Book of Common Prayer
Зайн
49 Помни обещанието към Своя служител,
на което Ти ми заповяда да се уповавам.
50 Това е утеха в неволята ми –
че Твоето слово ми дава живот.
51 Горделивите ме хулиха твърде много,
но аз не се отклоних от Твоя Закон.
52 Господи, спомнях си Твоите решения от древни времена
и се утешавах.
53 Ярост ме обхваща при вида на нечестивите хора,
които изоставят Твоя Закон.
54 Твоите наредби бяха мои песни
там, където странствах.
55 Нощем си спомням Твоето име
и спазвам Твоя Закон.
56 Той стана мой,
защото спазвам Твоите заповеди.
Хет
57 Казах си: Господи, мое задължение е
да спазвам Твоето слово.
58 Молих се пред Тебе от все сърце:
бъди милостив към мене според Своето слово.
59 Размислях за моите пътища
и насочвах живота си към Своите наредби.
60 Бързах и не се забавих
да спазвам Твоите заповеди.
61 Примки на нечестиви хора ме окръжаваха,
но аз не забравях Твоя Закон.
62 Ставах посреднощ да Те славословя
за Твоите справедливи решения.
63 Верен другар съм на всички, които имат страхопочитание пред Тебе
и спазват Твоите заповеди.
64 (A)Господи, земята е пълна с Твоята милост –
научи ме на Своите наредби.
Тет
65 Добро си сторил, Господи, на Своя служител
според Своето слово.
66 Научи ме добре да разсъждавам и ми дай знание,
защото вярвам на Твоите заповеди.
67 Преди да пострадам, аз живеех в заблуда,
но сега спазвам Твоето слово.
68 Ти си благ и правиш добро;
научи ме на Своите наредби.
69 Горделивите плетат лъжи против мене;
но аз от все сърце ще спазвам Твоите заповеди.
70 (B)Тяхното сърце е безразсъдно и безчувствено;
но аз се утешавам с Твоя Закон.
71 Полезно е за мене, че пострадах,
защото така научих Твоите наредби.
72 Законът на Твоите уста за мене е по-добър
от хиляди късове злато и сребро.
Богатството е измамно
49 За първия певец. Псалом на Кореевия хор.
2 [a] Чуйте това, всички народи!
Внимавайте всички, които живеете по света:
3 синове на обикновени хора и синове на знатни,
заедно богати и бедни!
4 (A)Устата ми ще говори мъдро
и размислите ми ще са разумни.
5 Ще наклоня ухото си към притча;
ще разкрия загадката си с арфа.
6 Защо да се боя в дни на бедствие,
когато беззаконието на лоши хора ме обкръжи?
7 (B)(C)Те се осланят на своето богатство
и се хвалят с големия си имот.
8 (D)Но човек не може да откупи брат,
не може да даде на Бога откуп за него,
9 защото прекалено скъп е откупът за живота му
и трябва да се откаже завинаги от това –
10 че ще живее винаги
и няма да види гроб.
11 (E)Защото всеки вижда, че и мъдрите умират,
тъй както глупавият и неразумният загиват
и оставят имота си на други.
12 Те си мислят, че домовете им са вечни,
техни жилища от род в род,
а земите си назовават със своите имена.
13 (F)Но човекът не пребъдва в почест;
той загива като добитъка.
14 Този техен път е тяхното безумие
и такъв е краят на онези след тях, които с големи уста ги одобряват.
15 Те са предназначени като овце за преизподнята;
смъртта ще бъде техен пастир.
И праведните ще ги управляват на сутринта.
И техните тела ще се разпаднат;
преизподнята ще бъде техен дом.
16 Но Бог ще изкупи душата ми от властта на преизподнята,
тъй като ще ме приеме.
17 Не се страхувай, когато някой забогатява,
когато славата на дома му расте,
18 (G)тъй като няма да вземе нищо със себе си при смъртта си.
Славата му няма да го последва.
19 Ако и да се смята за щастлив приживе,
защото го хвалят, когато му е добре,
20 пак ще отиде в поколението на своите предци,
които няма никога да видят светлина.
21 Човекът, който пребивава в почест, но без разум,
той загива като добитък.
Човекът без Бога
53 (A)За първия певец. По мелодията на махалат. [a] Поучение на Давид.
2 [b] Неразумният каза в сърцето си: „Няма Бог.“
Хората се поквариха и сториха отвратителни неща.
Няма кой да върши добро.
3 Бог погледна от небесата,
за да види има ли разумен човек,
който да търси Бога.
4 (B)Всички се отклониха, всички се поквариха.
Няма кой да върши добро, няма нито един.
5 Нима няма да се вразумят онези, които вършат зло?
Те поглъщат моя народ, както ядат хляб,
а не призовават Бога.
6 Те се ужасяват там, където няма нищо за страх,
защото Бог ще разпръсне костите на онези, които те притесняват.
Ще ги посрамиш, защото Той ги е отхвърлил.
7 Кой ще даде спасение на Израил от Сион?
Когато Бог върне пленените от Своя народ,
Израил ще се развесели.
