Book of Common Prayer
Утринна молитва за защита
5 За първия певец, на духови инструменти. Давидов псалом.
Послушай, Господи, думите ми;
внимавай в размишлението ми,
2 (A)слушай гласа на вика ми, Царю мой и Боже мой;
защото на Тебе се моля.
3 (B)Господи, в ранно утро ще чуеш гласа ми;
в ранно утро ще отправям молитвата си към Теб и ще очаквам.
4 Защото Ти не си Бог, Който се наслаждава на беззаконие;
нечистият няма да живее при Тебе,
5 (C)нито ще устоят горделивите пред Твоите очи.
Ти мразиш всички, които вършат беззаконие;
6 (D)ще изтребиш онези, които говорят лъжа;
Господ се гнуси от човек кръвопиец и коварен.
7 (E)Но чрез Твоето изобилно милосърдие аз ще вляза в дома Ти;
с благоговение към Тебе ще се поклоня към святия Твой храм.
8 (F)Господи, води ме в правдата Си, поради неприятелите ми
направи пътя Си ясен пред мене.
9 (G)Защото непоколебимост няма в устата на нито един от тях,
сърцето им е същинско нечестие.
Гроб отворен е гърлото им;
с езика си ласкаят.
10 (H)Смятай ги за виновни, Боже; нека паднат в това, което сами са скроили;
изрини ги поради многото им престъпления,
защото са се повдигали против Тебе.
11 (I)Така ще се веселят всички, които се надяват на Тебе;
винаги ще се радват, защото Ти си им покровител;
и ще ликуват в Теб онези, които обичат Твоето име.
12 (J)Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния,
ще го покриеш с благоволение като с щит.
Молитва на каещия се грешник
6 (K)За първия певец, на струнни инструменти, на осмострунна арфа. Давидов псалом.
Господи, не ме изобличавай в гнева Си,
нито ме наказвай в лютото Си негодувание.
2 (L)Смили се над мене, Господи, защото изнемощях;
изцели ме, Господи, защото ме болят костите ми.
3 (M)Също и душата ми е твърде смутена;
но Ти, Господи, докога?
4 Върни се, Господи, избави душата ми;
спаси ме заради милосърдието Си;
5 (N)защото в смъртта не се споменава за Тебе;
в преизподнята[a] кой ще Те славослови? в
6 Уморих се от въздишането си;
всяка нощ обливам леглото си,
със сълзите си измокрям постелята си.
7 (O)Окото ми вехне от скръб,
старее поради всичките ми противници.
8 (P)Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие,
защото Господ е чул гласа на плача ми;
9 Господ е послушал молбата ми.
Господ ще приеме молитвата ми.
10 Ще станат за срам и много ще се смутят всичките ми неприятели;
ще се върнат назад, ще се посрамят внезапно.
Молитва за справедливост и надежда в Божията помощ
10 (По славянски, част от 9-и.)
(21) Защо, Господи, стоиш надалеч?
Защо се криеш по време на неволя?
2 (A)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва;
те се хващат в лукавствата, които онези измислят.
3 (B)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си;
и сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.
4 (C)Нечестивият от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири.
Всичките му помисли са, че няма Бог.
5 (D)Неговите пътища са винаги упорити;
Твоите справедливи отсъждания са твърде високо от очите му;
той презира[a] всичките си противници.
6 (E)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя,
от род в род няма да изпадна в злощастие.
7 (F)Устата му е пълна с проклинане, угнетяване и насилие;
под езика му има злоба и беззаконие.
8 (G)Седи в засада в селата,
в скришни места, за да убие невинния;
очите му са насочени тайно против безпомощния.
9 (H)Причаква скришно като лъв в рова си,
причаква, за да грабне сиромаха;
сграбчва сиромаха, като го влачи в мрежата си.
10 Навежда се, снишава се;
и безпомощните падат в ноктите му[b].
11 (I)Казва в сърцето си: Бог е забравил,
скрил е лицето Си, никога няма да види.
12 (J)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си;
да не забравяш кротките.
13 Защо нечестивият презира Бога
и казва в сърцето си: Ти няма да го издирваш?
14 (K)Ти си го видял; защото гледаш неправдата и притеснението,
за да ги хващаш в ръката Си;
на Тебе се поверява безпомощният;
Ти си помощник на сирачето.
15 (L)Строши мишцата на нечестивия;
издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.
16 (M)Господ е цар до вечни векове;
народите са изчезнали от земята Му.
17 (N)Господи, послушал си желанието на кротките;
ще утвърдиш сърцето им;
ще направиш внимателно ухото Си,
18 (O)за да отсъдиш в полза на сирачето и угнетения,
така че човекът, който е от земята, да не застрашава вече.
Молитва на упование в Бога
11 (P)За първия певец. Давидов псалом.
На Господа уповавам.
Как казвате на душата ми:
Бягай в гората като птица?
2 (Q)Понеже, ето, нечестивите опъват лък,
приготвят стрелите си на тетивите,
за да стрелят в тъмно по онези, които са с право сърце.
3 (R)Защото основите се разориха;
а праведният какво е извършил?
4 (S)Господ е в святия Си храм,
Господ, Чийто престол е на небето;
очите Му гледат, клепачите Му изпитват човешките синове.
