Book of Common Prayer
Възхвала на Бога
95 (A)Елате да ликуваме пред Господа
и да възкликнем към нашата спасителна скала.
2 Да застанем пред лицето Му със славословие,
да възкликнем към Него с песни,
3 (B)защото Господ е велик Бог
и велик Цар над всички божества.
4 В Неговата ръка са земните глъбини,
Негови са и планинските върхове;
5 (C)Негово е морето и Той го е създал,
и Неговите ръце са изваяли сушата.
6 Влезте да се поклоним и да паднем по лице,
да коленичим пред лицето на Господа, нашия Създател.
7 (D)(E)(F)Защото Той е наш Бог
и ние сме народ от Неговото паство, и овце под Неговата закрила.
А сега чуйте Неговия глас:
8 (G)„Не ожесточавайте сърцата си, както в Мерива,
както в деня на изкушението[a] в пустинята,
9 където вашите предци Ме изкушаваха,
подлагаха Ме на изпитание и видяха Моите дела.
10 (H)Четирийсет години негодувах срещу онова поколение
и казах: ‘Тези хора се заблуждават в сърцето си
и не опознаха Моите пътища.’
11 (I)Затова се заклех в гнева Си,
че те няма да влязат в страната, където ще им дам покой.“
Божия закрила при страдания
102 Молитва на страдалец, когато унива и излива жалбата си пред Господа.
2 [a] Господи, чуй моята молитва
и нека моите ридания да стигнат до Тебе!
3 (A)Не скривай лицето Си от мене;
наклони ухо към мене, когато съм в беда;
побързай да ме чуеш, когато викам,
4 (B)защото дните ми изчезнаха като дим
и костите ми са обгорени като от огън;
5 сърцето ми е като попарена и изсъхнала трева;
забравям и хляба си да ям;
6 станах кожа и кости
от силата на своите стенания.
7 Заприличах на пеликан в пустиня;
станах като бухал в развалини;
8 будувам и ридая
като самотна птица на покрив.
9 Враговете ми ме хулят по цял ден
и онези, които ме възхваляваха, сега ме проклинат.
10 (C)Ям пепел като хляб,
размесвам питието си със сълзи
11 заради Твоя гняв и Твоето негодувание,
защото Ти ме въздигна и Ти ме свали.
12 (D)Дните ми чезнат като сянка
и аз изсъхнах като трева.
13 (E)А Ти, Господи, пребъдваш вечно
и споменът за Твоето име преминава от род в род.
14 Ти ще се надигнеш, ще се смилиш над Сион,
защото е време да бъдеш милостив към него,
понеже настъпи определеният час.
15 Твоите служители копнеят за камъните на Сион
и жалеят за неговата пръст.
16 (F)Тогава народите ще благоговеят пред името на Господа
и всичките земни царе – пред Неговата слава.
17 Когато Господ съгради Сион,
ще се появи в славата Си,
18 ще погледне милостиво към молитвата на немощните
и няма да презре молбите им.
19 (G)Това ще се запише за бъдещото поколение
и народът, който тогава ще се роди, ще възхвали Господа,
20 защото Той надникна от святата Си висота, Господ погледна от небесата към земята,
21 (H)за да чуе стоновете на затворниците,
да освободи от смърт обречените.
22 Тогава ще възвестяват името на Господа сред Сион
и ще го прославят в Йерусалим,
23 когато народите и царствата се съберат заедно,
за да служат на Господа.
24 Той изтощи силите ми по моя път,
съкрати дните ми.
25 Аз казах: „Боже мой,
не ме грабвай по средата на моите дни.
Твоите години надживяват всички родове.
26 (I)(J)В началото Ти сътвори основите на земята
и небесата са създание на Твоите ръце.
27 Те ще загинат, а Ти ще пребъдеш;
те всички ще овехтеят като дреха и Ти ще ги смениш
като облекло – и ще се променят;
28 но Ти винаги си Същият
и Твоите години няма да се свършат.
29 Синовете на Твоите служители ще живеят спокойно
и потомството им ще се утвърди пред Тебе.“
Благодарност към Избавителя – Бога
107 (A)Прославяйте Господа, защото е благ,
защото милосърдието Му е вечно!
