Book of Common Prayer
(Хвалебна песен Давидова. При съграждане дома Господен.)
95 (A)Възпейте Господу песен нова, възпейте Господу, цяла земьо;
2 пейте Господу, благославяйте името Му, благовестете от ден на ден Неговото спасение;
3 разгласяйте между народите славата Му, по всички племена – чудесата Му;
4 (B)защото велик е Господ и достохвален, по-страшен е Той от всички богове.
5 (C)Защото всички богове на народите са идоли, а Господ небесата сътвори.
6 (D)Слава и величие са пред лицето Му, сила и великолепие – в светилището Му.
7 (E)Въздайте Господу, племена народни, въздайте Господу слава и чест;
8 въздайте Господу слава на името Му, носете дарове и идете в Неговите двори;
9 поклонете се Господу със свето благолепие. Трепери пред лицето Му, цяла земьо!
10 (F)Кажете на народите: Господ царува! затова е твърда вселената, няма да се поклати. Той ще съди народите по правда.
11 (G)Да се веселят небесата и да тържествува земята; да шуми морето и онова, що го изпълня;
12 нека се радва полето и всичко, що е в него, и да ликуват всички дъбравни дървета
13 (H)пред лицето на Господа, защото иде, защото Той иде да съди земята. Той ще съди вселената по правда, и народите – по Своята истина.
1-2 Началнику на хора. Псалом Давидов. За спомен.
Побързай, Боже, да ме избавиш, побързай, Господи, да ми помогнеш.
3 (A)В стид и срам да потънат, които търсят душата ми! Да бъдат обърнати назад и да бъдат предадени на присмех ония, които ми желаят зло!
4 (B)Да бъдат обърнати назад, задето ме хулеха ония, които ми казваха: о, добре, добре!
5 Нека се зарадват и развеселят за Тебе всички, които Те търсят, и които обичат Твоето спасение, непрестанно да казват: велик е Бог!
6 Аз пък съм беден и сиромах; Боже, побързай към мене! Ти си помощ моя и Избавител мой! Господи, не се забавяй!
Учение Асафово.
73 (A)Защо, Боже, си ни отхвърлил завинаги? Защо гневът Ти се е разпалил против овците на Твоето пасбище?
2 (B)Спомни си Твоя народ, който Ти от старо време си придобил и изкупил за дял на Твоето притежание, спомни си тая Сион планина, на която си се заселил.
3 Подигни стъпките Си към вековните развалини: врагът разруши всичко в светилището.
4 (C)Рикат Твоите врагове всред събранията Ти; поставили са своите знакове, вместо нашите знамена;
5 изглеждаха като някой, който дига брадва върху сплетените на дърво клони;
6 и сега всички резби в него изведнъж разрушиха с топори и секири;
7 (D)предадоха на огън Твоето светилище; съвсем оскверниха жилището на Твоето име;
8 рекоха в сърцето си: „да ги разорим съвсем“, – и изпогориха всички места на Божиите събрания по земята.
9 (E)Нашите знакове не виждаме, няма вече пророк и няма с нас никой, който да знае, докога ще трае това.
10 Докога, Господи, ще ни кори врагът? противникът вечно ли ще хули Твоето име?
11 Защо отдръпваш ръката Си и десницата Си? Порази ги отсред недрата Си,
12 Боже, Царю мой отвека, Който извършваш спасение сред земята!
13 (F)Със силата Си Ти раздвои морето, във водата строши главите на змейовете;
14 Ти строши главата на левиатана, даде го за храна на людете (етиопски) в пустинята;
15 (G)Ти пресече извори и потоци, Ти пресуши буйни реки.
16 Твой е денят и Твоя е нощта: Ти си приготвил светилата и слънцето;
17 (H)Ти си установил всички предели на земята, лято и зима Ти си наредил.
18 (I)Спомни си, прочее: врагът кори Господа, и люде безумни хулят Твоето име.
19 Не предавай на зверове душата на Твоята гургулица; не забравяй завинаги събранията на Твоите бедни.
20 Милостно погледни на Своя завет, защото всички мрачни места по земята се изпълниха с насилнишки жилища.
21 (J)Да се не върне посрамен потиснатият; сиромах и беден да възхвалят Твоето име.
22 (K)Стани, Боже, защити делото Си, спомни всекидневната хула към Тебе от безумния;
23 не забравяй вика на Твоите врагове, шумът на тия, които въстават против Тебе, непрестанно се подига.
43 Гладът се усили в страната.
2 (A)И когато те изядоха житото, що бяха донесли от Египет, баща им каза: идете пак, та ни купете малко храна.
3 (B)А Иуда му каза: оня човек строго ни поръча, като рече: да се не явявате пред лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.
4 Ако пратиш с нас брата ни, ще отидем и ще ти купим храна;
5 (C)ако пък го не пратиш, няма да отидем; защото оня човек ни рече: да се не явявате пред лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.
6 Израил рече: защо ми сторихте такова зло, като казахте на оня човек, че имате още един брат?
7 (D)Те отговориха: оня човек разпитваше за нас и за рода ни, като думаше: жив ли е още баща ви? Имате ли друг брат? И ние му отговорихме на тия запитвания. Можехме ли да знаем, че ще ни каже: доведете брата си?
8 А Иуда каза на баща си Израиля: пусни момчето с мене, и ние ще станем и отидем, та да бъдем живи и да не умрем нито ние, нито ти, нито децата ни;
9 (E)аз отговарям за него, от моите ръце ще го искаш; ако ти го не доведа и не изправя пред лицето ти, ще остана виноват пред тебе през всички дни на живота си;
10 да не бяхме се бавили, досега щяхме да отидем два пъти.
11 Баща им Израил им каза: като е тъй, ето какво ще направите: вземете със себе си плодове от тая земя, и занесете подарък на оня човек малко балсам и малко мед, стиракса и смирна, фъстъци и миндали;
12 вземете и друго сребро в ръцете си; а среброто, което бе върнато и турено при устата на чувалите ви, върнете с ръцете си: може да е станало грешка;
13 вземете и брата си, па станете и идете пак при оня човек;
14 (F)а Всемогъщий Бог да ви даде да намерите милост пред оня човек, та да ви отпусне и другия ви брат, и Вениамина; аз пък, ако трябва вече да остана без деца, нека остана без деца.
15 И ония мъже взеха тия подаръци, взеха в ръце и двойно повече сребро, и Вениамина, па станаха та отидоха в Египет и се явиха пред Иосифа.
7 А за което ми бяхте писали – добре е за човека да се не допира до жена.
2 Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж.
3 (A)Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената – на мъжа.
4 Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената.
5 (B)Недейте се лишава един от други освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане.
6 Това обаче казвам като съвет, а не като заповед.
7 (C)Защото желая, всички човеци да са като мене; ала всеки си има своя дарба от Бога, един – тъй, други – инак.
8 А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене.
9 (D)Но, ако не се въздържат, нека се женят; защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват.
35 (A)Него ден вечерта им казва: да минем на отсрещната страна.
36 И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в кораба; имаше и други ладии с Него.
37 И подигна се голяма буря; а вълните прехвърляха в кораба, тъй че той вече се пълнеше с вода.
38 А Иисус беше заспал при кърмилото на възглавница. Будят Го и Му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме?
39 (B)И като се събуди, запрети на вятъра и каза на морето: млъкни, престани! И вятърът утихна, и настана голяма тишина.
40 И им рече: що сте тъй страхливи? Как нямате вяра!
41 И обзе ги голям страх, и казваха помежду си: кой ли е Този, та и вятърът, и морето Му се покоряват?
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.