Book of Common Prayer
Псалом Асафов.
78 (A)Боже, езичници дойдоха в Твоето наследие, оскверниха светия Твой храм, Иерусалим обърнаха на развалини;
2 (B)труповете на Твоите раби предадоха за храна на птиците небесни, телата на Твоите светии – на земните зверове;
3 (C)проляха кръвта им като вода около Иерусалим, и нямаше, кой да ги погребе.
4 (D)Станахме за присмех на съседите си, срам и поругание за околните си.
5 (E)Докога, Господи, ще се гневиш непрестанно, докога ще пламти Твоята ревност като огън?
6 (F)Излей гнева Си върху народите, които Те не познават, и върху царствата, които не призовават Твоето име,
7 защото те изпоядоха Иакова и жилището му опустошиха.
8 (G)Не ни спомняй греховете на нашите деди, скоро да ни изпреварят Твоите щедрости, защото сме много изтощени.
9 Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на името Си; избави ни и прости ни греховете наши заради Твоето име!
10 (H)Защо езичниците да казват: „де е техният Бог?“ Дано пред очите ни стане известно между езичниците отмъщението за пролятата кръв на Твоите раби.
11 (I)Да дойде пред Твоето лице стенанието на затворника; със силата на Твоята мишца запази обречените на смърт.
12 (J)Седмократно върни в пазвата на нашите съседи хулите, с които хулеха Тебе, Господи.
13 (K)А ние, Твой народ и овци на Твоето пасбище, вечно ще Те славим и от рода в род ще разгласяме Тебе хвала.
45 (A)Иосиф не можеше повече да се сдържа пред всички, които стояха около него, и викна: отстранете всички от лицето ми. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си.
2 И заплака с висок глас, та чуха египтяните, чу и домът фараонов.
3 Иосиф каза на братята си: аз съм Иосиф! Жив ли е още баща ми? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха пред него.
4 (B)И рече Иосиф на братята си: приближете се до мене. Те се приближиха. Той рече: аз съм Иосиф, вашият брат, когото вие продадохте в Египет;
5 (C)но сега не скърбете и не жалете, задето сте ме продали тука, защото Бог ме прати пред вас, за да запазя живота ви;
6 защото тази е втора година, откак е глад по земята: (остават) още пет години, в които не ще се ни оре, ни жъне;
7 Бог ме изпрати пред вас, за да ви оставя на земята и да запазя живота ви с голямо избавление.
8 (D)И тъй, не вие ме пратихте тука, но Бог, Който ме и постави баща на фараона и господар на целия му дом и началник над цялата Египетска земя.
9 (E)Идете по-скоро при баща ми и му кажете: тъй каза син ти Иосиф: Бог ме постави господар над цял Египет; дойди при мене, не се бави;
10 (F)ти ще живееш в земята Гесем и ще бъдеш близо до мене, ти, и синовете ти, и твоите внуци, и дребният и едрият ти добитък, и всичко твое;
11 и ще те изхраня там, защото глад ще има още пет години, та да не паднеш в немотия, ти, и домът ти, и всичко твое.
12 И ето, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста говорят с вас;
13 а на баща ми кажете за всичката ми слава в Египет и за всичко, що видяхте, и доведете по-скоро баща ми тука.
14 (G)И хвърли се върху шията на брата си Вениамина, и плака; плака и Вениамин на неговата шия.
15 (H)И целува всичките си братя и плака, като ги прегръщаше. След това говориха с него братята му.
32 Пък аз искам вие да бъдете без грижи. Нежененият се грижи за Господни работи – как да угоди Господу;
33 а жененият се грижи за световни работи – как да угоди на жената.
34 Има разлика между жена и девица; неомъжената се грижи за Господни работи – как да угоди Господу, за да стане света телом и духом. А омъжената се грижи за световни работи – как да угоди на мъжа си.
35 Говоря ви това за ваша полза; не за да ви метна примка, а за благоприлично и постоянно служене Господу безпрепятствено.
36 Ако някой мисли, че е неприлично девицата му да остане тъй в напреднала възраст, той нека прави каквото иска: няма да сгреши; нека такива се омъжват.
37 Но който е непреклонно твърд в сърцето си, без да е в нужда и е властен над волята си, па реши в сърцето си да пази своята девица, той добре прави.
38 Така щото и оня, който омъжва девицата си, добре прави, но оня, който я не омъжва, по-добре прави.
39 (A)Жената е свързана чрез закона, докле е жив мъж ѝ; ако пък умре мъж ѝ, тя е свободна да се омъжи за когото иска, но само в име Господне.
40 Но тя е по-блажена, ако си остане тъй, според моето мнение; а мисля, че и аз имам Дух Божий.
6 (A)Оттам Той излезе и дойде в отечеството Си; а учениците Му Го следваха.
2 (B)Като настана събота, Той захвана да поучава в синагогата; и мнозина, които слушаха, с учудване говореха: откъде у Него това? Каква е тая мъдрост, която Му е дадена, че се вършат такива чудеса чрез ръцете Му?
3 (C)Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона? И не са ли тук между нас сестрите Му? И падаха в съблазън поради Него.
4 (D)А Иисус им казваше: пророк не бива без почит, освен в отечеството си, между сродници и у дома си.
5 И не можеше да извърши там никакво чудо; само малцина болни изцери, като възложи ръце върху им.
6 (E)И се чудеше на неверието им. И ходеше по околните села и поучаваше.
7 (F)Като повика дванайсетте, начена да ги разпраща по двама, и им даде власт над нечистите духове.
8 И им заповяда, нищо да не взимат за по път, освен една тояга: ни торба, ни хляб, ни пари в пояса,
9 но да се обуват в прости обуща и да не обличат две дрехи.
10 И рече им: ако някъде влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам.
11 (G)И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха от нозете си, за свидетелство срещу тях. Истина ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на оня град.
12 Те тръгнаха и проповядваха покаяние;
13 (H)изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с елей, и ги изцеряваха.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.