Book of Common Prayer
41 (По слав. 40). За първия певец. Давидов псалом. Блажен оня, който прегледва немощния; В зъл ден ще го избави Господ.
2 Господ ще го пази и ще продължи живота му; Блажен ще бъде той на земята; И Ти няма да го предадеш на волята на неприятелите му.
3 Господ ще го подкрепява на болното легло; В болестта му Ти ще преобърнеш цялото му легло.
4 Аз рекох: Господи, смили се за мене; Изцели душата ми, защото Ти съгреших.
5 Неприятелите ми говорят зло за мене, <като казват:> Кога ще умре той, и ще загине името му.
6 И ако дойде <един> от тях да <ме> види, говори престорено, Събира в сърцето си <всичкото> зло< що забелязва>, И като излезе навън разказва го.
7 За мене шепнат заедно всички, които ме мразят, Против мене измислюват зло, <казвайки:>
8 <Някаква> лоша болест го е сполетяла, И като е легнал няма вече да стане.
9 Да! самият ми близък приятел, комуто имах доверие, Който ядеше хляба ми, дигна своята пета против мене.
10 Но Ти, Господи, смили се за мене; Изправи ме, и ще им отвърна.
11 От това зная, че Твоето благоволение е към мене, Понеже неприятелят ми не тържествува над мене.
12 А мене Ти ме поддържаш в непорочността ми, И утвърждаваш ме пред лицето Си до века.
13 Благословен да е Господ, Израилевият Бог, От века и до века. Амин и амин.
52 (По слав. 51). За първия певец, Давидова поука, когато бе дошъл едомецът Доик при Саула та му бе казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща {1 Цар. 22:9. Езек. 22:9.}. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия <пребъдва> до века.
2 Езикът ти, като действува коварно, Подобно на изострен бръснач, измишлява нечестие.
3 Обичаш злото повече от доброто, И да лъжеш повече нежели да говориш правда. (Села).
4 Обичаш всичките гибелни думи и измамливия език.
5 Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем, Ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти, И ще те изкорени от земята на живите. (Села).
6 А праведните, като видят това, ще се убоят, И ще му се присмеят <и рекат:>
7 Ето човек, който не направи Бога своя крепост, Но уповаваше на многото си богатство, И се закрепваше в нечестието си.
8 А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века.
9 Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; И пред Твоите светии ще призовавам името Ти, Защото е благо.
44 (По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
2 Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
3 Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
4 Ти си Цар мой, Боже; Заповядай <да стават> победи за Якова.
5 Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
6 Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
7 Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
8 С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).
9 Но сега Ти си <ни> отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
10 Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
11 Предал си ни като овце за ядене, И разпръснал си ни между народите.
12 Продал си Своите люде за нищо, И не си спечелил от цената им.
13 Правиш ни <за> укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
14 Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
15 Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
16 Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля и отмъстителя.
17 Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
18 Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
19 Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място {Еврейски: Място на чакали.}. И да си ни покрил с мрачна сянка.
20 Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
21 То не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.
22 Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овце за клане,
23 Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не <ни> отхвърляй за винаги.
24 Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
25 Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепнал до земята.
26 Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
32 А като видяха людете, че Моисей се забави да слезе от планината, людете се събраха срещу Аарона и му казаха: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана.
2 Аарон им каза: Извадете златните обеци, които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги.
3 И тъй, всичките люде извадиха златните обеци, които бяха на ушите им, и донесоха ги на Аарона.
4 А той, като ги взе от ръцете им, даде на <златото> образ с резец, <след като> направи леяно теле; и те рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя.
5 И като видя това, Аарон издигна олтар пред него; и Аарон прогласи, казвайки: Утре ще бъде празник Господу.
6 И на следния ден, като станаха рано, пожертвуваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси: после людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят.
7 Тогава Господ каза на Моисея: Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел из Египетската земя.
8 Скоро се отклониха от пътя, <в> който им съм заповядал <да ходят>; направиха си леяно теле, поклониха му се, пожертвуваха му и рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя,
9 Рече още Господ на Моисея: Видях тия люде, и, ето, коравовратни люде са;
10 сега, прочее, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ.
