Book of Common Prayer
Упование в Бога за избавление
56 (A)За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давид, когато филистимците го хванаха в Гет[a].
Смили се над мене, Боже, защото човек иска да ме погълне;
всеки ден, като воюва, ме притеснява.
2 (B)Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат;
защото мнозина са онези, които с гордост воюват против мене.
3 Когато съм в страх,
на Тебе ще уповавам.
4 (C)Чрез Бога ще хваля думите Му;
на Бога уповавам; няма да се боя;
какво ще ми стори човек[b]?
5 Всеки ден изопачават думите ми;
всичките им помисли са за зло против мене.
6 (D)Събират се, спотайват се, наблюдават стъпките ми,
сякаш причакват душата ми.
7 Ще се избавят ли чрез беззаконието?
Боже, повали с гняв тези племена.
8 (E)Ти си преброил скитанията ми;
сложи сълзите ми в съда Си;
не са ли те записани в Твоята книга?
9 (F)Тогава ще се върнат неприятелите ми назад в деня, когато Те призова;
това зная, защото Бог е с мене.
10 (G)Чрез Бога ще хваля думите Му;
чрез Господа ще хваля думите Му.
11 На Бога уповавам; няма да се боя;
какво ще ми стори човек?
12 Върху мене, Боже, са моите към Теб оброци;
ще Ти принеса благодарствени приноси.
13 (H)Понеже си избавил душата ми от смърт,
няма ли да избавиш и краката ми от подхлъзване,
за да ходя пред Бога в светлината на живите?
Молитва за помощ
57 (I)За първия певец, по „Не разорявай!“. Песен на Давид, когато побегна от Сауловото лице в пещерата[c].
Смили се над мене, о Боже, смили се над мене,
защото при Тебе прибягва душата ми.
Да! Под сянката на Твоите криле ще се скрия,
докато преминат тези бедствия.
2 (J)Ще викам към Всевишния Бог,
към Бога, Който действа за мене.
3 (K)Ще прати от небесата и ще ме избави,
когато ме укорява онзи, който иска да ме погълне. (Села.)
Бог ще изпрати милостта Си и истината Си.
4 (L)Душата ми е сред лъвове;
лежа между пламнали хора,
между човешки синове, чиито зъби са копия и стрели
и чийто език е остър меч.
5 (M)Възнеси се, Боже, над небесата;
славата Ти нека бъде по цялата земя.
6 (N)Мрежи приготвиха за стъпките ми;
душата ми се е навела;
изкопаха яма пред мене;
те сами паднаха в нея. (Села.)
7 (O)Непоколебимо е сърцето ми,
Боже, непоколебимо е сърцето ми;
ще пея, а още ще славословя.
8 (P)Събуди се, душо моя[d];
събуди се, псалтире и арфо; сам аз ще се събудя на ранина.
9 (Q)Ще Те хваля, Господи, между племената;
ще Те славословя между народите.
10 (R)Защото Твоята милост е велика дори до небесата
и Твоята вярност – до облаците.
11 (S)Възнеси се, Боже, над небесата;
славата Ти нека бъде по цялата земя.
Божествен съд над земните съдии
58 За първия певец, по „Не разорявай!“. Давидова песен.
Наистина с мълчание ли изказвате правда?
Праведно ли съдите, човешки синове?
2 (T)Не! В сърцето си вие вършите неправди,
претегляте насилието на ръцете си по земята.
3 (U)Още от рождението си нечестивите се отстраняват;
заблуждават, като говорят лъжи, щом се родят.
4 (V)Ядът им е като змийска отрова;
приличат на глухата аспида, който запушва ушите си
5 и не иска да чуе гласа на заклинателите,
колкото изкусно и да заклинат.
6 (W)Боже, счупи зъбите им в устата им;
Господи, строши челюстите на младите лъвове.
7 (X)Нека се излеят като води, които оттичат;
когато прицелва стрелите си, нека бъдат като разсечени.
8 (Y)Нека изчезнат като охлюв, който се разтопява;
като пометнато на жена, нека не видят слънцето.
