Book of Common Prayer
Началнику на хора. Псалом Давидов.
1-2 Господи! С Твоята сила царят се весели и за спасението от Тебе безмерно се радва.
3 (A)Ти му даде, каквото му сърце желаеше, и молбата на устата му не отхвърли,
4 (B)защото Ти го срещна с благословии за добро, възложи на главата му венец от злато.
5 (C)Той иска от Тебе живот; Ти му даде дълголетие във век-века.
6 Голяма е славата му в спасението от Тебе; Ти го облече с чест и величие.
7 (D)Ти положи на него благословии навеки, развесели го с радостта на лицето Си,
8 защото царят се уповава на Господа и по благостта на Всевишния няма да се поклати.
9 (E)Ръката Ти ще намери всички Твои врагове, десницата Ти ще намери (всички), които Те мразят.
10 Във време на гнева Си ще ги направиш като огнена пещ; в гнева Си Господ ще ги погуби, и огън ще ги погълне.
11 (F)Ти ще изтребиш плода им от земята, и семето им – изсред човешките синове,
12 защото те предприеха против Тебе зло, скроиха заговори, ала не можаха (да ги изпълнят).
13 Ти ще ги поставиш за цел, от Твоите лъкове ще пуснеш стрели в лицето им.
14 Издигни се, Господи, с Твоята сила; ние ще възпяваме и прославяме Твоята мощ.
Началнику на хора. Кога се зора сипва. Псалом Давидов.
1-2 (G)Боже мой, Боже мой! (чуй ме;) защо си ме оставил? Далеч са от спасението ми думите на моя вик.
3 Боже мой! викам денем – и Ти не чуваш, и нощем – и няма за мене мира.
4 Но Ти, Светий, живееш посред славословията на Израиля.
5 (H)На Тебе се уповаваха отците ни; уповаваха се, и Ти ги избавяше;
6 (I)към Тебе викаха, и биваха спасявани; на Тебе се уповаваха, и се не посрамяха.
7 Аз пък съм червей, а не човек, гавра за човеците и презрение у народа.
8 (J)Всички, които ме виждат, ругаят ми се; клатейки глава, думат с уста:
9 (K)„Той се уповаваше на Господа, нека Го избави, нека Го спаси, ако Му е угоден“.
10 (L)Но Ти ме извади из утробата, вложи в мене упование още в майчините ми гърди.
11 Още от утроба на Тебе съм оставен; от утроба майчина ми Ти си мой Бог.
12 Не се отдалечавай от мене, защото скръбта е близо, а помощник няма.
13 (M)Множество телци ме обиколиха; тлъсти бикове васански ме окръжиха,
14 разтвориха уста против мене като лъв, който е гладен за плячка и рика.
15 Аз се разлях като вода; всичките ми кости се разглобиха; сърцето ми стана като восък, разтопи се в моята вътрешност.
16 (N)Силата ми изсъхна като чиреп; езикът ми прилепна о небцето, и Ти ме сведе до смъртна пръст.
17 (O)Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе.
18 (P)Можеше да се изброят всичките ми кости, а те гледат и си правят зрелище от мене;
19 (Q)делят помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие.
20 Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене; Сило моя! побързай ми на помощ;
21 избави от меч живота ми, и от псета – самотната ми душа;
22 спаси ме от устата на лъва, и от рогата на еднорогите, като чуеш, избави ме.
23 (R)Ще възвестявам Твоето име на братята си, сред събранието ще Те хваля.
24 Вие, които се боите от Господа, възхвалете Го. Цяло семе Иаковово, прослави Го. Да благоговее пред Него цяло семе Израилево,
25 (S)защото Той не презря и не пренебрегна скърбите на страдащия, не скри от него лицето Си, а го чу, когато тоя викна към Него.
26 (T)За Тебе е хвалата ми във великото събрание; ще изпълня оброците си пред ония, които се боят от Него.
27 (U)Да ядат бедните и се насищат, да хвалят Господа ония, които Го търсят; да живеят сърцата ви навеки!
28 (V)Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всички земни краища, и ще се поклонят пред Тебе всички езически племена,
29 (W)защото царството е на Господа, и Той е Владетел над народите.
30 (X)Ще ядат и ще се поклонят всички тлъсти на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта и не могат да опазят живота си.
31 (Y)Потомството (ми) ще Му служи и ще се нарича Господне навеки;
32 ще дойдат и ще възвестяват на човеците, които ще се родят, правдата Му, ще разказват това, що Господ е сторил.
Псалом Давидов. (В първия ден на седмицата.)
23 (A)Господня е земята и онова, що я изпълня, вселената и всичко, що живее в нея,
2 (B)защото Той я основа върху морета, и върху реки я утвърди.
3 (C)Кой ще възлезе на планината Господня, или кой ще застане на Неговото свето място?
4 (D)Оня, чиито ръце са невинни и сърцето чисто, който не се е клел в душата си напразно и не е споменавал лъжливо името Господне (пред ближния си), –
5 (E)той ще получи благословение от Господа и милост от Бога, своя Спасител.
6 (F)Такъв е родът на ония, които Го търсят, които търсят Твоето лице, Боже Иаковов!
7 Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!
8 Кой е тоя Цар на славата? – Крепкият и силният Господ, силният на война Господ.
