Book of Common Prayer
26 (По слав. 25). Давидов псалом. Съди ме, Господи, защото съм ходил в незлобието си, Уповавал съм на Господа без да се колебая.
2 Изследвай ме, Господи, и изпитвай ме, Опитай вътрешностите ми и сърцето ми.
3 Защото Твоето милосърдие е пред очите ми. И аз съм ходил в истината Ти.
4 Не съм седял с човеци измамници, И с лицемерци няма да отида.
5 Мразя събранието на злосторниците, И с нечестивите няма да седна.
6 Ще измия в невинност ръцете си; Така ще обиколя олтара Ти, Господи,
7 За да възглася с глас на хваление, И да разкажа всички Твои чудесни дела.
8 Господи, любя местопребиванието на Твоя дом, И мястото на скинията на славата Ти.
9 Да не отнемеш душата ми заедно с грешните, Нито живота ми заедно с мъже кръвопийци;
10 В чиито ръце има злодеяние, И десницата им е пълна с подкупи.
11 А пък аз ще ходя в незлобието си; Изкупи ме и смили се за мене.
12 Ногата ми стои на равно място; В събранията ще благославям Господа.
28 (По слав. 27). Давидов псалом. Към тебе ще извикам, Господи, канаро моя; Не замълчавай към мене, Да не би, ако останеш мълчалив към мене, Да се оприлича на ония, които слизат в рова.
2 Послушай гласа на молбите ми, когато викам към Тебе, Когато дигам ръце към най-вътрешното на Твоето светилище.
3 Не ме завличай с нечестивите И с ония, които вършат беззаконие, Които говорят мир с ближните си, А в чието сърце има злоба.
4 Въздай им според делата им И според нечестието на постъпките им; Въздай им според делата на ръцете им; Отдай им каквото заслужават.
5 Понеже те не внимават на деянията на Господа Нито на делата на ръцете Му, Той ще ги събори, и няма да ги съгради.
6 Благословен да е Господ, Защото послуша гласа на молбите ми
7 Господ е сила моя и щит мой; На него е уповало сърцето ми, и Той ми помага; Затова се развесели сърцето ми, И с песните си ще Го възхваля,
8 Господ е сила на людете Си; Той е крепост за избавление на помазаника Си.
9 Избави людете Си и благослови наследството Си; Храни ги и носи ги да века.
36 (По слав. 35). За първия певец. Псалом на Господния слуга Давида. Беззаконието на нечестивия свидетелствува* на вътрешното ми сърце, Че чрез очите ми няма страх от Бога.
2 Защото той се лъже в своите очи. Че беззаконието му няма да се открие и да се намрази,
3 Думите на устата му са беззаконие и измама; Той не иска да бъде разумен за да прави добро.
4 Беззаконие измислюва на леглото си; Застава на недобър път; злото не мрази.
5 Господи, Твоето милосърдие стига до небето, Верността Ти до облаците;
6 Правдата Ти е като великолепните планини; Съдбите Ти са бездна голяма; Ти, Господи, запазваш човеци и животни.
7 Колко е скъпоценно Твоето милосърдие, Боже! Затова човешките чада прибягват под покрива на крилата Ти.
8 Ще се напояват от най-доброто+ на дома Ти. И от ръката на Твоите сладости ще им дадеш да пият.
9 Защото у Тебе е изворът на живота, В Твоята светлина ще видим светлина.
10 Простирай милосърдието Си към ония, които Те познават, И правдата Си към ония, които са с право сърце.
11 Нека не дойде против мене ногата на горделивите, Нито ръката на нечестивите да ме поклати.
12 Там паднаха ония, които вършат беззаконие; Повалиха си и не ще могат да станат.
39 (По слав. 38). За първия певец Едутун*. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият.
2 Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.
3 Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:
4 Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.
5 Ето направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
6 Наистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие.
7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.
8 Избави ме от всичките ми беззакония.
9 Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.
10 Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.
11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села).
12 Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи.
13 Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.
16 Да не изпитвате Господа вашия Бог, както го изпитвахте в Маса.
17 Да пазите прилежно заповедите на Господа вашия Бог, заявленията Му и повеленията Му, които ти заповяда.
18 И да вършиш това, което е право и добро пред Господа, за да ти бъде добре и да влезеш и завладееш добрата земя, за която Господ се е клел на бащите ти,
19 като изгониш всичките си неприятели от пред себе си, според както Господ каза.
20 Когато в идните времена синът ти те попита, казвайки: Що значат заявленията, повеленията и съдбите, които Господ нашият Бог ви е заповядал?
21 Тогава да кажеш на сина си: Бяхме роби на Фараона в Египет; а Господ ни изведе из Египет със силна ръка;
22 и Господ показа пред очите ни големи и страшни знамения и чудеса над Египет, над Фараона и над целия му дом;
23 а нас изведе от там, за да ни въведе в земята, за която се е клел на бащите ни и да ни я даде.
24 Господ ни заповяда да вършим всички тия повеления и да се боим от Господа нашия Бог, за да ни бъде всякога добре, и за да пази Той живота ни, както прави и днес.
25 И това ще ни се счита за правда, ако внимаваме да вършим всички тия заповеди пред Господа нашия Бог, както ни заповяда.
2 Затова ние сме длъжни да внимаваме повече на туй, което сме чули, да не би да го изгубим някога.
2 Защото словото изговорено чрез ангели стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,
3 то как ще избегнем ние, ако пренебрегваме едно толкова велико спасение, което отначало прогласено он Господа, се потвърди между нас от тия, които бяха чули:
4 като му свидетелствуваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни, велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си?
5 Защото не на ангели подчини бъдещия свят, за който говорим;
6 но някой е засвидетелствувал нейде, като е казал: "Що е човек, та да го помниш, Или човешки син, та да го посещаваш?
7 Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, Със слава и чест си го увенчал, И поставил си го над делата на ръцете Си;
8 Всичко си подчинил под нозете му". И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено.
9 Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек.
10 Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенствува чрез страдания начинателя на тяхното спасение.
19 И ето, свидетелството, което Иоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го попитат: Ти кой си?
20 Той изповяда, и не отрече, а изповяда: Не съм аз Христос.
21 И попитаха го: Тогава що? Илия ли си? И каза: Не съм. Пророк ли си? И отговори: Не съм.
22 На това му рекоха: Кой си? за да дадем отговор на ония, които са ни пратили. Що казваш за себе си?
23 Той рече: Аз съм +глас на едного, който вика в пустинята; Прав правете пътя за Господа+, както рече пророк Исаия.
24 А изпратените бяха от фарисеите.
25 И попитаха го, като му рекоха: А защо кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито пророкът?
26 В отговор Иоан им рече: Аз кръщавам с вода. Посред вас стои Един, Когото вие не познавате,
27 Онзи, Който иде подир мене, [Който преден ми биде], Комуто аз не съм достоен да развържа ремика на обущата Му.
28 Това стана във Витавара, отвъд Йордан, дето Иоан кръщаваше.