Book of Common Prayer
Молитва на предаден от приятели
55 За първия певец, на струнни инструменти. Давидово поучение.
Послушай, Боже, молитвата ми.
И не се крий от молбата ми.
2 (A)Внимавай в мен и ми отговори.
Безпокоя се в тъгата си и стена –
3 (B)поради гласа на неприятеля,
поради притеснението на нечестивия;
защото приписват на мене беззаконие
и с гняв враждуват против мене.
4 (C)Сърцето ми тъжи дълбоко в мен
и смъртен ужас ме нападна;
5 страх и трепет ме връхлетяха
и ужас ме потопи.
6 И казах: Дано да имах криле като на гълъба!
Щях да отлетя и да си почина.
7 Ето, щях да бягам надалеч,
щях да живея в пустинята.
(Села.)
8 Щях да ускоря бягането си
надалеч от вихъра и от бурята.
9 (D)Опропасти ги, Господи, и раздели съвета[a] им;
защото видях насилие и разпри в града.
10 Денем и нощем го обикалят по стените му
и беззаконие и зло има сред него;
11 нечестие има в него;
угнетение и измама не се отдалечават от улиците му.
12 (E)Понеже не беше неприятел, който ме укори –
това бих претърпял, –
нито беше онзи, който ме мразеше, който се повдигна против мене –
тогава бих се скрил от него,
13 (F)а ти, човек, равен на мене,
другар мой и мой близък приятел.
14 (G)Заедно разговаряхме сладко,
с множеството ходехме в Божия дом.
15 Нека дойде ненадейно смърт на тях,
нека слязат живи в преизподнята;
защото в жилищата им и в сърцата им има злодеяние.
16 Но аз към Бога ще извикам;
и Господ ще ме избави.
17 (H)Вечер, сутрин и на обяд ще се оплаквам и ще стена;
и Той ще чуе гласа ми.
18 (I)Ще избави душата ми и ще я успокои от битката, развихрила се против мене;
защото мнозина са с мене.
19 (J)Бог, Който се е възцарил преди вековете,
ще чуе и ще ги съкруши (Села.),
ще съкруши хората, които неизменимо[b]
не се боят от Бога.
20 (K)Всеки един от тях протяга ръце против онези, които са в мир с него;
нарушава съюза си.
21 (L)Устата му са по-мазни от масло,
но в сърцето му има война;
думите му са по-меки от дървено масло,
но пак са оголени саби.
22 (M)Възложи на Господа това, което ти е възложил, и Той ще те подпре;
никога няма да допусне да се поклати праведният.
23 (N)Но Ти, Боже, ще ги сведеш в гибелния ров;
мъже кръвопийци и измамници няма да стигнат и до половината от дните си;
а аз ще уповавам на Тебе.
Възхвала на Божията вярност и милост
138 (A)Давидов псалом.
Ще Те славя от все сърце,
ще Ти пея хваления пред боговете,
2 (B)ще Ти се поклоня пред святия Твой храм
и ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за верността Ти,
защото си възвеличил думата Си повече от цялото Си име.
3 В деня, когато извиках, Ти ме послуша;
ободрил си ме със сила в душата ми.
4 (C)Ще Те прославят, Господи, всички земни царе,
когато чуят думите на Твоите уста.
5 Да! Ще възпяват пътищата Господни,
че голяма е славата Господня.
6 (D)Защото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа към смирения;
а високоумния познава отдалеч.
7 (E)Даже ако премина през утеснение, Ти ще ме съживиш;
ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми;
и десницата Ти ще ме избави.
8 (F)Господ ще извърши това, което е потребно за мене.
Господи, понеже милостта Ти трае довека,
не оставяй делата на Своите ръце.
Божието неограничено знание и грижа
139 (G)За първия певец. Давидов псалом.
Господи, опитал си ме и си ме познал.
2 (H)Ти познаваш сядането ми и ставането ми;
разбираш помислите ми отдалеч.
3 (I)Издирваш ходенето ми и лягането ми
и знаеш всичките ми пътища.
4 (J)Защото преди думата да е още на езика ми,
ето, Господи, Ти я знаеш цялата.
5 Ти си пред мен и зад мен
и си сложил върху мене ръката Си.
6 (K)Това знание е пречудно за мене;
високо е; не мога да го стигна.
7 (L)Къде да отида от Твоя Дух?
Или от присъствието Ти къде да побегна?
8 (M)Ако възляза на небето, Ти си там;
ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.
9 Ако взема крилете на зората
и се заселя в най-далечните краища на морето,
10 и там ще ме води ръката Ти
и Твоята десница ще ме държи.
11 Ако кажа: Поне тъмнината ще ме покрие
и светлината около мене ще стане на нощ,
12 (N)то и самата тъмнина не скрива нищо от Теб,
а нощта свети като ден:
за Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
13 Защото Ти си създал чреслата ми,
обвил си ме в утробата на майка ми.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен;
чудни са Твоите дела
и душата ми добре знае това.
15 (O)Костите ми не се укриха от Тебе,
когато в тайна бях изграждан
и в дълбочините на земята
ми бе давана разнообразната ми форма.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество;
и в Твоята книга бяха записани
всичките ми определени дни,
докато още не съществуваше нито един от тях.
17 (P)И колко скъпоценни за мене са тези Твои помисли, Боже!
Колко голям е броят им!
18 Ако бих поискал да ги изброя,
те са по-многобройни от пясъка;
събуждам ли се, още съм с Тебе.
19 (Q)Непременно ще поразиш нечестивите, Боже;
и така, отдалечете се от мене, кръвожадни мъже.
20 (R)Защото говорят против Тебе нечестиво
и враговете Ти се надигат против Тебе заради суета.
