Book of Common Prayer
Божият завет с Давид и скърбите на Израил
89 (A)Поучение на Етан Езраева[a].
Господи, довека ще възпявам Твоите милости;
с устата си ще известявам Твоята вярност от род в род.
2 (B)Защото казах: Милостта Ти ще се съгради довека;
на самите небеса ще утвърдиш верността Си.
3 (C)Ти каза: Сключил съм завет с избрания Си,
заклел съм се на слугата Си Давид, като каза:
4 (D)Ще утвърдя потомството ти завинаги
и ще издигам престола ти от род в род. (Села.)
5 (E)И небесата ще възпяват Твоите чудеса, Господи,
също и Твоята вярност, в събранието на светиите.
6 (F)Защото на небето кой може да се сравни с Господа?
Между синовете на силните[b] кой може да се уподоби на Господа?
7 (G)Бог е твърде страшен в съвета на светиите
и достопочитаем повече от всички, които са около Него.
8 (H)Господи, Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе?
Твоята вярност Те окръжава.
9 (I)Ти владееш над надигането на морето;
когато се повдигат вълните му, Ти ги укротяваш.
10 (J)Ти си съкрушил Египет[c] като някого смъртно ранен;
с мощната Си мишца си разпръснал враговете Си.
11 (K)Твои са небесата, Твоя е и земята;
вселената и всичко, което има в нея – Ти си ги основал.
12 (L)Север и юг – Ти си ги създал;
Тавор и Ермон се радват в името Ти.
13 Ти имаш крепка мишца;
силна е ръката Ти и издигната десницата Ти.
14 (M)Правда и правосъдие са основа на престола Ти;
милост и истина ходят пред Твоето лице.
15 (N)Блажен народът, който познава възклицанието на тръбите;
те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.
16 В Твоето име се радват всеки ден
и с правдата Ти се въздигат;
17 (O)защото Ти си славата на силата им;
и с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.
18 Понеже на Господа принадлежи да бъде наша защита
и на Святия Израилев да бъде наш Цар.
19 (P)Тогава Ти говорѝ на светиите Си чрез видение,
като каза: Възложих на един силен да даде помощ,
възвисих един избран от народа.
20 (Q)Намерих слугата Си Давид;
със святото Си миро го помазах.
21 (R)Ръката Ми ще го поддържа
и мишцата Ми ще го укрепява.
22 (S)Неприятелят няма да го изнудва,
нито предаденият[d] на нечестие ще го наскърби.
23 (T)Но Аз ще съкруша пред него противниците му
и ще поразя онези, които го мразят.
24 (U)А верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него;
и с Моето име ще се издигне рогът му.
25 (V)Също ще сложа ръката му над морето
и десницата му – над реките.
26 (W)Той ще извика към Мен: Отец си ми,
Бог мой и канарата на моето спасение.
27 (X)При това Аз ще го поставя в положение на първороден,
по-горе от земните царе.
28 (Y)Вечно ще пазя милостта Си за него;
и заветът Ми ще бъде верен спрямо него.
29 (Z)Също и потомството му ще направя да продължава довека
и престолът му – като дните на небето.
30 (AA)Синовете му, ако оставят закона Ми
и не ходят според постановленията Ми,
31 ако престъпят[e] наредбите Ми
и не опазят заповедите Ми –
32 (AB)тогава ще накажа[f] с тояга престъпленията им
и с бич – беззаконията им;
33 (AC)но милостта Си няма да оттегля от него,
нито ще изневеря на верността Си.
34 Няма да наруша[g] завета Си,
нито ще променя това, което е излязло от устните Ми.
35 (AD)За едно нещо се заклех в светостта Си
и няма да излъжа Давид,
36 (AE)че потомството му ще трае довека
и престолът му – като слънцето пред Мене,
37 като луната, която е утвърдена довека
и е вярна свидетелка на небето. (Села.)
38 (AF)Но Ти си отхвърлил помазаника Си,
отказал си се от него и си му се разгневил.
39 (AG)Погнусил си се от завета със слугата Си;
унизил[h] си короната му до земята.
40 (AH)Разрушил си всичките му огради;
превърнал си крепостите му в развалини.
Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го.
41 (AI)Разграбват го всички, които минават по пътя;
стана за укор на съседите си.
42 Възвисил си десницата на противниците му;
зарадвал си всичките му неприятели.
43 Още си обърнал острието на меча му
и не си го укрепил в боя.
44 (AJ)Направил си да престане блясъкът му
и си тръшнал престола му на земята.
45 Съкратил си дните на младостта му;
покрил си го със срам. (Села.)