9 Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!
10 Кой е тоя Цар на славата? – Господ на силите, Той е Цар на славата.
Псалом Давидов.
27 (A)Към Тебе, Господи, викам: твърдиня моя, не бъди безмълвен към мене, та да не би при Твоето безмълвие да се уподобя на слизащ в гроб.
2 (B)Чуй гласа на моите молби, кога викам към Тебе, кога дигам ръце към светия Твой храм.
3 (C)Не ме погубвай с нечестивци и със злосторници, които с ближните си говорят за мир, а на сърце имат зло.
4 (D)Въздай им според техните дела, според техните зли постъпки; според делата на техните ръце им въздай, дай им, каквото са заслужили.
5 (E)Задето те не са внимателни към делата на Господа и към делото на ръцете Му, Той ще ги съсипе и няма да ги въздигне.
6 Благословен Господ, защото Той чу гласа на молбите ми.
7 (F)Господ е моя крепост и мой щит; Нему се уповаваше сърцето ми, и Той ми помогна, и сърцето ми се зарадва; аз ще Го прославя с моята песен.
8 (G)Господ е крепост на Своя народ и спасителна защита на Своя помазаник.
9 Спаси народа Си и благослови наследството Си; паси ги и ги въздигай навеки!
25 (A)Господи! Ти си Бог мой; ще Те възвелича, ще възхваля името Ти, защото си извършил дивни дела; древните предопределения са истинни, амин.
2 (B)Ти превърна града в грамада камъни, твърдата крепост – в развалини; няма вече в града чертози на другоплеменници; вовеки няма да бъде възстановен.
3 (C)Затова ще Те прославят силните народи; градовете на страшните племена ще Ти се боят;
4 (D)защото Ти беше прибежище на сиромаха, прибежище на немотния в усилно за него време, защита от буря, сянка от пек; защото гневното дихание на насилниците приличаше на буря срещу стена.
5 (E)Ти укроти буйството на враговете, както пек – в безводно място; веселбата на притеснителите е задушена, както пекът от облачна сянка.
6 (F)И Господ Саваот ще сложи върху тая планина за всички народи трапеза с тлъсти ястия, трапеза с чисти вина, с тлъстина от кости и най-чисти вина;
7 и върху тая планина ще унищожи покривалото, що покрива всички народи, покривалото, що лежи върху всички племена.
8 (G)Смъртта ще бъде погълната навеки, и ще отрие Господ Бог сълзите от всички лица, и ще снеме срама от Своя народ по цяла земя; защото тъй казва Господ.
9 (H)И ще кажат в оня ден: ето, Този е нашият Бог! Нему се уповавахме, и Той ни спаси! Този е Господ; Нему се уповавахме; да се възрадваме и развеселим за спасението от Него!
9 (A)Аз, Иоан, който съм и брат ваш и съучастник в скръбта и в царството и в търпението Иисус Христово, бях на острова, наречен Патмос, заради словото Божие и заради свидетелството Иисус Христово.
10 (B)Един неделен ден бях обзет от дух и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: Аз съм Алфа и Омега, първият и последният;
11 и туй, що видиш, напиши на книга и изпрати на църквите, що са в Асия: в Ефес и в Смирна, в Пергам и в Тиатир, в Сарди, във Филаделфия и в Лаодикия.
12 (C)И обърнах се да видя, отде иде гласът, който говореше с мене; и като се обърнах, видях седем златни светилника,
13 (D)а сред седемте светилника едного, подобен на Син Човечески, облечен в дълга до нозете дреха и препасан до гърдите със златен пояс;
14 (E)главата и космите Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му – като огнен пламък;
15 (F)нозете Му – подобни на лъскава мед, като в пещ нажежени, и гласът Му като шум от много води;
16 (G)Той държеше в дясната Си ръка седем звезди, а от устата Му излизаше двуостър меч; лицето Му сияеше, както слънце сияе в силата си.
17 (H)Щом Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв. Той тури върху ми дясната Си ръка и ми каза: не бой се; Аз съм първият и последният
18 (I)и живият; бях мъртъв, и ето, жив съм вовеки веков, амин; и имам ключовете на ада и смъртта.
19 И тъй, напиши, което видя, което е и което има да стане след това.
20 (J)Това е тайната на седемте звезди, които ти видя в десницата Ми, и на седемте златни светилници: седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника, що видя, са седемте църкви.
53 И всеки си отиде у дома си.
8 А Иисус отиде на Елеонската планина.
2 И на заранта пак дойде в храма, и всичкият народ дохождаше при Него. А Той седна и ги поучаваше.
3 Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред,
4 рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство;
5 (A)а Моисей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш?
6 Казваха това, за да Го изкушават, та да имат с какво да Го обвиняват. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да обръща на тях внимание.
7 А като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.
8 И пак се наведе надолу и пишеше по земята.
9 А те, като чуха това, и понеже съвестта ги бореше, взеха да се разотиват един след друг, начевайки от по-старите, та до последните; и остана Иисус сам и жената, която стоеше насред.
10 Като се поизправи и не видя никого, освен жената, Иисус ѝ рече: жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди?
11 Тя отговори: никой, Господи! Иисус ѝ рече: и Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.