Book of Common Prayer
Началнику на хора. Учение. От Кореевите синове.
1-2 (A)Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе!
3 (B)Душата ми жадува за Бога силний, живий: кога ще дойда и се явя пред лицето Божие!
4 Сълзите ми бяха хляб за мене денем и нощем, когато всеки ден ми думаха: де е твоят Бог?
5 (C)Колчем си спомня това, изливам душата си, защото съм ходил с многолюдие, влизал съм с тях в Божия дом с радостния и славословен глас на празнуващото множество.
6 (D)Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.
7 Унива в мене душата ми; затова си спомням за Тебе от земята Иорданска, от Ермон, от планина Цоар.
8 (E)Бездна бездна призовава с гласа на Твоите водопади; всички Твои води и Твои вълни преминаха над мене.
9 (F)Денем Господ ще покаже милостта Си, и нощем песен ще Му пея, молитва към Бога на моя живот.
10 (G)Ще кажа на Бога, моя застъпник: защо си ме забравил? Защо ходя натъжен от обидите на врага?
11 Сякаш костите ми се трошат, кога враговете ми се гаврят над мене, кога ми думат всеки ден: де е твоят Бог?
12 (H)Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.
1-2 (A)Началнику на хора. На надуйно свирало. Учение Давидово.
Тече безумец в сърцето си: „няма Бог“. Развратиха се човеците и извършиха гнусни престъпления; няма кой да прави добро.
3 (B)Бог от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види, има ли кой да разбира, да търси Бога.
4 Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма ни един.
5 Нима не ще се вразумят ония, които вършат беззаконие, които тъй изпояждат народа ми, както ядат хляб, и които не призовават Бога?
6 (C)Там ще се уплашат те от страх, дето няма страх, защото Бог ще разсипе костите на ония, които се опълчват против тебе. Ти ще ги посрамиш, защото Бог ги отхвърли.
7 (D)Кой ще даде от Сион спасение Израилю! Кога Бог върне пленените от Своя народ, тогава ще се зарадва Иаков и ще се развесели Израил.
Началнику на хора. На свирало Шошан. Учение. От Кореевите синове. Песен на любовта.
1-2 (A)Из сърцето ми се изля блага дума; аз говоря: моята песен е за Царя; езикът ми е перо на бързописец.
3 (B)Ти си най-прекрасният от синовете човечески; благодат се изля от Твоите уста; затова Бог Те е благословил навеки.
4 (C)Препаши на бедро меча Си, о Силний! Препаши се с Твоята слава и красота!
5 И в това Твое украшение побързай, седни в колесница заради истината, красотата и правдата, и Твоята десница ще Ти покаже чудни дела.
6 (D)Остри са Твоите стрели (о Силний), народите ще паднат пред Тебе, – те са в сърцето на Царевите врагове.
7 (E)Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство.
8 (F)Ти обикна правдата и намрази беззаконието, затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници.
9 (G)Всички Твои дрехи благоухаят на смирна, алой и касия; из чертози от слонова кост Те веселят.
10 (H)Царски дъщери са между Твоите почетни; застана царица Теб отдясно в офирско злато.
11 (I)Чуй, дъще, и виж, наклони ухо и забрави твоя народ и дома на баща си.
12 (J)И силно ще пожелае Царят твоята красота, защото Той е твой Господ, и ти Му се поклони.
13 (K)И дъщерята тирска с дарове и най-богатите от народа ще умоляват лицето Ти.
14 (L)Всичката слава на царската дъщеря е вътре: нейната дреха е със злато везана;
15 (M)в изпъстрена дреха я довеждат при Царя; след нея водят при Тебе девици, нейни дружки,
16 довеждат ги с веселие и ликуване, влизат в Царевия чертог.
17 (N)Вместо Твоите бащи, ще бъдат Твоите синове; Ти ще ги туриш князе по цяла земя.
18 Ще направя да се помни Твоето име от рода в род; затова народите ще Те славят от века до века.
16 (A)Завържи свидетелството и запечатай откровението пред Моите ученици.“
17 И тъй, аз се надявам на Господа, Който е скрил лицето Си от дома Иаковов, и на Него се уповавам.
18 (B)Ето, аз и децата, които ми даде Господ, сме като белези и поличби в Израиля от Господа Саваота, Който живее на Сион планина.
19 (C)И кога ви кажат: обърнете се към ония, които извикват мъртъвци, и към магьосници, към обайници и коремоговорници, – тогава отговаряйте: не трябва ли народът да се обръща към своя Бог? допитват ли се до мъртви за живи?
20 (D)Допитвайте се до закона и откровението. Ако те не казват като това слово, няма в тях светлина.
21 (E)И ще се скитат те по земята, жестоко угнетени и гладни; и във време на глада ще се лютят, ще хулят своя цар и своя Бог.
22 (F)И ще се вгледат нагоре, и ще погледат към земята; и ето – скръб и мрак, гъста тъмнина; и ще бъдат хвърлени в тъмнината. Но не всякога ще има мрак там, дето сега той е сгъстен.
9 (G)Предишното време унизи земята Завулонова и земята Нефталимова; но послешното – ще възвеличи крайморския път, отвъд Иорданската страна, езическа Галилея.
1 Симон Петър, раб и апостол Иисус Христов, до ония, на които чрез правдата на Бога нашего и Спасителя Иисуса Христа се падна да получат с нас еднаква по стойност вяра:
2 благодат вам и мир да изобилва в познаване Бога и Христа Иисуса, нашия Господ.
3 (A)Понеже божествената Негова сила ни е подарила всичко потребно за живот и благочестие, чрез познаване Оногова, Който ни е призвал със Своята слава и съвършенство,
4 чрез които ни са дарувани твърде големите и драгоценни обещания, та чрез тях да станете участници в божественото естество, като отбегнете световното разтление от похоти, –
5 затова, като положите всяко старание, привнесете към вярата си добродетел, към добродетелта знание,
6 към знанието въздържание, към въздържанието търпение, към търпението благочестие,
7 (B)към благочестието братолюбие, към братолюбието любов.
8 (C)Защото, ако тия добродетели ги има у вас и се умножават, те не ще ви оставят празни, нито безплодни в познаването Господа нашего Иисуса Христа.
9 (D)А у когото ги няма, той е сляп, късоглед и забравил, че се е очистил от прежните си грехове.
10 Затова, братя, още повече залягайте да уякчите вашето звание и избор: това като вършите, никога няма да погрешите,
11 защото тъй ще ви се даде свободен вход във вечното царство на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа.
39 (A)И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му.
40 (B)А като дойде на мястото, рече им: молете се да не паднете в изкушение.
41 И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, па преклони колене и се молеше,
42 като казваше: Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.
43 И яви Му се Ангел от небето и Го подкрепяше.
44 И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята.
45 Като стана от молитва, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга;
46 и рече им: защо спите? станете и се молете, за да не паднете в изкушение.
47 (C)Докле още говореше Той, ето тълпа, а пред нея вървеше един от дванайсетте, наричан Иуда, който се приближи до Иисуса, за да Го целуне. Понеже такъв знак им бе дал: Когото целуна, Той е.
48 А Иисус му рече: Иудо, с целуване ли предаваш Сина Човечески?
49 Тия, които бяха с Него, като видяха, какво ще стане, рекоха Му: Господи, да ударим ли с нож?
50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо.
51 Отговори Иисус и рече: оставете, спрете се! И като се допря до ухото му, изцери го.
52 А на първосвещениците и началниците на храма и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете!
53 Всеки ден бивах с вас в храма, и не дигнахте ръка срещу Мене, но сега е ваше времето и властта на мрака.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.