21 (S)Не мразя ли, Господи, онези, които мразят Теб?
И не се ли гнуся от онези, които се надигат против Тебе?
22 Със съвършена омраза ги мразя,
за неприятели ги смятам.
23 (T)Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми;
опитай ме и разбери мислите ми;
Съпротива при построяването на стената
4 (A)А Санавалат, когато чу, че ние сме градили стената, се разгневи, възнегодува силно и се присмя на юдеите.
2 И говорѝ пред братята си и пред самарийската войска: Какво правят тези окаяни юдеи? Ще се закрепят ли? Ще жертват ли? Ще свършат ли за един ден? Ще съживят ли камъните от купищата пръст, като са изгорели?
3 (B)А амонецът Товия, който беше при него, каза: Даже това, което градят, ако лисица се покачи по него, ще събори каменната им стена.
4 (C)Чуй, Боже наш, защото сме презрени, обърни укора им върху собствените им глави и ги предай на разграбване в земя, където ще са пленници.
5 (D)Не покривай беззаконието им и грехът им да не се изличи пред Тебе; защото Те разгневиха пред тези, които градят.
6 Така съградихме стената; и стената бе свързана цялата до половината от височината си; защото народът имаше присърце работата.
7 (E)Но когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че поправянето на йерусалимските стени напредвало и че проломите почнали да се затварят, много се разгневиха;
8 (F)и всички заедно се наговориха да дойдат и да воюват против Йерусалим, и да го разрушат.
9 (G)А ние се помолихме на своя Бог и поставихме стражи да пазят против тях денем и нощем, понеже се бояхме от тях.
10 Но Юда каза: Силата на носачите на товари вече отслабна, а пръстта е много; ние не можем да градим стената.
11 А неприятелите ни казаха: Няма да усетят, нито да видят, докато дойдем сред тях и ги избием, и спрем работата.
12 И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, казаха ни десет пъти: Към която страна и да се обърнете, оттам ще дойдат върху нас.
13 Затова поставих зад по-ниските места в стената, зад по-изложените места – поставих народа по семействата им с мечовете им, с копията им и с лъковете им.
14 (H)След като разгледах, станах и казах на благородните, на по-първите хора и на останалия народ: Не се бойте от тях; помнете великия и страшния Господ и се бийте за братята си, за синовете и дъщерите си, за жените и домовете си.
15 (I)А когато неприятелите ни чуха, че намерението им ни е било известно и че Бог е осуетил проекта им, ние всички се върнахме на стената, всеки към работата си.
16 И от това време нататък половината от слугуващите ми бяха на работата, а другата половина от тях държаха копията, малките щитове, лъковете и броните; и началниците насърчаваха[a] целия Юдов дом.
17 Всеки един от онези, които градеха стената и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието;
18 и всеки от зидарите имаше меча, си опасан на кръста си, и така градеше. А този, който свиреше с тръбата, беше до мене.
19 Тогава казах на благородните, на по-първите хора и на останалия народ: Работата е по-голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от друг;
20 (J)затова, където чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог ще воюва за нас.
21 Така вършехме работата; половината от тях държаха копията от зазоряването до появяването на звездите.
22 И в същото време казах на народа: Всеки със слугата си нека нощува сред Йерусалим, за да ни бъдат стражи нощем, а да работят денем.
23 И така, нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха – никой от нас не събличаше дрехите си; всеки държеше оръжието си даже когато отиваше на водата да се мие.
4 (A)И чух числото на подпечатаните – сто четиридесет и четири хиляди подпечатани от всички племена на израилтяните;
5 от Юдовото племе – дванадесет хиляди подпечатани; от Рувимовото племе – дванадесет хиляди; от Гадовото племе – дванадесет хиляди;
6 от Асировото племе – дванадесет хиляди; от Нефталимовото племе – дванадесет хиляди; от Манасиевото племе – дванадесет хиляди;
7 от Симеоновото племе – дванадесет хиляди; от Левиевото племе – дванадесет хиляди; от Исахаровото племе – дванадесет хиляди;
8 от Завулоновото племе – дванадесет хиляди; от Йосифовото племе – дванадесет хиляди; от Вениаминовото племе – дванадесет хиляди подпечатани.
9 (B)След това видях, и ето, голямо множество, което никой на можеше да изброи, от всеки народ и от всички племена и езици, стоящи пред престола и пред Агнеца, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си,
10 (C)и викаха с висок глас: Спасението е от нашия Бог, Който седи на престола, и от Агнеца!
11 (D)И всички ангели стояха около престола и около старейшините и четирите живи същества; и паднаха на лицето си пред престола и се поклониха на Бога, като казваха:
12 (E)Амин! Благословение, слава и премъдрост, благодарност и почит, сила и могъщество на нашия Бог до вечни векове. Амин.
13 (F)Тогава един от старейшините проговори, като ми каза: Тези, облечени в бели дрехи, кои са и откъде са дошли?
14 (G)Аз му отговорих: Господине, ти знаеш. А той ми каза: Това са онези, които излизат от голямата скръб; и са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнеца.
15 (H)Затова са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм; и Седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях.
16 (I)Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги порази слънцето, нито някой пек;
17 (J)защото Агнецът, Който е посред престола, ще им бъде пастир и ще ги изведе при извори с течащи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им.
Притча за синаповото зърно
31 (A)Друга притча им предложи: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;
32 то наистина е по-малко от всички семена, но когато порасне, е по-голямо от градинските растения и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му.
Притча за кваса
33 (B)Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото.
34 (C)Всичко това Исус изказа на народа с притчи и без притчи не им говореше;
35 (D)за да се изпълни казаното чрез пророка:
„Ще отворя устата Си в притчи;
ще изкажа скритото още от създанието на света.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.