Ти знаеш кога сядам и кога ставам,
Ти разбираш отдалече моите мисли.
3 Ти определяш кога да странствам и кога да почивам
и всички мои пътища са Ти известни.
4 Защото няма още дума на езика ми,
а Ти, Господи, я знаеш цялата.
5 Обграждаш ме от всички страни
и поставяш върху мене Своята ръка.
6 Чудно знание –
недостижимо е за мене, не мога да го достигна.
7 (I)Къде да се скрия от Твоя Дух
и къде да избягам от Твоето присъствие?
8 Ако възляза на небето – Ти си там;
ако легна в преизподнята – Ти си също там!
9 Ако взема крилете на зората,
ако живея на запад край отдалеченото море,
10 и там Твоята ръка ще ме води
и Твоята десница ще ме обгърне.
11 И ще кажа: сигурно тъмнината ще ме скрие
и светлината около мене ще стане тъмнина.
12 (J)Така и тъмнината не скрива от Тебе нищо
и нощта блести като ден – тъмнината е точно като светлината.
13 (K)Защото Ти си ме създал,
оформил си ме в утробата на моята майка.
14 Славя Те, защото удивително и чудесно съм създаден.
Чудни са Твоите дела
и душата ми превъзходно знае това.
15 Моите кости не са били скрити от Тебе,
когато съм бил създаден тайно,
бил съм образуван в дълбините на земята.
16 (L)Твоите очи видяха как произлязох
и в Твоята книга са записани
всичките определени за мене дни,
преди да съществува нито един от тях.
17 (M)Колко трудни за разбиране за мене са Твоите замисли, Боже,
колко са многобройни те!
18 (N)Ако ги преброя,
те са по-многобройни от пясъка.
Събудих се и все още съм с Тебе.
19 (O)Ти, Боже, погубваш нечестивите,
отдръпни от мен кръвожадните мъже,
20 които говорят злобно против Тебе!
Твоите врагове се вдигнаха напразно.
21 (P)Господи, не мразя ли Твоите врагове
и не се ли отвращавам от онези, които въстават против Тебе?
22 От цялото си сърце ги мразя –
те са врагове за мене.
23 (Q)Изпитай ме, Боже, и разбери сърцето ми!
Подложи ме на изпитание и разбери моите тревожни мисли!
41 Две години по-късно фараонът сънува, че стои край Нил 2 и ето от реката излязоха седем крави, хубави и тлъсти, и пасяха в тръстиката; 3 след тях от реката излязоха други седем крави, грозни и мършави, и се смесиха с другите крави на речния бряг; 4 грозните и мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. В този момент фараонът се събуди, 5 но пак заспа. И сънува този път как седем пълни и хубави класове израснаха на едно стъбло; 6 но ето след тях израснаха седем празни и изсушени от източния вятър класове; 7 и празните класове погълнаха седемте тлъсти и пълни класове. Тогава фараонът се събуди и разбра, че отново беше сънувал. 8 На сутринта фараонът беше смутен и изпрати да повикат всички египетски пророци и мъдреци. Разказа им съня си, но никой не го изтълкува. 9 Тогава главният виночерпец каза на фараона: „Сега си спомням задължението си; 10 когато фараонът се беше разгневил на мене и главния хлебар и ни хвърли в тъмницата в дома на началника на затвора, 11 там аз и хлебарят сънувахме в една нощ различни сънища; 12 с нас беше и един млад евреин, роб на началника на охраната. Ние му разказахме какво сме сънували и той изтълкува съня на всеки от нас; 13 каквото ни каза, се сбъдна: аз бях възстановен на своето място, а другият беше обесен.“
Примерът на апостолите
4 Така че нека всеки да ни смята за служители на Христос и разпоредници с Божиите тайни. 2 А онова, което се иска от разпоредниците, е всеки от тях да се окаже верен. 3 Колкото до мене, не е важно дали ще ме съдите вие или човешки съд; дори и аз не съдя себе си, 4 (A)защото не се чувствам виновен за нищо. Но с това не се оправдавам – Господ е, Който ще ме съди. 5 (B)Затова не съдете за нищо преждевременно, докато не дойде Господ, Който ще извади наяве тайните на мрака и ще разкрие вътрешните ни помисли. Тогава всеки ще получи похвалата си от Бога.
6 Тези неща, братя, отнесох към себе си и към Аполос заради вас, за да се научите от нас да не мъдрувате[a] повече от онова, което е написано, и да не се гордеете един с един учител, друг – с друг. 7 Наистина, кой ти е дал някакво предимство? И притежаваш ли нещо, което да не си получил? Ако пък си получил, защо се хвалиш, сякаш не си получавал?
Съботата е за човека
23 (A)(B)И случи се Той да минава в събота през посевите, а учениците Му пътьом късаха класове. 24 (C)Тогава фарисеите Му казаха: „Гледай какво правят! Това не е позволено[a] в събота.“ 25 (D)Той им рече: „Нима никога не сте чели какво стори Давид, когато изпадна в нужда и огладня – той и онези, които бяха с него? 26 (E)Как влезе в Божия дом по времето на първосвещеника Авиатар и изяде хлябовете на предложението, които не беше позволено от Закона да яде никой, освен свещениците, а даде и на онези, които бяха с него?“ 27 И им казваше: „Съботата беше създадена за човека, а не човекът за съботата, 28 тъй че Синът човешки е господар и на съботата.“
Излекуване в събота на човек с изсъхнала ръка
3 (F)Иисус отново влезе в синагогата. Там имаше един човек с изсъхнала ръка. 2 И следяха дали Иисус ще го излекува в събота, за да Го обвинят. 3 А Той каза на човека с изсъхналата ръка: „Застани по средата!“ 4 И на тях каза: „В събота добро ли е позволено да прави човек или зло? Да спаси един живот или да го погуби?“ Но те мълчаха. 5 Потресен от коравосърдечието им, като ги изгледа с гняв, каза на човека: „Протегни си ръката!“ Той я протегна и тя стана здрава като другата. 6 (G)Фарисеите, като излязоха, веднага се събраха на съвещание с иродианите против Него, за да Го погубят.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.