Book of Common Prayer
1-2 Началнику на хора. На струнни свирала. Псалом Асафов. Песен.
Знаен е в Иудея Бог; велико е Неговото име у Израиля.
3 (A)В Салим беше Неговото жилище, и Неговото пребивание – на Сион.
4 (B)Там строши Той лъкови стрели, щит и меч и война.
5 Ти си славен, по-мощен от грабителските планини.
6 Силните по сърце станаха плячка, заспаха своя сън, и ни един от силните мъже не намери ръцете си.
7 (C)От Твоята заплаха, Боже Иаковов, задряма и колесница, и кон.
8 Ти си страшен, и кой ще устои пред лицето Ти във време на Твоя гняв?
9 (D)Ти възвести от небесата съд; земята се уплаши и утихна,
10 когато Бог стана да съди, за да спаси всички угнетени по земята.
11 (E)И човешкият гняв ще се обърне Тебе за слава: остатъка от гнева Ти ще укротиш.
12 (F)Въздавайте оброци на Господа, вашия Бог, и ги изпълнявайте; всички, които са около Него, да принесат дарове на Страшния:
13 (G)Той укротява духа на князете, Той е страшен за земните царе.
76 (H)Началнику на хора Идитумов. Псалом Асафов.
2 Гласът ми е към Бога, и ще викам; гласът ми е към Бога, и Той ще ме чуе.
3 (I)В деня на скръбта си търся Господа; ръката ми нощем е простряна и се не уморява; душата ми се отказва от утеха.
4 Спомням си за Бога и треперя; помислям, и духът ми изнемогва.
5 Ти ми не даваш да затворя очи; потресен съм и не мога да говоря.
6 (J)Размислям за стародавни дни, за годините на минали векове;
7 (K)припомням си моите песни нощем, беседвам със сърцето си, и духът ми изпитва:
8 (L)нима Господ завинаги е отхвърлил и не ще вече да благоволи?
9 нима завинаги е престанала Неговата милост, и Неговото слово се пресекло от рода в род?
10 (M)нима Бог е забравил да милува? нима в гнева Си Той е затворил Своите щедрости?
11 (N)И си казах: ето моята тъга – десницата на Всевишния се е изменила.
12 (O)Ще си спомням за делата на Господа; ще си спомням за Твоите древни чудеса;
13 ще вниквам във всички Твои дела и ще размислям за Твоите велики деяния.
14 (P)Боже, Твоят път е свет. Кой Бог е тъй велик, както Бог (наш)!
15 (Q)Ти си Бог, Който прави чудеса; Ти яви Своята мощ посред народите;
16 (R)Ти избави с мишцата Си Твоя народ, синовете на Иакова и на Иосифа.
17 (S)Видяха Те, Боже, водите, видяха Те водите и се уплашиха, и бездните затрепериха.
18 Облаците изливаха вода, черните облаци издаваха гръм, и Твоите стрели летяха.
19 (T)Гласът на Твоя гръм се носеше в небесния кръг; светкавици осветяваха вселената; земята трепереше и се тресеше.
20 (U)Твоят път в морето, Твоите пътеки в големите води и Твоите следи са незнайни.
21 (V)Ти води като стадо Твоя народ чрез ръката на Моисея и Аарона.
Псалом Давидов. (В първия ден на седмицата.)
23 (A)Господня е земята и онова, що я изпълня, вселената и всичко, що живее в нея,
2 (B)защото Той я основа върху морета, и върху реки я утвърди.
3 (C)Кой ще възлезе на планината Господня, или кой ще застане на Неговото свето място?
4 (D)Оня, чиито ръце са невинни и сърцето чисто, който не се е клел в душата си напразно и не е споменавал лъжливо името Господне (пред ближния си), –
5 (E)той ще получи благословение от Господа и милост от Бога, своя Спасител.
6 (F)Такъв е родът на ония, които Го търсят, които търсят Твоето лице, Боже Иаковов!
7 Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!
8 Кой е тоя Цар на славата? – Крепкият и силният Господ, силният на война Господ.
9 Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!
10 Кой е тоя Цар на славата? – Господ на силите, Той е Цар на славата.
Псалом Давидов.
27 (A)Към Тебе, Господи, викам: твърдиня моя, не бъди безмълвен към мене, та да не би при Твоето безмълвие да се уподобя на слизащ в гроб.
2 (B)Чуй гласа на моите молби, кога викам към Тебе, кога дигам ръце към светия Твой храм.
3 (C)Не ме погубвай с нечестивци и със злосторници, които с ближните си говорят за мир, а на сърце имат зло.
4 (D)Въздай им според техните дела, според техните зли постъпки; според делата на техните ръце им въздай, дай им, каквото са заслужили.
5 (E)Задето те не са внимателни към делата на Господа и към делото на ръцете Му, Той ще ги съсипе и няма да ги въздигне.
6 Благословен Господ, защото Той чу гласа на молбите ми.
7 (F)Господ е моя крепост и мой щит; Нему се уповаваше сърцето ми, и Той ми помогна, и сърцето ми се зарадва; аз ще Го прославя с моята песен.
8 (G)Господ е крепост на Своя народ и спасителна защита на Своя помазаник.
9 Спаси народа Си и благослови наследството Си; паси ги и ги въздигай навеки!
16 Иосиф, като видя между тях Вениамина (едноутробния си брат), рече на своя домакин: заведи тия люде у дома, заколи нещо от добитъка и приготви, защото тия люде ще ядат с мене на пладне.
17 Оня човек направи, както рече Иосиф, и заведе ония люде в Иосифовия дом.
18 Уплашиха се ония люде, задето ги въведоха в Иосифовия дом, и рекоха: карат ни заради среброто, върнато в чувалите ни, за да намерят предлог против нас, да ни нападнат, и да вземат роби нас и нашите осли.
