Book of Common Prayer
102 (По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
2 Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
3 Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
4 Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
5 Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
6 Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
7 Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
8 Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
9 Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
10 Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
11 Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
12 Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
13 Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
14 Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
16 Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
17 Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
18 Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
19 Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
20 За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт*;
21 За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
22 Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
23 Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
24 Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
25 Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
26 Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
27 Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
28 Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
107 (По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото неговата милост трае до века.
2 Така нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
3 Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг*
4 Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град
5 Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
6 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утеснениеята им,
7 И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
8 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
9 Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
10 Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и и с желязо,
11 Защото се разбунтуваха против Божиите слова. И презряха съвета на Всевишния.
12 Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.
13 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
14 Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка. И разкъса оковите им.
15 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
16 Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
17 А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
18 Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
19 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
20 Изпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.
21 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
22 И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
23 Ония пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
24 Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
25 Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,
26 Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините Душата им се топи от бедствие.
27 Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
28 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
29 Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
30 Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
31 Да славословят Господа за неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
32 Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
17 Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя; И предишните неща няма да се спомнят, Нито ще дойдат на ум.
18 Но вие веселете се и радвайте се винаги В онова, което създавам; Защото, ето, създавам Ерусалим за радост, И людете му за веселие,
19 Аз ще се радвам на Ерусалим, И ще се веселя за людете Си, И няма да се чува вече в него глас на плач Нито глас на ридание.
20 Там не ще има вече младенец, който да живее само няколко дни, Нито старец, който да не е изпълнил дните си; Защото дете ще умре стогодишният, А грешникът ако умре стогодишен ще бъде считан за проклет.
21 Те ще построят къщи и ще живеят в тях; Ще насадят лозя, и ще ядат плода им.
22 Няма те да построят а друг да живее там . Няма те да насадят, а друг да яде; Защото дните на Моите люде ще бъдат като дните на дърво, И избраните Ми за дълго ще се наслаждават в делото на ръцете си.
23 Не ще се трудят напразно, Нито ще раждат чада за бедствие; Защото те са род на благословение от Господа, Тоже и потомството им.
24 Преди да Ме призоват те, Аз ще отговарям, И докато ще говорят те, Аз ще слушам.
25 Вълкът и агнето ще пасат заедно, И лъвът ще яде слама както вола, И храна на змията ще бъде пръстта. Не ще повреждат нито ще погубват В цялата Ми света планина, казва Господ.
17 Презвитер който управлява добре, нека се удостояват с двойна почит, особно ония, които се трудят в словото и поучението,
18 защото писанието казва: "Да не обърнеш устата на воля, когато вършее", и: "Работникът заслужава заплатата си".
19 Против презвитер не приемай обвинение, освен ако е нанесено от двама или трима свидетели.
20 Ония, които съгрешават, изобличавай пред всички, та другите да имат страх.
21 Пред Бога, пред Христа Исуса и пред избраните ангели ти заръчвам да пазиш тия заповеди без предразсъдък и нищо да не вършиш с пристрастие.
22 Не прибързвай да ръкополагаш никого, нито участвай в чужди грехове. Пази себе си чист.
23 Не пий вече само вода, но употребявай малко вино за стомаха си и за честите си боледувания.
24 Греховете на някои човеци са явни и предварят ги на съда; а на някои идат отпосле.
25 Така и добрите дела на някои са явни; а ония, които не са, не могат да се укрият за винаги.
28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?
29 Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;
30 и да възлюбиш Господа твоя Бог от цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".
31 А ето втората [подобна на нея] заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.
32 И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;
33 и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.
34 Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.