Book of Common Prayer
87 (По слав. 86). Псалом, песен за Кореевите потомци. Основания Си на светите хълмове град,
2 Да! портите на Сиона, Господ обича Повече от всичките Яковови заселища.
3 Славни неща се говорят за тебе Граде Божий (Села).
4 Ще спомена Египет и Вавилон. Като от ония, които ме познават. Ето филистимската земя и Тир, с Етиопия: Тоя народ, ще кажа, се е родил там;
5 Да! за Сион ще се рече: Тоя и оня са се родили в него, И сам Вавилон ще го утвърди.
6 Когато Господ запише племената, ще счете, Че това и онова племе се е родило там. (Села).
7 Както певците тъй и свирачите ще казват: Всичките ми извори са в Тебе.
90 (По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей*. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
10 Дните на живота ни са естествено* седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
136 (По слав. 135). Славете Господа, защото е благ, Защото милостта Му трае до века;
2 Славете Бога на боговете, Защото милостта Му трае до века;
3 Славете Господа на господарите, Защото милостта Му трае до века.
4 Който Един върши велики чудеса, Защото милостта Му трае до века;
5 Който с мъдрост направи небесата, Защото милостта Му трае до века;
6 Който простря земята върху водите, Защото милостта Му трае до века;
7 Който направи големи светила, Защото милостта Му трае до века;
8 Слънцето за да владее деня, Защото милостта Му трае до века;
9 Луната и звездите за да владеят нощта, Защото милостта Му трае до века;
10 Който порази египтяните в първородните им, Защото милостта Му трае до века;
11 И изведе Израиля изсред тях, Защото милостта Му трае до века;
12 С мощна ръка и с издигната мишца, Защото милостта Му трае до века;
13 Който раздели Червеното море на две части, Защото милостта Му трае до века;
14 И преведе Израиля презсред него, Защото милостта Му трае до века;
15 Който повали Фараона и множеството му в Червеното море, Защото милостта Му трае до века;
16 Който преведе людете Си през пустинята, Защото милостта Му трае до века;
17 Който порази велики царе, Защото милостта Му трае до века;
18 И изби прочути царе, Защото милостта Му трае до века;
19 Аморейския цар Сион, Защото милостта Му трае до века;
20 И васанския цар Ог, Защото милостта Му трае до века
21 И даде земята им в наследство, Защото милостта Му трае до века.
22 В наследство на слугата Си Израил, Защото милостта Му трае до века.
23 Който си спомни за нас в унижението ни, Защото милостта Му трае до века;
24 И ни избави от противниците ни, Защото милостта Му трае до века;
25 Който дава храна на всяка твар, Защото милостта Му трае до века;
26 Славете небесния Бог, Защото милостта Му трае до века.
10 Ще се развеселя премного в Господа, Душата ми ще се зарадва в моя Бог; Защото Той ме облече с одежди на спасение, Загърна ме с мантия на правда Като младоженец украсен, подобно на първосвещеник, с венец, И като невеста накитена с украшенията си.
11 Защото, както земята произвежда растенията си, И както градина произраства посеяното в нея, Така Господ Бог ще направи правдата и хвалата Да поникнат пред всичките народи.
62 Заради Сиона няма да млъкна, И заради Ерусалим няма да престана, Догдето не се яви правдата му като сияние, И спасението му като запалено светило.
2 Народите ще видят правдата ти, И всичките царе славата ти, И ти ще се наречеш с ново име, Което устата Господни ще нарекат.
3 Ще бъдеш тъй също славен венец в ръката Господна, Дори царска корона на дланта на твоя Бог.
4 Няма вече да се наричаш оставен, Нито ще се нарича вече земята ти пуста; Но ще се наричаш благоволение Мое е в него, И земята ти венчана; Защото Господ благоволи в тебе, и земята ти ще бъде венчана.
5 Защото както момък се жени за мома, Така и твоите люде* ще се оженят за тебе; И както младоженецът се радва на невестата, Така и твоят Бог ще се зарадва на тебе.
4 Заръчвам ти пред Бога и пред Христа Исуса, Който ще съди живите и мъртвите, и пред вид на явлението Му и царуването му:
2 проповядвай словото, настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение и непрестанно поучаване.
3 Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си насъберат учители по своите страсти,
4 и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните.
5 Но бъди разбран във всичко, понеси страдание, извърши делото на благовестител, изпълнявай службата си.
6 Защото аз вече ставам принос, и времето за отиването ми настава.
7 Аз се подвизах в доброто воинствуване, попрището свърших, вярата упазих;
8 отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведния Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене,но и на всички, които са обикнали Неговото явление.
46 Дохождат в Ерихон; и когато излизаше из Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.
47 И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
48 И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене! Ч9 И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те.
50 И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса.
51 И проговори Исус и му каза: Какво искаш да ти сторя?
52 А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледа, и тръгна подир Него по пътя.