Book of Common Prayer
83 (По слав. 82). Асафова псаломска песен. Боже, недей мълча; Не премълчавай, нито бивай безмълвен, Боже;
2 Защото, ето, враговете Ти правят размирие, И ненавистниците Ти са издигнали глава.
3 Коварен съвет правят против Твоите люде, И се наговарят против скритите Твои.
4 Рекоха: Елате да ги изтребим, за да не са народ, И да се не споменава вече името на Израиля.
5 Защото единодушно се съгласиха заедно, Направиха съюз против Тебе, -
6 Шатрите на Едом и исмаилите; Моав и агаряните,
7 Гевал, Амон и Амалик, Филистимците с тирските жители;
8 Още и Асирия се съедини с тях, Станаха помощници на Лотовите потомци. (Села.)
9 Стори им като на мадиамците, Като на Сисара, като на Явина при потока Кисон,
10 Които загинаха в Ендор, Ставайки тор на земята.
11 Направи благородните им като Орива и Зива, Дори всичките им първенци като Зевея и Салмана,
12 Които рекоха: Да усвоим за себе си Божиите заселища.
13 Боже мой, направи ги като въртящия се прах, Като плява пред вятъра.
14 Както огънят изгаря лесовете, И както пламъкът запалва горите.
15 Така ги прогони с урагана Си, И смути ги с бурята Си.
16 Покрий лицата им с позор, За да потърсят Твоето име, Господи.
17 Нека се посрамят и ужасят за винаги, Да! нека се смутят и погинат,
18 За да познаят, че Ти, Чието име е Иеова, Един си Всевишен над цялата земя.
23 (По слав. 22). Давидов псалом. Господ е Пастир мой; Няма да остана в нужда.
2 На зелени пасбища ме успокоява; При тихи води ме завежда.
3 Освежава душата ми; Води ме през прави пътеки заради името Си.
4 Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.
5 Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, Помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива.
6 Наистина благост и милост ще ме следват През всичките дни на живота ми; И аз ще живея за винаги в дома Господен.
27 (По слав. 26). Давидов <псалом>. Господ е светлина моя и избавител мой; От кого ще се боя? Господ е сила на живота ми; От кого ще се уплаша?
2 Когато се приближиха при мене злосторници, Противниците ми и неприятелите ми, За да изядат плътта ми, Те се спънаха и паднаха.
3 Ако се опълчи против мене и войска, Сърцето ми няма да се уплаши; Ако се подигне против мене война И тогава ще имам увереност.
4 Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся, - Да живея в дома Господен през всичките дни на живота си. За да гледам привлекателността на Господа. И да <Го> диря в храма Му.
5 Защото в зъл ден ще ме скрие под покрова Си, Ще ме покрие в скривалището на шатъра Си, Ще ме издигне на канара.
6 И сега главата ми ще се издигне Над неприятелите ми, които ме окръжават; И ще принеса в скинията Му жертва на възклицания, Ще пея, да! ще славословя Господа.
7 Слушай, Господи, гласа ми, когато викам; Смили се тоже за мене, и отговори ми.
8 <Когато Ти рече>: Търсете лицето Ми, Моето сърце Ти каза: Лицето Ти ще търся, Господи.
9 Да не скриеш от мене лицето Си; Да не отхвърлиш с гняв слугата Си; Ти ми стана помощ; недей ме отхвърля, И недей ме оставя, Боже, Спасителю мой;
10 Защото баща ми и майка ми са ме оставили; Господ, обаче, ще ме прибере.
11 Научи ме, Господи, пътя Си, И води ме по равна пътека поради ония, които ме причакват.
12 Да ме не предадеш на волята на противниците ми; Защото лъжливи свидетели са се дигнали против мене, Които дишат насилие.
13 Ако не бях повярвал, че ще видя благостите Господни В земята на живите - <бих премалнял>.
14 Чакай Господа; Дерзай, и нека се укрепи сърцето ти; Да! чакай Господа.
85 (По слав. 84). За първия певец, псалом за Кореевите потомци {Псал. 42, надписът.}. Господи, Ти си се показал благосклонен към земята Си, Върнал си Якова от плен.
2 Простил си беззаконията на людете Си, Покрил си целия им грях. (Села).
3 Отмахнал си всичкото Си негодувание, Върнал си се от разпаления Си гняв.
4 Върни ни, Боже Спасителю наш, И прекрати негодуванието Си против нас.
5 Винаги ли ще бъдеш разгневен на нас? Ще продължаваш ли да се гневиш из род в род?
6 Не щеш ли пак да ни съживиш, За да се радват Твоите люде в Тебе?
7 Господи, покажи ни милостта Си, И дай ни спасението Си.
8 Ще слушам какво ще говори Господ Бог; Защото ще говори мир на людете Си и на светиите Си; Но нека се не връщат пак в безумие.
9 Наистина Неговото спасение е близо при ония, които Му се боят, За да обитава слава в нашата земя.