46 (AK)Докога, Господи? Ще се криеш ли винаги?
Ще гори ли като огън гневът Ти?
47 (AL)Помни колко е кратко времето ми;
за каква суета си създал всички човешки синове!
48 (AM)Кой човек ще живее, без да види смърт,
и ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.)
49 (AN)Къде са предишните Твои милости, Господи,
които с клетва си обещал на Давид във верността Си?
50 (AO)Помни, Господи, как са укорявани слугите Ти,
как нося в пазвата си укор от толкова многобройни племена,
51 (AP)с който враговете Ти, Господи, укоряваха,
с който укоряваха постъпките на Твоя помазаник.
52 (AQ)Благословен да бъде Господ до века.
Амин и амин!
2 (A)На стражата си ще застана,
ще се изправя на кулата
и ще внимавам да видя какво ще ми говори Той
и какво да отговоря на изобличителя си.
Божият отговор на Авакум
2 (B)Господ ми отговори:
Напиши видението и го изложи ясно на дъсчици,
за да може да се чете бързо.
3 (C)Защото видението се отнася за едно определено бъдещо време,
но бърза към изпълнението си и няма да излъже;
ако и да се бави, чакай го,
защото непременно ще дойде, няма да закъснее.
4 (D)Ето, душата му се надигна, не е напълно права;
а праведният ще живее чрез вярата си.
9 (A)Горко на онзи, който придобива неправедна печалба за дома си,
за да постави гнездото си нависоко,
за да се избави от силата на бедствието!
10 Ти си намислил онова, което ще докара срам на дома ти,
като си изтребил много племена
и си съгрешил против собствената си душа.
11 Защото камък ще извика от стената
и гредата от дърветата ще му отговори.
12 (B)Горко на онзи, който гради град с кръв
и утвърждава град с неправда!
13 (C)Ето, не е ли от Господа на Силите това,
че племената се трудят за огъня
и народите се мъчат за суетата?
14 (D)Защото земята ще бъде пълна
със знанието на славата Господня,
както водите покриват морето.
15 (E)Горко на онзи, който упоява ближния си –
на тебе, който изливаш яростта си, още и ги опиваш,
за да гледаш голотата им!
16 (F)Напълнил си се със срам, а не със слава;
пий и ти и нека се открие краекожието ти,
чашата на десницата Господня ще се обърне към теб
и гнусно безчестие ще бъде върху славата ти.
17 (G)Защото неправдата ти към Ливан ще те покрие
и изтребването на уплашените животни
поради кръвта на хората,
и насилието, извършено от тебе спрямо земята,
града и всичките му жители.
18 (H)Каква полза от изваяния идол,
че го е изваял художникът му? –
Или от летия идол, учителя на лъжата,
че творецът му уповава на делото си,
така че да прави неми идоли?
19 (I)Горко на онзи, който казва на дървото: Събуди се!,
на безмълвния камък: Вдигни се!
Той ли ще го научи?
Ето, той е обкован със злато и сребро
и няма никакво дихание в него.
20 (J)Но Господ е в святия Си храм;
млъкни пред Него, цяла земьо.
Вяра и дела
14 (A)Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?
15 (B)Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна
16 (C)и някой от вас им каже: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?
17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
18 (D)Но ще каже някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.
19 (E)Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.
20 Обаче искаш ли да познаеш, о, суетни човече, че вяра без дела е безплодна?
21 (F)Авраам, нашият отец, не се ли оправда чрез дела, като принесе сина си Исаак на жертвеника?
22 (G)Ти виждаш, че вярата действаше заедно с делата му и че чрез делата се усъвършенства вярата;
23 (H)и се изпълни Писанието, което казва: „Авраам повярва в Бога; и това му се вмени за правда“; и се нарече Божий приятел.
24 Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.
25 (I)Така също и блудницата Раав не се ли оправда чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бързо през друг път?
26 Защото, както тялото без дух е мъртво, така и вярата без дела е мъртва.
Притча за богаташа и бедния Лазар
19 Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден правеше бляскави пиршества.
20 Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му,
21 като желаеше да се нахрани с трохите, паднали от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и ближеха раните му.
22 Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и беше погребан.
23 И в ада, подложен на мъки, той повдигна очи и видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно.
24 (A)И той извика: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото се мъча в този пламък.
25 (B)Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както и Лазар – злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26 И освен всичко това между нас и вас зее голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
27 А той каза: Щом е така, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом,
28 защото имам петима братя, за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те на това мъчително място.
29 (C)Но Авраам каза: Имат Моисей и пророците; нека слушат тях.
30 А той отговори: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.
31 (D)И той му каза: Ако не слушат Моисей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.