Book of Common Prayer
Псалом Асафов.
81 Бог застана в събранието на боговете; всред боговете произнесе съд:
2 (A)докога ще съдите несправедливо и ще показвате пристрастие към нечестивците?
3 Давайте правосъдие на сиромах и на сирак; бъдете справедливи към потиснат и беден;
4 (B)отървайте сиромаха и бедния, изтръгвайте го из ръката на нечестивците.
5 (C)Не знаят, не разбират, в тъма ходят; всички земни основи се клатят.
6 (D)Аз рекох: вие сте богове, вие сте всички синове на Всевишния;
7 (E)но вие ще умрете като човеци, и ще паднете като всички князе.
8 (F)Дигни се, Боже, съди земята, защото Ти ще наследиш всички народи.
82 Песен. Псалом Асафов.
2 (G)Боже, не премълчавай, не бъди безмълвен! Не оставай в покой, Боже,
3 защото, ето Твоите врагове шумят, и ония, които Те мразят, са дигнали глава;
4 (H)против Твоя народ съставиха коварен заговор и се съветват против ония, които Ти пазиш;
5 (I)казаха: „да отидем и да ги изтребим измежду народите, та да се не споменува вече име Израил.“
6 Сговориха се единодушно, сключиха против Тебе съюз:
7 селищата Едомови и измаилтяни, Иоав и агаряни;
8 (J)Гевал, Амон, Амалик и филистимци с жителите тирски.
9 (K)Присъедини се към тях и Асур: те станаха мишца за синовете Лотови.
10 (L)Стори им същото, каквото на мадиамците, каквото на Сисара, каквото на Иавина при поток Кисон,
11 които бидоха изтребени в Аендор и станаха тор за земята.
12 (M)Постъпи с тях, с техните князе, както с Орива и Зива и с всички техни вождове, както със Зевея и Салмана,
13 които казаха: „да си вземем за владение Божиите селища“.
14 (N)Боже мой! нека бъдат те като прах във вихрушка, като слама пред вятър.
15 Както огън изгаря гора, и както пламък опалва планини,
16 тъй и Ти ги погни с Твоята буря и с Твоята вихрушка ги докарай в смущение;
17 (O)изпълни лицата им с безчестие, та да потърсят Твоето име, Господи!
18 Да се посрамят и да се смутят навеки, да се посрамят и загинат,
19 (P)и да познаят, че Ти, Който едничък имаш име Господ, си Всевишний над цялата земя.
6 (A)Тогава пророческите синове казаха на Елисея: ето, мястото, дето живеем при тебе, е тясно за нас;
2 да идем до Иордан, да вземем оттам всеки по една греда и си направим там жилище. Той каза: идете.
3 А един каза: стори милост, дойди и ти с твоите раби. И той отговори: ще дойда.
4 И тръгна с тях, и дойдоха до Иордан, и взеха да секат дървета.
5 И когато един поваляше греда, брадвата му падна във водата. Той завика и каза: ах, господарю! а тя беше взета назаем!
6 Божият човек попита: де падна тя? Той му посочи мястото. Тогава Елисей отсече късче дърво, па го хвърли там, и брадвата изплува.
7 И каза: вземи си я. Той протегна ръка и я взе.
8 Сирийският цар тръгна на война против израилтяните и се съветваше със слугите си, думайки: в еди-кое си и едикое си място ще разположа своя стан.
9 Божият човек праща да кажат на израилския цар: пази се да не минаваш през онова място, защото там сирийци са залегнали.
10 И израилският цар праща разузнав ачи на онова място, за което му говореше Божият човек и го предпазваше; и се опази от там не веднъж и не дваж.
11 И смути се сърцето на сирийския цар поради това, и той повика слугите си и им каза: кажете ми, кой от нашите се сношава с израилския цар?
12 И каза един от слугите му: никой, господарю мой, царю; а пророк Елисей, който е в Израиля, обажда на израилския цар и ония думи, които ти говориш в спалнята си.
13 (B)И той каза: идете, узнайте, де е той, и аз ще пратя да го хванат. И му обадиха и казаха: ето, той е в Дотаим.
14 И изпрати там коне и колесници и много войска. Дойдоха нощем и обиколиха града.
15 Сутринта слугата на Божия човек стана и излезе. И ето, войска около града и коне и колесници. И слугата му каза: уви, господарю! какво да правим?
16 (C)Той отговори: не бой се, защото ония, които са с нас, са повече от ония, които са с тях.
17 (D)Елисей се молеше и думаше: Господи! отвори му очите да види. И Господ отвори очите на слугата, и той видя, и ето, цялата планина пълна с коне и огнени колесници около Елисея.
18 (E)Когато сирийци отидоха при него, Елисей се помоли Господу и каза: порази ги със слепота. И Господ ги порази със слепота, според думата Елисеева.
19 Елисей им каза: не е тоя пътят, не е и тоя градът; вървете подире ми, аз ще ви заведа при оногова, когото дирите. И ги заведе в Самария.
20 Когато дойдоха в Самария, Елисей каза: Господи! отвори им очите да видят. И Господ им отвори очите, и видяха, че са всред Самария.
21 Израилският цар, като ги видя, попита Елисея: да ги избия ли, отче мой?
22 (F)И той отговори: не ги избивай. Нима със сабята си и с лъка си ги плени, та да ги убиваш? Сложи им хляб и вода; нека ядат и пият, и да идат при господаря си.
23 Той им приготви голям обед, и те ядоха и пиха. Отпусна ги, и те отидоха при господаря си. Оттогава тия сирийски пълчища не ходиха вече в Израилевата земя.
9 Писах ви в писмото си – да нямате общение с блудници;
10 и не изобщо с блудниците на тоя свят, или с користолюбци, или с грабители, или с идолослужители, защото, инак, би трябвало да излезете от тоя свят.
11 (A)Но сега ви писах да не се сношавате с оногова, който, наричайки се брат, остава си блудник, или користолюбец, или идолослужител, или хулник, или пияница, или грабител; с такъв дори и да не ядете.
12 Защото моя работа ли е да съдя и външните? Не съдите ли вие вътрешните?
13 Външните пък ще съди Бог. Махнете, прочее, злия изпомежду си.
6 Смее ли някой от вас, кога има тъжба с другиго, да се съди пред нечестивците, а не пред светиите?
2 (B)Не знаете ли, че светиите ще съдят света? И ако светът бъде съден от вас, то вие недостойни ли сте да съдите най-малките работи?
3 Не знаете ли, че ангели ще съдим? А колко повече житейски работи?
4 Ако, прочее, имате съд за житейски работи, поставяйте за съдии унижените в църквата.
5 За ваш срам казвам: тъй ли няма помежду ви ни един мъдър, който да може да отсъжда между братята си?
6 А брат с брата се съди, и то пред неверници!
7 (C)Твърде срамотно е за вас вече това, че имате съдби помежду си; защо по-добре не си останете обидени? Защо по-добре не претърпите щета?
8 Но вие сами обиждате и ощетявате, и то братя.
38 (A)Слушали сте, че бе казано: „око за око, и зъб за зъб“.
39 (B)Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.
40 И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха.
41 И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две.
42 (C)Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем.
43 (D)Слушали сте, че бе казано: „обичай ближния си, и мрази врага си“.
44 (E)Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят,
45 (F)за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.
46 Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите?
47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?
48 И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.