Book of Common Prayer
45 (По слав. 44). За първия певец, по Криновете {Псал. 69 и 80, надписите.}: псалом за Кореевите синове. Поучение. Песен на любовта. От сърцето ми извира блага дума. Аз разказвам делата си на Царя; Езикът ми е перо на бързописец.
2 Ти си по-красив от човешките чада; На устата Ти се изля благодат; Затова те благослови Бог до века.
3 Препаши меча Си на бедрото Си Силни, Славата Си и величието Си;
4 И във величието Си язди победоносно В полза на истината и кротостта <и> правдата; И Твоята десница ще Те предвожда към страшни неща.
5 Стрелите Ти са остри, <Забиват се> в сърцата на царските врагове; Племена падат пред Тебе.
6 Твоят престол, Боже, е до вечни векове; Скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.
7 Възлюбил си правда и намразил си нечестие; Затова, Боже, твоят Бог те е помазал С миро на радост повече от твоите събратя.
8 На смирна и алой <и> касия <миришат> всичките ти дрехи; Из слоново-костни палати струнните инструменти те развеселиха.
9 Царски дъщери има между твоите почтени жени; Отдясно ти е поставена царицата в офирско злато
10 Слушай, дъщерьо, и виж, и приклони ухото си; Забрави и народа си и бащиния си дом;
11 Така царят ще пожелае твоята красота; Защото той е господарят ти; и ти му се поклони.
12 И тирската дъщеря, даже и богатите измежду народа <й>, Ще търсят благоволението ти с подаръци.
13 Всеславна е царската дъщеря във вътрешността на палата; Облеклото й е златоткано.
14 Ще я доведат при царя с везани дрехи; Нейните другарки, девиците, които я следват, ще ти се доведат, -
15 С веселие и радост ще се доведат; Ще влязат в царския палат.
16 Вместо бащите ти ще бъдат чадата ти, Които ще поставиш за князе по цялата земя.
17 Ще направя името Ти паметно през всичките поколения; Затова племената ще Те възхваляват до вечни векове.
47 (По слав. 46). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Ръкопляскайте, всички племена, Викнете към Бога с глас на тържество.
2 Защото Господ Всевишен е страшен, Велик цар е над цялата земя.
3 Покори племена под нас, И народи под нозете ни.
4 Избра за нас наследството ни, Превъзходната <земя> на Якова, когото възлюби. (Села).
5 Възлезе Бог с възклицание Господ с тръбен глас.
6 Пейте на Бога, пейте; Пейте на нашия цар, пейте.
7 Защото Бог е цар на цялата земя; Пейте с разбиране.
8 Бог царува над народите; Бог седи на светия Си престол.
9 Началниците на племената се събраха, <За да станат> люде на Бога Авраамов; Защото земните защитници принадлежат Богу, Който е превъзвишен.
48 (По слав. 47). Псаломска песен на Кореевите синове. Велик е Господ; и твърде достохвален В града на нашия Бог, в Своя свет хълм.
2 Красив по възвишеността си, радост на цялата земя, Е хълмът Сион, <гдето по> северните <му> страни <Е> градът на великия цар.
3 В палатите му Бог е познат като прибежище.
4 Защото, ето, царете се събраха; Всички преминаха.
5 Те като видяха почудиха се, Смутиха се, спуснаха се на бяг.
6 Трепет ги обзе там, Болки като на раждаща жена.
7 С източния вятър Ти съкрушаваш тарсийските кораби.
8 Каквото бяхме чули, това и видяхме В града на Господа на Силите, в града на нашия Бог, Който Бог и до века ще утвърди. (Села).
9 Размишляваме, Боже, за Твоето милосърдие Всред Твоя храм.
10 Според името Ти, Боже, е и хвалата Ти до краищата на земята; Десницата Ти е пълна с правда.
11 Нека се весели хълмът Сион, Нека се радват Юдовите дъщери. Заради Твоите съдби.
12 Обиколете Сион и обходете го; Пребройте кулите му;
13 Обърнете внимание в укрепленията му; Разгледайте палатите му; За да го разказвате на поколението подир< вас>.
14 Защото Тоя Бог е наш Бог до вечни векове; Той ще ни ръководи <дори> до смърт.
21 После рече Моисей на Аарона: Що ти сториха тия люде та си им навлякъл голям грях?
22 И Аарон каза: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че людете упорствуват към злото.
23 Понеже ми рекоха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем, що му стана.
24 И аз им рекох: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и излезе това теле.
25 А като видя Моисей, че людете бяха съблечени, (защото Аарон ги беше съблякъл за срам между неприятелите им),
26 застана Моисей при входа на стана и рече: Който е от към Господа <нека дойде> при мене. И събраха се при него всичките Левийци.
27 И рече им: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам натам от врата на врата през стана, и убийте всеки брата си, и всеки другаря си и всеки ближния си.
28 И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в тоя ден паднаха от людете около три хиляди мъже.
29 Защото Моисей беше казал: Посветете себе си днес Господу, <като се дигнете> всеки против сина си и против брата си, за да ви се даде днес благословение.
30 А на следния ден Моисей рече на людете: Вие сте сторили голям грях; но сега ще се възкача към Господа, дано да мога да Го умилостивя за греха ви.
31 Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Уви! тия люде сториха голям грях, че си направиха златни богове.
32 Но сега, ако щеш прости греха им, - но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал.
33 Но Господ рече на Моисея: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си.
34 А ти иди сега, води людете <на мястото>, за което съм ти говорил; ето, ангелът Ми ще ходи пред тебе; обаче в деня, когато ги посетя, ще въздам върху тях <наказанието> на греха им {Еврейски: ще посетя, върху тях греха им.}.
1 Павел, Сила и Тимотей до солунската църква в Бога Отца и Господа Исуса Христа: Благодат и мир <да бъде> на вас.
2 Всякога благодарим на Бога за всички ви и <ви> споменаваме в молитвите си,
3 като си спомняме непрестанно пред нашия Бог и Отец вашата работа с вяра и труд, с любов и с твърда надежда в нашия Господ Исус Христос.
4 Понеже знаем, възлюбени от Бога, братя, че <Той> ви е избрал;
5 защото нашето благовествуване между вас не беше само с думи, но и със сила, със Светия Дух и с голяма увереност; както и знаете, какви се показахме помежду ви заради вас.
6 И вие станахте подражатели на нас и на Господа, като, всред много скърби, приехте словото с радост, <която е> от Светия Дух;
7 така щото станахте пример на всичките вярващи в Македония и в Ахаия.
8 Защото не само се прогласи Господното слово от вас в Македония и Ахаия, но се разчу навсякъде и вашата вяра в Бога, така щото няма нужда ние да казваме нещо <за нея>.
9 Защото сами те оповестяват за нас какъв достъп имахме при вас, и как сте се обърнали от идолите към Бога, за да служите на жив и истинен Бог.
10 и да очаквате Неговия Син от небесата, <същия> Исус, Когото възкреси от мъртвите, Който ни избавя от идещия гняв.
11 Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене;
12 радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.
13 Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.
14 Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие.
15 И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи.
16 Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.
© 1995-2005 by Bibliata.com