Book of Common Prayer
Началнику на хора. Учение. От Кореевите синове.
1-2 (A)Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе!
3 (B)Душата ми жадува за Бога силний, живий: кога ще дойда и се явя пред лицето Божие!
4 Сълзите ми бяха хляб за мене денем и нощем, когато всеки ден ми думаха: де е твоят Бог?
5 (C)Колчем си спомня това, изливам душата си, защото съм ходил с многолюдие, влизал съм с тях в Божия дом с радостния и славословен глас на празнуващото множество.
6 (D)Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.
7 Унива в мене душата ми; затова си спомням за Тебе от земята Иорданска, от Ермон, от планина Цоар.
8 (E)Бездна бездна призовава с гласа на Твоите водопади; всички Твои води и Твои вълни преминаха над мене.
9 (F)Денем Господ ще покаже милостта Си, и нощем песен ще Му пея, молитва към Бога на моя живот.
10 (G)Ще кажа на Бога, моя застъпник: защо си ме забравил? Защо ходя натъжен от обидите на врага?
11 Сякаш костите ми се трошат, кога враговете ми се гаврят над мене, кога ми думат всеки ден: де е твоят Бог?
12 (H)Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.
1-2 (A)Началнику на хора. На надуйно свирало. Учение Давидово.
Тече безумец в сърцето си: „няма Бог“. Развратиха се човеците и извършиха гнусни престъпления; няма кой да прави добро.
3 (B)Бог от небесата с внимание погледна към синовете човешки, за да види, има ли кой да разбира, да търси Бога.
4 Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма ни един.
5 Нима не ще се вразумят ония, които вършат беззаконие, които тъй изпояждат народа ми, както ядат хляб, и които не призовават Бога?
6 (C)Там ще се уплашат те от страх, дето няма страх, защото Бог ще разсипе костите на ония, които се опълчват против тебе. Ти ще ги посрамиш, защото Бог ги отхвърли.
7 (D)Кой ще даде от Сион спасение Израилю! Кога Бог върне пленените от Своя народ, тогава ще се зарадва Иаков и ще се развесели Израил.
Началнику на хора. На свирало Шошан. Учение. От Кореевите синове. Песен на любовта.
1-2 (A)Из сърцето ми се изля блага дума; аз говоря: моята песен е за Царя; езикът ми е перо на бързописец.
3 (B)Ти си най-прекрасният от синовете човечески; благодат се изля от Твоите уста; затова Бог Те е благословил навеки.
4 (C)Препаши на бедро меча Си, о Силний! Препаши се с Твоята слава и красота!
5 И в това Твое украшение побързай, седни в колесница заради истината, красотата и правдата, и Твоята десница ще Ти покаже чудни дела.
6 (D)Остри са Твоите стрели (о Силний), народите ще паднат пред Тебе, – те са в сърцето на Царевите врагове.
7 (E)Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство.
8 (F)Ти обикна правдата и намрази беззаконието, затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници.
9 (G)Всички Твои дрехи благоухаят на смирна, алой и касия; из чертози от слонова кост Те веселят.
10 (H)Царски дъщери са между Твоите почетни; застана царица Теб отдясно в офирско злато.
11 (I)Чуй, дъще, и виж, наклони ухо и забрави твоя народ и дома на баща си.
12 (J)И силно ще пожелае Царят твоята красота, защото Той е твой Господ, и ти Му се поклони.
13 (K)И дъщерята тирска с дарове и най-богатите от народа ще умоляват лицето Ти.
14 (L)Всичката слава на царската дъщеря е вътре: нейната дреха е със злато везана;
15 (M)в изпъстрена дреха я довеждат при Царя; след нея водят при Тебе девици, нейни дружки,
16 довеждат ги с веселие и ликуване, влизат в Царевия чертог.
17 (N)Вместо Твоите бащи, ще бъдат Твоите синове; Ти ще ги туриш князе по цяла земя.
18 Ще направя да се помни Твоето име от рода в род; затова народите ще Те славят от века до века.
