Book of Common Prayer
38 (По слав. 37). Давидов псалом, за спомен {Псал. 70, надписа.}. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
2 Защото стрелите Ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
3 Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
4 Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
5 Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
6 Превит съм и съвсем се сгърбих; Цял ден ходя нажален.
7 Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
8 Изнемощях и премного съм смазан, Охкам {Еврейски: Рикая.} поради безпокойствието на сърцето си.
9 Господи, <известно е> {"е" да не се чете - печатна грешка в изданието от 1940 г.} пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
10 Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
11 Приятелите ми и близките ми странят от язвата ми, И роднините ми стоят надалеч.
12 Също и ония, които искат живота ми, турят примки <за мене>; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
13 Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
14 Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
15 Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
16 Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
17 Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
18 Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
19 Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
20 Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
21 Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отдалечиш от мене.
22 Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
25 Далет. Душата ми прилепна за пръстта; Съживи ме според словото Си.
26 Изявих пътищата си, и Ти си ме послушал; Научи ме на повеленията Си.
27 Направи ме да разбирам пътя на Твоите правила, Така да размишлявам за Твоите чудесни дела.
28 Душата ми се топи от тъга; Укрепи ме според словото Си.
29 Отдалечи от мене пътя на лъжата, И благоволи да ми дадеш <да съблюдавам> закона Ти.
30 Пътят на истината избрах; Твоите съдби поставих <пред себе си>.
31 Прилепих се към Твоите свидетелства; Господи, да ме не посрамиш.
32 Ще тичам по пътя на Твоите заповеди, Когато разшириш сърцето ми.
33 Хе. Господи, научи ме пътя на Твоите повеления, И аз ще го пазя до край.
34 Вразуми ме, и ще държа закона Ти. Да! ще го пазя от все сърце.
35 Управяй ме в пътя на Твоите заповеди, Защото в него се наслаждавам.
36 Приклони сърцето ми към Твоите свидетелства, А не към сребролюбие.
37 Отвърни очите ми да не гледат суета, И съживи ме в пътищата Си.
38 Потвърди словото Си към слугата Си, Което <ще води> към страх от Тебе.
39 Отвърни от мене укора, от който се боя, Защото Твоите съдби са добри.
40 Ето, копнея за Твоите правила; Съживи ме чрез правдата Си.
41 Вав. Нека дойдат върху мене и Твоите милости, Господи, Твоето спасение, според словото Ти.
42 Ще имам какво да отговоря на онзи, който ме укорява, Защото уповавам на Твоето слово.
43 И не отнемай съвсем словото на истината от устата ми, Защото се надявах на Твоите съдби.
44 Така ще пазя Твоя закон постоянно На вечни векове;
45 И ще ходя на широко, Защото потърсих Твоите правила.
46 Ще говоря за Твоите свидетелства и пред царе, И няма да се посрамя;
47 И ще се наслаждавам в Твоите заповеди, Които възлюбих;
48 Също и ще повдигам ръцете си към Твоите заповеди, които възлюбих, И ще размишлявам за повеленията Ти.
16 А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и всичките люде, които бяха в стана, потрепераха.
17 Тогава Моисей изведе людете из стана, за да посрещнат Бога; и застанаха под планината.
18 А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът и се дигаше, като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно.
19 И когато тръбният глас се усилваше Моисей говори, и Бог му отговори с глас.
20 И Господ слезе на върха на Синайската планина. И Господ повика Моисея до върха на планината; и Моисей се възкачи.
21 Тогава рече Господ на Моисея: Слез, заръчай на людете да се не спуснат към Господа, за да гледат и паднат мнозина от тях.
22 Така и свещениците, които се приближават при Господа, нека се осветят, за да не нападне Господ на тях.
23 А Моисей рече Господу: Людете не могат да се възкачат на Синайската планина, защото Ти си ни заповядал, казвайки: Постави прегради около планината и освети я.
24 Но Господ му каза: Иди, слез, <после> да се качиш, ти и Аарон с тебе; а свещениците и людете да се не спускат и да се не качват към Господа, за да не нападне Той на тях.
25 Моисей, прочее, слезе при людете и им каза това.
15 <в Него>, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание;
16 понеже чрез Него бе създадено всичко, <което е> на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено;
17 и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява.
18 И глава на тялото, <то ест>, на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко.
19 Защото <Отец> благоволи да всели в Него съвършената пълнота,
20 и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, <пролята> на Неговия кръст.
21 И вас, които бяхте някога отстранени и по разположение врагове в злите си дела,
22 примири сега чрез <Неговата> смърт в плътското Му тяло, да ви представи пред Себе Си свети, непорочни и безупречни,
23 ако останете основани и твърди във вярата, и без да се помръднете от надеждата, <открита вам> в благовестието, което сте чули, и което е било проповядано на всяка твар под небесата, на което аз Павел станах служител.
13 Тогава идва Исус от Галилея на Иордан при Иоана за да се кръсти от него.
14 А Иоан Го възпираше, казвайки: Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, и Ти ли идеш при мене?
15 А Исус в отговор му рече: Остави <Ме> сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко що е право. Тогава Иоан го остави.
16 И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, и видя Божият Дух, че слиза като гълъб и се спускаше на Него;
17 и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение.
© 1995-2005 by Bibliata.com