2 Нека така възвестяват избавените от Господа,
които Той освободи от вража ръка
3 (B)и ги събра от всички земи:
от изток и запад, от север и юг.
4 (C)Те скитаха в пустинята по безлюден път
и не намираха населен град;
5 търпяха глад и жажда,
душата им чезнеше в тях.
6 (D)Но в скръбта си призоваха Господа
и Той ги избави от техните неволи,
7 (E)поведе ги по правия път,
за да вървят към населен град.
8 Нека прославят Господа за Неговото милосърдие
и за чудните Му дела спрямо хората;
9 (F)защото Той насити гладната душа
и жадната душа изпълни с блага.
10 Те седяха в тъма и в сянката на смъртта,
оковани в скръб и желязо,
11 защото не се покоряваха на Божиите слова
и нехаеха за волята на Всевишния.
12 (G)Той смири техните сърца с мъки;
те паднаха, но нямаше кой да им помогне.
13 Тогава призоваха Господа в скръбта си
и Той ги спаси от техните неволи;
14 (H)изведе ги от тъмата и от сянката на смъртта,
разкъса оковите им.
15 Нека прославят Господа за Неговото милосърдие
и за чудните Му дела спрямо хората;
16 (I)защото Той строши медните порти
и счупи железните ключалки.
17 Безразсъдните страдаха заради беззаконните си постъпки
и заради своите неправди.
18 Те се отвращаваха от всяка храна
и се приближаваха към вратата на смъртта.
19 Тогава призоваха Господа в скръбта си
и Той ги спаси от бедствията им;
20 (J)изпрати Своето слово, изцели ги
и ги избави от изтление.
21 Нека прославят Господа за Неговото милосърдие
и за чудните Му дела спрямо хората!
22 Нека Му принасят благодарствена жертва
и да разгласяват делата Му с пеене!
23 Онези, които тръгват по море с кораби
и търгуват по безбрежните води,
24 виждат делата на Господа
и Неговите чудеса в дълбините:
25 (K)по Негова заповед настъпва бурен вятър
и морските вълни се издигат високо;
26 изкачват се до небесата, слизат до бездната;
хората изпадат в неволя;
27 въртят се, залитат като пияни
и цялата им мъдрост изчезва.
28 (L)Тогава призоваха Господа в скръбта си
и Той ги избави от техните неволи.
29 (M)Той превръща бурята в тих ветрец
и морските вълни замлъкват.
30 Плаващите се радват, че вълните са утихнали
и Той ги довежда на желано пристанище.
31 Нека прославят Господа за Неговото милосърдие
и за чудните Му дела спрямо хората!
32 Да Го възхваляват в събранието на народа
и да Го прославят в съвета на старейшините!
Раждане на Мойсей
2 Един човек от Левиевия род отиде и се ожени за левитянка. 2 (A)Тази жена зачена и роди син. Понеже тя видя, че детето е красиво, кри го три месеца. 3 Но тъй като не можеше повече да го крие, взе кошче, изплетено от папирусна тръстика, намаза го с асфалт и смола, постави в него детето и го сложи сред тръстиката при брега на Нил. 4 А сестра му стоеше отдалеч, за да види какво ще стане с него.
5 Тогава фараоновата дъщеря дойде на Нил да се къпе, а придружаващите я слугини се движеха по речния бряг. Тя видя кошчето в тръстиката и прати робинята си да го донесе. 6 Когато го отвори, тя видя – ето плачещо дете. Тя се смили над него с думите: „Това е от еврейските деца.“ 7 Тогава сестрата на детето каза на фараоновата дъщеря: „Да отида ли да ти повикам жена кърмачка от еврейките, за да ти откърми детето?“ 8 Фараоновата дъщеря ѝ отговори: „Да, иди.“ Момичето отиде и повика майката на детето. 9 Фараоновата дъщеря ѝ поръча: „Вземи това дете и ми го откърми; ще ти давам заплата за това.“ Жената взе детето и го кърми. 10 (B)А когато детето порасна, тя го заведе при фараоновата дъщеря. Тя го осинови и го нарече Мойсей, „защото, каза тя, от водата го извадих“.