10 Милост и вярност се срещнаха, Правда и мир се целунаха.
11 Вярност пониква от земята, И правда е надникнала от небето.
12 Господ тоже ще даде това, което е добро; И земята ще ни даде плода си.
13 Правдата ще върви пред Него, И ще направи стъпките Му път, <в който да ходим>,
86 (По слав. 85). Давидова молитва. Господи, приклони ухото Си; Послушай ме, защото съм сиромах и немощен.
2 Опази душата ми, защото съм посветен; Ти, Боже мой, спаси слугата Си, който уповава на Тебе.
3 Смили се за мене, Господи, Защото към Тебе викам цял ден.
4 Развесели душата на слугата Си, Защото към Тебе, Господи, издигам душата си.
5 Защото Ти, Господи, си благ и готов да прощаваш, И многомилостив към всички, които Те призовават,
6 Послушай, Господи, молитвата ми. И внимавай на гласа на молбите ми,
7 В деня на неволята си ще призова Тебе, Защото ще ме послушаш.
8 Между боговете няма подобен на Тебе, Господи, Нито <има> дела подобни на Твоите.
9 Всичките народи, които си направил; ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, Господи, И ще прославят името Ти.
10 Защото си велик и вършиш чудесни неща; Само Ти си Бог.
11 Научи ме, Господи, пътя Си, и ще ходя в истината Ти; Дай ми да се страхувам от името Ти с неразделено сърце,
12 Ще Те хваля, Господи Боже мой, от все сърце, И ще славя името Ти до века.
13 Защото голяма е Твоята милост към мене; И Ти си избавил душата ми от най-дълбоката преизподня.
14 Боже, горделивите се издигнаха против мене, И тълпата на насилниците поиска душата ми; И не поставиха Тебе пред себе си.
15 Но, Господи, Ти си Бог многомилостив и благодатен, Дълготърпелив и изобилващ с милост и вярност.
16 Обърни се към мене и смили се за мене; Дай силата Си на слугата Си, И избави сина на слугинята Си.
17 Покажи ми знак на благоволението <Си, >За да <го> видят ония, които ме мразят и да се посрамят За гдето Ти, Господи, си ми помогнал и си ме утешил.
19 След това чух като че ли силен глас от голямо множество на небето, който казваше: Алилуя! Спасение, слава и сила <принадлежат> на нашия Бог;
2 защото са истинни и праведни Неговите съдби; понеже Той осъди великата блудница, която е разтляла земята с блудството си, и даде върху нея възмездие за кръвта на Своите слуги.
3 И втори път рекоха: Алилуя! И димът й се издига до вечни векове.
4 И двадесетте и четири старци и четирите живи същества паднаха, та се поклониха на Бога, Който седи на престола, и казваха: Амин! Алилуя!
5 И от престола излезе глас, който казваше: Хвалете нашия Бог, всички Негови слуги, вие, които Му се боите, малки и големи.
6 И чух като глас от <много народ, и като глас от много води, и като глас от> {В изданието от 1940 г. тези думи липсват} силни гърмежи, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, царува.
7 Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето, и Неговата жена се е приготвила.
8 И на нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът е праведните дела на светиите.
9 И каза ми: Напиши: Блажени тия, които са призвани на сватбената вечеря на Агнето. И казва ми: Тия думи са истинни Божии <думи>.
10 Тогава аз паднах пред нозете му да му се поклоня; но той ми рече: Недей; аз съм съслужител на тебе и на братята ти, които държат свидетелството за Исуса; поклони се Богу; защото духът на пророчеството е да свидетелствуваме за Исуса.
16 Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при <Исуса>, и, за да Го изпитат, поискаха Му да им покаже знамение от небето.
2 А Той в отговор им рече: Когато се свечери, думате - Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее;
3 а сутрин: Днес времето ще бъде лошо, защото небето се червенее намръщено. Вие знаете да разтълкувате лицето на небето, а знаменията на времената не можете!
4 Зъл и прелюбодеен род иска знамение, но <друго> знамение няма да му се даде, освен знамението на (пророка) Иона. И остави ги и си отиде.
5 А учениците, които минаха на отвъдната страна, забравиха да вземат хляб.
6 И Исус им рече: Внимавайте и пазете се от кваса на фарисеите и садукеите.
7 И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото не сме взели хляб.
8 А Исус, като разбра това, рече: Маловери, защо разисквате помежду си понеже нямате хляб?
9 Още ли не разбирате, нито помните петте хляба на петте хиляди души, и колко коша събрахте?
10 нито седемте хляба на четирите хиляди души, и колко кошници събрахте?
11 Как не разбирате, че не заради хляб ви казах да се пазите от кваса на фарисеите и садукеите?
12 Тогава те разбраха, че не им заръча да се пазят от хлебен квас но от учението на фарисеите и садукеите.
© 1995-2005 by Bibliata.com