11 Тогава Моисей се помоли на Иеова своя Бог, казвайки: Господи, защо пламва гневът Ти против людете Ти, които си извел из Египетската земя с голяма сила и мощна ръка?
12 Защо да говорят египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни се от разпаления Си гняв, и разкай се за туй зло, <което възнамеряваш> против людете Си.
13 Спомни си за слугите Си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви както небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят за винаги.
14 Тогава Господ се разкая за злото, което бе казал, че ще направи на людете Си.
15 И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си, плочи написани и от двете страни; от едната страна и от другата бяха написани.
16 Плочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание начертано на плочите:
17 А като чу Исус <Навиев> гласа на людете, които викаха, рече на Моисея: Боен глас има в стана.
18 А той каза: Това не е глас на вик за победа, нито глас на вик за поражение; но глас на пеене чувам аз.
19 И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си, и строши ги под планината.
20 Тогава взе телето, което бяха направили, изгори го в огън, и като го стри на ситен прах, разпръсна< праха> по водата и накара Израилевите чада да я изпият.
18 Жени подчинявайте се на мъжете си, както прилича в Господа.
19 Мъже, любете жените си и не се огорчавайте против тях.
20 Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа.
21 Бащи, не дразнете децата си, за да не се обезсърчават.
22 Слуги, покорявайте се във всичко на господарите си по плът, <като работите> не за очи като човекоугодници, но със сърдечна простота, боейки се от Господа.
23 Каквото и да вършите, работете от сърце, като на Господа, а не като на човеци;
24 понеже знаете, че за награда от Господа ще получите наследството. Слугувайте на Господа Христа.
25 Защото, който струва неправда, ще получи обратно неправдата си, и то без лицеприятие.
4 Господари, отдавайте на слугите си безпристрастно това, което е справедливо, като знаете, че и вие имате Господар на небесата.
2 Постоянствувайте в молитва, и бдете в нея с благодарение.
3 Молете се още и за нас, да ни отвори Бог врата за словото, тъй щото да говоря тайната, <която е> в Христа, за която съм и в окови,
4 да я изявя така, както трябва да говоря.
5 Обхождайте се мъдро към външните, като изкупувате благовремието.
6 Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго.
7 Що се касае до мене, всичко що ви каже любезният брат и верен служител и съработник в Господа, Тихик,
8 когото пратих до вас нарочно за това, да узнаете моето състояние, и той да утеши сърцата ви.
9 <Изпратих с него> и верния и възлюбен брат Онисима, който е от вас. Те ще ви кажат всичко за тука.
10 Поздравява ви Аристарх, който е затворен с мене, и Варнавовият сестрин син Марко, (за когото получихте поръчката: ако дойде при вас приемете го),
11 и Исус, наречен Юст. От обрязаните тия <са> единствени <мои> съработници за Божието царство, които са ми били утеха.
12 Поздравява ви служителят Исус Христов, Епафрас, който е от вас, и който всякога усърдно се моли за вас, да стоите съвършени и напълно уверени във всичко <що е> Божията воля.
13 Защото свидетелствувам за него, че се труди много за вас и за тия, които са в Лаодикия и в Иерапол.
14 Поздравяват ви възлюбеният лекар Лука и Димас.
15 Поздравете братята, които са в Лаодикия и Нимфана с домашната й църква.
16 И като прочетете това послание помежду си, наредете да се прочете и в лаодикийската църква; и онова, което е от Лаодикия, да го прочетете и вие.
17 И кажете на Архипа: Внимавай на службата, която си приел от Господа, да я изпълниш.
18 Поздрава пиша аз, Павел, със собствената си ръка. Помнете оковите ми. Благодат да бъде с вас. [Амин].
5 А <Исус> като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.
2 И като отвори устата Си поучаваше ги, казвайки:
3 Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.
4 Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.
5 Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
6 Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.
7 Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.
8 Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
9 Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.
10 Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.
© 1995-2005 by Bibliata.com