Бягство на Мойсей в мадиамската земя
11 В онова време, когато Мойсей порасна, отиде при братята си[a] и видя робския им труд. Видя още, че един египтянин бие евреин, принадлежащ към братята му. 12 Тогава той се обърна на всички страни и след като се убеди, че няма никого, уби египтянина и го скри в пясъка. 13 Когато на другия ден отново излезе, двама евреи се караха помежду си и той каза на този, който не беше прав: „Защо биеш сънародника си?“ 14 (C)А този отговори: „Кой те постави за надзорник и съдия над нас? Да не възнамеряваш също и мене да убиеш, както уби египтянина?“ Мойсей се уплаши и си каза: „Явно нещо се е разбрало.“ 15 (D)Когато фараонът чу за това нещо, замисли смъртно наказание за Мойсей.
Тогава Мойсей побягна от фараона, отправи се към мадиамската земя и там се установи до един кладенец. 16 (E)Мадиамският свещеник имаше седем дъщери. Те дойдоха, наляха вода и напълниха коритата, за да напоят овците на своя баща. 17 Но овчарите дойдоха и ги изгониха. Тогава Мойсей стана, помогна им и напои овцете им. 18 Когато те се върнаха при баща си Рагуил, той попита: „Как така рано си дойдохте днес?“ 19 Тогава те разказаха: „Един египтянин ни помогна пред овчарите, даже ни наля вода и напои овците.“ 20 Той попита дъщерите си: „Къде е той? Защо го оставихте? Поканете го да се нахрани.“ 21 На Мойсей допадна да остане да живее при този човек. Той даде на Мойсей за жена дъщеря си Сепфора. 22 (F)Когато тя роди син, той го нарече Гирсам, защото казваше: „Чужденец станах в чужда земя[b].“
27 (A)(B)Вие заедно сте Христово тяло, а поотделно сте Негови части. 28 И Бог постави в Църквата всеки на определеното му място: първо апостоли, после пророци, трето учители, после такива, които имат сили да вършат чудеса и дарби за лекуване, сетне застъпници за другите, ръководители и такива, които говорят разни езици. 29 Нима всички са апостоли? Или всички са пророци? Всички ли са учители? Всички ли са чудотворци? 30 Всички ли имат дарби да лекуват? Всички ли говорят разни езици? Всички ли ги тълкуват? 31 Стремете се ревностно към по-съвършени дарби. А сега ще ви покажа един още по-възвишен път.
Химнът на любовта
13 Дори да говоря всички човешки езици, а и ангелските, ако нямам любов, аз съм като бездушно звънтяща мед или ечащ цимбал. 2 (C)Дори да имам пророческа дарба и да владея всички тайни и цялото знание, дори да имам толкова силна вяра, че и планини да премествам, ако нямам любов, нищо не съм. 3 Дори да раздам всичко, което притежавам, да предам и тялото си, за да бъда изгорен на клада[a], ако нямам любов, нищо не ми е от полза.
Преображение на Иисус Христос
2 (A)(B)А шест дена по-късно Иисус взе със Себе Си само Петър, Яков и Йоан, изведе ги насаме на една висока планина и се преобрази пред тях. 3 Дрехите Му заблестяха ярко, бели като сняг – такива, каквито никой на земята не може да избели. 4 И ето пред тях се яви Илия заедно с Мойсей, които разговаряха с Иисус. 5 Тогава Петър се обърна към Иисус и рече: „Учителю, добре е да бъдем тука. Да направим три сенника – един за Тебе, един за Мойсей и един за Илия.“ 6 (C)Но той не знаеше какво говори, понеже бяха уплашени. 7 (D)Появи се облак и ги засени, а от облака се чу глас, който възвестяваше: „Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте!“ 8 И внезапно, като се огледаха наоколо, те не видяха край себе си вече никого освен Иисус сам.
9 А когато слизаха от планината, Той им поръча да не разказват на никого онова, което са видели, докато Синът човешки не възкръсне от мъртвите. 10 Те спазиха тази поръка, като разискваха помежду си какво означава това – да възкръсне от мъртвите.
11 (E)И Го попитаха: „Защо книжниците казват, че най-напред трябвало да дойде Илия?“ 12 (F)А Той им отговори: „Да, най-напред ще дойде Илия и ще възстанови всичко. И както е писано за Сина човешки, че трябва много да пострада и да бъде унижен, 13 (G)казвам ви, че и Илия вече дойде и те постъпиха с него, както си искаха, според писаното за него.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.