19 И приближиха се до Иосифовия домакин, и заговориха му при къщните врата
20 и рекоха: послушай, господарю, ние вече идвахме и попреди да купуваме храна,
21 (A)па се случи, че, когато се спряхме на нощувка и отворихме чувалите си, – ето среброто на всекиго при устата на чувала му; среброто ни бе по теглото му, и ние го връщаме с ръцете си;
22 а за купуване храна донесохме друго сребро в ръцете си; ние не знаем, кой беше турил среброто ни в нашите чували.
23 (B)Той отговори: бъдете спокойни, не бойте се; вашият Бог и бащиният ви Бог тури това имане в чувалите ви; среброто ви аз получих. И доведе при тях Симеона.
24 (C)И оня човек въведе човеците в Иосифовия дом и даде вода, та умиха нозете си; даде и храна на техните осли.
25 И те приготвиха подаръците, докато дойде Иосиф на пладне, защото чуха, че там ще ядат хляб.
26 (D)Дойде Иосиф у дома си и те му поднесоха вкъщи подаръците, които бяха в ръцете им, и му се поклониха доземи.
27 Той ги попита за здравето и рече: здрав ли е вашият стар баща, за когото бяхте ми говорили? Жив ли е още?
28 Те отговориха: здрав е твоят раб, нашият баща; жив е още. (Той рече: благословен е тоя човек от Бога.) А те се наведоха и се поклониха.
29 (E)И повдигна очите си (Иосиф), видя Вениамина, едноутробния си брат, и рече: тоя ли е най-малкият ви брат, за когото ми бяхте говорили? И рече: да бъде милостта Божия с тебе, сине мой!
30 (F)Тогава Иосиф бързо се оттегли, защото любовта към брата му се разпали, и той беше готов да заплаче; па влезе във вътрешната стая и плака там.
31 И като уми лицето си, излезе и, сдържайки се, каза: сложете ястие.
32 (G)И сложиха нему отделно, и тям отделно, и на египтяните, които обядваха с него, отделно, понеже египтяните не могат да ядат с евреи, защото това е гнусно за египтяните.
33 И седнаха те пред него, първородният според първородството си, и най-малкият според младостта си, и се чудеха тия люде един пред други.
34 (H)И ястията им се пращаха от него, и Вениминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на всекиго от тях. И пиха, и доволно пиха с него.
10 (A)А на женените заповядвам – не аз, а Господ – жена да се не разделя от мъж, –
11 ако пък се и раздели, да остане неомъжена, или да се примири с мъжа си, – и мъж да не оставя жена си.
12 А на останалите аз говоря, а не Господ: ако някой брат има жена неповярвала, и тя е съгласна да живее с него, да я не оставя;
13 и ако някоя жена има мъж неповярвал, и той е съгласен да живее с нея, да го не оставя.
14 Защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж; инак, децата ви биха били нечисти, а сега те са свети.
15 (B)Ако някой неповярвал иска да се разведе, нека се разведе; в такива случаи брат или сестра не са заробени; за мир ни е повикал Бог.
16 Защото, отде знаеш, жено, не ще ли спасиш ти мъжа? Или, отде знаеш, о мъжо, не ще ли спасиш ти жената?
17 (C)Само нека всякой да постъпва тъй, както му е определил Бог, както го е призвал Господ. Тъй поръчвам по всички църкви.
18 (D)Обрязан ли е призван някой, да не крие; необрязан ли е призван някой, да се не обрязва.
19 (E)Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, а пазенето Божиите заповеди е всичко.
20 (F)Всякой да си остава в званието, в което е призван.
21 Роб ли си призван, да те не е грижа; но, дори и ако можеш да станеш свободен, още повече се възползувай от робството.
22 (G)Защото призваният в Господа роб бива Господен свободник; тъй също и призваният свободник бива роб Христов.
23 (H)Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеци.
24 Всякой в каквото звание е призван, братя, в него и да остава пред Бога.
5 (A)И преминаха отвъд морето, в страната Гадаринска.
2 И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух;
3 той имаше живелище в гробищата, и никой не можеше да го върже даже с вериги;
4 защото много пъти бе оковаван с окови и вериги, но той разкъсваше веригите, счупваше оковите, и никой не беше в сила да го укроти;
5 и всякога, нощя и дене, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни;
6 а като видя Иисуса отдалеч, затече се и Му се поклони;
7 и като извика с висок глас, каза: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Заклевам Те в Бога, не ме мъчи!
8 Защото Иисус бе му казал: излез ти, дух нечисти, от човека.
9 И го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже ние сме много.
10 И молеше го много да не ги изпъжда вън от тая страна.
11 А там, край планината, пасеше голямо стадо свини.
12 И всички бесове Го молеха и казваха: прати ни в свините, за да влезем в тях.
13 Иисус веднага им позволи. И като излязоха нечистите духове, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в морето, а те бяха до две хиляди; и се издавиха в морето.
14 А ония, които пасяха свините, избягаха, та разказаха в града и в околността. И жителите излязоха да видят, що се е случило.
15 Дохождат при Иисуса и виждат, че оня, който беше по-рано бесен, в когото имаше легион, седи, облечен и със здрав ум; и се изплашиха.
16 Ония, които бяха видели, разказваха им, как стана това с бесния и за свините.
17 И наченаха да Го молят да си отиде от пределите им.
18 И когато Той влезе в кораба, оня, който беше по-рано бесен, Го помоли да бъде с Него.
19 Но Иисус му не позволи, а каза: иди си у дома при своите, и разкажи им, какво ти стори Господ и как те помилува.
20 И отиде, и начена да разправя по Десетоградие, какво му стори Иисус. И всички се чудеха.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.