Book of Common Prayer
33 Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,
34 Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.
35 Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;
36 И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,
37 И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.
38 Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.
39 Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.
40 Той излива презрение върху князете, И ги прави да се скитат в пустиня, гдето няма път;
41 А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.
42 Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.
43 Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват <човеците> за Господните милости.
108 (По слав. 107). Песен. Давидов псалом. Непоколебимо е сърцето ми, Боже; Ще пея, а още ще славословя, с душата си {Еврейски: Със славата си.}.
2 Събуди се, псалтирю и арфо; Сам аз ще се събудя на ранина.
3 Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще Те славословя между народите.
4 Защото Твоята милост е по-велика от небесата, И Твоята вярност <стига> до облаците.
5 Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти <нека бъде> по цялата земя.
6 За да се избавят Твоите възлюбени. Спаси с десницата Си, и послушай ни.
7 Бог говори със светостта Си; <затова>, аз ще тържествувам; Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
8 Мой е Галаад, мой е Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;
9 Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си, Ще възкликна над филистимската земя.
10 Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?
11 Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш <вече>, о Боже, с войските ни?
12 Помогни ни срещу противника, Защото суетна е човешката помощ.
13 Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.
33 (По слав. 32). Радвайте се праведници, в Господа; Прилично е за праведните да въздават хваление.
2 Хвалете Господа с арфа, Псалмопейте Му с десетострунен псалтир.
3 Пейте Му нова песен, Свирете изкусно с възклицание.
4 Защото словото на Господа е право, И всичките Му дела са <извършени> с вярност.
5 Той обича правда и правосъдие; Земята е пълна с милосърдието Господно.
6 Чрез словото на Господа станаха небесата, И чрез дишането на устата Му цялото им множество.
7 Той събра като куп морските води, Тури бездните в съкровищници.
8 Нека се бои от Господа цялата земя; Нека благоговеят с боязън пред Него всичките жители на вселената.
9 Защото Той каза, и стана; Той заповяда, и затвърди се.
10 Господ осуетява намеренията на народите; Прави безполезни мислите на племената.
11 Намеренията на Господа стоят твърди до века, Мислите на сърцето Му из род в род.
12 Блажен оня народ, на когото Бог е Господ, Людете, които е изброил за Свое наследство.
13 Господ наднича от небето, Наблюдава всичките човешки чада;
14 От местообиталището Си Гледа на всичките земни жители, -
15 Онзи, Който създаде сърцата на всички тях, Който познава всичките им работи.
16 Никой цар не се избавя чрез многочислена войска Силен <мъж> не се отървава чрез голямо юначество.
17 Безполезен е конят за избавление, И чрез голямата си сила не може да избави <никого>.
18 Ето, окото на Господа е върху ония, които Му се боят, Върху ония, които се надяват на Неговата милост,
19 За да избави от смърт душата им, И в глад да ги опази живи.
20 Душата ни чака Господа; Той е помощ наша и щит наш.
21 Защото в Него ще се весели сърцето ни, Понеже на Неговото свето име уповахме.
22 Дано бъде милостта Ти, Господи, върху нас Според както сме се надявали на Тебе.
17 Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя; И предишните неща няма да се спомнят, Нито ще дойдат на ум.
18 Но вие веселете се и радвайте се винаги В онова, което създавам; Защото, ето, създавам Ерусалим за радост, И людете му за веселие,
19 Аз ще се радвам на Ерусалим, И ще се веселя за людете Си, И няма да се чува вече в него глас на плач Нито глас на ридание.
20 Там не ще има вече младенец, <който да живее само> няколко дни, Нито старец, който да не е изпълнил дните си; Защото дете ще умре стогодишният, А грешник <ако умре> стогодишен ще бъде <считан за> проклет.
21 Те ще построят къщи, и ще живеят в тях; Ще насадят лозя, и ще ядат плода им.
22 Няма те да построят, а друг да живее <там>. Няма те да насадят, а друг да яде; Защото дните на Моите люде ще бъдат като дните на дърво, И избраните Ми за дълго ще се наслаждават в делото на ръцете си.
23 Не ще се трудят напразно, Нито ще раждат чада за бедствие; Защото те са род на благословените от Господа, Тоже и потомството им.
24 Преди да Ме призоват те, Аз ще отговарям, И докато ще говорят те, Аз ще слушам.
25 Вълкът и агнето ще пасат заедно, И лъвът ще яде слама както вола, И храна на змията ще бъде пръстта. Не ще повреждат нито ще погубват В цялата Ми света планина, казва Господ.
14 Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право <да дойдат> при дървото на живота, и да влязат през портите на града.
15 А отвън са псетата {Виж. Фил. 3:2.}, чародейците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже.
16 Аз, Исус, изпратих ангела Си, за да ви засвидетелствува това за църквите. Аз съм коренът и потомъкът Давидов, светлата утринна звезда.
17 И Духът и невестата казват: Дойди. И който чуе, нека рече: Дойди. И който е жаден нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота.
18 Аз свидетелствувам на всекиго, който слуша думите на пророчеството в тая книга: Ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите, написани в тая книга,
19 ако някой отнеме от думите на тая пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от светия град, които са описани в тая книга.
20 Оня, Който свидетелствува за това, казва: Наистина ида скоро. Амин! Дойди, Господи Исусе!
21 Благодатта на Господа Исуса Христа да бъде със светиите. Амин.
21 Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли?
22 Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти - до седемдесет пъти по седем.
23 Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.
24 И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта {Равно на 60,000,000 лева зл.}.
25 И понеже нямаше с <какво> да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга.
26 Затова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко.
27 И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема.
28 Но тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза {Равно близо на 90 лева зл.}; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което< ми> дължиш.
29 Затова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя.
30 Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, <да лежи> докле изплати дълга.
31 А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало.
32 Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли.
33 Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе?
34 И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите <да го изтезават> докле изплати целия дълг.
35 Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.
© 1995-2005 by Bibliata.com