Book of Common Prayer
80 (По слав. 79). За първия певец, по като кринове е заявлението {Псал. 45 и 69. надписите.}. Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израилев, Който водиш като стадо Иосифа; Ти, който обитаваш между херувимите, възсияй.
2 Пред Ефрема Вениамина и Манасия раздвижи силата Си, И дойди да ни спасиш.
3 Възвърни ни, Боже, и осияй с лицето Си; И ще се спасим.
4 Господи Боже на Силите, До кога ще пазиш гняв против молитвите на людете Си?
5 Даваш им да ядат хляб със сълзи. И поиш ги изобилно със сълзи.
6 Направил си ни <предмет> на разпра между съседите ни; И неприятелите ни се смеят помежду си.
7 Възвърни ни Боже на Силите, Осияй с лицето Си и ще се спасим,
8 Пренесъл си лоза из Египет. И като си изгонил народите, нея си насадил.
9 Приготвил си <място> пред нея; И тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята.
10 Покриха се бърдата със сянката й; И клоновете й станаха <като> изящните {Еврейски: Божиите.} кедри,
11 Простря клончетата до морето. И ластарите си до Евфрат {Еврейски: Реката.}.
12 Защо си съборил плетищата й, Та я берат всички, които минават през пътя?
13 Запустява я глиган от гората, И полските зверове я пояждат.
14 Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите, Погледни от небето, и виж, и посети тая лоза,
15 И защити това, което е насадила Твоята десница, И отрасъла {Еврейски: Сина.}, който Си направил силен за Себе Си.
16 Тя биде изгорена с огън; отсечена биде; Погиват при заплахата {Еврейски: Изобличението,} на лицето Ти.
17 Нека бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница, Върху човешкия син, <когото> си направил силен за Себе Си.
18 Така ние не ще се отклоним от Тебе; Съживи ни, и ще призовем Твоето име.
19 Възвърни ни, Господи Боже на Силите; Осияй с лицето Си, и ще се спасим.
77 (По слав. 76). За първия певец, по Едутуна {Псал. 39 и 62, надписите.}, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си <към Него> без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
3 Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).
4 Удържаш очите ми в неспане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
5 Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
6 Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва, <като казва:>
7 Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
8 Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).
10 Тогава рекох: Това е слабост за мене Да <мисля, че> десницата на Всевишния се изменява.
11 Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата <извършени> от Тебе в древността,
12 И ще размишлявам върху всичко що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
13 Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както <истинският> Бог?
14 Ти си Бог, Който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
15 Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)
16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
18 Гласът на гърма Ти бе във вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
19 През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
20 Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
79 (По слав. 78). Асафов псалом. Боже, народите дойдоха в наследството Ти, Оскверниха светия Твой храм, Обърнаха Ерусалим на развалини,
2 Мъртвите тела на слугите Ти дадоха за ястие на небесните птици, Месата на светиите Ти на земните зверове,
3 Проляха кръвта им като вода около Ерусалим; И нямаше кой да <ги> погребва.
4 Станахме за укор пред съседите си, Присмех и поругание пред околните си.
5 До кога, Господи? Ще се гневиш ли винаги? Ще гори ли като огън ревността Ти?
6 Излей гнева Си на народите, които не Те познават, И на царствата, които не призовават името Ти;
7 Защото изпоядоха Якова, И пасбищата му запустяха.
8 Не спомняй против нас беззаконията на прадедите ни Дано ни предварят скоро Твоите благи милости, Защото станахме много окаяни.
9 Помогни ни, Боже Спасителю наш, заради славата на Твоето име; Избави ни и очисти греховете ни, заради името Си.
10 Защо да рекат народите: Где е техният Бог? Нека се знае, пред очите ни, между народите Възмездието за пролятата кръв на слугите Ти.
11 Нека дойде пред Тебе въздишането на затворниците; Според великата Твоя сила опази осъдените на смърт {Еврейски: Според великата Твоя мишца опази чадата на смъртта.};
12 И възвърни седмократно в пазухата на съседите ни Укора, с който укориха Тебе, Господи.
13 Така ние, Твоите люде и овцете на пасбището Ти, Ще те славословим до века, Из род в род ще разгласяме Твоята хвала.
9 След това, на двадесет и четвъртия ден от същия месец, когато израилтяните бяха събрани с пост, <облечени> с вретища, и с пръст на себе си,
2 Израилевият род отдели себе си от всичките чужденци; и застанаха та изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си.
3 През една четвърт от деня те ставаха на мястото си та четяха от книгата на закона на Господа своя Бог, и през <друга> четвърт се изповядваха и кланяха се на Господа своя Бог.
4 Тогава някои от левитите, - Исус, Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия, Ваний и Хананий, - застанаха на платформата та извикаха със силен глас към Господа своя Бог.
