Book of Common Prayer
Благодарствен химн за Божията милост
136 (A)Алилуя. Славете Господа, защото Той е благ,
защото е вечна милостта Му.
2 Славете Бога на боговете,
защото е вечна милостта Му.
3 Славете Господа на господарите,
защото е вечна милостта Му.
4 (B)Славете Онзи, Който единствен прави велики чудеса,
защото е вечна милостта Му;
5 (C)Този, Който премъдро създаде небето,
защото е вечна милостта Му;
6 (D)Този, Който разпростря земята върху водите,
защото е вечна милостта Му;
7 (E)Този, Който създаде големите светила,
защото е вечна милостта Му;
8 направи слънцето да управлява деня,
защото е вечна милостта Му;
9 направи луната и звездите да управляват нощта,
защото е вечна милостта Му.
10 (F)Той порази Египет с неговите първородни,
защото е вечна милостта Му;
11 (G)изведе оттам израилтяните,
защото е вечна милостта Му,
12 (H)със силна ръка и простряна мишца,
защото е вечна милостта Му.
13 (I)Той раздели на две Червеното море,
защото е вечна милостта Му,
14 и преведе израилтяните през него,
защото е вечна милостта Му,
15 и хвърли фараона и войската му в Червеното море,
защото е вечна милостта Му.
16 Той водеше Своя народ през пустинята,
защото е вечна милостта Му.
17 Той порази велики царе,
защото е вечна милостта Му,
18 и уби силни царе,
защото е вечна милостта Му:
19 (J)(K)Сихон, аморейски цар,
защото е вечна милостта Му,
20 (L)и Ог, васански цар,
защото е вечна милостта Му.
21 (M)Даде земята им за наследство,
защото е вечна милостта Му,
22 (N)за наследство на Израил, Своя служител,
защото е вечна милостта Му.
23 Той си спомни за нас в нашето унижение,
защото е вечна милостта Му,
24 и ни избави от враговете ни,
защото е вечна милостта Му.
25 (O)Той дава храна на всяко живо същество,
защото е вечна милостта Му.
26 (P)Прославяйте Небесния Бог,
защото е вечна милостта Му.
Прослава на Божията милост и премъдрост
118 (A)Прославяйте Господа, защото Той е благ,
защото Неговата милост е вечна.
2 (B)Израил нека каже:
„Неговата милост е вечна.“
3 Аароновият дом нека каже:
„Неговата милост е вечна.“
4 Тези, които имат страхопочитание пред Господа, нека кажат:
„Неговата милост е вечна.“
5 (C)Призовах Господа в притеснението си
и Господ ме чу и ме изведе на свобода.
6 (D)Господ е с мене, няма да се уплаша:
какво може да ми стори човек?
7 (E)Господ ми е помощник
и аз ще гледам победоносно враговете си.
8 По-добре да се уповаваме на Господа,
отколкото да се надяваме на човек.
9 По-добре да се уповаваме на Господа,
отколкото да се надяваме на князе.
10 Всички народи бяха ме обкръжили,
но аз ги отблъснах в името на Господа;
11 обсадиха ме и ме обкръжиха,
но аз ги отблъснах в името на Господа.
12 (F)Обкръжиха ме като пчели и угаснаха като огън в тръни,
но аз ги отблъснах в името на Господа.
13 Ти ме блъсна силно, за да падна,
но Господ ми помогна.
14 (G)Господ е моя сила и моя песен;
Той стана спасител за мене.
15 Глас на радост и на спасение се чува в шатрите на праведните:
„Десницата на Господа направи това!
16 Десницата на Господа е силна;
да, десницата на Господа направи това!“
17 Няма да умра, а ще живея
и ще възвестявам делата на Господа.
18 Господ ме наказа строго,
но на смърт не ме предаде.
19 Отворете ми вратите на праведните
и аз ще вляза през тях, ще прославя Господа.
