Book of Common Prayer
Благодарствена молитва за победа
118 (A)Славете Господа, защото е благ,
защото Неговата милост трае довека.
2 (B)Нека каже сега Израил,
че Неговата милост трае довека.
3 Нека каже сега Аароновият дом,
че Неговата милост трае довека.
4 Нека кажат сега онези, които се боят от Господа,
че Неговата милост трае довека.
5 (C)В притеснението си призовах Господа;
Господ ме послуша и ме постави на широко място.
6 (D)Господ е на моя страна; няма да се убоя;
какво може да ми стори човек?
7 (E)Господ е с мене между помощниците ми;
затова ще видя повалянето на ненавистниците си.
8 (F)По-добре да се надява някой на Господа,
а не да уповава на човека.
9 (G)По-добре да се надява някой на Господа,
а не да уповава на князе.
10 Всичките народи ме обиколиха;
но в името Господне ще ги надвия.
11 (H)Обиколиха ме, да! Обкръжиха ме;
но в името Господне ще ги победя.
12 (I)Обиколиха ме като пчели, но угаснаха като огън от тръни;
защото в името Господне ще ги разгромя.
13 (J)Ти, враже, ме тласна силно, за да падна;
но Господ ми помогна.
14 Сила моя и песен моя е Господ
и Той ми стана избавител,
15 глас на радост и на избавление се чува в шатрите на праведните;
десницата Господня върши храбри дела.
16 (K)Десницата Господня се издигна;
десницата Господня върши храбри дела.
17 (L)Аз няма да умра, а ще живея
и ще разказвам за делата Господни.
18 (M)Строго ме наказва Господ,
но на смърт не ме предава.
19 (N)Отворете ми портите на правдата;
ще вляза в тях и ще прославя Господа.
20 (O)Това са Господните порти,
в които ще влязат праведните.
21 (P)Ще Те славословя, защото си ме послушал
и си ми станал избавител.
22 (Q)Камъкът, който отхвърлиха зидарите,
стана глава на ъгъла –
23 от Господа е това
и е чудно в нашите очи.
24 Този е денят, който Господ е създал;
нека се радваме и се развеселим в Него.
25 О, Господи! Избави ни, молим се.
О, Господи! Молим се, изпрати благоденствие.
26 (R)Благословен да бъде онзи, който иде в името Господне;
благославяме ви от дома Господен.
27 (S)Господ е Бог, Който ни показва светлина;
приведете до роговете на жертвеника
вързаната с въжета жертва.
28 (T)Ти си Бог мой и ще Те славя;
Боже мой, ще Те възвисявам.
29 (U)Славете Господа, защото е благ,
защото Неговата милост трае довека.
Възхвала на Божието царство
145 Давидово хваление. На еврейски език, азбучен псалом.
Алеф
Ще Те превъзнасям, Боже мой, Царю мой,
и ще благославям Твоето име отвека и довека.
Бет
2 Всеки ден ще Те благославям
и ще хваля Твоето име отвека и довека.
Гимел
3 (A)Велик е Господ и достоен за хваление,
и величието Му е неизследимо.
Далет
4 (B)Едно поколение ще хвали делата Ти на друго
и ще разказват за Твоето могъщество.
Хе
5 Ще размишлявам за славното величие на Твоето достойнство
и за Твоите чудесни дела;
Вав
6 и когато хората говорят за мощта на Твоите страшни дела,
то и аз ще разказвам за Твоето величие.
Зайн
7 Ще разгласяват спомена на Твоята голяма благост
и ще възпяват Твоята правда.
Хет
8 (C)Благодатен и жалостив е Господ,
дълготърпелив и многомилостив.
Тет
9 (D)Благ е Господ към всички;
и благите Му милости са върху всичките Му творения.
Йод
10 (E)Всички Твои творения ще Те хвалят, Господи,
и Твоите светии ще Те благославят;
Каф
11 ще говорят за славата на царството Ти
и ще разказват за Твоето могъщество,
Ламед
12 за да изявят на човешките синове великите Му дела
и славното величие на Неговото царство.
Мем
13 (F)Твоето царство е вечно
и властта Ти трае през всички родове.
Самех
14 (G)Господ подкрепя всички падащи
и изправя всички прегърбени.
Айн
15 (H)Очите на всички гледат към Теб;
и Ти им даваш храна навреме.
Пе
16 (I)Отваряш ръката Си
и удовлетворяваш желанието на всичко живо.
Цади
17 Праведен е Господ във всичките Си пътища
и благодатен във всички Свои дела.
Коф
18 (J)Господ е близо до всички, които Го призовават,
до всички, които с истина Го призовават.
Реш
19 Изпълнява желанието на тези, които се боят от Него,
слуша вика им и ги избавя.
Шин
20 (K)Господ пази всички, които Го обичат;
а ще изтреби всички нечестиви.
Тав
21 Устата ми ще изговарят хваление на Господа;
и всяко творение нека благославя Неговото свято име
отвека и довека.
4 (A)А когато отпътуваха от планината Ор по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, народът излезе от търпение в душата си поради пътя.