25 И седнаха да ядат, но като погледнаха, видяха, че от Галаад се приближава керван, воден от измаилтяни. Камилите им бяха натоварени с благовонни смоли, балсам и смирна, които носеха за Египет. 26 Тогава Юда попита братята си: „Защо да убиваме брат си и да прикриваме делото си? 27 Хайде да го продадем на измаилтяните и да не го погубваме, защото е наш брат, наша плът.“ Братята го послушаха 28 (A)и когато минаваха мадиамските търговци, извадиха Йосиф от ямата и го продадоха на измаилтяните за двадесет сребърника. Търговците отведоха Йосиф в Египет. 29 Рувим се върна при ямата и видя, че Йосиф го нямаше там. И той раздра дрехите си, 30 дойде при братята си и им каза: „Момчето го няма. Какво ще правя сега?“ 31 И взеха Йосифовата дреха, заклаха един козел и нацапаха дрехата с кръв. 32 Изпратиха шарената дреха да я дадат на баща им с вестта: „Намерихме това. Виж, тази дреха не е ли на сина ти?“ 33 Той я позна и каза: „Това е дрехата на сина ми. Сигурно Йосиф е мъртъв, див звяр го е разкъсал.“ 34 И от мъка Яков раздра дрехите си, препаса с вретище кръста си и оплаква сина си дълго време. 35 А всичките му други синове и дъщери се мъчеха да го утешат, но той не намираше утеха и казваше: „С тази мъка ще си отида при сина си в преизподнята.“ Така го оплакваше баща му. 36 А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на фараоновия царедворец и началник на охраната Потифар.
Проповед с дух и сила
2 (A)И аз, братя, когато дойдох при вас, дойдох да ви известя свидетелството[a] за Бога не с възвишено слово или мъдрост, 2 (B)защото смятах, че сред вас не трябва да мисля за друго освен за Иисус Христос, и то Разпънатия. 3 (C)Затова бях при вас немощен, в страх и голям трепет 4 (D)и словото ми, и проповедта ми бяха не в убедителни думи на човешка[b] мъдрост, а в проява на дух и сила, 5 за да се крепи вярата ви не на човешка мъдрост, а на Божията сила.
Откриване на Божията мъдрост чрез Светия Дух
6 Ние възвестяваме мъдрост между съвършените, но не мъдрост, която принадлежи на този свят, нито на властниците в този свят, които си отиват. 7 Ние възвестяваме тайната и съкровена Божия мъдрост – която Бог е определил предвечно за наша слава и 8 която никой от властниците на този свят не е познал; защото, ако бяха я познали, не биха разпънали Господа на славата. 9 (E)Но, както е писано, „око не е виждало, ухо не е чувало и на човек на ум не е идвало това, което Бог е приготвил за онези, които Го обичат.“
10 А на нас Бог откри това чрез Своя[c] Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в Божиите дълбини. 11 Та кой от хората знае какво има у човека освен духа на човека, който е у него? Също така никой не знае какво има у Бога освен Божия Дух. 12 Но ние получихме не духа на този свят, а Духа, Който идва от Бога, за да узнаем това, което ни е дарено от Бога. 13 Това и проповядваме с думи, научени не от човешка мъдрост, а научени от Светия[d] Дух, като изясняваме духовните неща на духовните хора.
Излекуване на тъщата на Петър и на други болни
29 (A)Щом излязоха от синагогата, отидоха с Яков и Йоан в къщата на Симон и Андрей. 30 А тъщата на Симон лежеше болна със силна треска и веднага Му казаха за нея. 31 Тогава Той се приближи, хвана я за ръката и я изправи. Треската веднага я остави и тя им прислужваше.
32 А привечер по заник слънце доведоха при Него всички болни и обхванати от бесове. 33 Целият град се бе събрал пред вратата. 34 Той изцели мнозина, които страдаха от разни болести; изгони много бесове и не позволяваше на бесовете да казват, че Го познават[a].
Иисус Христос се моли и проповядва на други места в Галилея
35 А на сутринта, като стана в тъмни зори, Иисус излезе и се отдалечи на уединено място, и там се молеше. 36 Симон и онези, които бяха с него, тръгнаха след Иисус 37 и като Го намериха, казаха Му: „Всички Те търсят.“ 38 Той им каза: „Да отидем на друго място по близките селища, за да проповядвам и там, защото затова съм излязъл.“ 39 (B)И Той тръгна да проповядва по синагогите им из цяла Галилея и да изгонва бесове.
Изцеляване на прокажен
40 (C)Тогава един прокажен дойде при Него, молеше Го на колене и Му каза: „Ако искаш, можеш да ме очистиш.“ 41 А Иисус, като се смили, протегна ръката Си, докосна го и му рече: „Искам, бъди чист!“ 42 И веднага проказата се махна от него и той стана чист. 43 (D)Като го изгледа строго, Иисус го отпрати веднага 44 (E)и му рече: „Виж, нищо не казвай на никого, но иди, покажи се на свещеника и принеси за очистването си, каквото е заповядал Мойсей, за свидетелство пред тях.“ 45 А той излезе и започна да разказва за случилото се, така че Иисус не можеше да влезе открито в града, но пребиваваше отвън по пустинни места. И все пак при Него идваха отвсякъде.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.