5 После левитите Исус, Кадмиил, Ваний, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петаия рекоха: Станете та благославяйте Господа вашия Бог от века и до века; и да благославят, <Боже>, Твоето славно име, което е възвишено по-горе от всяко благословение и хвала.
6 Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата, и цялото им множество, земята и всичко що е на нея, моретата и всичко що е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства.
7 Ти си Господ Бог, Който си избрал Аврама, извел си го от Ур халдейски, и си му дал име Авраам;
8 и като си намерил сърцето му вярно пред Тебе, направил си с него завет, че ще дадеш земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евусейците и гергесейците, - че ще я дадеш на потомството му; и изпълнил си думите Си, защото си праведен.
9 И Ти видя теглото на бащите ни в Египет, и чу вика им при Червеното море.
10 Ти показа знамения и чудеса над Фараона, над всичките му слуги, и над всичките люде на земята му, понеже Ти позна, че гордо постъпваха против тях; и Ти си придоби име, както е <известно> днес.
11 Ти и раздели морето пред тях, та преминаха по сухо всред морето; а гонителите им Ти хвърли в дълбочините, като камък в силните води.
12 При това денем Ти ги води с облачен стълб, а нощем с огнен стълб, за да им светиш по пътя, през който трябваше да минат.
13 Тоже Ти слезе на Синайската планина та говори с тях от небето, и им даде справедливи съдби и закони на истината, и добри повеления и заповеди;
14 и им направи позната светата Своя събота, и им даде заповеди, повеления и закони чрез слугата Си Моисея.
15 Ти им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода из скала, когато бяха жадни; и заповяда им да влязат, за да завладеят земята, за която беше се клел, че ще им я дадеш.
16 Но те и бащите ни се възгордяха, закоравиха врата си и не послушаха Твоите заповеди;
17 те отказаха да послушат, и не си спомниха чудесата, които Ти извърши за тях; но закоравиха врата си, и в бунта си определиха началник, за да се върнат в робството си. Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги остави.
18 Даже, когато си направиха леяно теле и рекоха: Ето твоят Бог, който те изведе из Египет, и извършиха предизвикателства,
19 Ти пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята; облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води из пътя, нито огненият стълб нощем, за да им свети по пътя, през който трябваше да минат.
20 И Ти им даде благия Си Дух, за да ги вразумява и не отне манната Си от устата им, и даде им вода, когато бяха жадни.
21 Даже Ти ги храни четиридесет години в пустинята, та нищо не им липсваше; дрехите им не овехтяха и нозете им не отекоха.
22 При това, Ти им даде царства и племена, които им раздели за дялове; и така завладяха земята на Сиона, и земята на есевонския цар, и земята на васанския цар Ог.
23 И Ти умножи чадата им като небесните звезди, и заведе ги в земята, за която беше казал на бащите им да влязат <в нея>, за да я завладеят.
24 И тъй, чадата <им> влязоха та завладяха земята; и Ти покори пред тях жителите на земята, ханаанците, и предаде ги в ръцете им с царете им и племената на земята, за да им сторят по волята си.
25 И те превзеха укрепени градове и плодовита земя; и притежаваха къщи пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслини, и множество плодовити дървета; така те ядоха и се наситиха, затлъстяха, и се насладиха с Твоята голяма благост.
18 След това видях друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт; и земята се просвети от неговата слава.
2 Той извика със силен глас, казвайки: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица;
3 защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудствуване, и земните царе блудствуваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош.
4 И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея, люде Мои, за да не участвувате в греховете й и да не споделяте язвите й;
5 защото греховете й стигнаха дори до небето, и Бог си спомни нейните неправди.
6 Въздайте й, както и тя е въздала, да! платете й двойно според делата й; с чашата, с която е черпила, почерпете я двойно.
7 Колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкоз мъки и печал й дайте; защото казва в сърцето си: Седя като царица, не съм вдовица, и печал никак няма да видя.
8 Затова в един ден ще дойдат язвите й, мор, печал и глад, и тя ще изгори на огън; защото могъществен е Господ Бог, който я съди.
15 Тогава дойдоха при Исуса фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:
2 Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините? понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.
3 А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?
4 Защото Бог каза: "Почитай баща си и майка си"; и - "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".
5 Но вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу,
6 - той да не почита баща си, [или майка си]. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума.
7 Лицемери! добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал: -
8 "Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.
9 Обаче напразно Ми се кланят, Като преподават <за> поучения човешки заповеди".
10 И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте!
11 Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.
12 Тогава се приближиха учениците и Му рекоха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха като чуха тая дума?
13 А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.
14 Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.
15 Петър в отговор Му рече: Обясни ни тая притча.
16 А Той каза: И вие ли сте още без разумение.
17 Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?
18 А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.
19 Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.
20 Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.
© 1995-2005 by Bibliata.com