5 (B)И народът говорѝ против Бога и против Моисей: Защо ни изведохте от Египет да измрем в пустинята? Защото няма нито хляб, нито вода и душата ни се отвращава от този никакъв хляб.
6 (C)Затова Господ изпрати между народа змии-усойници, които хапеха народа, и измря много народ от Израил.
7 (D)Тогава народът дойде при Моисей и каза: Съгрешихме затова, че говорихме против Господа и против тебе; помоли се на Господа да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за народа.
8 А Господ каза на Моисей: Направѝ си от мед една змия-усойница и я сложи на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне към нея, ще остане жив.
9 (E)И така, Моисей направи медна змия и я сложи на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше към медната змия, оставаше жив.
21 (A)Тогава Израил изпрати посланици при аморейския цар Сион да кажат:
22 (B)Остави ме да мина през земята ти; няма да се отклоняваме нито по нивите, нито по лозята; не искаме да пием вода от кладенците; през царския път ще вървим, докато преминем твоите предели.
23 (C)А Сион не пусна Израил да мине през пределите му; той събра целия си народ, излезе и се опълчи срещу Израил в пустинята, и дойде в Яса и воюва̀ против Израил.
24 (D)Но Израил го порази с острието на меча и завладя земята му от Арнон до Явок, до амонците; защото границата на амонците беше укрепена.
25 Израил завладя всички тези градове; и Израил се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села.
26 Понеже Есевон беше град на аморейския цар Сион, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му цялата му земя до Арнон.
27 Затова онези, които говорят с притчи, казват:
Дойдете в Есевон.
Да се съгради и да се закрепи градът Сионов.
28 (E)Защото огън излезе от Есевон,
пламък от града Сионов;
изгори Ар моавски
и първенци на високите места на Арнон.
29 (F)Горко ти, Моаве!
Погина ти, Хамосов народ!
Даде синовете си на бяг
и дъщерите си на плен
при Сион, аморейския цар.
30 (G)Ние ги простреляхме;
Есевон погина до Девон;
и ги запустихме до Нофа,
която се простира до Медева.
31 Така Израил се засели в земята на аморейците.
32 (H)После Моисей изпрати хора да съгледат Язир; и като превзеха селата му, прогониха аморейците, които бяха в тях.
33 (I)Тогава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и целият му народ, на бой в Едраи.
34 (J)Но Господ каза на Моисей: Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, целия му народ и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.
35 (K)И така, поразиха него, синовете му и целия му народ, докато не му остана нито един оцелял; и завладяха земята му.
12 И така, мнозина от тях повярваха – и от почитаемите гъркини, и немалко от мъжете.
13 Но солунските юдеи, като разбраха, че и в Берия се проповядва от Павел Божието учение, дойдоха и там и подбудиха и смутиха народа.
14 (A)Тогава братята веднага изпратиха Павел да отиде към морето; а Сила и Тимотей останаха още там.
15 (B)А онези, които придружаваха Павел, го заведоха до Атина; и като получиха от него заповед до Сила и Тимотей да дойдат колкото се може по-скоро при него, си заминаха.
Павел в Атина
16 (C)А докато Павел ги чакаше в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.
17 И така, разискваше в синагогата с юдеите и с набожните и по пазара всеки ден с онези, които се случеше да среща.
18 Също и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни казаха: Какво иска да каже този празнословец?, а други: Вижда се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исус и възкресението.
19 И така, взеха и го заведоха в Ареопага, като казаха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?
20 Защото донасяш нещо странно до ушите ни; затова бихме искали да узнаем какво е то.
21 (А всички атиняни и чужденци, които живееха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо по-ново.)
22 И така, Павел застана насред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.
23 Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който беше написано: На непознатия Бог. Тъкмо Онзи, на Когото се кланяте, без да Го познавате, ви проповядвам аз.
24 (D)Бог, който е направил света и всичко, което е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове,
25 (E)нито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Той сам дава на всички и живот, и дишане, и всичко;
26 (F)направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил отнапред положени времена и пределите на заселищата им,
27 (G)за да търсят Бога, та дано някак биха Го попипали и намерили, макар че Той не е далеч от всеки един от нас;
28 (H)защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са казали: „Защото дори Негов род сме.“
29 (I)И така, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък, изработен с човешко изкуство и по човешки замисъл.
30 (J)А Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,
31 (K)защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.
32 А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други казаха: За този предмет пак ще те слушаме.
33 И така, Павел си излезе измежду тях.
34 А някои мъже се присъединиха към него и повярваха, между които бяха Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамар, и други с тях.
10 И една събота Той поучаваше в една от синагогите;
11 и, ето, една жена, която имаше дух, който беше причинявал немощ за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.
12 А Исус, като я видя, повика я и каза: Жено, освободена си от твоята немощ.
13 (A)И положи ръце на нея; и начаса тя се изправи и славеше Бога.
14 (B)А началникът на синагогата, като негодуваше, че Исус я изцели в събота, заговори на множеството: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях идвайте и се изцелявайте, а не в съботен ден.
15 (C)Но Господ му каза: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и не го ли завежда да го напои?
16 (D)А тази Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден?
17 И като каза това, всичките Му противници бяха посрамени и цялото множество се радваше за всички славни дела, които се вършеха от Него.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.