20 (H)„Това са вратите Господни,
праведните ще влязат през тях.“
21 Прославям Те, понеже ме чу
и стана мое спасение.
22 (I)(J)Камъкът, който отхвърлиха зидарите,
стана глава на ъгъла:
23 това е от Господа
и е чудо в нашите очи.
24 Това е денят, който Господ определи:
нека в този ден да се радваме и да се веселим.
25 О, Господи, прати спасение!
О, Господи, дай сполука!
26 (K)Благословен е Идващият в името на Господа!
Благославяме ви от дома на Господа.
27 Господ е Бог и ни осия;
връзвайте жертвеното животно
и го водете към роговете на жертвеника.
28 Ти си мой Бог и ще Те славя;
Ти си мой Бог и ще Те величая.
29 Прославяйте Господа, защото е благ,
защото Неговата милост е вечна!
13 След това Господ каза на Мойсей: 2 (A)„Посвети Ми всяко първородно, което се ражда при израилтяните, от човек до добитък – те са Мои.“
11 Когато Господ те въведе в ханаанската земя, както Той се кле на тебе и на бащите ти, и ти я даде, 12 отделяй за Господа всичко, което се ражда първо: всяко първородно мъжко от добитъка, който имаш, принадлежи на Господа. 13 (A)А всяко от ослите, което се ражда първо, заменяй с агне; ако пък не го замениш, убий го; и всяко първородно от човек сред твоите потомци откупвай. 14 Когато в бъдеще те попита синът ти и каже: ‘Какво е това?’, ти му отговори: ‘Господ със силна ръка ни изведе от Египет, от дома на робството; 15 защото, когато фараонът упорито отказваше да ни пусне, Господ погуби всички първородни в Египет, от първородно на човек до първородно от добитък. Затова аз принасям в жертва на Господа всичко мъжко, което първо се ражда, а всеки първороден от моите синове откупвам.’ 16 (B)Това да бъде като знак на ръката ти и възпоменателен знак на челото ти; защото Господ със силна ръка ни изведе от Египет.“
51 (A)Ето казвам ви една тайна: не всички ще умрем, но всички ще се изменим 52 (B)изведнъж, за един миг, при последната тръба: тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим, 53 (C)защото това тленно тяло трябва да се облече в нетление и това смъртно тяло – да се облече в безсмъртие. 54 (D)А щом това, тленното, се облече в нетление и това, смъртното, се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъднат написаните думи: „Смъртта бе погълната – победата е пълна!“ 55 (E)„Къде ти е, смърт, жилото? Къде ти е, ад[a], победата?“
56 Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха идва от закона. 57 Да отдадем благодарност на Бога, Който ни дарява победата чрез нашия Господ Иисус Христос. 58 И така, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и постоянно напредвайте в делото на Господа, като знаете, че трудът ви в името на Господа не е напразен.
Възкресението на Иисус Христос
24 (A)В първия ден на седмицата[a] жените заедно с някои други дойдоха при гроба рано сутринта, като носеха приготвените благовония. 2 Те намериха камъка отместен от гроба, 3 но като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус. 4 (B)И докато се чудеха на това, ето двама мъже се изправиха пред тях в бляскави дрехи. 5 Те се уплашиха и сведоха очи към земята, но мъжете им рекоха: „Защо търсите Живия между мъртвите? 6 Няма Го тук; Той възкръсна! Припомнете си какво ви бе казал, когато беше още в Галилея. 7 (C)Каза ви, че Синът човешки трябва да бъде предаден в ръцете на грешници, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.“ 8 Тогава те си спомниха думите Му.
9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте ученици и на всички останали. 10 Това бяха Мария Магдалина, Йоанна, Мария, майката на Яков, и другите с тях. Те разказаха за това на апостолите, 11 но техните думи им се сториха празни приказки и не им повярваха. 12 Но Петър стана и се затича към гроба. Когато се наведе, видя вътре само повивките и се върна учуден от станалото.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.