9 (Z)Преди да усетят котлите ви огъня от тръните,
сурови или обгорели, Той ще ги помете с вихрушка.
10 (AA)Праведният ще се зарадва, когато види възмездието;
ще измие краката си в кръвта на нечестивия;
11 (AB)така че всеки ще казва: Наистина има награда за праведния;
наистина има Бог, Който съди земята.
Молитва за защита
64 За първия певец. Давидов псалом.
Послушай гласа ми, Боже, като се оплаквам;
опази живота ми от страх от неприятеля.
2 Покрий ме от тайния съвет на злодеите,
от сганта на беззаконниците,
3 (A)които острят езика си като меч
и прицелват горчиви думи като стрели,
4 за да прострелят тайно непорочния;
внезапно го прострелват и не се боят.
5 (B)Насърчават се в едно зло намерение,
наговарят се да поставят скришно примки
и казват: Кой ще ги види?
6 Измислят беззакония;
казват: Изпълнихме добре обмислено намерение.
А и вътрешната мисъл и сърцето на всеки от тях са дълбоки.
7 (C)Но Бог ще ги простреля;
от внезапна стрела ще бъдат ранени.
8 (D)Така собственият им език, като ги осъжда, ще ги спъне;
всички, които ги гледат, ще поклащат глава.
9 (E)И всички хора ще се убоят;
ще разгласят делото на Бога,
защото ще разберат действието Му.
10 (F)Праведният ще се развесели в Господа и ще уповава на Него;
и ще се хвалят всички, които са с право сърце.
Божията сила и благост
65 (G)За първия певец, Давидов псалом. Песен.
Теб чака хваление, Боже, в Сион;
и пред Тебе ще се изпълни оброкът.
2 Ти, Който слушаш молитва,
при Тебе ще идва всяка твар.
3 (H)Беззакония ме надвиха;
но престъпленията ни – Ти ще ги очистиш.
4 (I)Блажен човекът, когото избираш
и приемаш, за да живее в Твоите дворове;
ще се наситим от благата на Твоя дом,
на святия Ти храм.
5 (J)С ужасни неща ще ни отговаряш в правда,
Боже, Избавителю наш,
надеждо на всичките земни краища
и на онези, които са далеч по море –
6 (K)Ти, Който със силата Си утвърждаваш планините,
препасан с могъщество,
7 (L)Който правиш да утихва шумът на морето,
бученето на вълните му и размирието на племената.
8 Така и тези, които живеят по краищата на земята, се боят от Твоите знамения.
Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта;
9 (M)като посещаваш земята и я напояваш,
Ти я обогатяваш преизобилно.
Реките Божии са пълни с вода,
за да дадеш жито на народа Си,
защото така си приготвил земята;
10 като напояваш нейните бразди,
изравняваш буците ѝ;
като я размекваш с капките на дъжда,
благославяш поникналото от нея;
11 върху годината на благостта Си слагаш венец
и от следите Ти капе тлъстина.
12 Пасбищата на пустинята капят от изобилията си
и хълмовете се опасват с радост;
13 (N)ливадите се обличат със стада
и долините се покриват с жито;
възклицават, също и пеят.
Заговор срещу Неемия
6 (A)А Санавалат, Товия, арабинът Гисам и останалите от неприятелите ни, като чуха, че съм бил изградил стената и че не останало вече пролом в нея, ако и да не бях поставил врати на портите до онова време,
2 (B)Санавалат и Гисам пратиха до мене да кажат: Ела, нека се срещнем в едно от селата на Оновото поле. Но те възнамеряваха да ми сторят зло.
3 Аз им пратих хора да кажат: Голяма работа върша и не мога да сляза; защо да се спира работата, като я оставя и сляза при вас?
4 И пращаха до мене четири пъти по същия начин; но аз им отговарях все така.
5 Тогава за пети път Санавалат прати слугата си до мене по същия начин с отворено писмо в ръката му,
6 (C)в което беше писано: Носи се слух между народите, пък и Гисам казва, че ти и юдеите мислите да се надигнете, поради която причина ти и градиш стената; и според тези думи ти искаш да им станеш цар.