37 (A)Иаков живееше в земята, в която баща му (Исаак) бе странствувал, в Ханаанската земя.
2 Ето животът на Иакововото потомство. Иосиф, още момче на седемнайсет години, пасеше стадото (на баща си) заедно с братята си, със синовете на Вала и със синовете на Зелфа, бащини му жени. Иосиф обаждаше на баща им (Израиля) лошите за тях слухове.
3 Израил обичаше Иосифа повече от всичките си синове, защото му се беше родил на старини, – и му направи шарена дреха.
4 (B)Като видяха братята му, че баща им го обича повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да говорят с него кротко.
5 И видя Иосиф сън и (го) разказа на братята си; а те го намразиха още повече.
6 Той им рече: чуйте какъв сън сънувах:
7 ето, връзваме снопи сред полето; и на, моят сноп се дигна и се изправи; а вашите снопове се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.
8 А братята му рекоха: нима ти ще царуваш над нас? Нима ще ни владееш? И го намразиха още повече поради сънищата му и поради думите му.
9 Той видя още и друг сън и го разказа (на баща си и) на братята си, като рече: ето, видях още един сън: слънцето, месецът и единайсет звезди ми се покланят.
10 Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри и му рече: какъв е тоя сън, що си видял? Нима аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним доземи?
11 (C)Тогава братята му се ядосаха, а баща му си запомни тия думи.
1 (A)Павел, призван апостол Иисус Христов по воля Божия, и брат Состен –
2 (B)на църквата Божия в Коринт, на осветените в Христа Иисуса, на призваните светии, заедно с всички ония, които призовават името на Господа нашего Иисуса Христа на всяко място, у тях и у нас –
3 (C)благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.
4 (D)Благодаря на моя Бог винаги за вас заради даруваната вам в Христа Иисуса Божия благодат;
5 (E)защото чрез Него се обогатихте с всичко, с всяко слово и всяко познание,
6 (F)според както се е утвърдило у вас Христовото свидетелство,
7 (G)тъй че вие се не лишавате от никакъв дар, като очаквате откровението на Господа нашего Иисуса Христа,
8 (H)Който ще ви и утвърди докрай, за да бъдете безукорни в деня на Господа нашего Иисуса Христа.
9 (I)Верен е Бог, чрез Когото сте призвани за общение със Сина Му Иисуса Христа, Господа нашего.
10 (J)Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл.
11 Защото узнах от домашните на Хлоя за вас, братя мои, че помежду ви имало раздори.
12 (K)А това казвам, защото един от вас дума: „аз съм Павлов“, друг: „аз пък Аполосов“, трети: „аз съм Кифин“, а друг: „аз пък – Христов“.
13 (L)Нима Христос се е разделил? нима Павел биде разпнат за вас? или в име Павлово се кръстихте?
14 (M)Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас, освен Криспа и Гаия,
15 та да не каже някой, че съм кръстил в мое име.
16 Кръстих също и Стефаниновия дом, а дали съм кръстил и другиго някого, не зная.
17 (N)Защото Христос не ме прати да кръщавам, а да благовествувам, и то не с мъдри думи, за да не се обезсили кръстът Христов.
18 (O)Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.
19 (P)Защото писано е: „ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните“.
1 Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий,
2 (A)както е писано у пророците: „ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе.“
3 (B)„Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му.“
4 (C)Иоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове.
5 И излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си.
6 (D)А Иоан носеше дреха от камилска вълна, и кожен пояс на кръста си, и ядеше акриди и див мед.
7 (E)И проповядваше, думайки: след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му;
8 (F)аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светии.
9 (G)И в ония дни дойде Иисус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоана в Иордан.
10 (H)И когато излизаше от водата, веднага видя да се разтварят небесата, и Духът като гълъб да слиза върху Него.
11 И глас биде от небесата: Ти си Моят Син възлюблен, в Когото е Моето благоволение.
12 (I)Веднага след това Духът Го извежда в пустинята.
13 И Той беше там, в пустинята, четирийсет дни, изкушавай от сатаната; беше със зверовете; и Ангелите Му служеха.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.