5 (T)Господ изпитва праведния;
а душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие.
6 (U)Над нечестивите ще хвърли примки;
огън, сяра и горещ вятър ще бъдат съдържанието на чашата им.
7 (V)Защото праведният Бог обича правдата;
праведният човек ще гледа лицето Му.
Йона не се подчинява на Бога
1 (A)Господнето слово дойде към Йона, Аматиевия син, и каза:
2 (B)Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му излезе пред Мене.
3 (C)Но Йона стана да побегне в Тарсис от Господнето присъствие; и като слезе в Йопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и се качи на него, за да отиде с тях в Тарсис, бягайки от Господнето присъствие.
4 (D)Но Господ повдигна силен вятър по морето и настана голяма буря в морето, така че имаше опасност корабът да се разбие.
5 (E)Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Йона беше слязъл и легнал в дъното на кораба, и спеше дълбоко.
6 (F)Затова капитанът на кораба се приближи до него и му каза: Какво става с тебе, спящи? Стани, призови Бога си, дано Бог си спомни за нас и не загинем.
7 (G)После си казаха един на друг: Елате, да хвърлим жребий, за да разберем поради каква причина е това зло върху нас. И като хвърлиха жребий, той се падна на Йона.
8 (H)Тогава му казаха: Кажи ни, молим ти се, каква е причината за това зло върху нас? Каква е работата ти и откъде идваш? От коя земя си и от кой народ си?
9 (I)А той им отговори: Аз съм евреин и се боя от Господа, небесния Бог, Който създаде морето и сушата.
10 Тогава хората много се уплашиха и му казаха: Защо си сторил това? (Защото те знаеха, че бягаше от Господнето присъствие, понеже им беше казал.)
11 Тогава му казаха: Какво да ти сторим, за да утихне морето за нас? (Защото морето ставаше все по-бурно.)
12 (J)И той им отвърна: Вземете ме и ме хвърлете в морето и морето ще утихне за вас; защото зная, че заради мене ви постигна тази голяма буря.
13 (K)Но хората все още гребяха усилено, за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях.
14 (L)Затова извикаха към Господа: Молим Ти се, Господи, молим Ти се, да не загинем поради живота на този човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото Ти, Господи, си сторил каквото си искал.
15 (M)И така, хванаха Йона и го хвърлиха в морето. Тогава яростта на морето престана.
16 (N)А хората се уплашиха твърде много от Господа, принесоха Му жертва и направиха оброци.
17 А Господ беше определил една голяма риба да погълне Йона; и Йона остана във вътрешността на рибата три дни и три нощи.
24 (A)Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.
25 А Павел каза: Не съм полудял, честити Фесте, но говоря думи на истина и здрав разум.
26 (B)Защото и царят, на когото говоря дръзновено, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.
27 Царю Агрипа, вярваш ли на пророците? Зная, че вярваш.
28 А Агрипа каза на Павел: Още малко и ще ме убедиш да стана християнин!
29 (C)А Павел каза: Бих се молил на Бога, така че, било с малко, било с много, не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, но без тези окови.
30 Тогава царят стана с управителя и Верникия, и седящите с тях.
31 (D)И като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и казваха: Този човек не върши нищо, достойно за смърт или окови.
32 (E)А Агрипа каза на Фест: Този човек можеше да бъде освободен, ако не беше се отнесъл до Цезаря.
Пътуването за Рим
27 (F)И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.
2 (G)И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай брега на Азия, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.
3 (H)На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него.
4 И оттам, като станахме, плавахме на звет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни.
5 И като преплавахме Киликийско и Памфилийско море, стигнахме в ликийския град Мира.
6 Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи в него.
7 И след като бяхме плавали бавно много дни и едва стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на звет под Крит срещу нос Салмон.
8 И като преминахме и него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей.
Възкресяването на дъщерята на Яир
40 А когато Исус се върна, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.
41 (A)И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред нозете на Исус и Му се молеше да влезе в къщата му,
42 защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя умираше. И когато Исус отиваше, народът Го притискаше.
43 (B)И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години и беше похарчила по лекари целия си имот, без да може да я излекува някой,
44 се приближи отзад и се допря до полата на дрехата Му; и начаса кръвотечението престана.
45 (C)И Исус каза: Кой се допря до Мене? И когато всички отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставнико, множеството се тълпи около Теб и Те притиска, а Ти казваш: Кой се допря до Мене?.
46 (D)Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от Мене.
47 И жената, като видя, че не можа да се скрие, дойде разтреперана и падна пред Него, и извика пред целия народ по коя причина се допря до Него и как начаса оздравя.
48 А Той каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир.
49 (E)Докато Той още говореше, дойде някой си от къщата на началника на синагогата и каза: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.
50 А Исус, като чу това, му отговори: Не бой се; само вярвай и тя ще се избави.
51 И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него освен Петър, Йоан, Яков и бащата и майката на момичето.
52 (F)И всички плачеха и го оплакваха. А Той им каза: Не плачете, защото не е умряло, а спи.
53 А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.
54 (G)Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани!
55 (H)И духът му се върна и то начаса стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде.
56 И родителите му се смаяха; а Той им заръча да не казват на никого за станалото.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.