7 Назначил си още и пророци да разгласяват за тебе в Йерусалим, като казват: Цар има в Юдея. И сега ще бъде известено на царя според тези думи. И така, ела сега и нека се съветваме заедно.
8 Тогава пратих до него хора да кажат: Няма такова нещо, каквото ти казваш; а ти си измисляш от себе си.
9 Защото те всички искаха да ни плашат, като казваха: Ръцете им ще отслабнат от работата и няма да я свършат. А сега, о Боже, подкрепи Ти ръцете ми.
10 Тогава аз отидох в къщата на Семая, син на Делайя, Метавеиловия син, който беше затворен; и той ми каза: Нека се срещнем в Божия дом, сред храма, и нека затворим вратите на храма; защото тези идват да те убият, да! Тази нощ ще дойдат да те убият.
11 Но аз отговорих: Човек като мене бива ли да бяга? И кой човек като мене би влязъл в храма, за да избави живота си? Не искам да вляза.
12 (D)И познах, че, ето, Бог не беше го пратил; но той от себе си произнесе това пророчество против мен и Товия и Санавалат го бяха подкупили.
13 С тази цел беше подкупен – да се уплаша, за да направя така и да съгреша, и те да имат причина да злословят, за да ме укорят.
14 (E)Спомнѝ си, Боже мой, за Товия и Санавалат според тези техни дела, още и за пророчицата Ноадия и за другите пророци, които искаха да ме плащат.
Завършване на стената
15 Така стената бе завършена на двадесет и петия ден от месец Елул за петдесет и два дни.
16 (F)И когато чуха това всичките ни неприятели, тогава всички езичници около нас се уплашиха и много се снишиха пред своите очи, защото познаха, че това дело стана от нашия Бог.
17 При това в онези дни Юдовите благородни пращаха често писма до Товия и писма от Товия идваха до тях.
18 Защото в Юдея имаше мнозина, които се бяха заклели да му бъдат верни, понеже беше зет на Сехания, Араховия син, и синът му Йоанан беше взел за жена дъщерята на Месулам, Варахиевия син.
19 Също така приказваха пред мене за неговите благодеяния, а моите думи донасяха на него. И Товия пращаше писма, за да ме уплаши.
Ангелът с малкия свитък
10 (A)И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак; над главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето и краката му – като огнени стълбове.
2 (B)Той държеше в ръката си разгъната книжка; и като стъпи с десния си крак в морето, а с левия – на земята,
3 (C)извика с висок глас, както реве лъв; и когато извика, седемте гръма издадоха своите гласове.
4 (D)И след като седемте гръма издадоха своите гласове, аз се готвех да запиша, но чух глас от небето, който каза: Запечатай това, което изговориха седемте гръма, и не го пиши.
5 (E)А ангелът, когото видях да стои в морето и на земята, издигна десницата си към небето
6 (F)и се закле в Живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че няма да има вече време,
7 (G)но че в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава ще се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците.
8 (H)А гласът, който чух от небето, проговори пак към мен и ми каза: Иди, вземи разгънатата книга, която е в ръката на ангела, който стои на морето и на земята.
9 (I)И така, отидох при ангела и му казах да ми даде книжката. Той ми отвърна: Вземи и я изяж; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед.
10 (J)И така, взех книжката от ръката на ангела и я изядох, и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, в корема ми стана горчиво.
11 Тогава ми бе казано: Трябва пак да пророкуваш за много народи и племена, езици и царе.
Обяснение на притчата за житото и плевелите
36 Тогава Той остави народа и дойде в къщата. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.
37 А Той им отговори: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;
38 (A)нивата е светът; доброто семе, това са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукавия;
39 (B)неприятелят, който ги пося, е дяволът; жътвата е свършекът на века; а жътварите са ангелите.
40 И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.
41 (C)Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко, което съблазнява, и онези, които вършат беззаконие,
42 (D)и ще ги хвърлят в огнената пещ; и там ще бъде плач и скърцане със зъби.
43 (E)Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.