Book of Common Prayer
106 (По слав. 105). Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото Неговата милост <трае> до века.
2 Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?
3 Блажени ония, които пазят правосъдие; <Блажен> оня, който върши правда на всяко време.
4 Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към людете Си; Посети ме със спасението Си;
5 За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.
6 Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.
7 Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.
8 При все това <Бог> ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.
9 Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,
10 И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.
11 Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.
12 Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.
13 <Но> скоро забравиха делата Му, Не чакаха <изпълнението на> намерението Му,
14 Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;
15 И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.
16 Също и на Моисея те завидяха в стана. <И> на Господния светия Аарон.
17 Земята се разтвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;
18 И огън се запали всред дружината им; Пламък изгори нечестивите.
19 Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;
20 Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!
21 Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,
22 Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.
23 Затова Той каза, че ще ги изтреби; <Само че> избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да <ги> погуби.
24 Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,
25 А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.
26 Затова Той им се закле {Еврейски: Подигна ръката Си.}, Че ще ги повали в пустинята,
27 И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по <разни> страни,
28 Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви <принесени> на мъртви <богове>.
29 И тъй, предизвикаха <Бога> с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.
30 Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;
31 И това му се вмени за правда Из род в род до века.
32 Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;
33 Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та <Моисей> говори несмислено с устните си.
34 <При това>, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,
35 Но се смесиха с <тия> народи, И се научиха на техните дела;
36 Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.
37 Да! синовете си и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,
38 И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.
39 Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.
40 Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.
41 Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.
42 Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.
43 Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, <Затова> се и унижиха поради беззаконието си.
44 Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им Когато чу вика им;
45 Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;
46 Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.
47 Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.
48 Благословен да е Господ Израилевият Бог от века и до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.
3 Защото, ето, в ония дни и в онова време, Когато върна Юдовите и ерусалимските пленници,
2 Ще събера всичките народи Та ще ги сведа в Иосафатовата {Т.е., Господ съди.} долина, И там ще се съдя с тях Поради людете Си и наследството Си Израиля, Когото разпръснаха между народите. Те си разделиха земята Ми,
9 Прогласете това между народите; Пригответе война; подигнете юнаците; Нека се приближат всичките военни мъже; Нека възлизат.
10 Изковете палешниците си на ножове, И сърповете си на копия; Слабият нека каже: Аз съм юнак!
11 Съберете се и дойдете отвред всички народи, Та се натрупайте заедно; Господи, направи да слязат там юнаците Ти.
12 Нека станат народите и дойдат В Иосафатовата долина; Защото там ще седна да съдя всичките околни народи.
13 Пускайте сърпа в жетвата, защото е узряла; Дойдете, тъпчете, защото линът е пълен, И каците се преливат; Понеже нечестието им е голямо.
14 Множества, множества в долината <гдето> ще се отсъди <за тях>; Защото близо е денят Господен в долината <гдето> ще се даде присъдата.
15 Слънцето и луната ще потъмнеят, И звездите ще оттеглят светенето си.
16 И Господ ще изрикае от Сион, И ще издаде гласа Си от Ерусалим; Небето и земята ще се потресат; Но Господ ще бъде прибежище на людете Си, И крепостта на израилтяните.
17 Така ще познаете, че Аз съм Господ вашият Бог, Който обитавам в светия си хълм Сион; Тогава Ерусалим ще бъде свет, И чужденци няма вече да минават през него.
1 Петър, апостол Исус Христов, до избраните пришелци, пръснати по Понт, Галатия, Кападокия, Азия и Витиния,
2 <избрани> по предузнанието на Бога Отца, чрез освещението на Духа, <за да сте> послушни и <да бъдете> поръсени с кръвта Исус Христова; благодат и мир да ви се умножи.
3 Благословен <да бъде> Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите,
4 за наследство нетленно, неоскверняемо, и което не повяхва, запазено на небесата за вас,
5 които с Божията сила сте вардени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последно време.
6 В което <блаженство> се радвате, ако и за малко време да скърбите сега, (ако е потребно), в разни изпитни,
7 с цел: изпитването на вашата вяра, <като е> по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън, да излезе за хвала и слава и почест, когато се яви Исус Христос;
8 Когото любите без да сте Го видели; в Когото като вярвате, без сега да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост,
9 като получавате следствието на вярата си, спасението на душите <си>.
10 За това спасение претърсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която <бе назначена> за вас;
11 като издирваха, кое или какво време посочваше Христовият Дух, който беше в тях, когато предизвестяваше Христовите страдания, и след тях славите.
12 И откри им се, че не за себе си, а за вас, служеха те <в> това, което сега ви се извести чрез ония, които ви проповядваха благовестието чрез Светия Дух изпратен от небесата; в което и <самите> ангели желаят да надникнат.
19 Когато Исус свърши тия думи, тръгна от Галилея, и дойде в пределите на Юдея отвъд Иордан.
2 И големи множества вървяха подире Му; и Той ги изцели там.
3 Тогава дойдоха при Него фарисеи, които, изпитвайки Го, казаха: Позволено ли е на <човека> да напусне жена си по всякаква причина?
4 А той в отговор рече: Не сте ли чели, че Онзи, Който <ги> е направил, направил ги е от начало мъжко и женско, и е казал:
5 "Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът?"
6 Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.
7 Казват му: Тогава Моисей защо заповяда, <мъжът й> да <й> даде разводно писмо и да я напусне?
8 Каза им: Поради вашето коравосърдечие Моисей ви е оставил да си напущате жените; но отначало не е било така.
9 И казвам ви: Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за нея, <когато> бъде напусната, прелюбодействува.
10 Казват Му учениците: Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да се не жени.
11 А той им рече: Не могат всички да приемат тая дума, но ония, на които е дадено.
12 Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.
© 1995-2005 by Bibliata.com